№ 511
гр. Търговище, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101281 по описа за 2021 година
Ищецът - „Ултима Ф” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 19.10.2013 год.
между „Ултима” ЕООД и М.Ю.М. е сключен Договор за заем № 10748/19.10.2013 год., по
силата на който „Ултима” ЕООД е предоставила в заем на М.Ю.М. парична сума,
представляваща главница в размер на 8000,00 лв., заедно с договорените между страните
лихви, със срок на погасяване - 36 месеца, последната дължима вноска, съгласно
погасителния план е с падеж 19.10.2016 год.. Общата сума - главницата и лихвите, към
момента на сключване на договора възлиза на 17 405,40 лв.
В течение на времето са погасявани суми, като последно плащане от ответника е
направено на 02.03.2017 год., но оставащата част в размер на 15 909,98 лв. е дължима към
„Ултима” ЕООД. Същата е формирана по следният начин: главница по договор за заем в
размер на 6671,40 лв.; лихви до договор за заем в размер на 4854,15 лв.; лихви за забава на
платени вноски с просрочие в размер на 596,37 лв.; обезщетение за неизпълнение в размер
на 3788,06 лв. В уговорения срок, дадената в заем сума не е изцяло върната на кредитора, а
размерът на извършените плащания е 5879,85 лв., включващ частична главница (1328,60 лв.)
и частично лихви (4551,25 лв.).
С решение на едноличния собственик на капитала на „Ултима” ЕООД дружеството
се преобразува, чрез отделяне от него на новообразувано дружество „Ултима Ф” ЕООД.
Окончателното протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „Ултима”
ЕООД е от 05.09.2014 г.
Въз основа на изложените обстоятелства „Ултима Ф” ЕООД, като правоприемник на
праводателя „Ултима” ЕООД предявява исковите претенции. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 6671.40
лв., представляваща главница по договор за заем № 10748/19.10.2013г. , ведно със законната
1
лихва от подаване на исковата молба -30.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 4854.15 лв. , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 19.11.2014г. до 19.10.2016г., по силата на чл.5 от договора за заем.; сумата от
3788.06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за заем, за период от
19.11.2014г. до 19.10.2016г. и по силата на чл.15 от договора за заем; сумата от 596.37 лв.,
представляваща лихви за забава на платените вноски с просрочие общо за периода от
19.11.2013г. до 19.11.2014г. , посочени подробно в 17 т. по размер и период, както и
разноските по делото. Ищецът редовно призован, в открито заседание се представлява от
юрк. М.Г., която поддържа исковете така, както са предявени.
Ответникът – М.Ю.М. в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде
писмен отговор, съгласно който счита исковете за неоснователни и мои да бъдат
отхвърлени. Прави следните възражения:
-възражение за нищожност чл.5 от процесния Договор за потребителски кредит от
19.10.2013г., с която клауза е договорен годишен лихвен процент в размер на фрапиращите
79.585%. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заета та
сума. При потребителски заем за сума от 8 000 лв., със сравнително кратък срок на ползване
- 3 години, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на почти 80
% от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с
риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. По
отношение на поетия риск от кредитора следва да се отбележи, че в случая отпуснатия заем
дори е обезпечен с поръчител - лицето А.Р.А.. Прекомерната лихва превръща тази част от
договора в нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Огромния размер на лихвения
процент в случая не кореспондира по никакъв начин с морала и добрите нрави. Клаузата за
възнаградителната лихва се явява и неравноправна клауза и според чл.143, ал.1 от Закона за
защита на потребителите, съответно - нищожна. Тази уговорка очевидно е във вреда на
потребителя. Тя не отговаря изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.;
-в условие на евентуалност – възражение за изтекла погасителна давност на
вземането за възнаградителна /договорна/лихва , на осн. чл.111 ал.1 т.“в“ от ЗЗД.
Давностният срок на задължението за лихви е три годишен, съгласно чл.111 ал.1 б.“в“ от
ЗЗД. Същото става изискуемо по см. на чл. 430, ад, 1 ТЗ с изтичане на срока по кредита,
когато кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора
става изискуемо след изтичане на уговорения срок или след последното плащане от
кредитополучателя. От този момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. В случая
исковата молба е депозирана в съда на 30.08.2021г. и към този момент правото на иск е
било погасено по давност, тъй като тригодишният период от падежа на задължението, който
е настъпил на 19.10.2016г. вече е бил изтекъл. Дори и да се приеме, че на 02.03.2017г. е
2
последното извършено плащане от ответника, то до завеждане на иска също е изтекъл
период по-голям от 3 години. Следователно претенцията за неплатена договорна лихва в
размер на 4854.15 лв. , както и за 3788.06 лв. –обезщетение за неизпълнение по чл.15 от
договора и за 596.37 лв. –лихви за забава на неплатени вноски с просрочие, като погасени по
давност, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се представлява
от упълномощен процесуален представител – адв. С. от АК-Търговище, който се отказа от
направеното с писмения отговор и посочено в проекта за доклад по реда на чл.140 от ГПК
трето възражение - в условие на евентуалност, а именно възражение за прихващане.
Пълномощникът поддържа първите две възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, като на ответника се присъдят разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е представил по делото договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем № 10748/19.10.2013г., сключен между страните „УЛТИМА“ ЕООД-Шумен,
наричан кредитор; М.Ю.М., наричан потребител и А.Р.А., наричан поръчител /гарант/ , с
предмет на договора – предоставяне от страна на кредитора в полза на потребителя на
парична сума в размер на 8000 лв. , като последният се задължава солидарно с поръчителя
да върне получената сума за срок от 36 месеца с дължимите към нея лихви, на определени
вноски по погасителна схема, представляваща неразделна част от договора като приложение
под № 2, както и по ред и условия, посочени в следващите договорни клаузи. Съгласно чл.5
от договора, за усвоения кредит, потребителят заплаща на кредитора лихва в размер
определен в „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“, като дължимостта на лихвата се поражда в момента на усвояване
на кредита, като лихвеният процент се определя на 79.585 %. Крайният срок за погасяване
на кредита е 19.10.2016г. и последователността на погасяване е: разноски, лихва, главница.
На потребителя е предоставена преддоговорна информация за кредита чрез стандартния
европейски формуляр. В чл.10 от договора е уговорено правото на потребителя да погаси
предсрочно заема; да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок от сключването му
от сключването му при спазване на разпоредбите на чл.29 от ЗПК. Като право на
потребителя е уговорено в чл.10 ал.7 от договора, да издаде в полза на кредитора
гаранционен запис на заповед в размер, включващ заетата сума и допълнителните
лихвоносни увеличения към нея и обезпечи авалирането му от поне един поръчител. В
чл.11 от договора са уговорени задължения на потребителя да върне получената сума ведно с
лихвите, както и да посочи и осигури поне един поръчител, който да поеме договорен
ангажимент по солидарното гарантиране с него на връщането на заетата сума. В случай на
неплащане на определените падежи на 3 поредни месечни погасителни вноски съгласно
погасителната схема – приложение № 2, заемът става предсрочно изискуем и кредиторът
има право да се снабди с изпълнителен лист за цялата сума, ведно лихвите. Като санкция за
неизпълнение в чл.15 от договора е уговорена неустойка, а именно: ако потребителят не
3
плаща своевременно погасителните вноски, съгласно схемата, която е неразделна част от
договора, кредиторът има право да му наложи санкционна неустойка в размер ,
съответстващ на установената за страната мораторна лихва за просрочени плащания – ОЛП
+ 10 пункта, съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК. На осн. чл.18 от договора, в случаи на виновно
предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя, кредиторът има право на
обезщетение за причинените допълнителни вреди, съобразно чл.79, чл.82 и чл.86 от ЗЗД , за
което може да поиска и предложи на потребителя да издаде допълнителен втори
гаранционен запис на заповед и да го ползва за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК. В края на договора е изрично записано, че същият
служи за разписка за предаване на сумата. Всяка страница от договора е подписана от трите
страни.
В представената схема на плащане – приложение № 2 съгласно чл.1 от раздел I от
договора, представляваща по съществото си погасителен план, е посочено при кредит и
остатък за погасяване 8000 лв., период на погасяване: месечно; брой периоди: 36; лихва 5.00
%; общо дължима сума 17405.40 лв., като в табличен вид са дадени брой месечни вноски,
дати /падежи/, размер на вноска за главница, размер на вноска за лихва /оскъпяване/ и общ
размер на месечната вноска /за главница и за лихва/. Видно от схемата за плащане от общо
дължимата сума от 17405.40 лв., главницата по кредита е 8000 лв., а възнаградителната
договорна лихва /оскъпяването/ е 9405.40 лв.
Съгласно чл.I.1 от представените от ищеца Общи условия за предоставяне на
потребителски парични заеми на физически лица от търговско дружество „УЛТИМА“
ЕООД-Шумен, тези ОУ са задължителни за клиентите и представляват неразделна част от
договорите за потребителски кредити, като при несъответствие между разпоредбите на ОУ и
условията, заложени в конкретните договори, се прилагат разпоредбите на сключените
договори. В чл.II.7 от ОУ е регламентирана договорната възнаградителна лихва, а именно
че се определя едностранно в спектъра от 4 до 10 %, а в чл. II.9. от ОУ е уредена лихва
/неустойка/ при просрочие, в размер на законната лихва за забава, която е ОЛП+ 10 пункта.
Страните са подписали всяка страница от ДПК, като схемата за плащане, ОУ,
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския
кредит са подписани в края на текста.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, прието от съда като
компетентно и обосновано, и потвърдено в открито заседание от вещото лице Ел. Б. В., се
установи безспорно следното: 1. От счетоводството на ищеца се представиха счетоводна
справка за осчетоводените суми по договор за кредит № 10748/19.10.2013г.с клиент М.Ю.М.
с ЕГН- **********, като по счетоводна сметка 531-предоставени парични заеми, се
установи, че само сумата на главницата е осчетоводена в размер на 6671.40лв.
Претендиралите суми в исковата молба за договорна лихва - 4854.15лв.; обезщетение за
неизпълнение съгласно чл.15 от договора - 3788.06лв. и лихва за забава на платените вноски
в размер на 596.37лв. не са осчетоводени от ищеца.; 2. Общият размер на внесените суми по
кредита е 5879.85лв. /, като с платените суми са погасени главница - 1328.60 лв. и лихва
4
4551.25 лв. В таблиците от № 1 до № 4 са показани датите на плащане и сумите,
извършените погасявания и остатъците.; 3. Общият размер на неплатените суми от
ответника към датата на завеждане на исковата молба 30.08.2021г. е 15 909.98лв, а по пера
е както следва: Главница - 6671.40лв. - за периода от 19.11.2014г.до 19.10.2016г. ; Лихви но
договор за заем- 4854.15лв. - за периода от 19.11.2014г.до 19.10.2016г. ; Обезщетение за
неизпълнение съгласно чл.15 от договора - 3788.06лв., което е изчислено върху непогасената
главница за периода от 19.11.2014г.до 19.10.2016г.; Лихва за забава на платените вноски с
просрочие е в размер на 596.37лв. за периода от 19.11.2013г.до 02.03.2017г..
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. Страните по делото са обвързани от договор за
потребителски кредит под формата на договор за заем № 10748/19.10.2013г.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата
на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При сключване на въпросния договор е спазено изискването по чл.10 ал.1 ЗПК, като
е съставен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра – за всяка от страните.
Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му. Лихвеният процент по
кредита е фиксиран 5 % / §1 т.5 от ДР на ЗПК/ за целия срок на договора. Условията за
издължаване на кредита са посочени в погасителен план т.нар. схема за плащане-
приложение № 1 към ДПК, съдържащ информация за размера на погасителните вноски
/483.47лв./ ; броя -36; периодичност-месечна; дати на плащане-падежни дати. Правото на
отказ на потребителя от ДПК е застъпено в чл.10 от договора. Изискването да се подписва
от страните по договора всяка страница от ОУ е въведено с новата разпоредба на чл. 11 ал.2
от ЗПК /ДВ бр.35/2014г. в сила от 23.07.2014г./ т.е. след сключване на процесния ДПК от
19.10.2013г. , поради което и това изискване е неотносимо към конкретния договор.
Съдът, като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011
г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г.,
I-во ГО, съобразно която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните
черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество,
когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение
за нищожност, както и разпоредбата на чл.7 ал.3 ГПК, счита следното:
В разглеждания ДПК не е спазено императивното изискване на чл.11 ал.1 т.12, а
именно да съдържа: информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
5
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Освен това, съдът счита, че процесният договор противоречи на императивната
разпоредба на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради следното: Съгласно посочената разпоредба,
договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от
ЗПК е в сила от 01.01.2013г. /ДВ бр. 91/2012г./ Съгласно § 4 от ПЗР към ЗИДЗПК /ДВ
бр. 30/2013г. в сила от 26.03.2013г./, разпоредбите на този закон за изчисляване на ГПР по
кредита при отчитане на допълнителните допускания съгл. т.3 от приложение № 1 към чл.19
ал.2 не се прилагат за договори за потребителски кредити, сключени преди влизането му в
сила. В конкретния случай ДПК е сключен след това – на 19.10.2013г. В самия ДПК дори
не е посочен ГПР, защото в чл.5 от договора е казано следното: За усвоения кредит,
потребителят заплаща на кредитора лихва в размер, определен в „Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити“ като дължимостта на
лихвата се поражда в момента на усвояване на кредита, като лихвеният процент се определя,
както следва – 79.585 %. т.е. в договора се говори само за лихва. В предхождащия
ДПК - Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, в Част III. „Разходи по кредита“ е посочено в т.1 , че лихвеният процент е
фиксиран за периода по кредита в размер от 5 %, а в т.2, че ГПР е 79.585 %. Този
годишен процент на разходите /ГПР/ е визиран единствено като абсолютна процентна
стойност-79.585% и то не в договора, а в стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация. За този ТПР липсва посочване на взетите предвид общи положения, които
се отчитат и допълнителни допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е императивното изискване на чл. 11, ал. 1
т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Не става ясно как е формиран ГПР от 79.585 % и
какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент от 5 %, поради
което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен.
Дори и да се приеме, че 79.585 % е лихвата - договорната възнаградителна лихва,
уредена в чл.5 от ДПК, доколкото в самия ДПК няма уредба на ГПР /само в
6
предхождащия договора Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити/, то тя също е нищожна по смисъла на чл.21 от ЗПК. С новата
редакция от 2014 г. – на чл. 19 ал.4 ЗПК /ДВ бр.35/2014г. в сила от 23.07.2014г./ е
въведено законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се нормира, че
"годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България." С въвеждането на тази
законова уредба са поставени ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва
би била нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Трайната съдебна
практика на ВКС до този момент т.е. до преди 23.07.2014г. е използвала като мерило за
установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с
добрите нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия
момент основния лихвен процент на БНБ плюс 10 % - по ПМС № 426/18.12.2014г., в
сила от 01.01.2015г./. В тази насока са напр. решение № 906/ 30.12. 2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., на ВКС, II г.о. и решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г.,на
ВКС, II г.о., според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. В конкретния
случай лихва договорена в чл.5 от ДПК в размер на 79.585 % очевидно надвишава
няколкократно определени размер от три пъти законната лихва.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че поради непосочване в ДПК ,
както и посочване на ГПР единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на
общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11 ал.1
т.10 от ГПК, както и липсата в ДПК на информация за правата на потребителя при
погасяване на главницата по срочен ДПК, са обстоятелства, обуславящо
недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК .
Предвид направените изводи и съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
следва да се приеме, че ответникът дължи само и единствено неизплатената част от
главницата.
Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице, след като от главницата от 8000
лв. до предявяване на иска потребителят е погасил 1328.60 лв., приема, че от изчислената
от ССЕ неизплатена главница в размер на 6671.40лв. следва да се приспадне сумата от
4551.25 лв., която е платена за лихви, при което остава сума в размер на 2120.15 лв. до
който размер предявеният осъдителен иск за главница е основателен и доказан и следва да
се уважи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 30.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над
2120.15лв. до пълния претендиран размер от 6671.40 лв. лв. , следва да се отхвърли, като
неоснователен, на осн. с чл. 10 ал.1 и сл. и чл.22 и чл.23 от ЗПК.
С оглед изложеното по-горе относно недействителността на договора за кредит и при
7
приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявените осъдителни
искове за сумата от 4854.15 лв. , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 19.11.2014г. до 19.10.2016г., по силата на чл.5 от договора за заем.; сумата от
3788.06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за заем, за период от
19.11.2014г. до 19.10.2016г. и по силата на чл.15 от договора за заем; сумата от 596.37 лв.,
представляваща лихви за забава на платените вноски с просрочие общо за периода от
19.11.2013г. до 19.11.2014г., следва да се отхвърлят като неоснователни, на осн. чл. 10 ал.1 и
сл. и чл.22 и чл.23 от ЗПК.
По отношение на иска за заплащане на неустойката съдът следва да отбележи още:
Съобразявайки данните по делото, съдът счита, че неустоечната клауза, залегнала в
договора следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския
съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните
разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага,
освен ако потребителят се противопостави на това...”. Ответникът се явява потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП и безспорно се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП.
Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Безспорно установено е в настоящия
случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните ДПК
– чл.15. В конкретния случай тази част от договора е бланкова, предварително попълнена,
поради което съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени
в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка,
в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата
, касаеща неустойка в договора не е индивидуално уговорена. Отделно от това самата
формулировка в чл.15 от ДПК е недостатъчно ясна за потребителя, доколкото се казва
веднъж санкционна неустойка, след това мораторна лихва, без да се уточнява, че е само за
8
времето на забавата върху неплатените в срок суми.
По разноските:
Разноските на ищеца са 669.63 лв. – за държавна такса; 2.15 лв.- такса за пощенски
разходи; 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 180 лв. – депозит за възнаграждение
на вещо лице по ССЕ или общо 1001.78 лв.. С оглед изхода на спора ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 133.50 лв., представляваща основателни разноски по делото, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв.-за адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да му заплати сумата от 866.74 лв., представляваща основателно направени
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
След извършване на компенсация ищецът следва да заплати на ответника сумата от 733.24
лв., представляваща основателно направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ЮР. М. /М.Ю.М./ , ЕГН **********, с постоянен адрес
**************, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8, чрез
пълномощник адв. Н.С. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на „УЛТИМА Ф“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Васил Друмев“ № 17Б,
представлявано от С.Д.С., чрез юрк. М.Г., сумите, както следва: сумата от 2120.15 лв. ,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем № 10748/19.10.2013г., на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл. 10 ал.1 и сл. и чл.22
и чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.; КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главница в останалата част за размера над 2120.50
лв. до пълния претендиран размер от 6671.40 лв., както и исковете за заплащане на сумата
от 4854.15 лв. , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
19.11.2014г. до 19.10.2016г., по силата на чл.5 от договора за заем.; сумата от 3788.06 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за заем, за период от 19.11.2014г. до
19.10.2016г. и по силата на чл.15 от договора за заем; сумата от 596.37 лв., представляваща
лихви за забава на платените вноски с просрочие общо за периода от 19.11.2013г. до
19.11.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, на осн. чл. 10 ал.1 и сл. и чл.22 и чл.23 от ЗПК.
ОСЪЖДА „УЛТИМА Ф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „Васил Друмев“ № 17Б, представлявано от С.Д.С., чрез юрк.
М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. ЮР. М. /М.Ю.М./ , ЕГН **********, с постоянен адрес
**************, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8, чрез
пълномощник адв. Н.С. от АК-Търговище, по компенсация сумата от 733.24 лв. лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10