Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                    Номер               260442/26.3.2021г.                                   гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на двадесет и трети февруари, две хиляди и двадесета и първа година,

в публично заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3 по описа на съда за 2021 година, установи следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Постъпило е възражение от И.Г.М.-Г. ЕГН *********** против наказателно постановление № 389/23.11.2020 г., издадено от Т.В.И. – заместник-кмет на Община Варна, с което ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Във възражението въззивницата посочва, че тя и всички собственици от коперацията спират на тяхна собственост и оставят свободен тротоара.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, по същество поддържа жалбата. Посочва, че не е пречила по никакъв начин на преминаването на пешеходци. Мястото можело да се  използва за паркиране.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебното заседание. На 22.02.2021 г. в деловодството на Районен съд Варна са депозирани писмени бележки вх.№ 273668 от Община Варна, представлявана от кмета И.П. чрез юрисконсулт П.К., че не може да се яви в съдебното заседание, излага становище по същество, моли съда да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2020 г. в 09:55 часа свидетелят М.Н.О. - полицай от Сектор Общинска полиция при ОД на МВР Варна установил, че в гр.Варна на ул.Битоля № 7 на тротоара бил паркиран лек автомобил лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 4413 НН извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя. Св.О. попълнил бланка за глоба с фиш серия ОВ № **********/18.07.2020 г. на собственика на автомобила И.Г.М.-Г. за горепосоченото деяние, с което е нарушила чл.94 ал.3 от ЗДвП и наложил глоба в размер на 50 лева на основание чл.186 във връзка с чл.178 от ЗДвП. Тъй като водачът на автомобила отсъствал, св. О. закрепил на предното стъкло на автомобила уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП, в което били отразени горепосочените обстоятелства.

На 20.07.2020 г. И.Г.М.-Г. е подала обжалване на глобата с фиш, регистрирано в Община Варна с рег.№ ЗК20001364ВН/20.07.2020 г. с обяснение, че в началото на годината служители на районното полицейско управление им обяснили, че могат да паркират успоредно на пътя.

На 04.08.2020 г. е изготвена справка от младши инспектор при Група „Общинска полиция“ в ОД на МВР Варна Г.Т., в която предлага глобата по фиш да бъде анулирана, тъй като е оспорена от И.Г.М.-Г..

На 04.08.2020 г. старши полицай Г.П.Т. в група Общинска полиция от сектор ООРТП отдел ОП при ОД на МВР Варна съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д № 0004876/04.08.2020 г. против И.Г.М.Г. за това, че на 18.07.2020 г. около 09:55 часа в гр.Варна на ул.Битоля № 7 паркира лек автомобил лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 4413 НН върху тротоара на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което е създала пречки за преминаването на пешеходците. Посочено е, че АУАН е съставен въз основа на фиш № **********/18.07.2020 г. Актосъставителката приела, че е извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на 04.08.2020 г. на Г., която записала като възражения: “Имам възражение с рег.№ ЗК 20001364 ВН от 20.07.2020 г.“.

На 23.11.2020 г. от Т.В.И. – заместник-кмет на Община Варна било издадено атакуваното наказателно постановление № 389/23.11.2020 г. В него административно-наказващият орган е възприел изцяло обстановката, описана в АУАН, приел е, че И.Г.М.-Г. е извършила нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, за което ѝ наложил административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Наказателното постановление е връчено на 17.12.2020 г. лично на Г., видно от известието за доставяне.

От писмо с рег.№ УСКОР21000262ВН_001ВН от 08.02.2021 г. от Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна е видно, че при установяването на това нарушение няма изготвен снимков материал.

От представената от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна справка за наложените наказания на И.Г.М.-Г. като водач на МПС е видно, че тя е правоспособен водач на МПС от 1997 година и оттогава има наложени четири наказания с наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.

От служебна бележка с рег.№  21002728ВН/09.02.2021 г. на кмета на Община Варна е видно, че Т.В.И. изпълнява длъжността „заместник-кмет“ в Община Варна от 19.07.2013 г. до настоящия момент.

Съгласно писмо с изх. № 144/04.02.2021 г. на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ ул.Битоля попада в границите на Синя зона – подзона 9, към дата 18.07.2020 г. на пътния участък на ул.Битоля № 7 не са предвидени публични места за паркиране и гариране на МПС

С писмо с рег.№ ЗК20002389ВН_006ВН/05.02.2021 г. на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, Община Варна, са изпратени на съда чертежи за знаците и светофарните уредби и схема на хоризонталната маркировка в района на ул.Битоля № 7 в гр.Варна.

Във въззивното производство е разпитан издателя на глобата с фиш М.Н.О., очевидец на описаното нарушение, който с показанията си потвърждава възприетата от административно-наказващият орган в наказателното постановление фактическа обстановка. Посочва, че автомобилът е бил неправилно паркиран на тротоара, бил на тротоара и създавал трудности на пешеходците, за което издал глоба с фиш.

Съдът прие за установена гореописаната фактическа обстановка на основание посочените гласни и писмени доказателствени средства, които се допълват взаимно, не са противоречиви, кредитират се от съда и не се оспорват от страните.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е връчено на 17.12.2020 г. лично на Г., видно от известието за доставяне, жалбата срещу него е заведена на 29.12.2020 г., спазен е срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество.

АУАН е съставен от компетентен орган – старши полицай Галя Първанова Т. в група Общинска полиция от сектор ООРТП отдел ОП при ОД на МВР -  длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП, съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от този закон и Заповед № 4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Т.В.И. – заместник-кмет на Община Варна, съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, Заповед № 0506/07.02.2020 г. на кмета но Община Варна и служебна бележка с рег.№  21002728ВН/09.02.2021 г. на кмета на Община Варна.

Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Свидетелят О. установил, че автомобилът на въззивницата е паркиран неправилно върху тротоара до № 7 на ул.Битоля в гр.Варна на 18.07.2020 г., който според приобщени писмени документи попада в уличната регулация на ул.Битоля и е общинска публична собственост. Съдът кредитира тези доказателствени средства. М.-Г. е подала писмено възражение срещу глобата с фиш и АУАН, в което твърди, че в началото на годината служители на РПУ им обяснили, че могат да паркират успоредно на пътя, но не бяха представени доказателства в подкрепа на това твърдение и това не освобождава въззивницата М.-Г. от отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. М.-Г. не е посочила такова лице.

Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Мястото, на което е бил паркирал автомобила на М.-Г., не е определено от собственика на пътя или администрацията за паркиране. Нарушението е безспорно установено и не се оспорва и от въззивницата. Оспорва се единствено факта, че М.-Г. като собственик на обект от жилищната кооперация е имало право да паркира на това място, но за това твърдение не бяха представени от нея доказателства.

Предвид горното съдът намира, че И.Г.М.-Г., след като не е посочила лице, на което да е предоставил лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 4413 НН, паркиран на 18.07.2020 г. върху тротоар в гр.Варна на ул.Битоля до номер 7, който не е определен от собственика на пътя или администрацията за паркиране, е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото ѝ административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната ѝ отговорност. За нарушението санкция е предвидена в нормата на чл.178е от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер от 50 до 200 лева на водач, който паркира пътно превозно средство на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава. С оглед изложените съображения, съдът прецени, че е извършено описаното в наказателното постановление нарушение и на въззивницата е наложено наказание за извършеното от нея деяние в минимален размер, като е взета предвид разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и затова трябва да се съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. От приложената към делото справка е видно, че въззивницата е правоспособен водач на МПС от 1997 година и до момента на настоящето нарушение има наложени само четири наказания с наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. При конкретното нарушение не е създадена опасност за другите участници в движението и няма причинени щети. С оглед на изложеното съдът счете, че наказанието за това нарушение е съобразено с тежестта на нарушението.

В АУАН и наказателното постановление е посочено, че въззивницата е паркирала МПС на тротоар, за който няма разрешение от собственика на пътя или администрацията за паркиране. С това на наказаното лице е дадена възможност да разбере нарушението, за което му се вменява отговорност.

Съдът не приема възражението на въззивницата, направено с въззивната жалба, че е била паркирала автомобила на нейна собственост и оставила свободен тротоара, тъй като не бяха представени доказателства от нейна страна за това твърдение.

Съдът счита, че не е налице маловажен случай и не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като автомобилът на въззивницата  е бил паркиран на тротоара в оживена част на града, по този начин създавал затруднения за движението на пешеходците, в случая извършеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.94 от ЗДвП.

Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление не страда от пороци, които да налагат отмяната му.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

От въззиваемата страна не бяха представени доказателства за направени разноски. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, факта, че процесуалният представител-юрисконсулт не взе участие в съдебното производство съдът счита, че следва да бъде присъдена сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Потвърждава наказателно постановление № 389 от 23.11.2020 г., издадено от Т.В.И. – заместник-кмет на Община Варна, с което на И.Г.М.-Г., ЕГН ***********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата за нарушение на  чл.94 ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Осъжда И.Г.М.-Г., ЕГН ***********,*** сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Да се изпратят съобщения на Община Варна и на И.Г.М.-Г..

Решението може да се обжалва по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

След влизане на решението в сила административно-наказателната преписка да се върне на Община Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: