Р
Е Ш Е Н И Е
№_________
гр.
Варна_____________2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря А. Д.,
като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 1138 на Административен съд - Варна по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 107,
ал.4 и чл. 144 от ДОПК, вр. чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба
депозирана от "Бяла 1" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******,
представлявано от синдика Б.Т., против Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ №19/15.10.2019 г., издаден от орган по приходите, определен
със Заповед № РД 0700-108/11.03.2013 г. на Кмета на Община Бяла, потвърден при
условията на чл. 156, ал.4 от ДОПК, от Директора на Дирекция "Приходи и
администриране на местни данъци и такси при Община Бяла". С АУЗД за
периода 2014 г. – 2018 г. на дружеството са определени задължения за такса смет
и задължения за данък върху недвижимите имоти, ведно със съответните лихви за забава
общо в размер на 16 092.95 лв. В жалбата
се поддържа, че установените задължения в АУЗД се отнасят за три имота,
съответно с № *****, № ***** и № *****. Със заповед за придобиване на
собственост № 319/2007 г. кметът на община Бяла е наредил "Бяла 1"
ЕООД да придобие собственост върху ПИ с идентификатор ***********, с площ от 20
049 кв.м. Съгласно заповедта този имот е идентичен с УПИ ***-***** и *****, кв.
***, по РП на "***" и "***" гр. Бяла. В заповедта е
посочено, че разликата от 738 кв.м. между общата площ на двата имота ***** и *****,
и площта на новообразувания ПИ с идентификатор *********** се прехвърля в полза
на община Бяла, за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, публична
собственост. Със заповед за придобиване № № 18/2.07.2007 г., кметът на Община
Бяла е наредил "Бяла 1" ЕООД да придобие собственост върху ПИ с
идентификатор ******. Съгласно заповедта този имот е идентичен с УПИ ***-*****,
в кв. *** по РП на "*****" и "*****" гр. Бяла. В заповедта
е посочено, че разликата от 1163 кв.м между площта на ПИ ***** и площта на
новообразувания имот ***** се прехвърля в полза на Община Бяла за изграждане на
обекти на социалната инфраструктура - публична собственост. Двете заповеди са
влезли в сила на 17.07.2007 г., т.е. от този момент Община Бяла е придобила
собственост върху 738 кв.м. от ПИ ***** и ***** и 1163 кв.м. от ПИ *****.
Въпреки това с АУЗД са начислени задължения за данък недвижими имоти и такса
смет за имоти *****, ***** и *****, с площта им преди влизане в сила на
заповедите на Кмета на Община Бяла. Задълженията са начислени неправилно, тъй
като след 17.07.2007 г. част от площите на горепосочените имоти са станали
собственост на общината. По изложените доводи оспорения акт е незаконосъобразен
и подлежи на отмяна. С Решение № 600/30.03.2017 г. по т.д. № 5187/2015 г. на
СГС "Бяла 1" ЕООД е обявено в неплатежоспособност и е открито
производство по несъстоятелност. С решение № 776/21.04.2017 г. и решение №
937/17.05.2017 г. дружеството е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.
711 от ТК, включително и започване на осребряване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността. С постановление за възлагане № 64/23.08.2018 г,.
влязло в сила на 27.09.2018 г. ПИ с
идентификатори *********** И ******* са възложени в собственост на "Дружба
за управление Т. банк Д.Д" АД. Начисляването на задължения след тази дата
следва да са за сметка на новия собственик. В оспорения акт не е посочено, че
задълженията са начислени до 27.09.2018 г., нито е посочен методът на
начисляване на задълженията. Нарушен е чл. 6, ал.1 от АПК, административния
орган не е упражнил правомощията си по разумен начин и добросъвестно, липсата
на информация за вида и начина на изчисляване на размера на задълженията за всеки
един имот по години, нарушен е чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК, допуснато е съществено процесуално нарушение. Моли оспорения
акт да се отмени и да се присъдят сторените по делото разноски. За с.з.
касаторът редовно призован не изпраща представител.
Ответната страна,
представлявана от адв. М. оспорва жалбата. В депозиран писмен отговор поддържа,
че дружеството жалбоподател е подало три декларации по чл. 17 от ЗМДТ за три
недвижими имота. Въз основа на декларациите е издаден АУЗД. Съгласно НА № ***/2004
г., № ***/2004 г. № ***/2004 г.
дружеството се легитимира като собственик на три ниви. Със заповеди №
318/2007 г. и № 319/2007 г. дружеството се легитимира като собственик на УПИ
VІІ-***** и ***** и УПИ ІV-*****. Съгласно чл. 104, ал.2 от ДОПК , данъчнозадълженото
лице има право да промени вече декларирани обстоятелства, с подаване на нова
декларация, в която да се отразят промените, това не е сторено от "Бяла
1" ЕООД. Дружеството продължава да е собственик и е данъчнозадължено лице
по смисъла на ДОПК, поради което правилно са констатирани задълженията му до
2018 г. За органа по приходите не е
налице задължение да извършва проверка на верността на декларираните във всяка
декларация данни. Именно обвързващата сила на подадената декларация и механизмите за промяна на декларираните
данни при настъпила промяна е средството, което законодателя възлага на самото
задължено лице да посочи, самостоятелно, какви точно са релевантните факти за
данъчното му облагане. Единственото възражение на дружеството е, че не е собственик
на имотите. Оспорва твърденията, че неправилно са начислени и задълженията за
2018 г., тъй като в случая са определени задължение до м.септември 2018 г., а
не за цялата година. Счита, че не са допуснати нарушения във формата на акта,
същия съдържа всички предвидени в закона реквизити, посочени са фактически и
правни основания за издаването му. АУЗД е постановен при спазване на приложимия
материален закон. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се
присъдят сторените по делото разноски. В с.з. адв. М. моли да се потвърди акта.
Сочи, че от приетата ССЕ се установява, че посочените в АУЗД задължения са
налице. За имотите на жалбоподателя е налице одобрен ПУП, съгласно който те са
отредени за изграждане на жилищни сгради, поради което се дължи данък. По
делото са представени данъчни оценки за процесните периоди, представени са и
договори за осъществяване на услугата почистване. Оспорения акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 19.07.2007 г.
"Бяла 1" ЕООД е депозирало три броя декларации по чл. 17 от ЗМДТ.
Съгласно декларация вх.№ М0000078, с партиден номер ********** за имот находящ
се в гр. Бяла, местност "*****" с № ***** е посочено, че е земя с
площ от 10393 кв.м., застроена площ 0 кв.м., данъчна оценка 270088.09 лв. и
отчетна стойност 42990.34 лв. Съгласно декларация вх.№ М0000079, с партиден
номер ********** за имот находящ се в гр. Бяла, местност "****" с № *****
е посочено, че е земя с площ от 10394 кв.м., застроена площ 0 кв.м., данъчна
оценка 270114.08 лв., отчетна стойност 552623.76 лв. Съгласно декларация вх.№
М0000080, с партиден номер ********** за имот находящ се в гр. Бяла, местност
"****" с № ***** е посочено, че е земя с площ от 20787 кв.м.,
застроена площ 0 кв.м., данъчна оценка 491092.88 лв., отчетна стойност 81
914.22 лв.
По делото е представен НА № ***/3.09.2004 г., съгласно
който "Бяла-1" ЕООД е придобило ПИ № *****, с площ от 20.787 дка., в
землището на Бяла, местност "*****". С НА № ***/31.08.2004 г.
дружеството е придобило ПИ № *****, с площ от 10.394 дка., землището на Бяла, местност "*****".
С НА № ***/2004 г. дружеството е придобило ПИ № *****, с площ 10.393 дка., в землището на Бяла, местност "*****".
Въз основа на
подадените декларации са определени задълженията на "Бяла 1" ЕООД за
данък недвижими имоти и такса смет, както следва: за имот *****: за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на
84.46 лв., такса смет - 70.94 лв., за
2015 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса смет - 70.94
лв., за 2016 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса
смет - 81.50 лв.1 за 2017 г. - данък
върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса смет - 81.50 лв., за 2018
г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 63.34 лв., такса смет - 61.94
лв. За имот № ***** за 2014 г. данък
върху недвижимите имоти в размер на 1085.65 лв., такса смет - 911.95 лв., за
2015 г. данък върху недвижимите имоти в
размер на 1085.65 лв., такса смет - 911.95 лв., за 2016 г. данък върху недвижимите имоти в размер на
1085.65 лв., такса смет - 1047.65 лв., за 2017 г. данък върху недвижимите имоти в размер на
1085.65 лв., такса смет - 1047.65 лв., за 2018 г. данък върху недвижимите имоти в размер на
814.24 лв., такса смет - 785.74 лв. За имот № ***** за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на
160.92 лв., такса смет - 135.18 лв., за 2015 г.
данък върху недвижимите имоти в размер на 160.92 лв., такса смет -
135.18 лв., за 2016 г. данък върху
недвижимите имоти в размер на 160.92 лв., такса смет - 155.29 лв., за 2017
г. данък върху недвижимите имоти в
размер на 160.92 лв., такса смет - 155.29 лв., за 2018 г. данък върху недвижимите имоти в размер на
120.69 лв., такса смет - 116.47лв.
Границите на районите
и видът на предлаганите услуги за процесните периоди са определени със заповеди
№ РД0700-580 от 30.10.2015 г. и заповед № РД0700-500/28.10.2016 г. и №
РД0700-656/7.11.2017 г. Не се спори между страните, че имотите на жалбоподателя
попада в район, в който през съответната година общината организират посочените
услуги.
С решения по протокол
№ 30 от 14.01.2009 г. на Общински съвет гр. Бяла на осн. чл. 21, ал.1 от ЗМСМА
във връзка с чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е определен размера на такса битови отпадъци
на територията на общината от 1.01.2009 г.
С решение от 19.12.2013 г. обективирано в протокол № 46 на Общински
съвет Бяла е определен размерът на данък
върху недвижимите имоти на физически лица и предприятия. С решение от
19.11.2014 г., обективирано в протокол № 63 Общински съвет Бяла е определил
размера на данък върху недвижимите имоти.
решения по протокол № 6 от 28.12.2015 г. на
Общински съвет гр. Бяла на осн. чл. 21, ал.1 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал.1
от ЗМДТ е определен размера на такса битови отпадъци на територията на общината
от 1.01.2016 г. както и размера на данъка върху недвижимите имоти.
С решения по протокол
№ 43 от 30.11.2017 г. на Общински съвет гр. Бяла на осн. чл. 21, ал.1 от ЗМСМА
във връзка с чл. 22 от ЗМДТ е променен размера на данъка върху недвижими имоти.
Със заповед № РД
0700108/11.03.2013 г. кмета на община Бяла е определил М. Ц.- експерт дирекция
ОПБС при община Бяла за служител от общинската администрация с права и
задължения на орган по приходите, който установява, обезпечава и събира местни
данъци по реда на ДОПК, както в изпълнение на своите правомощия съставя АУЗД по
чл. 107, ал.3 от ДОПК.
От жалбоподателя е представено
постановление за възлагане на имот № 64/23.08.2018 г., по т.д.№ 2053/2015 г.,
съгласно което ПИ с идентификатор ******
и ПИ с идентификатор ***********
в гр. Бяла, местност "******" са възложени на "Дружба за
управление Т. Банк Д.Д" АД. Постановлението е влязло в сила на 27.09.2018
г.
Със заповед за
придобиване на собственост № 318, издадена на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ кмета на
община Бяла е наредил "Бяла 1" ЕООД да придобие право на собственост
върху ПИ с идентификатор *******, с площ от 19 624 кв.м., идентичен с УПИ ІV-*****,
по РП на жилищна зона "******" гр. Бяла. Разликата между площта на
поземлен имот №* и новообразувания имот
в размер на 1 163 кв.м. се прехвърля в полза на община Бяла за
изграждане на обекти на социалната инфраструктура.
Със заповед за
придобиване на собственост № 319, издадена на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ кмета на
община Бяла е наредил "Бяла 1" ЕООД да придобие право на собственост
върху ПИ с идентификатор ***********, с площ от 20 049 кв.м., идентичен с УПИ
VІІ-***** и *****, по РП на жилищна зона "*******" гр. Бяла.
Разликата между общата площ на поземлените имоти №* и №* и новообразувания
имот в размер на 738 кв.м. се прехвърля
в полза на община Бяла за изграждане на обекти на социалната инфраструктура.
В хода на
производството са приобщени и данъчни оценки за трите имота предмет на облагане
за периода от 2014 г. до 2018 г.
Съгласно скица №
15-774706/12.07.2022 г. ПИ с идентификатор ***** е с площ от 19621 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване.
Имота е вписан като собственост на "Бяла 1"ЕООД. Видно от скица №
15-774710/12.07.2022 г. ПИ с идентификатор *********** е с площ от 20046 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване.
Имота е вписан като собственост на "Бяла 1"ЕООД.
От ответника са
представени по делото доказателства удостоверяващи извършването на
услугите по чл. 62 и 63 от ЗМДТ. Съгласно договори от
21.10.2015 г., от 10.11.2016 г. община Бяла е възложила на "Пътища и
мостове" ЕООД дейността по снегопочистване на пътната мрежа на територията
на общината. Представени са фактури за извършени плащания за извършените
услуги, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, пътни листи,
сключени трудови договори между община Бяла и физически лица, назначени на
длъжност общ работник - чистота, длъжностни характеристики и обяснения на
лицата относно извършваната дейност, а именно: почистване на улици, зелени
площи, събиране на отпадъци и др.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която вещото лице след
анализ на депозираните от жалбоподателя декларации и предвид представените
заповеди за придобиване на собственост е установило отчетната стойност за имотите. За ПИ с
идентификатор *********** отчетната стойност е преизчислена с оглед
обединяването на ПИ ***** и ***** и редуциране на общата площ и е в размер на
574 468.04 лв. Отчетната стойност за ПИ с идентификатор *******, след
редуциране на площта му е 77 311.25 лв.
Вещото лице е изчислило и данъчната оценка на ПИ с идентификатор ***********,
която възлиза на 521 023.39 лв., за
всяка една от процесните години, като при определяне на данъчната оценка е
взето в предвид както обединяването на ПИ ***** и ***** и редуциране на площта
им. Данъчната оценка на ПИ с идентификатор ******* е 463 617лв., за всяка една
от процесните години, като в.л. е взело
предвид редуцирането на площта на имота. При изчисляване на дължимите
задължения за данък недвижими имоти и такса смет и предвид нормата на чл. 21 от ЗМДТ вещото лице е взело предвид, че
отчетната стойност за имот с идентификатор е по-висока от изчислената данъчна
оценка, съгласно приложение № 2, поради което дължимите задължения са изчислени
върху данъчна оценка в размер на 574 468.004 лв. за ПИ с идентификатор ***********,
а данъчната оценка за ПИ с идентификатор ******* е 463 617 лв.
При тези установявания
за ПИ с идентификатор *********** за 2014 г. е определен данък върху
недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 597.59 лв., такса
смет - 965.11 лв. и лихва в размер на 501.98 лв., за 2015 г. данък върху
недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 480.89 лв., такса
смет - 965.11 лв. и лихва 403.94 лв., за 2016 г. данък върху недвижимите имоти
в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 363.95 лв., такса смет в размер на
1108.72 лв. и лихва в размер на 351.22
лв. За 2017 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в
размер на 247.47 лв., такса смет в размер на 1108.72 лв. и лихва в размер на
238.82 лв. За 2018 г. данък върху
недвижимите имоти в размер на 861.71 лв. и лихва в размер на 103.16 лв., такса
смет в размер на 831.54 лв. и лихва в размер на 99.56 лв.
За ПИ с идентификатор *******
за 2014 г. е определен данък върху недвижимите имоти в размер на 927.23 лв. и
лихва в размер на 483.22 лв., такса смет - 778.88 лв. и лихва в размер на
405.12 лв., за 2015 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 927.23 лв. и
лихва в размер на 388.15 лв., такса смет - 778.88 лв. и лихва 326.01 лв., за
2016 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 927.23 лв. и лихва в размер
на 293.78 лв., такса смет в размер на 894.78 лв. и лихва в размер на 283.47 лв. За 2017 г.
данък върху недвижимите имоти в размер на 927.23 лв. и лихва в размер на 199.76
лв., такса смет в размер на 894.78 лв. и лихва в размер на 192.75 лв. За 2018 г. данък върху недвижимите имоти в
размер на 695.43 лв. и лихва в размер на 83.26 лв., такса смет в размер на
671.09 лв. и лихва в размер на 80.35 лв.
Така приетото
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.
След преценка на
събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на
задължение по декларация № 19/15.10.2019
г. бил надлежно връчен на представител на дружеството, видно от обратна
разписка на 07.01.2020 г. В законоустановения 14 дневен срок по чл. 107, ал.4 от ДОПК била подадена жалба от "Бяла 1" ЕООД срещу процесния АУЗД до
Директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и
такси" при община Бяла. До изтичане на срока решаващия орган не се е
произнесъл, т.е. е налице мълчаливо потвърждаване на оспорения акт. Предвид
изложеното, съдът приема, че жалбата е подадена против подлежащ на оспорване
административен акт, след надлежно проведено административно производство по
оспорването му, приключило с мълчаливо потвърждаване, от лице имащо правен
интерес от оспорването - адресат на акта, както и в предвидения за това срок.
Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл.
144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗ по административен ред, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен
ред. Следва, че жалбата е процесуално допустима.
По валидността на
акта:
Данъка върху
недвижимия имот и такса смет представляват публични общински вземания, както
изрично е регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно данъка
върху недвижимите имоти и вземанията за местни такси, редът за установяването
им е предвиден в чл. 4 и чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични
изпълнители. Служителите се определят със заповед на кмета на общината /чл. 4,
ал.4 от ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.
При извършване на
служебна проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че процесния акт
е издаден от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл. 4,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ. Лицето, издало АУЗД, е служител на
общинската администрацията и притежава правомощията на орган по приходите,
съгласно представената по делото заповед. По изложените съображения, съдът
приема, че акта е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са
изложени фактическите и правни основания за издаването му.
Според чл. 107, ал.3
от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или органът по приходите
следва служебно да издаде акт за установяване на задълженията по декларация,
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия.
В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, тъй като "Бяла 1" ЕООД не
е заплатило задълженията си за ДНИ и такса смет за периода от 2014 г. до 2018
г. за притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на Община
Бяла. В хода на производството не се представиха доказателства, че дружеството
е заплатило дължимите задължения, предмет на АУЗД, преди издаването му.
По процесуалната и
материалната законосъобразност на акта:
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя относно липсата на мотиви в
процесния АУЗД. Решаващият орган, макар и пестеливо е посочил вида, размера и
периода на дължимите местни данъци и такси от жалбоподателя, посочил е каква
база е използвал за определяне на дължимите данъци и такси – подадени
декларации от дружеството по чл. 17 от ЗМДТ за всеки един от имотите.
Съгласно чл.10, ал.1
от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или
ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък
съответно на частите си – чл.12, ал.1 от ЗМДТ. Данъкът се заплаща независимо
дали недвижимите имоти се използват или не – чл.13 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 17 ал.1
от ЗМДТ /отменена към настоящия момент/ предприятията подават в 2-месечен срок
от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на
ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която
посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и
другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и
размера на дължимия данък. При промяна
на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок,считано от
датата на промяната.
Размерът на данъка се
определя от Общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,1 до 4,5
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – чл.22 от ЗМДТ.
От страна на
жалбоподателя не са представени доказателства задълженията за ДНИ и такса смет
за процесните години да са платени в
сроковете по чл.28, ал.1 от ЗМДТ, поради което правилно е прието, че е налице
хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК – за служебно издаване на АУЗ за неплатените
в срок задължения.
С оглед представените
по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят дължи данък върху
недвижимите имоти за ПИ с идентификатори *********** и *******. Дружеството е
собственик на двата имота. При определяне на данъка върху недвижимите имоти
следва да се вземе предвид и нормата на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която,
данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 - в зависимост от
вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се
съобщава на данъчно задължените лица – чл.20 от ЗМДТ.
При определяне на
задълженията на дружеството следва да се отчете и факта, че два от имотите са
обединени, като площта им е редуцирана, както и че с постановление от 2018 г.
имотите са възложени на трето лице.
Видно от приложената
по делото справка от ответника за начина на изчисляване на дължимия данък върху
недвижимите имоти, при определяне на данъка за ПИ ****** органа по приходите е
определил данъка въз основа на отчетната стойност, която е 80 461.95 лв., при
данъчната оценка е 491 092.88 лв. Това е в нарушение на правилото визирано в
чл. 21 от ЗМДТ, тъй като данъчната оценка за този имот е по-висока, следва
задължението на дружеството за данък върху недвижимия имот да бъде определено
върху размера на данъчната оценка, а не върху отчетната стойност.
Съдът кредитира
заключението на в.л., съгласно което данъка за имот с идентификатор *******
следва да се определи, като се съобрази, че имота е с площ от 19 624 кв.м., при
което данъчната оценка за същия е в размер на 463 617 лв., като дължимия данък
е 927.23 за 2014 г., 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 695.43 лв. за 2018 г. Видно от оспорения АУЗД опредените задължения
за имот *****, представляващ новообразуван имот ******* е в по-нисък размер от
определения от в.л. За съдът не е налице възможност за увеличение размера на
определените задължения, поради което жалбата в тази част следва да се
отхвърли.
От ответника е
представена справка за начина на изчисляване на данък върху недвижимите имоти
за ПИ ******, от която се установява, че данъка е определен въз основа на
отчетната стойност на имота, в нарушение на чл. 21 от ЗМДТ, тъй като данъчната
оценка за този имот е по-висока, следва задължението на дружеството за данък
върху недвижимия имот да бъде определено върху размера на данъчната оценка, а
не върху отчетната стойност. Видно от
същата справка данъка за недвижим
имот ПИ ****** е определен върху
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно приложение
№2.
Съдът кредитира
заключението на в.л., съгласно което данъка върху недвижимите имоти за ПИ с
идентификатор *********** /образуван от ПИ ***** и ******/ следва да се
определи, като се съобрази, че имота е с площ от 20 049 кв.м., при което
данъчната оценка за същия е в размер на 574 468.04 лв./което представлява
отчетната стойност на имота/.
Предвид изложеното
АУЗД в частта на определените задължения за данък върху недвижимите имоти и лихви за периода от 2014 г. до 2018 г. за
имоти ***** и ***** следва да се отмени, като вместо него да се определят
задължения за данък върху недвижимите имоти, при съобразяване с приетата
ССЕ, за ПИ с идентификатор ***********
както следва:
за 2014 г. данък върху
недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 597.59 лв.,
за 2015 г. - данък върху недвижимите имоти в
размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 480.89 лв.,
за 2016 г. - данък върху недвижимите имоти в размер
на 1148.94 лв. и лихва в размер на 363.95 лв.,
за 2017 г. - данък върху недвижимите имоти в
размер на 1148.94 лв. и лихва в размер
на 247.47 лв.,
за 2018 г. - данък
върху недвижимите имоти в размер на 861.71 лв. и лихва в размер на 103.16 лв.
От събраните по делото
доказателства се налага извода, че общината предлага в района услугата
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Видно от разпоредбата
на чл. 62 от ЗМДТ за услугата по поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, се заплаща такса. Таксата се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в същата разпоредба дейности. Случаите, при които не се събира такса
за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ, а именно: за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината. Следва да се има предвид, че таксата не е данък.
Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в
закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия
имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране, и
ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида
услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез
предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които
определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. В
случая не спорно, че такса за
сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци не е определена с оспорения акт, тъй като услугата не се извършва от община
Бяла.
Услугата, която
общината предоставя е поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Съгласно чл. 66, ал.1, т.4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно
населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от
членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се
осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване.
Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на
изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене,
труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено
ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането
и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че
общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и
третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. С
оглед на горното посоченото в чл. 66, ал.1, т.4 ЗМДТ ясно илюстрира
съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на
предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за
обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се
включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския
съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на
такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е
необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на
предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато
услугата не се предоставя такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ.
От горния анализ
следва, че за да бъде законосъобразен АУЗД, е необходимо, да бъде надлежно
доказано реалното предоставяне от общината през процесните периоди на услугата
по отношение на имотите на жалбоподателя. Доказателствената тежест е на
ответната страна. Престирането на услугата е фактическо основание – един от
релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква
задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с §2 ДОПК
доказателствената тежест за фактическите основания е на органа по приходите. От
събраните по делото доказателства – договори, фактури, приемо-предавателни
протоколи, трудови договори, обяснения, пътни листи се установи, че услугата се предоставя.
Съдът кредитира
заключението на в.л. в частта на определените задължения за такса смет за имот
с идентификатор *******. Видно от оспорения АУЗД опредените задължения за такса
смет за имот *****, представляващ новообразуван имот ******* е в по-нисък
размер от определения от в.л. За съдът не е налице възможност за увеличение
размера на определените задължения, поради което жалбата в тази част следва да
се отхвърли.
Съдът кредитира
заключението на в.л., съгласно което такса смет за ПИ с идентификатор ***********
/образуван от ПИ ****** и *******/ следва да се определи, като се съобрази, че
имота е с площ от 20 049 кв.м., при
данъчната оценка за същия е в размер на 574 468.04 лв./което
представлява отчетната стойност на имота/.
Предвид изложеното
АУЗД в частта на определените задължения за такса смет за периода от 2014 г. до
2018 г. за имоти ***** и ***** следва да се отмени, като вместо него да се
определят задължения за такса смет, за ПИ с идентификатор ***********, при
съобразяване с приетата ССЕ, както
следва:
за 2014 г. такса смет
- 965.11 лв. и лихви в размер на 501.98 лв.,
за 2015 г. такса смет
- 965.11 лв. и лихва в размер на 403.94 лв.,
за 2016 г. такса смет
- 1108.72 лв. и лихва в размер на 351.22 лв.,
за 2017 г. такса смет
- 108.72 лв. и лихва в размер на 238.82 лв.
за 2018 г. такса
смет - 831.54 лв. и лихва в размер на
99.56 лв.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че процесния АУЗД следва да се отмени, тъй като са
определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса смет за имоти,
които не съществуват в първоначалния си вид, те са с различна площ, два от
имотите са обединени, както и не е отчетен факта, че преди края на 2018 г.
имотите са възложени на трето дружество и не са собственост на "Бяла
1" ЕООД.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗМДТ /отм./ чл. 14 от ЗМДТ собственикът
или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване
на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане
с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не
определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение
за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и
размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след
придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство,
което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно
да уведоми общината. Подаването на данъчната декларация по чл. 17 ЗМДТ е едно
процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона.
Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е
частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като
такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, така и поради
декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване
на данъчно задължение. Законодателят, като отчита значението на декларирането
на фактите и обстоятелствата от значение за данъчното задължение е създал
поредица от задължения на съответните лица и органи, задължения и права на
задълженото лице, правомощия на органа по приходите всички те насочени към
единствената цел да се установят точно релевантните за облагаемата основа и за
размера на данъка факти и обстоятелства. Не е спорно между страните, а и не са
представени доказателства, че жалбоподателя се е възползвал от възможността да
промени декларираните вече обстоятелства с депозираните 3 бр. декларации от
2007 г. Настъпилите в последствие факти - обединяването на два от имотите и
редуциране на площите им не са декларирани от "Бяла 1" ЕООД. По делото
не се твърди, а и няма никакви доказателства органът по приходите да е
разполагал с данни, получени от трети лица, които установяват несъответствие с
данните по депозираните 3 декларации през 2007 г. Предвид изложеното съдът не споделя доводите
на жалбоподателя, че при постановяване на акта са допуснати нарушения на чл.6
от АПК.
Задължението
за данък върху недвижимите имоти възниква с възникване на юридическата връзка
между субекта и обекта на облагане – правото на собственост или на ограничено
вещно право. Данъкът се дължи в сроковете, установени в закона – чл. 107, ал. 1 ДОПК. Размера на данъка следва да бъде винаги определен на основата на законово
установените изисквания, част от които са и верните данни за вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията
и др. С оглед изложеното
"Бяла -1" ЕООД дължи данък недвижими имоти и такса смет за ПИ с
идентификатори *********** и *******.
По изложените
съображения жалбата е частично основателна и АУЗД следва да се отмени в частта
на определените задължения за данък недвижими имоти и такса смет за имоти *****
и *****, като се определят задължения за данък върху недвижимите имоти за ПИ с
идентификатор *********** както следва: за 2014 г. данък върху недвижимите
имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 597.59 лв., такса смет - 965.11 лв. и лихви в размер на
501.98 лв., за 2015 г. - данък върху
недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 480.89 лв., такса смет - 965.11 лв. и лихва в размер на
403.94 лв., за 2016 г. - данък върху недвижимите имоти в
размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 363.95 лв., такса смет - 1108.72 лв. и лихва в размер на
351.22 лв., за 2017 г. - данък върху недвижимите
имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в
размер на 247.47 лв., такса смет - 108.72 лв. и лихва в размер на 238.82 лв.,
за 2018 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 861.71 лв. и лихва в
размер на 103.16 лв., такса смет -
831.54 лв. и лихва в размер на 99.56 лв., като в останалата част жалбата следва
да се отхвърли.
На осн. чл. 161, ал.3
от ДОПК на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 1978.74 лв., от които 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
пред касационната инстанция, 128.74 лв. д.т., заплатена по сметка на ВАС и 350
лв. възнаграждение за в.л.
Водим от горното,
Варненският административен съд, двадесет и втори състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължения по декларация №19/15.10.2019 г., издаден от орган по приходите при
Община Бяла, в частта, с която на "Бяла 1" ЕООД /в несъстоятелност/
ЕИК ******* са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
смет за имоти ***** и ***** за периода от 2014 г. до 2018 г. и вместо него
постановява определя задължение за ПИ с
идентификатор *********** както
следва: за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и
лихва в размер на 597.59 лв., такса смет
- 965.11 лв. и лихви в размер на 501.98 лв., за
2015 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва
в размер на 480.89 лв., такса смет -
965.11 лв. и лихва в размер на 403.94 лв.,
за 2016 г. - данък върху
недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 363.95 лв., такса смет - 1108.72 лв. и лихва в размер на
351.22 лв., за 2017 г. - данък върху
недвижимите имоти в размер на 1148.94
лв. и лихва в размер на 247.47 лв., такса смет - 108.72 лв. и лихва в размер на
238.82 лв., за 2018 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 861.71 лв. и
лихва в размер на 103.16 лв., такса смет
- 831.54 лв. и лихва в размер на 99.56 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от
"Бяла 1" ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК ******* против Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ с №19/15.10.2019 г., издаден от
орган по приходите при Община Бяла, в останалата част.
ОСЪЖДА Бяла 1" ЕООД /в
несъстоятелност/ ЕИК ******* да заплати
на Община Бяла сумата от 1978.74 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева
и седемдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: