Решение по в. гр. дело №4595/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 01.07.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  МЛ.СЪДИЯ: И.Н КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 4595 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20042299 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 77049 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 82-ри състав е признато за установено по предявения от  Т.С. ЕАД, ЕИК ******** срещу Г.И.И., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Г.И.И. дължи на  Т.С. ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 72,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 03.01.2015 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до изплащане на вземането и 3,38 лева – главница за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр.София, ул.********ап. *, аб. № 002464, за които суми по ч. гр. д. № 171/2018 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.02.2018 г., като е отхвърлен иска за периода 01.05.2014 г. – 02.01.2015 г. като погасен по давност; отхвърлен е предявения от Т.С. ЕАД, ЕИК ******** срещу Г.И.И. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12,87 лева - мораторна лихва за периода 01.07.2015 г. – 08.12.2017 г. и 0,52 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Решението е постановено при участието на "Х.и Р." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Г.И.И.. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца - въззИ.ем в настоящото производство по чл. 422 ГПК са били уважени като основателни.

Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът не е обсъдил събраните в производството доказателства, които установяват, че ответникът не е потребител на ТЕ за битови нужди и не дължи стойността на реално потребената услуга. Неправилно съдът с постановеното решение не е основал изводите си и на приетите в производството доказателства, сочещи че титуляр на партидата е друго лице – съсобственика – Г.А.К., която е и ползвател на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от Т.С. ЕАД, ищец пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били уважени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач- "Х.и Р." ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Във връзка с доводите за неправилност обосновани във въззивната жалба съдът намира следното:

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че собственици на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ул.********с аб. № 002464 по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.04.1959 г. /л.31 и л.32 от делото на СРС/ са лицата И.Г.И. и Р.Г.Г.. След смъртта на И.Г.И. на 25.02.1992 г. негови наследници по закон са Р.Г.Г. /преживяла съпруга/, М.И.К./дъщеря/ и ответникът в производството Г.И.И. /син/. След смъртта на Р.Г.Г. /05.11.2010 г./ нейни наследници по закон са ответникът в производството Г.И.И. /син/ и наследниците на М.И.К./поч. на 20.07.2005 г./, както следва: Г.А.К.,  М. А.К. и И. А.К.. Установява се, чрез представената заявление-декларация отправено и получено от   Т.С. ЕАД с вх.№ Г-14317/17.08.2016 г., че съсобственикът Г.А.К. е отправила искане да бъде вписана като титуляр на партидата за имота, което е уважено, като върху молбата – декларация са положили подписи – съгласия и останалите сънаследници - съсобственици на имота

Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г. г./ «потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В производството е установено, че ответникът Г.И.И. е съсобственик на топлоснабдения имот при права 5/12 ид.ч.

Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разршенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Доколкото в производството е представена молба-декларация за открИ.не на партида на имота на името на единия съсобственик – Г.А.К., то, с оглед дадените разяснения с цитираното тълкувателно решение, съдът намира че потребител на ТЕ за битови нужди за исковия период е това лице – което не е страна по настоящето производство.

С подаването на молба за открИ.не на партида и приемането й от ищеца се е осъществил фактическия състав по сключване на договора за доставка на ТЕ - изявлението на потребителя е прието от топлоснабдителното дружество и между страните е възникнало съгласие за заплащане на разходите за отопление на имота от подалото молбата лице.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003 г., отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответницата.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от действащите ОУ /вр. Чл.40, ал.1 от ОУ/ при промяна в собствеността продавачът променя партидата на купувача, респ. носителя на правото на ползване по писмено искане на последния придружено с документ за собственост или документ за притежаваното вещно право на ползване.

По делото са ангажирани доказателства, за това че съсобственика Г.А.К. е подал заявление за смяна на партидата, поради което и облигационното отношение по продажба на ТЕ е продължило в лицето на единия съсобственик – Г.А.К., а не в лицето на всички съсобственици. Поради това, съдът намира че първоначалния ответник Г.И.И., като съсобственик на имота не е потребител на ТЕ за битови нужди. Предявените установителни искове срещу него следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което в посочената част постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като неправилно. Облигационно правоотношение за доставка на ТЕ съществува само между ищеца и другия съсобственик - Г.А.К..

Поради частично съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде отменено в посочените части.

По разноските:

При този изход на спора на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 326.13 лв. и разноски за първата инстанция в размер на 300.00 лв.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 20042299 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 77049 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 82-ри състав в частта, с която е признато за установено по предявения от  Т.С. ЕАД, ЕИК ******** срещу Г.И.И., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Г.И.И. дължи на  Т.С. ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 72,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 03.01.2015 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до изплащане на вземането и 3,38 лева – главница за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр.София, ул.********ап. 4, аб. № 002464, за които суми по ч. гр. д. № 171/2018 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.02.2018 г., както и в частта на разноските, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ******** срещу Г.И.И., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г.И.И. дължи на  Т.С. ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 72,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 03.01.2015 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до изплащане на вземането и 3,38 лева – главница за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр.София, ул.********ап. 4, аб. № 002464, за които суми по ч. гр. д. № 171/2018 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.02.2018 г.

ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Г.И.И., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 326.13 лв. и разноски за първата инстанция в размер на 300.00 лв.

Решението е постановено при участието на "Х.и Р." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.