№ 180
гр. Монтана, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630200518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. М. П., в качеството му на К. О. Ч. обжалва Наказателно
постановление № 11-01-864/19.04.2022 година на Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция гр. София /АДФИ/, с което за нарушение на
чл.126 вр. § 2 от ДР на Закона за публичните финанси /ЗПФ/, на основание чл.
32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция,
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Оплакванията са на първо място за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и впоследствие в НП, както и не е
установено по безспорен начин извършването на нарушението. Подробни
мотиви се поддържат в писмена защита, представена в определения срок. На
основание изложеното се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно, както и присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен списък.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.А., която поддържа изложените доводи в подкрепа на
искането за отмяна на НП.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител старши
1
юрисконсулт Е.Т. в молба, счита, че НП следва да бъде потвърдено в неговата
цялост, тъй като нарушението е установено по безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и не са налице данни за наличие на
процесуални нарушения при съставянето и връчването на административните
актове. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Съгласно Заповед № ФК-10-907/12.07.2021г. на Директора на Агенция
за държавна финансова инспекция гр. София на свидетеля В. Б. В. – старши
финансов инспектор от с изнесено работно място гр.Видин била възложена в
периода от 13.07.2021 година до 07.09.2021 година включително финансова
инспекция в Община Ч. със задачи, както следва: 1. Проверка за
законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи
бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност при определянето,
отпускането, разходването и отчитането на капиталови разходи (вкл. целеви
средства за ремонт и рехабилитация на уличната мрежа в населените места
към общината) по бюджета на Община Ч. за периода от 01.01.2020г. до
30.06.2021г., в т.ч. размера и начина на формиране на преходния остатък от
2020 година. 2. Проверка за законосъобразност относно спазване на
нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност, както и дейността по възлагане и изпълнение на
обществени поръчки по отношение на сключване на договори от Община Ч.
за ремонт и рехабилитация на уличната мрежа в населените места към
общината, съобразно определените за това целеви средства, изпълнението на
сключените договори и плащанията по тях, през периода от 01.01.2020г. до
30.06.2021г.; 3. Проверка за законосъобразност относно спазване на
нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност при разпореждане с общинско имущество – отдаване под
наем на общинска спортна база в гр.Ч. (футболно игрище, трибуни, сграда със
съблекални, информационно табло и др.), в т.ч. наличие на решения на
общинския съвет, проведени тръжни или конкурсни процедури, сключени
договори, получени приходи и извършени разходи при отдаването под наем,
2
през периода от 01.01.2020г. до 30.06.2021г.
С последващи заповеди, приложени към преписката, на Директора на
АДФИ финансовата инспекция е бил спирана и впоследствие възобновявана,
а срокът за извършването й удължен до 27.10.2021 година, крайна дата за
приключване на същата.
При проверката на документите във връзка с поставените на
финансовата инспекция задачи, свидетелят В. Б. В. констатирал нарушение на
Закона за публичните финанси по отношение използването на средства,
предоставени от държавния бюджет за целево финансиране във връзка с
ремонт и рехабилитация на улична мрежа в населените места на територията
на Община Ч. и от собствени средства от продажба на общинско имущество,
планирани в разчета за капиталови разходи за обект: „реконструкция на част
от улица Даяна войвода”. Установява се, че с тези средства през 2020 година
текущо са финансирани други плащания за извършени разходи в местни
дейности и в отчетна група СЕС, като посочените средства не са налични в
неусвоените средства (преходния остатък) към 31.12.2020 година.
В хода на финансовата инспекция е била извършена проверка относно
усвояването по предназначение на получените средства в съответствие с
целевото им предназначение, по време, на която свидетелката В. В. е
установила, че с ПМС №373/ 27.12.2019г. МС е одобрил допълнителни
трансфери за други целеви разходи за 2019 година по бюджета на Община Ч.
в размер на 1 200 000 лева с целево предназначение „ремонт и рехабилитиция
на уличната мрежа в населените места на територията на Община Ч.”. От
изготвена справка изх.№ ФС-363/ 02.09.2021г. е видно, че с предоставения на
общината допълнителен целеви трансфер са покривани други разходи и към
31.12.2020г., налични по банковата сметка на общината са само 292 459 лева
от предоставените 1 200 000 лева.
В преходния остатък на общината за местни дейности не са налични
средства в размер на 954 551 лева, в т.ч. 907 541 лева от предоставения
допълнителен целеви трансфер за ремонт и рехабилитация на улична мрежа в
населените места на територията на община Ч. и 47 010 лева от собствени
средства от продажба на общинско имущество, планирани в разчета за
капиталови разходи за обект: „реконструкция на част от улица Даяна
войвода”.
3
Горните средства са изразходени за други цели и към 31.12.2020г. не са
налични по банковата сметка на общината, по този начин тяхното
предназначение е било променено. В присъствието на свидетелката С. Е., на
П. П., в качеството му на К. О. Ч. и първостепенен разпоредител с бюджета на
общината бил съставен АУАН от свидетелката В. В. за нарушение на чл. 126
от Закона за публичните финанси.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели В. и Е., както и от събраните писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
изложеното в НП и в подадената жалба П. П., в качеството му на К. О. Ч.
намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
От изложеното в обстоятелствената част на АУАН, а в последствие и
НП, става ясно, че в края на бюджетната 2020г. жалбоподателят в качеството
си на К. О. Ч. и първостепенен разпоредител с бюджет е променил
предназначението на средства в размер на 954 551 лева от целевата субсидия,
предоставена от държавния бюджет на Община Ч. за ремонт и рехабилитация
на улична мрежа в населените места на територията на община Ч. и за
реконструкция на част от улица Даяна войвода, като с това си деяние е
нарушил чл. 126 от Закона за публичните финанси. Цитираната разпоредба
предвижда възможност временно свободните средства по бюджета на
общината да могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по
бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се
нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата
дейности в определените им размери, както и на местните дейности и се
спазват относимите за общините фискални правила, предвидени в Закона за
публичните финанси, като не се променя предназначението на средствата в
края на годината.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, счита,
че същите подкрепят описаната в административните актове фактическа
обстановка. Законът за публичните финанси /ЗПФ/ урежда бюджетната рамка,
общото устройство и структурите на публичните финанси, в това число
съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет. Според
чл. 45, ал. 1 от ЗПФ, общинският бюджет включва приходи от местни данъци,
такси, услуги и права, предоставяни от общината, разпореждане с общинска
4
собственост, глоби и имуществени санкции, лихви и неустойки, помощи и
дарения, други постъпления; разходи за делегирани от държавата и за местни
дейности за – персонал, издръжка, лихви, помощи и обезщетение за
домакинства, текущи субсидии, капиталови разходи; бюджетни
взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за
средства от Европейския съюз; бюджетно салдо; финансиране. Кметът на
общината, по силата на чл. 122, ал. 1 от ЗПФ организира изпълнението на
общинския бюджет и според чл. 11, ал. 3 от същия закон е първостепенен
разпоредител с бюджета на общината. В този смисъл контролът по
законосъобразното изпълнение на средствата, формиращи общинския
бюджет, се осъществява именно от кмета на общината. Както беше посочено
и по-горе в настоящите мотиви, с чл. 126 от ЗПФ законодателят е
предоставил възможност на общините временно свободните средства по
техните бюджети да се ползват за текущо финансиране на одобрените по тях
разходи и други плащания, като изричното условие е това да не нарушава
своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в
съответните му размери и в края на годината предназначението на средствата
да не се променя. Според доказателствата по делото, в частност показанията
на разпитаните свидетели, средства в размер на 954 551 лева от целевата
субсидия, предоставена от Държавния бюджет на Община Ч. са били
използвани през 2020 г. за разплащане на други дейности, финансирани други
плащания за извършени разходи в местни дейности и отчетна група СЕС и не
са налични в преходния остатък към 31.12.2020г.
Предвид съдържанието на цитираната по-горе разпоредба на чл. 126
ЗПФ, този трансфер на средства не съставлява нарушение, включително и на
изискванията за добра бюджетна дисциплина. Такова обаче е настъпило в
края на бюджетната 2020г. – на 31.12.2020г., когато средствата, използвани за
финансиране на други дейности, не са били възстановени. По този начин
жалбоподателят, в качеството си на кмет на общината и на първостепенен
разпоредител с бюджет, е променил тяхното предназначение в разрез с
изискванията на чл. 126 ЗПФ. Въпросните средства, според свидетелите са
били част от целевата субсидия, предназначена за ремонт и рехабилитация на
улична мрежа в населените места на територията на община Ч. и
реконструкция на част от улица Даяна войвода.
От разпита на свидетелката В. В. категорично се установява, че в края
5
на бюджетната 2020 година не са налични средствата, предоставени от
държавния бюджет на община Ч. за целево финансиране. Използвайки
наличните свободни средства, каквито са били процесните, жалбоподателят в
качеството си на първостепенен разпоредител с бюджет, упражняващ пряк
контрол върху неговото разходване, е следвало да предприеме всички
допустими с оглед добрата бюджетна дисциплина мерки за оптимизация на
паричния ресурс, позволяващи възстановяването на средствата, използвани за
финансиране на други дейности, т.е. не по целевото им предназначение.
Макар и в резултат на неговото бездействие да не е настъпил вредоносен
резултат, то е налице нарушение по смисъла на чл. 126 ЗПФ. За прецизност
следва да се отбележи, че в конкретния случай като предпоставка за
ангажиране на административно-наказателна отговорност по този текст не е
необходимо да е налице вредоносен резултат. Достатъчно е деянието,
извършено от нарушителя, да покрива критериите за "административно
нарушение", формулирани в чл. 6 ЗАНН, т. е. да е налице деяние /действие
или бездействие/, нарушаващо установеният ред на държавно управление,
извършено виновно и обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
За констатираното в хода на инспекцията нарушение, на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева по чл. 32,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. В
цитираната разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба в размер
от 200 до 2000 лева за виновните длъжностни лица, както и лицата, които
работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не
съставлява престъпление, които извършат нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не
е предвидено наказание в съответния нормативен акт.
Съобразявайки доказателствата, събрани в хода на административно -
наказателното производство и след преценка досежно характера на деянието
и степента му на обществена опасност, липсата на други подобни нарушения,
както и данните за личността на нарушителя, наказващият орган правилно е
наложил на П. П., в качеството му на К. О. Ч., административно наказание
глоба в минималният размер от 200 лева.
В хода на проверката за законосъобразност на административните
6
актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на
нарушения, както в процедурата по съставяне и връчване на
административните актове, така и на изискванията за тяхното съдържание,
които да са основания за отмяната на обжалваното постановление. Ето защо
същото следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за
юрисконсулстко възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП и чл.27е Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъдат присъдени в минимален
размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-864/19.04.2022г. на
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което за
нарушение на чл. 126 вр. § 2 от ДР на Закона за публичните финанси, на П. М. П.,
в качеството му на К. О. Ч., е наложено, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35,
ал. 1 ЗДФИ, административно наказание глоба в размер на 200 лева изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. М. П. ЕГН ********** и адрес гр.Ч., ул.Х.Д. №9 ДА ЗАПЛАТИ
на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София сумата от 80.00
(осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7