№ 28474
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110133040 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 207 ГПК.
Образувано е по искане на „********“ ЕООД за допускане на обезпечаване на
доказателства. Молителят твърди, че възнамерява да предяви иск срещу „**********“ АД за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Излага доводи, че сключил договор за
заем с „********“ ЕООД, който да бъде използван за погасяването на стари задължения.
Договорът за заем бил сключен под условие, че молителят не е усвоявал нови кредити и
нови парични средства по кредити през последните десет години от сключването му. Във
връзка с това била извършена справка от Централния кредитен регистър при Българската
народна банка, от която се установявало отпускането на кредити от „**********“ АД в
полза на „********“ ЕООД. Отрича подобни кредити в действителност да са му били
отпускани. Въпреки това поради отразените в кредитния регистър данни „********“ ЕООД
приело, че молителят е в неизпълнение на договора за заем и „********“ ЕООД му
заплатило неустойка в размер на 3 000 лева. Поддържа, че банката може във всеки един
момент да подаде нова информация и да коригира тази невярно подадена информация. Иска
от съда да допусне обезпечаването на доказателства, като приеме представени с молбата му
писмени документи като доказателства, като задължи по чл. 190 ГПК „**********“ АД да
представи подадената към Централния кредитен регистър на Българската народна банка
информация в периода 01. 09. 2012 г. – 01. 09. 2022 г. или, ако е в невъзможност да
представи съответни документи, то да изготви и предостави справка за информацията, която
ежемесечно на 14-о число в периода 01. 09. 2012 г. – 01. 09. 2022 г. е подавала относно
кредити, предоставени на молителя, както и трите имена и адрес на длъжностните лица,
които за този период са подавали тази информация, а също така и да допусне съдебна
компютърнософтуерна техническа експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице –
компютърен и софтуерен специалист с изрични познания и квалификация в областта на
банковите електронни системи.
В определения от съда срок е постъпил отговор на искането за обезпечаване на
доказателства от „**********“ АД. Анализира предпоставките за допускането на
обезпечение на доказателства. Заявява, че в дадения случай те не са налице. Твърди, че
дружествата „********“ ЕООД и „********“ ЕООД всъщност са свързани лица, защото
имат един и същ управител. Оспорва между двете свързани лица да е бил сключен
действителен договор и по него да е била заплатена каквато и да било сума. Отрича
молителят да е изложил твърдения за бъдещо исково производство. Твърди, че той не е
приложил в цялост документи към искането си. Излага доводи, че информацията, която се
подава от банката до Българската народна банка, е официална и не може да бъде загубена,
1
съответно нейното събиране не може да бъде затруднено. Уникалните номера на кредитите,
които се подавали, били само идентификационни кодове от значение за технологичния
процес при обработването на данните от регистъра. Оспорва исканията на молителя като
общи и неконкретизирани. Иска от съда да бъдат оставени без уважение.
След преценка на твърденията и доводите на страните Софийският районен съд
формира следните изводи.
Искането за обезпечаване на предявения иск е подадено лично и е придружено с
документ за внесена държавна такса в размера по чл. 22, т. 2 ТДТССГПК. Във връзка с
доводите за наличието на правен интерес съдът приема следното. Производството по
обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК има несамостоятелен и привременен
характер. То е способ за предварителното събиране на доказателствата (преди започване на
същинския исков процес), създаден, за да се предотврати възможността в резултат от
недобросъвестно поведение на насрещната страна или в резултат на въздействието на
обективни фактори определени доказателства да бъдат загубени или унищожени или да бъде
затруднено тяхното събиране (определение № 894 от 13.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело №
6820/2014 г., III г. о.). Правният интерес е обусловен от потенциалното развитие на
същинско исково производство, в рамките на което така събраните доказателства да бъдат
приобщени. В дадения случай молителят излага твърдения, които обуславят наличието на
правен интерес от обезпечаването на доказателства за бъдещ исков процес за
обезщетяването на претърпени имуществени вреди. Търговските банки осъществяват
публично кредитиране и публично влогонабиране. Тази тяхна дейност има съществено
обществено значение, във връзка с което Българската народна банка осъществява съответен
надзор (чл. 2, ал. 6 ЗБНБ), съставя платежния баланс и води паричната и лихвената
статистика, във връзка с което й се представя информация по определен с нейна наредба ред
(чл. 42 ЗБНБ). Българската народна банка съответно поддържа Централния кредитен
регистър, който съставлява организирана информационна система за кредитната
задлъжнялост на клиентите към банките (чл. 2 от Наредба № 22 на Българската народна
банка за Централния кредитен регистър). Тази информация се подава от банките и клоновете
на чуждестранни банки, които извършват дейност на територията на страната (чл. 4, ал. 1, т.
1 от Наредба № 22 на Българската народна банка за Централния кредитен регистър).
Българската народна банка не коригира предоставената от търговските банки информация
(чл. 17, ал. 1 от Наредба № 22 на Българската народна банка за Централния кредитен
регистър), което означава, че не проверява и достоверността й. Прочее, законодателството
отдава голямо доверие на достоверността на данните, съставяни от търговските банки – така
например въз основа на извлечение от счетоводните им книги може да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 417, т. 2 ГПК). Самите търговски
банки обаче носят отговорност за верността на подадената информация (чл. 17, ал. 2 от
Наредба № 22 на Българската народна банка за Централния кредитен регистър). Затова при
невярно подадена информация те следва да я коригират, след което да подадат нова
информация за извършената корекция (чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на Българската народна
банка за Централния кредитен регистър). Когато лице установи, че съдържащата се за него
информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено
заявление до търговската банка, която я е подала към регистъра, за коригиране на
установена от него неточност; ако искането е основателно, търговската банка извършва
корекцията и подава коригираните данни към информационната система на Централния
кредитен регистър (чл. 24 от Наредба № 22 на Българската народна банка за Централния
кредитен регистър). При това положение твърденията на молителя за невярно подадена
информация от „**********“ АД, вследствие на което е претърпял имуществени вреди,
сами по себе обуславят наличието на правен интерес да се иска обезпечаване на
доказателства за евентуален бъдещ иск. Достоверността на тези твърдения, както и
въведените контратвърдения, че молителят и „********“ ЕООД са свързани лица и
2
всъщност молителят не е претърпял каквито и да било вреди, са свързани с основателността
на бъдещия иск и не могат да бъдат изследвани в рамките на настоящото производство. В
рамките на настоящото производство съдът единствено събира относимите към бъдещия иск
доказателства, за които има опасност да не могат да бъдат събрани в рамките на главното
производство (подобно на функциите на съда по чл. 223 НПК).
По отношение на втората предпоставка за допускането на обезпечаване на
доказателства, съдът намира, че тя не е налице по отношение на представените с искането на
молителя и с отговора на „**********“ АД документи. Страните разполагат с оригиналите
на съответните документи, от които са представили заверени преписи, и не излагат
твърдения за наличието на актуална опасност техните оригинални документи да бъдат
изгубени или унищожени. При това положение съдът следва да остави исканията на
страните за събирането им в настоящото производство, а страните ще имат възможност да ги
представят в производството по същество.
По отношение на искането „**********“ АД да бъде задължено да представи
намиращи се у него документи по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, съдът намира, че тези
документи вече са били представени с отговора на банката по настоящото дело (предходната
фирма на молителя „********“ ЕООД е „Виал-Паркет“), но по вече изложените
съображения не е налице опасност тези документи да бъдат изгубени или унищожени,
поради което не следва да бъдат събирани в настоящото производство и съответното
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Относно евентуалното искане на молителя банката да бъде задължена да ако е в
невъзможност да представи съответни документи, то да изготви и предостави справка за
информацията, която ежемесечно на 14-о число в периода 01. 09. 2012 г. – 01. 09. 2022 г. е
подавала относно кредити, предоставени на молителя, както и трите имена и адрес на
длъжностните лица, които за този период са подавали тази информация, съдът намира, че не
се сбъдва въведеното от страната вътрешнопроцесуално условие – банката не е заявила, че е
в невъзможност да представи тези документи (напротив, представила ги е с отговора). При
това положение съдът не дължи произнасяне по това евентуално искане. Отделен въпрос е,
че при евентуалното предявяване на бъдещ иск по чл. 49 ЗЗД за ангажирането на
отговорността на банката е правноирелевантно кои точно длъжностни лица от нейните
служители са подали невярна информация; достатъчно е да бъде установено неправомерно
поведение на нейни служители, които и да са те (Решение № 27 от 1982 г. по гр. дело № 126
от 1981 г. на ОСГК на ВС). Следователно доказателственото искане не би имало връзка с
предмета на бъдещото дело в частта, в която се искат данни за имената и адресите на
конкретни служители на търговската банка.
По отношение на последното искане за допускането на съдебна експертиза, съдът
намира искането за основателно. Доколкото от анализираната нормативна уредба се
установява, че е възможно търговската банка да коригира информацията, подадена в
Централния кредитен регистър (чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на Българската народна банка
за Централния кредитен регистър), то е налице опасност събирането на съответните данни
да бъде затруднено. След допускането на експертизата делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание за изслушване на вещото лице за възможно най-
ранната дата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „********“ ЕООД с ЕИК ********* за
допускане на обезпечение на доказателства чрез приемането на приложените към искането
3
документи като писмени доказателства и чрез задължаването на „**********“ АД да
представи на хартиен носител подадената към Централния кредитен регистър при
Българската народна банка информация за кредитната задлъжнялост на „********“ ЕООД за
периода 01. 09. 2012 г. – 01. 09. 2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „**********“ АД за допускане на
обезпечение на доказателства чрез приемането на приложените към становище с вх. номер
225409 от 09. 08. 2023 г. документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 207 от Гражданския процесуален кодекс обезпечение на
доказателства чрез изготвянето на съдебна компютърнотехническа експертиза, която да
даде отговор на поставените в молбата на „********“ ЕООД задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице Д. В. Л. със специалност „финанси; информационни технологии в банковото дело“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 800 лева, вносим от
„********“ ЕООД по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от
връчването на преписа от настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание на
27. 09. 2023 г. от 11, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.
Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа в частта, в която исканията на страните за
обезпечаване на доказателства се оставят без уважение.
Служебно изготвени преписи от настоящото определение да се връчат на страните
спешно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4