РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20202120104705 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба
от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С, район Л ул. „чрез юрисконсулт Т. К, за приемане за установено по отношение на
ответника В. К. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Б, НХК, 23, бл.1, ет.1, ап.1, че дължи
на ищеца по договор за потребителски кредит, сключен със „Сити Кеш“ ООД на 11.03.2016
година, сумата от 400 лева, представляваща главница и сумата 114, 23 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 21.05.2017 година до 13.03.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със
заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2168 по описа на
Бургаски районен съд за 2020 година, както и за присъждане на разноските, направени по в
исковото и заповедното производство.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявеният
установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на посочените по – горе
суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчване по реда
на чл. 47 от ГПК на длъжника и предявяване на иск за установяване на вземанията от
кредитора в срок от указанията.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
На 11.03.2016г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, чрез представляващ, и В.
К. АНГ. е сключен Договор за кредит с номер № 66666 към искане № SF58125 за
1
предоставяне от страна на дружеството на ответника на кредит в размер 400 лева срещу
насрещно задължение за връщане на сума в общ размер 484, 52 лева на 11 месечни
погасителни вноски, включващи главница и добавка, представляваща печалба за
заемодателя, съгласно договора и общите условия, като отделните вноски са посочени в
погасителния план. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като падежът
на първата неплатена вноска по договора е настъпил на 11.05.2016 година. Поради
изложеното е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
в случая е начислено до 13.03.2020 година. На 13.02.2017 година е настъпил падежа на
последната месечна вноска по договора, с което става изискуем целият остатък на
задълженията по договора.
Ищецът твърди още, че на 13.03.2017 г. между „Сити Кеш“ ЕООД и ищецът
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор за прехвърляне
на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство,
става ищцовото дружество. В тази насока ищецът излага, че е спазено правилото на чл.26,
ал.1 от ЗПК.
В исковата молба е посочено, че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В
случая уведомлението е връчено на 05.06.2017 година на съпругата на ответника.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си, приложени са писмени
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника адвокат С.К. дава писмен отговор, в който оспорва предявения
иск с доводи за недействителност на сключения договор. Конкретно посочва, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9а от ЗПК, чл.11, т.11 от ЗПК, чл.11, ал. 2 и чл.11,
т.20 от ЗПК. На следващо място в писмения отговор е посочено, че в закона не е предвидена
възможност уведомяването на длъжника за цесията да бъде извършено от друго лице,
различно от кредитора по договора. Посочва, че в случая не са представени общи условия,
методика на дружеството – кредитор и други. Поради изложеното от името на ответника е
поискано отхвърляне на предявения иск. Счита, че за изясняване на спора от фактическа
страна не е необходимо извършване на съдебна експертиза.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител заявява, че поддържа иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
2
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав
приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и н тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
Видно от приетия като писмено доказателство договор за кредит с номер № 66666
към искане № SF0058125 от 11.03.2016 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД и
ответната страна между страните е постигнато съгласие дружеството, като кредитор, да
предостави на кредитополучателя заем в размер на 400 лева срещу насрещно задължение за
връщане на сумата с договорна лихва от 84, 52 лева /3, 34 % месечно/ на 11 месечни
погасителни вноски всяка в размер от 44, 05 лева. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че
заемателят В. К. АНГ. удостоверява с подписване на договора, че получил заемната сума от
400 лева. Договора е подписан от двете страни и настоящият състав приема, че кредитора е
изпълнил поетото задължение, а за ответника е възникнало задължението да върне сумата
съобразно уговореното между страните. По отношение на възраженията на ответната страна
за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК настоящият състав приема
следното:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Правилата са
императивни и следва да бъдат приложени въпреки, че в този смисъл възражение за
недействителност не е направено от името на ответната страна.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното
по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,558
%.
3
Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния
размер на ГПР настоящият състав приема, че договора е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато говорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът
дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
По отношение на възражението, че не е спазено изискването на чл.11, т.9а от ЗПК,
тъй като не е посочена как е формирана методиката за определяне на лихвения процент, и
тъй като претенцията за присъждане на договорна лихва не е предмет на настоящото
производство, настоящият състав приема, че това основание не следва да бъде обсъждано
доколкото и вече е установено, че договора е недействителен на посоченото основание –
чл.11, ал.1, т.10.
По отношение на възражението за недействителност поради това, че общите условия
не са подписани от кредитополучателя, съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК следва да бъде посочено,
че преписът на този документ по делото не го възпроизвежда в цялост, поради което не
може да бъде направен категоричен извод за това, че не е спазено това правило. В
приложените към заповедното производство общи условия е отразено получаването им.
По отношение на възражението за това, че длъжникът не е уведомен за цесията,
съгласно чл. 99 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Видно от приложения договор за цесия от 06.03.20217 година, споразумението към
него от 13.03.2017 година, потвърждение за сключване на цесия и уведомление до ответника
В. К. АНГ., изпратено от името на „Сити Кеш“ ООД за прехвърляне на задължението с
договор за цесия на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което е получено от съпругата на
ответника, видно от приложената обратна разписка, на 05.06.2017 година, настоящият
състав приема, че договора за цесия е сключен и кредитополучателя е уведомен за договор
за цесия по правилото на чл. 99 от ЗЗД преди подаване на исковата молба.
Поради изложеното настоящият състав приема, че ищецът е материално правно
легитимиран да отговаря по предявения иск.
В исковата молба са изложени твърдения за това, че ищецът е изпаднал в забава за
заплащане на вноска на 11.05.2016 година, като падежът на първата вноска е бил на
11.04.2016 година. Поради изложеното настоящият състав приема, че ответника е платил
една вноска по договора, за която настоящият състав приема, че е в размер от 44, 05 лева и
съответно следва да бъде приспадната от общия размер на дължимата главница, който е
355, 95 лева, с оглед правилото, че при недействителност на договора кредитополучателят
връща чистата стойност на кредита.
4
По отношение на иска за присъждане на лихва за забава настоящият състав приема
следното:
Претенцията за лихва за забава върху главница в размер от 355, 95 лева за периода от
21.05.2017 година /която дата е последваща датата на която е настъпил падежа на
последната вноска по договора / до 12.03.2020 година е в размер от 101, 54 лева.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление на 12.05.2020 година до окончателното й плащане.
Претенциите за главница до пълните предявени размер съответно от 400 лева и 114,
23 лева следва да бъдат отхвърлени.
Видно от приложените по делото доказателства и списъка на разноските, обективиран
в исковата молба, разноските, направени по водене на делото са в общ размер от 75 лева, от
които сумата 25 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съответно на уважената част от иска
/457, 49 лева/ и пълния предявен размер на претенцията от 514, 23 лева, следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 66, 72 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това
положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 52, 22 лева и съответно на
уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 46, 46 лева. Въпреки, че
искът не е предявен за всички вземания, за които е издадена заповедта, тъй като
претенциите за разноски в заповедното производство са предявени в минималния размер,
следва за база за определянето им да послужи посочената стойност от 52, 22 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. К. АНГ. ЕГН
**********, с адрес: гр.Б, НХК, че дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С, район Л, ул. „ чрез юрисконсулт Т.
К, на основание договор за кредит с номер № 66666 към искане № SF0058125 от 11.03.2016
5
година, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено
на ищеца с договор за цесия, сумата 355, 95 лева /триста петдесет и пет лева, деветдесет и
пет стотинки/, представляваща главница, сумата 101, 54 лева /сто и един лева, петдесет и
четири стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.05.2017
година до 12.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 355, 95 лева
/триста петдесет и пет лева, деветдесет и пет стотинки/, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 12.05.2020 година до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по
частно гражданско дело № 2168 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С, район Л, ул. „“ №, чрез юрисконсулт Т.К против В.
К. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Б, НХК, за приемане за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца на основание договор за кредит с номер № 66666 към
искане № SF0058125 от 11.03.2016 година, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД,
главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 355, 95 лева
/триста петдесет и пет лева, деветдесет и пет стотинки/ до пълния предявен размер на
претенцията от 400 лева /четиристотин лева/, както и лихва за забава за периода от
21.05.2017 година до 12.03.2020 година за разликата между присъдената на това основание
сума от 101, 54 лева до пълния предявен размер на претенцията от 114, 23 лева /сто и
четиринадесет лева, двадесет и три стотинки/, както и претенцията за присъждане на лихва
за забава за дата 13.03.2020 година, плащане на които е разпоредено със заповед по чл. 410
от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2168 по описа на Бургаски районен съд
за 2020 година.
ОСЪЖДА В. К. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Б, НХК, , да плати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С, район Л, ул. „чрез юрисконсулт Т К, сумата 66, 72 лева /шестдесет и шест лева,
седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и
сумата 46, 46 лева /четиридесет и шест лева, четиридесет и шест стотинки/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Магдалена Маринова______________________
6