Решение по дело №2647/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 81
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20215500602647
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Стара Загора, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи деке***ри през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова

Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Красимира Д. Цонева
в присъствието на прокурора Митко Игнатов
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно административно
наказателно дело № ***********47 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С решение № 35 от 27.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 190/2021
г. по описа на Радневския районен съд, обвиняемият Д. Б. Д. е признат за
виновен в това, че на 21.06.2021 г. в гр.Раднево, на източен околовръстен път,
управлявал моторно превозно средство – л. а. „*** *** *0Д”, с номер на рама
№ ***, който не е регистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345,
ал.2, във вр. ал.1 от НК, за което престъпление и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 200 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал обвиняемият
Д. Б. Д., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че
присъдата е неправилна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Според жалбоподателя твърди, че решението е
незаконосъобразно и несправедливо, тъй като не са взети предвид събраните
по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да го оправдае по повдигнатото обвинение по чл.345, ал.2 от НК.
1
Подробни съображения за това са развити в жалбата. Подробни съображения
в този смисъл развива в пледоарията си и защитникът му адв. Д.А..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит
на обвиняемия и свидетелите.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 190/2021 г. по описа на
Радневския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло
правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:
Жалбата на Д. Б. Д. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното
престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за
установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
Оплакването на жалбоподателя Д., че въз основа на събраните по
делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че не е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.345,
ал.2 от НК, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено
всички събрани по делото доказателства – обясненията на обвиняемия Д. Б.
Д., показанията на свидетелите Д.Д.Д. и И.Д.Д. (полицейски служители в РУ
– Раднево), на свидетелката Й-Д. Д.а (дъщеря на обвиняемия Д.) и останалите
доказателства по делото и е направил правилния извод относно авторството и
съставомерността на извършеното.
Изложената в мотивите към обжалваното решение фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, на които
районният съд е направил цялостен и задълбочен анализ. Поради това
2
въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на
жалбоподателя Д., че е признат за виновен при недостатъчно изяснена
фактическа обстановка по делото.
Въззивният съд изцяло възприема както установената в хода на
първоинстанционното производство фактическа обстановка, така и правните
изводи на районния съд.
А именно, че свидетелката Й-Д. Д.а купила лек автомобил марка
„***“, модел „*** *0 Д“, с рег. № *** ,с номер на рама – ***, с договор рег. №
**** от *.*.2020 г.
На същата дата и пред същия нотариус било заверено и
пълномощно рег. № 20205 от *.*.2020 г. С него свидетелката Д.а
упълномощила баща си – обвиняемият Д., да управлява описания по-горе лек
автомобил в страната и чужбина и във връзка с това – да я представлява пред
всички държавни и общински органи относно регистрация и пререгистрация,
да сменя номера, свидетелство за регистрация и др. (л.9 от д.п.).
В срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП нито свидетелката Д.а (като
собственик), нито обвиняемият Д. (като пълномощник) не регистрирали
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес на собственика – Й-Д. Д.а.
На 27.12.2020 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в
двумесечен срок от придобиването автомобил марка „***“, модел „*** *0 Д“
,с рег. № ***, с номер на рама – ***, не бил регистриран, регистрацията му
била прекратена от Сектор „ПП” към ОД на ***Р – Стара Загора.
На 21.06.2021 г., около 11.00 ч., обвиняемият Д. управлявал
описания по-горе лек автомобил по източния околовръстен път в гр.Раднево,.
Свидетелите Д.Д.Д. и И.Д.Д. (полицейски служители в РУ –
Раднево) изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение и по
този повод спрели за проверка автомобила, управляван от обвиняемия Д..
Полицаите се представили и поискали от обвиняемия личните му документи
и документите на автомобила.
От извършената проверка свидетелите Д. и Д. установили, че
управляваният от обвиняемия Д. автомобил е със служебно прекратена
регистрация. При проведения разговор с тях обвиняемият Д. заявил, че от
скоро е разбрал, че управляваният от него автомобил е с прекратена
3
регистрация, че е имал парични проблеми и това е причината автомобилът да
не е регистриран.
На обвиняемия Д. бил съставен АУАН. Административното
производство, започнало с този АУАН, било прекратено от Началника на РУ
–Раднево с резолюция от 23.06.2021 г. на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.
Разпитаната в хода на съдебното следствие пред районния съд
свидетелка Д.а заявява, че в началото автомобилът бил при нея, тъй като
нейният приятел щял да го управлява, но впоследствие плановете й се
променили. Според свидетелката Д.а, тя и приятелят й „поели регистрацията”
на колата, като документите първоначално били при нея, а впоследствие в –
автомобила. Свидетелката Д.а няма свидетелство за управление на МПС.
Обвиняемият Д. пък твърди, че от момента на закупуването
автомобилът, който имал нужда от ремонт, бил единствено и само пред
неговата къща. Заявява, че талонът на автомобила е бил само при него и че
там като собственик е вписан З. (З. Н. З.). Въпреки това, обвиняемият Д.
поддържа становището, че не е знаел, че управляваният от него лек
автомобил не е регистриран по съответния ред.
В противоречие с последното изявления на обвиняемия Д. са
показанията на свидетелите Д. и Д., които са категорични, че той им е казал,
че знае, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, но
поради финансови затруднения не го е регистрирал.
Следва да се отбележи и това, че от покупката на автомобила от
свидетелката Д.а и упълномощаването на обвиняемия Д. с описаните по-горе
права на *.*.2020 г. до 21.06.2021 г. (датата на инкриминираното деяние) са
минали осем месеца. Т.е. – не става дума за няколко дни, с които е пропуснат
срокът за регистрация, а за един твърде дълъг срок, в който свидетелката Д.а
и обвиняемият Д. е трябвало да регистрират автомобила.
Въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства, районният съд е направил правилния и обоснован
извод, че изложеното от обвиняемия Д. за случая представлява неговата
защитна позиция.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че на
21.06.2021 г. обвиняемият Д. е управлявал процесния лек автомобил, като е
знаел, че той не е регистриран по надлежния ред.
4
Този извод напълно се споделя от въззивния съд, тъй като освен
противоречивите показания на свидетелката Д.а (дъщеря на обвиняемия),
няма нито едно доказателство в подкрепа на твърденията на обвиняемия Д..
Поради това въззивният съд не може да възприеме като
основателни възраженията на жалбоподателя Д. че приетата от районния съд
фактическа обстановка не е доказана по безспорен и категоричен начин.
Поради всички изложено въззивният съд приема като обосновани,
логични и законосъобразни разсъжденията и изводите на
първоинстанционния съд относно приетото, че на 21.06.2021 г. в гр.Раднево,
на източен околовръстен път, обвиняемият Д. е управлявал моторно превозно
средство – л. а. „*** *** *0Д”, с номер на рама № ***, който не е регистриран
по надлежния ред, и че така е осъществил съставомерните признаци на
престъплението по чл.345, ал.2, във вр. ал.1 от НК.
Предвид на това, въззивният съд счита за неоснователно
твърдението на жалбоподателя Д., че обвинението не е доказано по несъмнен
и категоричен начин относно субективната страна на деянието и поради това
той следва да бъде оправдан.
Обжалваното решение е изцяло съобразено с изискванията на
чл.303 от НПК – не почива на предположения и обвиняемият Д. е признат за
виновен, защото обвинението е доказано по несъмнен начин.
Въззивният съд изцяло споделя становището на районния съд, че са
налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия Д. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието на
обвиняемия Д. – отчел е съдействието му в хода на досъдебното
производство, чистото му съдебно минало (реабилитиран е) и това, че има
доходи от дейност като заварчик, както и високата степен на обществена
опасност на деянието. Всичко това е дало основание на първата инстанция
обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието
на Д. следва да се направи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по
чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на
5
жалбоподателя Д. по чл.78а от НК е справедливо, законосъобразно и
правилно. С освобождаването от наказателна отговорност и с налагането на
Д. на административно наказание глоба в размер на 1 200 лв. (предвидената
от чл.78а от НК глоба е в размер от 1 000 лв. до 5 000 лв.) ще се постигнат
целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Наложената глоба е в размер,
близък до минималния, и въззивният съд счита, че този размер е справедлив.
Още повече, че жалбоподателя Д. има многобройни
административни нарушения по ЗДвП, отразени в справката му за нарушител
(л.13 – л.14).
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за
отмяна или изменение на решението.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Д.
Б. Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Постановеното решение № 35 от 27.09.2021 г. по а.н.д. № 190/2021
г. по описа на Радневския районен следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 27.09.2021 г., постановено по
а.н.д. № 190/2021 г. по описа на Радневския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6