О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1872 03.07.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На трети юли
година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
частно гражданско дело номер 1220 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е по чл.413 от ГПК.
Постъпила е частна
жалба от Агенция за събиране на вземания, ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев,
чрез юрисконсулт Симеон Дишлев, против Разпореждане № 5277 от 05.03.2020 год.
по ч.гр.д. № 881/2020 г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника С.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. З., общ. Б., ул. „Ч. м.“ № *, за заплащане на сумата от 15.24 лв. – възнаградителна лихва за периода
17.12.2018 г. до 04.03.2019 г., по Договор за паричен заем № 3392382/10.12.2018
г.
Твърди, че разпореждането не е правилно и моли
да бъде отменено. Подробни аргументи излага в частната жалба. Моли за уважаване
изцяло на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК. Не ангажира доказателства.
На
длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на
чл.413, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е
подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
БРС е сезиран от
жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. З., общ. Б., ул. „Ч. м.“ № *, за посочени в
заявлението суми, между които и тези, предмет на подадената частна жалба. Със
заповед № 629/05.03.2020 г. БРС е удовлетворил претенцията срещу длъжника Р. за
сумата от 300 лева – главница по договор за паричен заем №3392382/10.12.2018 г.,
сключен между длъжницата и „Изи Асет Мениджмън“ АД, като вземанията са
прехвърлени на частния жалбоподател с договор за цесия, сумата от 28.63 лв. –
обезщетение за забава за периода 17.12.2018 г. – 06.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното
плащане, както и сумите от 25 лева – разноски по делото и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
За да откаже претендираните
в настоящото производство суми от 15,24 лева – договорна лихва за периода от 17.12.2018
г. до 04.03.2019 г., БРС е счел, че размерът на договорната лихва надхвърля
трикратния размер на обезщетението по чл.86 от ЗЗД, липсва погасителен план и тъй
като е констатирано нарушение на чл.22 от ЗПК, договорът е недействителен,
поради което сумата е отказана.
Претендираната
възнаградителна лихва от 15,24 лв. е посочена от частния жалбоподател като
договорно възнаграждение, прието от съда за недължимо като прекомерно,
съответно нищожно.
Сключеният между
страните договор за паричен заем от 10.12.2018 г. е за сумата от 300 лева при
размер на погасителната вноска 26,27 лв. като срокът на заема е за 12 седмици.
Задължението на заемателя за плащане е на 12 броя равни седмични погасителни
вноски – дата на първа вноска – 17.12.2018 г., а всяка следваща вноска е
дължима на 7-ия ден след падежа на предишната дата на последната вноска –
04.03.2019 г., при уговорено ГПР от 45,53%.
Настоящата съдебна
инстанция намира постановеното разпореждане за незаконосъобразно, което налага
отмяна на същото. Обсъжданата договорна клауза по договор за кредит, предлагана
от търговец по занятие и с оглед правилата на поведение на субектите на
конкретното правоотношение се уреждат по специален закон – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон е
предвидено, че годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към избягване на
възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, като
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към
него може да се насложат допълнителни разходи, като такси, комисионни и др.
разноски и те да влошат положението на кредитополучателя. Именно за това е
наложен максимален размер на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с
постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на
сключване на договора се налага заключение, че договорения ГПР не надвишава
50%.
Що се отнася до
поисканата в заявлението възнаградителна лихва – представляваща договорна
такава за периода 17.12.2018 г. – 04.03.2019 г. в размер на 15,24 лв., съдът
намира, че същата е отказана незаконосъобразно, тъй като липсва ограничение
досежно нейния размер. Ограничението касае законната лихва, но не и
договорната. Що се отнася до липсата на погасителен план, настоящата съдебна
инстанция намира, че макар и да не е изрично упоменат като погасителен план, в
самия договор за паричен заем от 10.12.2018 г. съществува определен начин за
плащане с посочване на размер на всяка погасителна вноска и съответните срокове
за това, което има характер на погасителен план.
С оглед на
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното разпореждане
следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за издаване
на заповед за изпълнение за процесните суми.
По изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 5277 от 05.03.2020 год. по ч.гр.д.
№881/2020 г. по описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът С.А.Р., ЕГН **********, с адрес: с. З.,
общ. Б., ул. „Ч. м.“ № *, да заплати на Агенция
за събиране на вземания, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, сумата от 15.24 лв. – договорна лихва за периода 17.12.2018
г. до 04.03.2019 г. по договор за паричен заем сключен между С.А.Р., ЕГН **********
и „Изи Асет Мениджмън“ АД, вземанията, по който са били прехвърлени на Агенция
за събиране на вземания ЕАД с приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 01.07.2019 г.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.