Решение по дело №202/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ ...........

 

град Шумен, 01.10.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:                                                                                                                                           

                                                               Председател:  Росица Цветкова

                                                                           Членове:  Маргарита Стергиовска

                                                                                       Бистра Бойн

               

при секретаря В.Русева и с участие на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от  съдия Б.Бойн  КАНД № 202 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Х-Л.Х.“ гр.Шумен, депозирана чрез адвокат Р.С.от ШАК, срещу Решение № 310/21.05.2019г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 308/2019г. по описа на съда, като същото се обжалва частично. С атакувания съдебен акт е изменено Наказателно постановление №361325-F398338/01.10.2018год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно управление на НАП, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като санкцията е изменена на 500/петстотин/ лева.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че актът е бил съставен предварително и връчен на представителя на търговеца в почивен ден. Релевира и твърдения за недоказаност на вмененото му нарушение, понеже описаните парични средства като касова наличност били лични такива и съдът е следвало да кредитира показанията на водения от жалбоподателя свидетел. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител, като депозира писмено становище, в което поддържа жалбата.

Ответната страна- ТД на НАП-гр.Варна, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

  Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.  Съображенията за това са следните:

  С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление №361325-F398338/01.10.2018год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с което на „Х-Л.Х.“ гр.Шумен с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС, като размерът на наложената санкция бил намален на минималния законоустановен.

   Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 31.07.2018год. била извършена данъчна проверка в търговски обект– зеленчуков магазин, находящ се в гр.Шумен и стопанисван от търговеца, като от длъжностни лица при НАП било извършено засичане на фактическа и касова наличност. Било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от Фискалната памет е в размер на 14.74 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 68.50 лева, а от страна на материално отговорното лице било декларирано начално салдо в размер на 5.00 лева. Същото начално салдо било отразено и в паметта на  въпросното ФУ за деня на проверката чрез операция „служебно въведени“, като не били отбелязани въведени и/или изведени пари в и извън касата. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 48.76 лева. Резултатите от проверката били надлежно обективирани в съставения Протокол за извършена проверка №0308773 от 31.07.2018год. За така установеното нарушение на търговеца, на 04.08.2018год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F398338, като актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът бил предявен на нарушителя на същата дата и подписан от него без възражения. Не са постъпили писмени възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така изготвения акт и на материалите по преписката, АНО издал и процесното НП. При определяне на приложимата санкционна норма административно-наказващият орган е отчел факта, че липсват доказателства, сумата, представляваща разлика в касовата наличност, да е била получена в резултат на неотчитане на продажби, поради което нарушението не е довело до неотразяване на приходи в търговския обект на дружеството. В тази връзка на жалбоподателя е била наложена по-лека санкция, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС. 

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Посочена е правилно нарушената материалноправна норма, поради което съдът е заключил, че в хода на производството не са допуснати нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват с категоричност извършването на приписаното на търговеца деяние, което според мотивите на въззивния съд, не би могла да бъде възприето за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Решаващият съд е установил, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложената санкция, като е определил санкция в размер над минимума, предвиден в ал.1 на чл.185 от ЗДСС, без да изложи конкретни мотиви и съображения  в тази насока в нарушение на чл.27 от ЗАНН. По тези съображения предходната инстанция потвърдила атакуваното пред нея постановление, като изменила същото в частта, касателно наложената санкция като изложените мотиви са много подробни и по всички направени от жалбоподателя възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

Не са налице съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. Неоснователни са твърденията на касатора за предварително съставяне на АУАН и предявявавето му за подпис в почивен ден. В чл.43 от ЗАНН няма изискване за съставяне на актове в работно време, като в настоящия казус актът е бил надлежно предявен за запознаване на нарушителя и възможността му да възрази, както и правото му на защита са били спазени.

По отношение на другото възражение в жалбата за доказателства, които е следвало да бъдат ценени от решаващия съд, че посочената сума е била лична и по време на извършване на проверката длъжностите лица на НАП накарали представителя на търговеца да ги включи в оборота, съдът намира същото за неоснователно. Твърдението е било изложено за първи път в жалбата до въззивния съд, не е отразено като възражение по акта и не се подкрепя от никакви други доказателства по делото, освен свидетелски показания на заинтересовано лице.

         Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

         С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

        Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 310/21.05.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 308/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................        ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                           2..........................

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.10.2019 г.