№ 8695
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110165048 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 65048 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът [фирма] чрез адв. С.Б. - АК-Шумен, е предявил срещу
ответника [фирма] искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 727,00 лева, начислена по
Фактура № 13955/11.06.2020г. и представляваща неплатено възнаграждение
за извършен от ищеца ремонт на автомобил с рег. № ********, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (22.04.2021г.) до окончателното изплащане, както и сумата от
60,59 лева за лихва за забава върху главницата за периода 27.06.2020г.-
21.04.2021г.
Основателността на претенциите ищецът аргументира с
обстоятелството, че ответникът му възложил извършване на ремонт на
автомобил - смяна на демферна шайба, смяна на пистов ремък, смяна на
паразитна ролка, смяна на обтяжна ролка, зареждане на климатик. Работата
била извършена, автомобилът - предаден на възложителя без забележки с
приемо-предавателен протокол. За дължимото възнаграждение и стойност на
вложени части била издадена Фактура № 13955/11.06.2020г. с падеж
26.06.2020г. Документите били надлежно приети от ответника, фактурата -
осчетоводена от ищеца, но плащане не последвало, въпреки многобройните
обещания за това. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът или не изпраща представител (съответни изявления се правят в
писмен вид), или се представлява от адв. Б.. Предявените искове се
поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 149636/18.07.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът [фирма] чрез адв. Т.Т. - АК-София,
е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 38456/28.02.2022г. на СРС, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между двете
дружества не са налице никакви облигационни отношения за дейностите,
посочени в издадената фактура. Описаните в нея услуги не били
предоставени на ответника. Положените в представените от ищеца книжа
подписи не били на лице, което можело да представлява ответника.
Издадената фактура не била осчетоводена от последния. Дружеството нито се
е ползвало, нито е приело сочените от ищеца услуги. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът се представлява от адв. Т., който
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл.
86, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на сключен с ответника договор,
своята изправност съобразно уговореното в него, възникване на задължение
за ответника да заплати процесната сума, включително настъпването на
падежа ѝ. В тежест на ответника е да докаже евентуално плащане или
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащане. По иска
за лихви ищецът следва да докаже наличие на неизпълнено на падежа
парично задължение и продължителността на забавата. Извън горното всяка
от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между страните е
бил сключен Договор от 12.07.2013г. за сервизно обслужване на автомобили,
по който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител. Автомобилите,
чието сервизно обслужване и поддръжка попада в предмета на договора,
следва да са описани в приложение към договора, каквото не е представено.
Отделно от това договорът е със срок от една година, който може да бъде
продължен с анекс. Такъв също не е доказано да е сключен. Поради това
съдът счита, че този договор няма касателство до отношенията между
страните.
Това обаче не съставлява пречка между тях да съществува
облигационно отношение за възлагане извършването на ремонт на конкретни
автомобили. Това е така, тъй като договорът за изработка е неформален и
консенсуален такъв, като се счита за сключен с постигане на съгласие между
страните. За него не е предвидена форма за действителност. Затова и може да
бъде сключен устно, като свързаните с това документи /фактури, протоколи и
т.н./ служат за доказване на възложеното, изработеното, изпълненото и волята
на страните. В настоящия случай, тъй като се касае за договор между
търговци, сделката е търговска по смисъла на чл. 288 ТЗ.
Видно от приложените към писмо, вх. № 114263/06.06.2022г. на СРС, от
МВР – СДВР справки, към м.06.2020г. автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер“, рег. № ********, е регистриран като собственост на [фирма].
По делото като свидетели са разпитани М. Т., Й. П. и С. Д. /последните
двама по делегация пред Районния съд в град Шумен/. Показанията им съдът,
като прецени внимателно, включително с оглед обстоятелствата по чл. 172
ГПК, кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени
целенасочено пристрастно. Евентуални разминавания съдът отдава на
изминалия период от време и пресъздаването на фактите от обективната
действителност през призмата на личната преценка и позициониране в спора
между страните.
Свидетелят Т. работи в [фирма] като мениджър по материално-
техническото осигуряване. Признава, че в сервиза на ищеца в град Шумен са
извършвани ремонти на автомобили, като е възможно това да е ставало и през
м.06.2020г. Когато трябвало да се ремонтира някоя кола, първо водачът ѝ му
се обаждал, че има проблем, след което свидетелят го насочвал към
3
конкретен сервиз. В сервиза, след като установят проблема, изготвяли оферта.
Тя трябвало да бъде одобрена, след това започвал ремонтът. След
приключването му служител на [фирма] проверявал дали е извършен
ремонтът, което се удостоверявало с подписване на приемо-предавателен
протокол. Връщали се и сменените резервни части. Заявява, че познава
процесния автомобил и соченият по делото негов ремонт е искан, но не знае
дали е извършен. При предявяване на съставените фактура и приемо-
предавателен протокол отбелязва, че ги познава. В протокола липсвало
отбелязване кой го е подписал, като не може да каже със сигурност дали в
дружеството име служител на име С. П.. Протоколът бил получен при тях
доста по-късно. Без такъв протокол нямало как фактурата да се пусне за
плащане.
Свидетелят П. работи в сервиза на [фирма]. Спомня си за процесния
автомобил, като същият бил аварирал в някакво село и се наложило да бъде
прибран с пътна помощ. Ремонтите уговаряли с М. Т. по телефона. Казвали
му какво има за поправка и колко ще струва и го правели ако потвърди.
Никога не се започвала работата преди това. Често от [фирма] много бързали,
защото автомобилите им трябвали. Отремонтираните автомобили се
предавали на лица, посочени от Т.. Най-често това бил човек на име С., който
подписвал протоколите. Какъв е и дали има трудов договор с възложителя не
знае.
Свидетелката С. Д. работи в [фирма] като фактурист. Спомня си, че
процесният автомобил бил докаран с „пътна помощ“ /за тази услуга също
имало издадена фактура/. Поръчката за ремонт била направена устно от
лицето М. Т.. Той говорел с ръководството на фирмата, което от своя страна
уведомявало свидетелката за необходимото изпълнение. Процесната фактура
изготвила тя, но допуснала техническа грешка, като забравила да смени
имената на издалия фактурата и останали тези на управителката. Не е
присъствала на самото предаване на ремонтираната кола, но принципно тя се
предавала на посочено от възложителя лице, като и фактурата, и приемо-
предавателния протокол били подписани. Подписвало ги лицето, което
получава фактурата.
Видно от представеното по делото заверено копие, [фирма] е издало на
[фирма] Фактура № 13955/11.06.2020г. на стойност 727,00 лева с ДДС и с
падеж за плащане 26.06.2020г. Във фактурата са посочени като извършени
смяна на демферна шайба на автомобил с рег. № ********, смяна на пистов
ремък, смяна на паразитна ролка, смяна на обтяжна ролка, зареждане на
климатик, демферна шайба, пистов ремък, паразитна ролка и обтяжна ролка.
За настоящия съдебен състав не буди съмнение, че всичко от посоченото
съставлява извършване на ремонт с включени части за автомобила с рег. №
********, независимо че номерът му е посочен само на първия ред от
фактурата. Видно от представеното по делото заверено копие от приемо-
предавателен протокол, на 11.06.2020г. [фирма] е предало автомобила на
посочения в протокола С. П., който е приел от името на [фирма] същия без
забележки, като е удостоверил, че ремонтът е извършен качествено.
Фактура № 13955/11.06.2020г. е включена в дневниците за продажби на
ищеца, но не е осчетоводена и включена в същите при ответника, което става
ясно от представените счетоводни извлечения.
4
При това положение съдът намира, че по делото се доказа между
страните да е възникнало облигационно отношение за ремонт на автомобила
„Рено“, доколкото за това е достатъчно съвпадането на волята на двете
страни. Разпитаните по делото свидетели потвърждават, че ремонт на
автомобила е бил възложен и одобрен за извършване в автосервиза на
[фирма] в град Шумен. От показанията на свидетелите, разпитани по
инициатива на ищеца, се установи, че установената практика е ремонтите и
цената им да се договарят със съответния ръководител в [фирма], като
автомобилите се предават на посочено от него лице. Свидетелите сочат, че
най-често това е бил мъж на име С., който е подписвал и протоколите, и
фактурите. Този факт не се оборва от показанията на св. Т., който заявява
единствено, че не си спомня дали при тях са имали служител с такова име, но
знае за конкретния протокол, отбелязвайки, че той е пристигнал със забавяне
при тях. Не се установи по несъмнен начин, че лице с такива имена не работи
при [фирма] към м.06.2020г. Наистина на л.81 от делото е представено
извлечение – списък на служители, сред които не присъства С. П.. Прави
впечатление обаче, че то е изготвено за „избрани звена“ – „ОПК Шумен
Административна сграда и ПК 01“, [фирма] и „Шумен“, т.е. е напълно
възможно такъв служител да има в друго звено. Това обаче е без практическо
значение.
Дори и протоколът от 11.06.2020г. да не е подписан от лице, натоварено
специално за това или от лице-служител на ответното дружество, това не
значи, че не удостоверява наличието на пълно и точно изпълнение по
договора за изработка. Това е така, тъй като, съобразно чл. 301 ТЗ, дори и
дадено лице да действа от името на търговец без представителна власт, то се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Свидетелят Т. ясно посочва, че протоколът му е
известен, и, макар със забавяне, е представен в [фирма]. Не са налице данни,
позволяващи да се аргументира извод, че протоколът е станал известен на
дружеството в хода на настоящото дело, като заявени възражения не са
съобщени нито от свидетелите по делото, нито се намират в разменената
между страните кореспонденция по електронна поща. Начисленото
задължение по фактурата е било известно на ответника още през 2020г., като
възражения срещу него също не са заявени. Затова и предявеният иск за
главница е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Падежът на задължението по фактурата е определен на 26.06.2020г.,
следователно при неплащане от 27.06.2020г. ответникът е в забава. Съобразно
чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт размерът на
лихвата за процесния посочен от ищеца период съответства на посочената от
него сума, поради което и искът за лихва е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има единствено ищецът [фирма], който своевременно е
заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
В заповедното производство ищецът-заявител е доказал разноски в
5
размер на 325,00 лева, които следва да му бъдат присъдени. Размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се окачестви като
прекомерен.
В първоинстанционното исково производство ищецът е доказал
разноски в размер на общо 375,00 лева, които следва да бъдат присъдени в
негова полза. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не може да
се окачестви като прекомерен. Не следва да се присъждат разноски за
явяване в съдебно заседание на 12.07.2022г., доколкото не се установява
каквато и да е връзка между сочените разноски за зареждане на гориво и
настоящото дело. Прави впечатление фактът, че в списъка по чл. 80 ГПК адв.
Б. е посочила, че сумата от 194,39 лева е за гориво, заредено при тръгване. В
съдебно заседание, проведено на 12.07.2022г., адв. Б. е заявила, че фактурата
е за гориво, което е заредила вчера /т.е. 11.07.2022г./, когато е потегляла. По
делото е представена Фактура № ********** за заредени 51,540л. дизелово
гориво на бензиностанция в град Шумен. Фактурата обаче е издадена,
съответно горивото заредено, на 19.06.2022г., т.е. близо един месец преди
съдебното заседание, поради което по никакъв начин не може да се приеме
твърдението, че се касае за гориво, необходимо за придвижване до град
София за заседанието на 12.07.2022г. Наред с това фактурата е издадена на
името на трето лице – [фирма], което няма връзка нито с процесуалния
представител на ищеца - адв. Б., нито с която и да е от страните по делото.
Представено е Свидетелство за регистрация /част І/ за превозно средство
марка „Мерцедес“, модел „ГЛК 250 Блутек 4 матик“, с рег. № ********,
което обаче отново е собственост на [фирма], а и същото представлява
товарен автомобил! Страна по делото, макар и загубила същото, няма
задължение да поема разходи за гориво на трети лица за товарни автомобили,
при това сторени в сравнително отдалечен период и без каквато и да било
връзка с предмета на спора и неговите страни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД, че [фирма], ЕИК
*********, със седалище в [адрес], дължи на [фирма], ЕИК *********, със
седалище в град [адрес], сумата от 727,00 лева, начислена по Фактура №
13955/11.06.2020г. и представляваща неплатено възнаграждение за извършен
от ищеца ремонт на автомобил с рег. № ********, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(22.04.2021г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 60,59 лева за
лихва за забава върху главницата за периода 27.06.2020г.-21.04.2021г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище в [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 350,00 лева представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д.
№ 23005/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище в [адрес], да
6
заплати на [фирма], ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 375,00 лева представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 65048/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7