Решение по дело №305/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20192300500305
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                17.12.2019 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               І-ви Въззивен  граждански  състав

На      10    декември    2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №305  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на "АННА КИРЕЗИЕВА"ЕООД гр.Елхово, с ЕИК128607046, чрез пълномощник адв. Л.Б. от АК-гр.Русе против Решение №45/21.08.2019г. постановено по гр. д. №666/2018 г. на по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил  предявените  от "АННА КИРЕЗИЕВА" ЕООД гр.Елхово, с ЕИК-********* против НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София, с БУЛСТАТ-*********  искове, както следва: иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 8, ал.1 от Наредба 10/2009 година за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за сумата 301,46 лв., представляваща неоснователно незаплатени суми  от  НЗОК за изпълнени и отчетени рецепти, а именно рецепта №2890/13.02.2018 г., рецепта №6674/10.04.2018 г. и рецепта №8439/06.05.2018 г.; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 9,63 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатената сума от 301,46 лв. за периода от 15.02.2018 г.- 04.09.2018 г.; и иск с правно основание чл.55, предл.1 от ЗЗД за сумата от 3,27 лв., представляваща удържани без основание суми от РЗОК – Ямбол върху сумата от 301,46 лв. за периода 09.06.2018 г.- 19.07.2018 г.,  и е осъдил "АННА КИРЕЗИЕВА" ЕООД гр.Елхово да заплати на НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София на основание чл.78, ал.3 във  вр.ал.8 от ГПК сумата от 100 лв.- разноски по делото.

В жалбата се сочи, че постановения от ЕРС акт е неправилен и необоснован. Сочи се, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон е приел, че ищцовото дружество неправилно е начислило надценка на търговец на дребно на 3 бр. лекарствени продукти Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg, код НЗОК JF 569, закупени от доставчик „ФЬОНИКС ФАРМА"ЕООД, съответно с фактури: №**********/07.02.2018г., №**********/19.03.2018 г. и №**********/24.04.2018 г, с размери на надценките съответно 100,88 лв., 100,29 лв. и 100,29 лв., както и че заплащането на посочените суми на ищцовото дружество от страна на ответника е довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника; респективно - че ответникът законосъобразно е прихванал тези суми от дължими последващи плащания към ищеца. Твърди се, че посочените суми съответно: 100,88 лв., 100,29 лв. и 100,29 лв. не съставляват търговски надценки над доставните цени на едро, а съставляват търговска отстъпка предоставена на търговеца на дребно -ищеца по делото, от търговеца на едро - обстоятелство, което било видно от издадените от търговеца на едро фактури. По подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски пред двете инстанции.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че ЕРС правилно и обосновано е приел за реализирана действителна печалба на аптеката, сумата представляваща разликата между продажната и доставната цена.  Твърди се, че въззивникът е нарушил разписаното в индивидуалния договор сключен с НЗОК, чрез РЗОК, като е пренебрегнал изричната забрана по чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2013 г., съгласно който на лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от /ЗЛПХМ/ с ниво на заплащане 100 на сто, да не се начислява надценка за търговец на дребно, при отпускането им в аптека.  Сочи се, че по силата на това правило, всички лекарствени продукти, отговарящи на посоченото определение, имат само и единствено цена на търговец на едро, която е пределна цена на реимбурсиране, но не и цена, на която търговецът на едро задължително доставя на търговец на дребно, от което следва, че няма пречка да бъде осъществена доставка и на по-ниска цена. За тези лекарствени продукти нормативно била установена пределна цена за всички търговци - на едро и на дребно, над която НЗОК не извършвала плащания, но не и единствена цена, която се възстановява и дължи на търговеца на дребно. Търговецът на дребно, сключил договор с НЗОК за отпускане на тези лекарствени продукти, имал право да му бъде възстановена действителната цена, която е платил на търговеца на едро, освен ако същата е по-висока от пределно посочената в ПЛС, както и да получи стойността на опаковката. Сочи се, че тъй като поведението на въззивника е в разрез с посочените правила, то същият се е обогатил неоснователно, за сметка на НЗОК. Твърди се, че от приложените към отговора по исковата молба писмени доказателства, безспорно се установило, че Директора на РЗОК е спазил договорената процедура по констатиране на получените без правно основание суми, като е предприел необходимите действия по възстановяването им. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника.

Въззиваемата страна, чрез своя представител, оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

Установената и възприета от EРС фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и препраща към него:

Не е спорно между страните, а видно и от Договор №280437/15.04.2016г. за отпускате на лекарствени продукти,  медицински изделия  и диетични храни за специални медицински цели  за  домашно лечение, заплащани напълно или частично от  НЗОК/РЗОК, между ответника НЗОК, като възложител и ищеца „Анна Кирезиева"ЕООД, притежаващ  разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в  аптека  „Анна Кирезиева“ с регистрационен номер на аптеката на  РЗОК 280005,  с адрес  в гр. Елхово,  като изпълнител, са възникнали договорни отношения,  по силата на който изпълнителят  се е задължил, чрез  посочената аптека да отпуска на здравноосигурените лица лекарствени продукти по чл.262,  ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, включени в Приложение № 1 на позитивния лекарствен списък, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10 /чл.1 от Договора/, а възложителят да заплати дължимите суми  за отпуснатите и отчетени от изпълнителя лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни при условията на Наредба № 10 /чл.8,  ал.1 от  Договора/, по банков път, в 30-дневен  срок от изтичане на срока  за отчитане на съответният  отчетен период  в РЗОК /чл.8,  ал.2 и чл.21, ал.1 от Договора/. Пред въззивната инстанция са представени Допълнително споразумение /ДС/ №2/03.04.2017г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 31.03.2018г.; и ДС №4/16.04.2018г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 30.04.2018г.

Установено е по делото, че за лекарствен препарат Harvoni Film coated tablet 90 mg/40  омг x 28,  доставен с фактура №**********/07.02.2018г. с единична стойност 33724,84лв. с ДДС и доставна стойност  33623,96 лв., с направена търговска отстъпка 100.88 лв., е бил отпуснат с рецептурна бланка №2890/13.02.2018 г., с отразена в нея стойност 33724,84лв.  Същият е бил отчетен  с  финансов  отчет №**********/15.04.2018 г.  към договор №280437/15.04.2016г. за отчетен период  от 01.02.2018г. до 15.02.2018г., като стойност за заплащане на препарата в отчета на аптеката е 33724.84лв. Същия лекарствен препарат е бил доставен  с фактура  №**********/19.03.2018г.,  с единична стойност 33528,94лв. с ДДС и доставна стойност  33428,65 лв. с ДДС, с направена търговска отстъпка 100,29 лв., и е бил отпуснат с рецептурна бланка №6674/10.04.2018 г., с отразена в нея стойност 33528,94лв.  Бил е  отчетен с финансов отчет №**********/15.04.2018г.  към Договора за отчетен период от 01.04.2018г. до 15.04.2018г, като стойност за заплащане на препарата в отчета на аптеката е 33528.94лв. Същия лекарствен препарат е бил доставен с фактура №**********/24.04.2018г. с единична стойност   33528,94 лв. с ДДС и доставна стойност  33428,65 лв.,  с направена търговска отстъпка 100.29  лв., е  бил отпуснат с рецептурна бланка №8439/06.05.2018 г.,  с отразена в нея стойност 33528,94лв. Бил е отчетен с финансов отчет №**********/16.05.2018г. към Договора за отчетен период от 01.05.2018г. до 15.05.2018г., като стойност за заплащане на препарата в отчета на аптеката е 33528.94лв. В трите рецепти и финансови отчети, като стойност на лекарствения препарат е била посочена по-високата стойност, тази  без  търговската отстъпка.  Не се спори, че на по- висока стойност, трите лекарствени продукта  са били заплатени от НЗОК на въззивника.

Не се спори, че при извършената проверка, въз основа на Заповед №РД-24-196/14.05.2018г. директорът на РЗОК-Ямбол е било констатирано /съгл. Констативен протокол/Протокол за неоснователно получени суми №16/16.05.2018г./, че аптеката е получила без  правно основание суми, както следва: 100,88 лв. -  представляващи частична разлика между цената на получен, отпуснат и заплатен от НЗОК лекарствен продукт Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg x 28 c код НЗОК JF 569 c рецепта №2890/13.02.2018 г. и фактура №**********/07.02.2018 г.; 100,29 лв. - представляващи частична разлика в цената на получен, отпуснат и заплатен от НЗОК лекарствен продукт Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg x 28 c код НЗОК JF 569 c рецепта № 6674/10.04.2018 г. и фактура № №**********/19.03.2018 г.; и  100,29 лв. - представляващи частична разлика в цената на получен, отпуснат и заплатен от НЗОК лекарствен продукт Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg x 28 c код НЗОК JF 569, c рецепта №8439/06.05.2018 г. и фактура №**********/24.04.2018 г.,  т.е. общо  301,46 лв.

С оглед подадено въззивника възражение пред РЗОК – Ямбол против констатациите в Констативен протокол/Протокол за неоснователно получени суми №16/16.05.2018г., на осн. чл.26, ал.2 от Договора, директорът на РЗОК - Ямбол е изпратил преписката за решаване от арбитражна комисия.  Последната с решението си е потвърдила констатациите на контролния орган на РЗОК  и е отхвърлила възражението.

Въззивникът е бил поканен доброволно да възстанови неоснователно получените суми. Страните не спорят, че с оглед липсата на доброволно изпълнение, посочени в  поканата за плащане суми и дължимите до момента на прихващането лихви, са били прихванати от сумите дължими по финансов отчет  №**********/16.06.2018г., като прихванатата сума е в общ размер 304,73 лв., от която 301,46 лв. главница и 3,27 лв. лихва за забава до датата на възстановяването й.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

По предявения иск с пр. осн. чл.79 ЗЗД във вр. чл.8 ал.1 от Наредба 10/2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК:

Като неоснователно се преценя твърдението в жалбата, че процесните суми съответно от 100,88 лв., 100,29 лв. и 100,29 лв. не съставляват търговски надценки над доставните цени на едро. Установено е и страните не спорят, че процесните три броя лекарствени  продукти: Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg x 28 c код НЗОК JF 569 /лекарствен продукт по чл.6 ал.2 т.1 от Наредбата за регулиране на цените на ЛП - предназначен за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО  от НЗОК/, са били доставени в аптеката на въззивника- изпълнител по договора с търговска отстъпка, но препарата е бил отчетен към НЗОК на цена без търговската отстъпка, т.е. на по- висока цена. Съгласно чл.8, ал.1 Наредба №10 от 2009г., в редакцията на ДВ бр. 62 от 14.08.2015г., НЗОК заплаща на лицата по чл.7 ал.1 /каквото качество има и въззвника/, стойността на лекарствения продукт, определена съгласно чл.55 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2013г. Съгл. чл.5 ал.4 от Наредбата за регулиране на цените на ЛП в редакцията, действала през спорния период, за лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто /каквото е и Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg x 28 c код НЗОК JF 569/, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че търговецът на дребно, сключил договор с НЗОК за отпускане на тези лекарствени продукти, има право да му бъде възстановена действителната цена, която е платил на търговеца на едро, освен ако същата е по-висока от пределно посочената в ПЛС, както и да получи стойността на опаковката. Той няма право да добавя надценка. НЗОК плаща в полза и вместо ЗЗОЛ и в този смисъл дължи само онова, което лицето би платило срещу отпуснатия лекарствен продукт на датата, на която му е доставен същият. Безспорно е в случая, че в рецептурните бланки, във финансовите отчети и Спецификациите към тях, издадени от  въззивника, е посочена цена на отпуснатия лекарствен продукт, която не съответства на стойността, на която същият е бил доставен от търговеца на едро. ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че отчитайки  лекарствените продукти по посочените три финансови отчета не на покупната цена, а на отразената във фактурите стойност без  отстъпка и получавайки разликата между двете цени, въззивникът е получил печалба,  която на практика е надценка върху цена, на която е получила лекарствените продукти от търговеца на едро.  Ето защо искът правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

Предвид неоснователността на иска за главница, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на лихви за забава с пр. осн. чл.86 ЗЗД, поради което и тази претенция правилно е била отхвърлена с атакуваното решение.

По иска с пр. осн. чл.55, предл.1 от ЗЗД: Съгласно чл.43  от Договора между страните, получените от изпълнителя суми без правно основание,  установени при проверка на контролните органи, се възстановява заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването. Правилно в решението си ЕРС е приел, че поради допуснатата забава, НЗОК в съответствие с чл.43 от Договора е начислила лихви върху вземането си от общо 301,46 лв.,  което като неоснователно платено е било изискуемо, и че сумата от 3,27 лв.,  представляваща законна лихва, към  датата на  прихващането й е била дължима на НЗОК, като прихващането й не е било без  основание и не е налице неоснователно обогатяване на ответник със същата.  Като искът правилно е бил отхвърлен.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъди на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, възнаграждение за юрисконсулт. Делото е с определен материален интерес, юрисконсулта е изготвил отговор на жалбата и се е явил в проведеното по делото едно о.с.з., поради което съдът определя на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, размера на възнаграждението за юрисконсулта на 100 лв.

Ето защо ЯОС

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №45/21.08.2019 г. постановено по гр. д. №666/2018г. на по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА "АННА КИРЕЗИЕВА"ЕООД гр.Елхово, с ЕИК128607046 да заплати на НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София, с БУЛСТАТ-********* сумата 100лв.- разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1  ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.