Р Е Ш Е Н И Е
№241 26.06.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шестнадесети юни 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №180 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
ал.2 от ДОПК, образувано по жалбата на Д.Т.Б. в качеството й на ЕТ „Д.Б.“ ЕИК ****
против Решение №79/28.02.2020г. на Директор ТД на НАП Пловдив, с което е
потвърдено ПНОМ №С2000244-022-0005744/05.02.2020г, издадено от старши публичен
изпълнител при същата дирекция с наложен запор върху вземане на длъжника от
трето задължено лице НОИ ТП Стара Загора за сумата от 38 555.31лв на
основание чл.200 вр. с чл.202 ал.2 вр. с чл. 195 ал.1-3 от ДОПК.
Фактите: Срещу Д.Т.Б. в качеството й
на едноличен търговец е образувано производство по принудително изпълнение
№********** от 2019г. за събиране на публични вземания, установени с декларации
по ЗДДС и РА №16001618003360-091-001/23.01.2019г. в общ размер от
38 555.31лв. към датата на обжалваното постановление за налагане на
обезпечителни мерки – 05.02.2020г.
За да отхвърли жалбата на Б. против
налагането на запор върху вземанията от НОИ, Директора на ТД на НАП Пловдив е
приел, че лицето не притежава недвижими имоти и МПС, няма сключени трудови
договори, върху възнагражденията от които да се насочи публичното изпълнение.
Във връзка с наложени предварителни обезпечителни мерки върху суми по сметки в
„Уникредит Булбанк“ АД са постъпили суми в размер на 219.02лв., разпределени от
публичния изпълнител на 27.02.2020г. Предвид тези факти, твърдението за свръх
обезпечаване на задълженията, чрез налагане на обжалвания запор върху
вземанията от НОИ се явява неоснователно. Размера на задълженията съпоставен с
липсата на предмет върху който да се насочи публичното изпълнение сочат на
допустимост на използваното средство за събиране на публичните задължения.
Основанието по чл. 195 ал.2 от ДОПК е налице, а именно без наложеното
обезпечение ще бъде невъзможно събирането на публичните задължения. Спазен е
принципа за съразмерност по чл.195 ал.7 от ДОПК, тъй като запора е до размера
на дължимите публични вземания, а пенсията на длъжника в размер до 250лв не
може да бъде предмет на принудително изпълнение тоест тази сума остава на
разположение на длъжника. В запорното съобщение до ТП НОИ Стара Загора
публичния изпълнител изрично е посочил, че сумите до размера, посочен в чл.213
от ДОПК не се запорират като изрично е указано на
третото лице да следи за спазването на тази правна норма и преди да изпълнява
да се увери, че гарантирания размер не се засяга.
Жалбата е подадена на 06.03.2020г, в
рамките на 7-дневния срок, считано от деня, следващ датата на редовно връчване
на решението – 28.02.2020г., поради което е допустима. Жалбоподателката иска
отмяна на решението и на потвърденото с него постановление за налагане на запор
върху вземанията й от ТП НОИ Стара Загора с доводи, че не е спазен чл.6 ал.2 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК. Счита, че е
нарушен и чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК, тъй като пенсията в размер до 250лв месечно
е изключена като възможен предмет на принудително изпълнение. Липсват
доказателства, че публичния изпълнител се е съобразил с установената от закона
не секвестируемост на пенсията в размер до 250лв месечно и не е гарантирано, че
пенсията в този размер ще й бъде предоставена на разположение.
Ответника – Директор ТД на НАП Пловдив в
писмено становище поддържа изложените в решението доводи и иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на
200лв.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна. Видно от запорно съобщение на стр. 46 по делото, предмет на
принудително изпълнение са вземанията на длъжника от ТП НОИ Стара Загора за
пенсия, но над размера от 250лв. Изрично е посочено, че на основание чл.213
ал.1 т.5 и тал.2 от ДОПК се запорират суми на
длъжника, с изключение на пенсията в размер до 250лв месечно – тази сума от
целия размер на пенсията остава на разположение на длъжника и не е предмет на
запора. Съответно ТП НОИ Стара Загора е
уведомило органа по изпълнение, че месечно ще бъде превеждана сумата от
145.56лв до вдигане на запора. Към
запориране на вземанията за пенсия публичния изпълнител е пристъпил след като
се е уверил, че длъжника не притежава друго движимо или недвижимо имущество,
вземания от трети лица, вложени пари по сметки в банки или ценности в банкови
касети и трезори. Следователно и като се има предвид, че паричните вземания за
пенсия за сумите над 250лв месечно са годен предмет на принудително изпълнение,
се налага извода, че жалбата е неоснователна. На ответника се дължи възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100лв на основание чл.143 ал.4 от АПК вр. с чл.78
ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 197
ал.2 вр. с ал.4 от ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Д.Б.“
ЕИК**** против Решение №79/28.02.2020г на Директор ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Б.“*** да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100лв/сто/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: