Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
56, 11.02.2020
година, град
Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
СЪСТАВ
На седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Янита Тончева,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1792 по описа за 2019 г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357
от КТ.
Постъпила е искова
молба от И.Й.И. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***/надпартерен/,
офис 7, чрез а..А.И. – САК, против „Дичони” ЕООД гр.Ямбол, ЕИК:*********, с
която са предявени обективно съединени парични искове в общ размер на
1740лв., с правни основание чл.128, т.2
от КТ; чл.224, ал.1 от КТ; чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, до
окончателното изплащане на задълженията, както и непарични искове по чл.350,
ал.1 от КТ.
На 31.10.2019г. е
постъпила уточнителна молба от ищцата, във връзка с извършени плащания от
работодателя на част от претендираните суми, след завеждане на иска.
С Определение № 2100/04.12.2019г.
постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е прекратил производството по
делото в частта в относно предявения иск по чл. 242, вр. чл. 128, т. 2 КТ, за
заплащане на сумата от 600лв. дължимо трудово възнаграждение за м.07.2019г.; за
сумата от 300лв. , представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.
08.2019г.; както и в частта относно претенцията по чл.350, ал.1 от КТ, да се задължи ответното дружество да й върне трудовата книжка, поради оттегляне на исковете, на осн.
чл.232 от ГПК.
С протоколно определение от 17.01.2020г. съдът е прекратил
производството по делото и по отношение на останалите парични претенции, а
именно: в частта досежно предявения
акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забавено плащане на трудовото
възнаграждение за м.07.2019 година, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 21.10.2019 година до окончателното плащане на пълния размер на
дълга; в частта досежно предявения
акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забавено плащане на трудовото
възнаграждение за м.08.2019 година, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 21.10.2019 година до окончателното плащане на пълния размер на
дълга; в частта досежно предявения
иск за заплащане на дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за неизползван
платен годишен отпуск, ведно с дължимата законна лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба – 21.10.2019 година до окончателното плащане на
пълния размер на дълга, както и в частта досежно предявения иск за
заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ – за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно с
дължимата законна лихва считано от датата на предявяване на исковата молба –
21.10.2019 година до окончателното плащане на пълния размер на дълга, поради оттегляне на исковете и на основание
чл.232 ГПК. В съдебно заседание прицесуалният й представител, моли съда да
постанови решение с което да осъди „Дичони“ ЕООД на осн. чл.350, ал.1 от КТ, да
впише в личната трудова книжка на ищцата И.Й.И. с ЕГН-**********, коректно
продължителността на трудовият й стаж в дружеството придобит на длъжност
„организатор автомобилен транспорт“ съгласно Трудов договор № 601 от
02.11.2018г., а именно от 05.11.2018г. до 08.10.2019г., - датата на връчване
лично на управителя на дружеството уведомление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Претендира разноски.
Ответното дружество- работодател,
счита претенцията за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Моли съда да не
присъжда разноски в тяхна тежест. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата адвокатски хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: От представените в исковата молба писмени
доказателства се установява, че по
силата на Трудов договор № 601 от 02.11.2018г., считано от 05.11.2018 г. И.Й.И.
е заемала длъжността „организатор автомобилен транспорт“ в ответното дружество
„Дичони“ ЕООД, със срок на договора 02.11.2019 г., с работно място - офис на
дружеството- работодател, находящ се в гр.
Търговище, ул. „Клокотница“ № 3, с основно брутно
месечно възнаграждение 600 /шестстотин/ лева, платимо от 25-то до
30-то число на месеца следхождащ месеца, за който се начислява трудовото
възнаграждение.
От приложените болнични листи (Болничен лист Е
20196597148, издаден на 15.08.2019 г. от д-р Д.Р., при ДКЦ „Св. Иван Рилски“
ООД, гр. Търговище, Болничен лист Е 20198420481, издаден на 27.08.2019 г. от
ЛКК при ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ООД, гр. Търговище, и Болничен лист Е 20198472902,
издаден на 09.09.2019 г. от МБАЛ - Търговище АД, ЛКК - ХО, Хирургично
отделение), се установява, че в от 15.08.2019 г. до 06.10.2019 г. включително ищцата
е ползвала непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност, съгласно 3
/три/ броя болнични листи, а именно: - всички
връчени, предоставени и сведени до знанието на работодателя в срок, заедно с
попълнена и подписана от доверителката ми Декларация за обстоятелствата за
изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и
раждане и трудоустрояване по болнични листове, по утвърден образец Приложение №
1 към чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване, с четири нарочни молби, входирани в
ответното дружество „Дичони“ ЕООД съответно на 16.08.2019 г. под вх. № 287, на
28.08.2019 г. под вх. № 293, на 10.09.2019 г. и на 12.09.2019 г. под вх. № 297.
По делото не се спори, че ответното дружество не е
заплатило в срок на ищцата дължимите й се трудови възнаграждения за м. 07.2019г.
и за м. 08.2019г., което е било основание тя да отправи писмено уведомление до
работодателя, връчено му на 08.10.2019г. за прекратяване на трудовите
правоотношения на това основание. Предоставила му е 5 дневен срок да и заплати
всички полагащи й се по КТ възнаграждение и обезщетения, ведно с лихвите върху
тях, като е отправила и искане за оформяне и връщане на трудовата й книжка. Във
връзка с това нейно уведомление със заповед № 446/14.1.2019г. трудовите
правоотношения между страните са прекратени на осн.чл.327, ал.1 т.2 от КТ,
считано от 14.10.2019г.
Във връзка с изложени твърдения от ищцата в исковата й
молба, че работодателят неправилно е вписал в трудовата й книжка, че е работила
до 14.10.2019г., вместо до 08.10.2019г. по делото бяха ангажирани гласни
доказателства.
От показанията на св.С. Й. – близка приятелка на
ищцата се установи, че ищцата е била в болнични до 07.10.2019г. На 08.10.2019г.
се е явила на робота в офиса в гр.Търговище и е останала, защото не е знаела
дали уведомлението й за прекратяване на трудовия договор е получено от
работодателя. Твърди, че реално
след тази дата не е работила. Свидетелката е придружила лично ищцата на среща с
управителя на дружеството на 18.10.2019г. в гр.Ямбол. Не знае между страните да
е имало уговорки да й платят на 21.10.2019г. всички дължимите парични суми.
По делото е назначена и ССчЕ във връзка с паричните
претенции на ищцата, която е приета в съдебното заседание на 17.01.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.350 от КТ. Допустимостта
на такъв самостоятелен иск е възприета с Определение № 176/15.04.2013 г. по ч.
гр. д. № 1477/2013 г. на 1-во ГО на ВКС, с оглед наличието на трудов спор
относно служебното задължение на работодателя за надлежно оформяне и връщане
трудовата книжка на работника, след прекратяване на правоотношението.
Разпоредбата на чл. 350, ал. 1 КТ, вменява в задължение на работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните
свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя.
С оглед на това съдът приема, че с прекратяване на трудовия договор /което е
станало на 08.10.2019г. / е възникнало задължението за работодателя да предаде
на ищцата трудовата книжка. Съгласно разпоредбата на чл.
350, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е длъжен да впише данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно
на работника или служителя. От данните по делото е установено, че след
прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не си е получила трудовата
книжка, което е било причина да заведе и иск по чл.350 от КТ за незабавно
предаване а трудовата й книжка, който впоследствие е оттеглен от нея, поради
изпълнение на това нейно искане на 28.10.2019г., т.е. след завеждане на настоящото
дело. Трудовата книжка й е върната с куриерска фирма „Спиди“. Съгласно чл. 349 КТ в трудовата книжка се вписва датата и основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, продължителност на времето, което се признава за
трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж.
Предвид изложеното съдът намира,
че в противоречие на цитираните законови разпоредби работодателят не е оформил
незабавно и не е върнал трудовата книжка на ищцата, като не е попълнил и
коректно данните, касаещи продължителността на положения при него труд от
ищцата. Същия е признал като основание за прекратяване на трудовия договор
основанието посочено в чл.327, ал.1 т. 2 от КТ- неплащане на дължимо трудово
възнаграждение за период от 2 месеца. Като крайна дата на прекратяване на
трудовия договор обаче вместо 08.10.2019г.( датата на която е получил
уведомлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ) е вписал дата 14.10.2019г.
Ето защо и на осн. чл.350, ал.1
от КТ, следва да бъде задължен да попълни коректно и точно продължителността на
положения от ищцата труд, а именно 05.11.2018г. до 08.10.2019г.
По
разноските:
Ищцата е претендирала заплащате
на направените по делото разноски, като в тази връзка е представила договор за
правна защита и съдействие по който реално са заплатени 950лв., от който 650лв.
за паричните искове и 300лв. за неоценяемите искове по чл.350 от КТ.
Ответникът е направил възражение,
че не следва да му се присъждат разноски, както и възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата адвокатски хонорар на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответника се позовава на първо място на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и
претендира разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени в тежест на
ищеца предвид признанието на иска и своевременното заплащане на претендираните
суми. Настоящият съдебен състав намира, че за да е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е необходимо наличието на две
кумулативно дадени предпоставки: на първо място ответникът да не е
дал с поведението си повод за завеждане на делото и на второ място да
направи признание на иска.
В конкретния случай е налице само втората
предпоставка, в хода на производството ответника е признал паричните искове
и едининият неоценяем иск и е заплатил на ищцата претендираните суми и е върнал
трудовата й книжка. Не е налице обаче първата предпоставка, а именно
такова поведение на ответната страна, което да не дава повод за завеждане
на делото. Безспорно се установява, че ответното дружество е заплатило
претендираните суми едва след образуване на делото. Бездействието на ответника
се е оказало причината другата страна да търси правата си по исков
ред. Предвид изложеното искането на ответника за възлагане на разноските в
тежест на ищеца е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Тук е
мястото да се отбележи, че доколкото ответника е дал повод за завеждане на
исковете и ги е признал в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата
държавната такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК. Действително този текст
предвижда възлагане на държавната такса на осъденото лице, предвид решаването
на делото в полза на освободен от държавна такса субект, докато в случая съдът
следва да отхвърли исковете като неоснователни, тъй-като е длъжен да съобрази
извършените от ответника плащания съобразно предписанието на чл.235, ал.3 ГПК.
Независимо от това съдът намира, че ответника с последващото си предявяването
на иска поведение не може да се освободи от задължението да заплати държавната
такса за воденето на делото.
На второ място ответникът прави искане, при условията на евентуалност, ако
не бъде уважено искането му по чл.78, ал.2 ГПК, да бъде намален от съда размера
на съдебните разноски, представляващи заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност на същото.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно ал.2 от посочения текст от Закона за адвокатурата,
размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – оценяеми и неоценяеми.
Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по неоценяеми исковете по трудови спорове в общата хипотеза
минималния а.. хонорар е 200 лева /чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата/, а общо за
оценяемите обективно съединени искове и съобразно чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредбата минималния а.. хонорар е 351.80 лв. / 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. /51.80 лв./. Размерът на общо дължимия минимален адвокатски хонорар по
делото е 551.80лв.
Ищцата претендира сумата
от 950лв. – 650лв. за оценяемите искове и 300лв. за неоценяемите искове. Делото
е разгледано в едно съдебно заседание, с приемане заключение на вещо лице и
разпит на воден от ищцата свидетел. Същото не е с фактическа и правна сложност,
доколкото ищцата е направила оттегляне на всички парични искове и единият
неоценяем иск.
Реално е разгледан
само един неоценяем иск. Предвид това, независимо, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото, разноските на ищцата следва
да се намалят до размер на 650лв., съответстващ на вложения от адвоката труд.
На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Търговищки районен съд
сумата от 50лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената
неоценяема претенция, както и сумата от 200лв., възнаграждение за вещо лице по
назначената ССчЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА "ДИЧОНИ" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, п.к.8600, ул.“Цар Иван Шишман“ № 11, вх.А, ет.3, ап.5 с
офис гр.Ямбол, ул.“Батак“ № 3, представлявано от Управителя Д.И.Г., в
качеството му на работодател на И.Й.И. с ЕГН-**********, със съдебен адрес ***/надпартерен/, офис 7, чрез а.. А.И. - САК да впише в
трудовата й книжка обстоятелствата относно прекратяване на трудовото
правоотношение, както след представянето впише в нея, е продължителността на
трудовият й стаж на длъжността „организатор автомобилен превоз“ е в
периода от 05.11.2018г. до 08.10.2019г., на осн. чл.350, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА "ДИЧОНИ"
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, п.к.8600,
ул.“Цар Иван Шишман“ № 11, вх.А, ет.3, ап.5 с офис гр.Ямбол, ул.“Батак“ № 3,
представлявано от Управителя Д.И.Г., да заплати на И.Й.И. с ЕГН-**********, със
съдебен адрес ***/надпартерен/, офис 7, чрез а.. А.И.
– САК, сумата от 650лв.
представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 във вр. с ал.5
от ГПК.
ОСЪЖДА "ДИЧОНИ" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, п.к.8600, ул.“Цар Иван Шишман“ № 11, вх.А, ет.3, ап.5 с офис
гр.Ямбол, ул.“Батак“ № 3, представлявано от Управителя Д.И.Г., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Търговищки районен съд сумата от 50лв., представляваща дължима
държавна такса върху уважената неоценяема претенция, както и сумата от 200лв., възнаграждение за
вещо лице по назначената ССчЕ, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба
пред Търговищки окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :