МОТИВИ към присъдата по внохд №
426/2018г. ВАС
Производство пред въззивната
инстанция е образувано по протест на Силистренски окръжен прокурор и въззивна
жалба на подсъдимия Г.И.Р., чрез защитника си адв. Р.Н., от АК Варна против присъдата
на Силистренския окръжен съд от 27.09.18г.,постановена по нохд
№78/18г. с която: подс. Г.И.Р. е признат за виновен за деяние по чл.118
вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК и му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което на основание
чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години и е оправдан по
обвинението му по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК. Осъден е да заплати на гр. ищец М.М.Д.
сумата от 5000лв. имуществени и 40 000лв. неимуществени вреди, както и съответните
такси и разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.
В протеста се излагат съображения за
незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част, както и в частта
относно наложеното наказание като се иска присъдата да бъде отменена като
подсъдимия бъде признат за виновен по първоначално възведеното обвинение и му
се наложи съответно наказание или алтернативно, ако съдът приеме, че е налице
деяние по чл.118 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК да отмени приложението на чл.66 НК.
В допълнението към протеста се излагат съображения в този смисъл, че липсва афектно състояние, в какъвто смисъл според протеста са и
СППЕ и свидетелските показания.
В жалбата на подсъдимия се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като се твърди,
че е налице деяние по чл.132 ал.1 т.1, а не такова по чл.118 вр.чл.115 НК, тъй
като липсвал умисъл да причиняване на смърт на пострадалия Д.. Жалбата се
поддържа в с.з. като се излагат съображения, че подсъдимия се е намирал в
състояние на афект, причинено от пострадалия с тежка обида и нападение.
Пълномощникът на гр. ищец и частен
обвинител изразява становище за основателност на протеста в първата му
алтернатива и неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Представителят на ВАП в
съдебно заседание поддържа протеста и
изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и
предлага присъдата да бъде отменена и подсъдимия осъден за деяние по чл.115
вр.чл.18 ал.1 НК.
Протеста и въззивната жалба
са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като
разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда
изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна
следното:
Подс. Р. и постр. Д. били в
приятелски отношения от години. На 11.04.17г. двамата имали уговорена среща,
като подс. Р. трябвало да изчака пострадалия и да отидат заедно на заведение.
Подсъдимия обаче тръгнал с останалите от компанията без да изчака постр. Д.
като последния се обидил и не отишъл в заведението. На следващия ден, около
10ч. компанията се събрала както било обичайно, в гараж на свид. Св.Георгиев,
намиращ се в близост до автогарата в гр.Силистра. Пострадалия пристигнал заедно
със свид. М. почти едновременно с подсъдимия. Виждайки подсъдимия, постр. Д. му
поискал обяснение защо не го изчакал предната вечер, наричайки го „циганин“,
„мангал“. Подсъдимия от своя страна също отвърнал с обидни реплики като между
двамата възникнал конфликт като започнали да си разменят и удари. Виждайки, че
конфликта ескалира се намесили свидетелите Ил.Х., Е. Х.
и М.В. като свидетеля Ил.Х. опитвал да удържи постр. Д.,
а другите двама се опитвали да укротят подсъдимия. Постр.
Д. нанесъл удар в слепоочието на подс. Р., който паднал на земята, а един от
ударите попаднал и в свид. Ил.Х.. След като подс. Р.
се изправил, отишъл до автомобила си и взел от там пистолет и тръгнал след
пострадалия, който в този момент влизал в гаража. Свид И. Х. застанал пред подсъдимия,
хванал му ръката и му казал да прибере веднага пистолета. Подс. Р. се върнал
обратно до колата, отворил вратата и оставил пистолета вътре след което се
насочил към входната врата на гаража. До вратата се намирали няколко тръби като
подсъдимия взел една, с дължина 0,70м., използвана от работниците в гаража за
отвиване на гайки на автомобилни колела и с думите „ти ще умреш“, „ей сега ти
ебах майката“, „ей сега те довърших“ се насочил към пострадалия, който бил
седнал в дъното на гаража, с лице към подсъдимия, но не предполагайки какви ще
бъдат действията му. Подсъдимия замахнал с тръбата и
нанесъл силен удар с нея в лявата теменна и слепоочна област на главата на
пострадалия. Последния паднал в следствие на удара и от главата му потекла
обилно кръв. Свид. Ил.Х. хванал подсъдимия, който
пуснал тръбата и напуснал гаража. Пострадалия получил гърч и започнал да се
задушава като свид. Ил.Х. му извадил езика и го
изправил, но постр. Д. бил неадекватен. Свид. М. се обадила на тел.112, като
екип на бърза помощ откарал пострадалия в МБАЛ Силистра, след което бил
транспортиран в МБАЛ Варна, където била извършена животоспасяваща неврохирургична интервенция.
В резултат на нанесения удар
пострадалия е получил контузия на главата, открита фрактура на лява теменна и
слепоочна кости, епидурален хематом, разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка вдясно теменно, субарахноидален кръвоизлив в десния понтоцеребрален
ъгъл и пред втори шиен прешлен. Откритата ЧМТ представлява нараняване
проникващо в черепната кухина, а уврежданията съставляват постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
Горната фактическа обстановка
се установява от всички събрани по делото доказателства и в общи линии не се
оспорва.
Подсъдимият твърди, че не е
желаел смъртта на пострадалия, поради което и деянието следвало да се
квалифицира като резултатна телесна повреда.
Правилно съдът е възприел, че
тази теза на подсъдимия представлява защитна такава и противоречи на всички
останали данни по делото, имащи значение относно елементите очертаващи
съставомерността на извършеното от него деяние. От значение в случая са
интензитета на нападението, силата на нанесения удар, мястото, където е бил
насочен, средството с което е нанесен удара, пол,учените увреждания и
засегнатите органи. Касае се до изключително силен, макар и единствен удар, с
който е била преодоляна черепна кост и е последвало проникващо нараняване в
черепната кухина. Очевадно е какъв е бил умисълът на подсъдимия. Ако той е
желаел само да го нарани, е можел да го удари по ръка, крак или друга част на
тялото, но не и да му счупи черепа. Следва да се има предвид и оръдието, с
което е нанесен удара – метална тръба Ф-4 и дължина 0.70м., приложена като
веществени доказателство. Характеристиките на това средство, с което е нанесен
удара позволяват с него да се нанесат увреждания несъвместими с живота.
Причинено е невъзвратимо увреждане на черепа, налагащо поставяне на титаниева пластина, фиксирана със седем винта. Правилен е
изводът на съда, че действията на подс. Р. са били насочени към лишаване от
живот на пострадалия, а не към нанасяне на някаква телесна повреда. Само и
единствено благодарение на адекватната намеса на свидетелите И. Х. и М., както
и своевременната висококвалифицирана медицинска помощ са спасили живота на
пострадалия. Налице е довършен опит към убийство, тъй като фаталният резултат
не е настъпил не благодарение действията на подсъдимия, а въпреки тях. За
намеренията на подсъдимия говорят и последващите му действия – напускането на
местопроизшествието без да се заинтересова от състоянието на пострадалия или да
му окаже някаква помощ, проявявайки пълно безразличие.
Неправилно обаче съдът е
приел, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия чрез насилие и тежка обида. Съдебната практика и
теорията са последователни в разбирането, че квалификацията по чл. 118 от НК изисква действията на
подсъдимия да са провокирани от поведението на пострадалия по извършване на насилие,
тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което могат да
настъпят тежки последици за дееца или негови ближни, което да е довело до
изпадането му в афектно състояние.
Не е налице афектно състояние у подсъдимия по време на извършване на
деянието.
На първо място това се
извежда от СППЕ. В експертизата е посочено, че личността на подсъдимия е
подчертано дисхармонична, с примитивен психичен строеж, понижени адаптивни
възможности и манипулативност. Личностовия
профил е със завишена стойност на скала „лъжа“, с благоприятно завишена
самооценка, прикриване на дефекти и конфликти, не се съобразява с общоприетите
норми на морал и поведение, занижен самоконтрол, конфликтни тенденции в
поведението, импулсивност с вербална и телесна агресивност и агресивно недоверие.
Подсъдимият е с формирано антисоциален тип личностово
разстройство – психопатия. Мисленето му е със своеобразна нагласа и начин на
тълкуване на нещата, емоционално хладен, с нарушен самоконтрол над импулсите и
стремеж към задоволяване на желанията и нуждите безапелативно
и без съобразяване с нищо и никого. Констатирани са данни за психични и
поведенчески разстройства дължащи се на употреба на психоактивни вещества –
вредна употреба на марихуана, без данни за зависимост. Вещите лица изцяло
отхвърлят клиничните медицински критерии на състоянието на силно раздразнение в
момента на конфликта. Според тях няма данни и за друго особено емоционално
състояние у подсъдимия, пряко предизвикано от пострадалия. Поведението му в
случая е изводимо от специфичните му характерови
особености, арогантност, некоректност във взаимоотношенията, нетърпимост към
мнението на околните. Съгласно заключението на СППЕ към момента на извършване
на деянието подс. Р. не е бил в състояние на силно раздразнение, нито в
състояние на друго подобно наситено емоционално състояние, пряко предизвикано
от пострадалия Д..
Физиологичният афект, елемент
от фактическия състав на разпоредбата на
чл. 118 от НК представлява силно чувство с характер на краткотрайно
избухване, при което волята и поведението на дееца са изцяло подчинени на това
чувство, което е водещо в изпълнението на намерението да се умъртви
пострадалия. /Р № 1196/1961 г. на I НО на ВС, р. 27-54-ОСНК/.
От заключението на
комплексната психиатрична и психологична експертиза обективно не е установено подс.Р. да се е намирал в такова психично състояние по
време на извършване на деянието. Поведението му е оценено от експертите като
целенасочено и добре организирано действие, резултат от преценката на
ситуацията, съобразено с личностовите му специфики. В
състоянието му не са описани вегетативни симптоми, които да са външен израз на
силните афективни преживявания, характерни за
физиологичния афект, както и липсва фазата на изчерпване, съпътстваща това
състояние, характеризираща се със силна отпадналост, дезорганизация,
неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. В устните
разяснения по заключението ясно е посочена липсата на данни /съдържащи се в
материалите по делото и при освидетелстването на подсъдимия/, от които да се
изведе заключение, че по време на инцидента са били налице обстоятелства,
довели до афективно стеснение на съзнанието му, както
и на останалите компоненти на физиологичния афект - значима психотравма
и вегетативни признаци на гняв и съпътстващата афекта последна фаза, която е на
изчерпване.
На
второ място от свидетелските показания също не се установява някакво особено,
противоправно поведение на пострадалия. Свидетелите описват подсъдимия като
иницииращ конфликтната ситуация. Според подсъдимия, пострадалия нямал право да
се обижда от некоректното му поведение предната вечер. На опита на пострадалия
да поиска обяснение отговорил с агресивност. Следва да се отбележи, че
подсъдимия и пострадалия са били приятели от години, познават се много добре,
знаят произхода си. Да се приеме, че подсъдимия „дълбоко се е засегнал от
отправените реплики от пострадалия, които дълбоко са унижили честта и
достойнството му…“подчертавали неговата низша роля в компанията и в частност в
техните лични отношения“ в мотивите на съда е пресилено. Всички свидетели
говорят, че обиди е имало и от двете страни, че нападение е имало и от двете
страни, че удари са се разменяли и от двамата – подсъдимия и пострадалия.
Описаната и доказателствено обезпечена по наказателното дело фактическа
обстановка, не обосновава ситуация на извършено престъпно деяние, при силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида и клевета
или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно
да настъпят тежки последици за виновния или негови близки.
Да се твърди, че подсъдимия
след удара, попаднал в слепоочието му е изпаднал в състояние на афект е
несъстоятелно. Фаталният удар с тръбата не е нанесен в този момент, ако
наистина тогава подсъдимия е изпаднал в такова силно емоционално състояние –
„причерняло му, паднало му пердето“, както сам той твърди. Напротив, изправяйки
се след удара подс. Р. отива до автомобила си, отваря го, взема от там пистолет
/ друг е въпросът дали предаденият, месеци след инцидента, пистолет-играчка е
бил действително този, който е бил използван в момента на инцидента/, насочва
се към групата свидетели и пострадалият, който в този момент е с гръб и се
отправя към вътрешността на гаража. След това е спрян от свид. Ил.Илиев, който
му е казал да остави пистолета. Възприема , какво му се говори, връща се към
колата, отваря я, оставя вътре пистолета, тръгва обратно към гаража, минавайки
покрай входната врата вижда тръбата, взема я и се насочва към пострадалия, който
вече седи в дъното на гаража с лице към него, приближава се към него и нанася
тогава фаталния удар.
За каква късосъединителна
реакция може да се говори, след като подсъдимият е извършил толкова действия от
момента на получаването на удара от постр. Д. до момента, в който му нанася ответният удар с тръбата. Дори да е
имало някакво противоправно нападение от страна на пострадалия, то причинно
следствената връзка е разкъсана от изтеклия период от време и отделните
действия на подсъдимия, които са били напълно съзнателни. Сам пострадалият
заявява, че е виждал подсъдимия да се приближава към него, но не е очаквал в
нито един момент да бъде ударен от него. За него инцидента вече е бил приключил
от момента на разделянето им. За това и се е отправил към вътрешността на
гаража.
Още едно обстоятелство е
убягнало на първоинстанционния съд – ако въпросния пистолет е бил действително
този предаден месеци по-късно пластмасов пистолет-играчка за какъв афект може
да става дума, когато подсъдимия знаейки, че това е „детска играчка“, отива да
го вземе от автомобила с цел да заплашва или наранява пострадалия. За какво
неконтролируемо поведение и късо съединителна реакция се твърди, че е изпаднал
подс. Р.?
Необосновано окръжният съд е
приел, „че вербалните и физически действия на пострадалия били инициирали
причинно следствената верига от обстоятелства, довели до удара, причинил
съставомерния резултат“. Още по малко може да се приеме и следващия извод, че
“тази агресия пострадалия проявил публично, в присъствието на останалите
членове на компанията включително и в присъствието на жена“!!!
Напротив, психическото състояние на
подсъдимия Р., проявяващо се във формите на поведение, предхождащи, съпътствуващи и последващи престъпния акт, не индицира на измеренията на физиологичен афект, по смисъла
на чл. 118 от НК, представляващ силно,
внезапно настъпващо и бурно стремително протичащо интензивно чувство, носещо
характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на
външни фактори и заемащо господствуващо положение в
съзнанието на дееца. Обстойният анализ на гласните и писмени доказателства, и
задълбочената интерпретация на изслушаните психиатрично-психологични експертизи
формират логически последователните и научно подкрепени от вещите лица, изводи
досежно интелектуалните възможности и волеви способности на подсъдимия, към
момента на инкриминираното посегателство, релевантни за вменяемостта като
качество на личността и предпоставка за неговото психическо отношение към
деянието, и вредоносния резултат, респективно за носене на наказателна
отговорност. Сериозно и задълбочено в хода на проведеното наказателно
разследване е изследвано и неговото психо-физическо състояние при осъществяване
на престъплението, юридически значимо за субективното отношение на дееца по
време на формиране и изпълнение на решението за извършване на престъплението, и
за определянето на вината като афектен умисъл,
обосноваващ правната квалификация на деянието, както и при индивидуализация на
наказанието.
В тази връзка първоинстанционният съд е
следвало да съобрази установения от експертните заключения личностен код на подс.
Р., въз основа на който е изграден психологичния му профил на инкриминираната
дата, отличаващ се с гняв, озлобление и стремеж за възмездие, предпоставени от
личностните му нагласи. Тези емоционални преживявания, не са ограничили
възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, и не обосновават състояние на внезапен остро проявил се, мощен
физиологичен афект, изискуем елемент от престъпната съставомерност, и предпоставящ прилагането на чл. 118 от НК.
В мотивите се твърди, че свидетелите били
категорични, че конфликта е бил особено ожесточен, а емоционалното състояние на
подсъдимия необичайно.
В показанията си от с.з. от 11.07.17г. свид.
Е. Х. заявява, че „Двамата много сериозно се скараха. В последствие разбрах, че
за някакви глупости. …След като се успокоиха нещата пуснахме и двете момчета. М.
влезе в гаража…След като пуснах Г., той отиде до колата и видях, че вади
пистолет…После видях как И. спира Г. и той отиде да върне пистолета в колата…“.
Свид. И. Х. в показанията си казва, че Г. и М. започнали да се карат като той и
свид. Е. Х. тръгнали да ги разтървават“…блъскаха се, удряха се… Имаше момент в
който М. падна, Г. падна. И двамата по едно време бяха на земята…М. тръгна да
влиза в гаража, Г. изкара пистолет от колата, Аз го спрях, Хванах го. Казах му
да го остави в колата…“ Т.е. и да е имало инцидент, той е бил приключил с
разтърваването на подс. Р. и постр. Д., тъй като „нещата са се успокоили“.
В никакъв случай не може да се приеме
посоченото в мотивите, че в потвърждение на извода на съда, за наличие на
предпоставките за приложението на чл.118 НК било обстоятелството за липсата на
данни, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на алкохолно опиване.
Липсата на употреба на алкохол не означава, че подсъдимият се е намирал в
състояние на афект само поради тази причина. Напротив – липсата на повлияване
от алкохол или други упойващи вещества би задействала в по-висока степен
задръжките у подсъдимия и той по-лесно би контролирал поведението си, ако не
бяха налице емоционално-волевите му характеристики посочени обстойно в СППЕ.
Във връзка с всичко изложено въззивната
инстанция намира, че в случая не са налице данни деянието да е извършено от
подсъдимия Р. в състояние на силно раздразнение, не са налице нито медицинските
нито юридическите критерии за изпадането му в афектно
състояние в резултат на противоправно поведение от страна на пострадалия, от
което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни.
Налице е деяние по чл.115 НК приключило във
фазата на опита /довършен опит/.
Както вече се посочи по-горе няма основания
за преквалифициране на деянието по чл.132 НК, тъй като е налице пряк умисъл за
причиняване на смърт, изхождайки от интензитета на нападението, използваното
средство, силата и насочеността на удара.
В този смисъл протестът се явява
основателен, като подсъдимият следва да бъде признат за виновен за деяние по
чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК, а жалбата на подсъдимия като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение
По отношение индивидуализацията на
наказанието въззивната инстанция намира, че на подсъдимия Р. следва да се
определи наказание с приложението на чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 НК под
предвидения законов минимум, предвид обстоятелството, че все пак деянието е
приключило във фазата на опита като му определи такова в размер на осем години
лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. При определяне на
размера на наказанието съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца,
както и наличието на смекчаващи обстоятелства – чистото му съдебно минало,
сравнително младата му възраст, както и на отегчаващите такива – причинения
вредоносен резултат –създалата се реална опасност за живота на пострадалия,
преодоляна благодарение на бързата и адекватна медицинска помощ, но оставила за
цял живот негативни последици, проявеното безразличие и безотговорност към
състоянието на пострадалия.
Съдът намира, че определено в такъв размер
наказанието ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля както спрямо
подсъдимия така и по отношение генералната превенция.
С оглед така постановената присъда съдът
намери, че следва да измени мярката за неотклонение на подсъдимия в „задържане
под стража“.
По отношение гражданско-осъдителната част
няма жалба. При служебната проверка не се установиха нарушения на материалния
или процесуалния закон в тази част.
Водим от
горното и на основание чл.336 т.2 вр.чл.338 НПК въззивният съд отмени присъдата
на Силистренския окръжен съд от 27.09.2018г. постановена по нохд
№78/2018 по описа на същия съд по отношение на подсъдимия Г.И.Р. и постанови
нова, с която го призна за виновен по
чл.115 вр.чл.18 ал.1 и потвърди присъдата в останалата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.