Решение по дело №1668/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 139
Дата: 26 януари 2018 г. (в сила от 22 февруари 2018 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20172120101668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 139

гр.Бургас, 26.01.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 08 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 1668 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е исково и се провежда по общия реда на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец е Мобилтел ЕАД гр.София. В производството ищецът участва чрез пълномощник – адвокат В.Г. ***.

Ответник е С.У. ***. В производството ответницата участва чрез пълномощник – адвокат Е.Д. ***.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответницата два договора за далекосъобщителни услуги – М3107656/12.03.2012г. и М4175538/24.07.2014г. По двата договора ответницата ползвала договорените услуги, за което били издадени описани в исковата молба фактури. Поради неплащането на главниците ищецът прекратил предсрочно договорите, поради което в негова полза възникнали и вземания срещу ответницата, представляващи неустойка. Според посоченото в исковата молба ответницата дължи на ищеца по договор М3107656/12.03.2012г. сумата 297.47лв. за ползвани услуги по месечни фактури, издадени в периода от 01.12.2014г. до 02.06.2015г. и сумата 127.92лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 67.25лв., представляващи сборна лихва за забава за вземанията по този договор, за периода от 23.06.2015г. до 11.01.2017г. Според посоченото в исковата молба ответницата дължи на ищеца по договор М4175538/24.07.2014г. сумата 106.20лв. за ползвани услуги по месечни фактури, издадени в периода от 26.01.2015г. до 26.06.2015г. и сумата 150.54лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 38.86лв., представляващи сборна лихва за забава за вземанията по този договор, за периода от 17.07.2015г. до 11.01.2017г. Ищецът предявил тези свои права по реда на чл.410 ГПК, по повод което било образувано ч.г.д. № 354/2017г. на БРС. Наред с тези вземания ищецът претендирал да се издаде заповед за изпълнение и за законната лихва за забава върху главницата от предявяването на вземанията до окончателното им изплащане. По посоченото частно гражданско дело е била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило немотивирано възражение от ответника, което е обосновало интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск. Претенцията е да се установят спрямо ответника вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение. Представят се доказателства.

Правната квалификация на иска е чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.422 ал.1 ГПК.

Ответницата оспорва претенциите на ищеца с подаден отговор на исковата молба. Твърди, че три от фактурите по първия договор (описани в отговора) не са били издадени и задължения по такива фактури не съществуват. Твърди, че вторият посочен процесен договор не е бил подписван от ответницата и затова задължения по такъв договор не съществуват. Претенцията е за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие следното.

По делото са представени преписи от три договора между страните, със съответни приложения към тях.

Представен е заверен препис от договор № 3107656/12.03.2012г. с който Мобилтел ЕАД като доставчик (оператор) е приел да доставя на С.У., като потребител (абонат), електронни съобщителни услуги, съобразно условията на договора и утвърдените от доставчика общи условия за доставяне на такива услуги на клиенти. В т.4 от договора страните са договорили, че ако абоната наруши задълженията си, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка, посочена в Приложение № 1 към договора или в друго приложение. Посоченото приложение № 1, подписано от страните на същата дата, е представено по делото в заверен препис. С него е договорено ответницата да ползва телефонен номер **********, както и са посочени в табличен вид цените на услугите по тарифния план, както и друго приложение от същата дата, за активиране на телефонния номер и ползване на промоционални условия. В т.5.2. от договора страните са се съгласили, че същият се сключва за срок от една година. В т.5.4. страните са се съгласили ако преди изтичането на срока не договорят продължаването му или ако едната страна не заяви изрично, че желае прекратяването му, договорът да се счита продължен за неопределен срок, подлежащ на прекратяване с месечно предизвестие. По делото липсват доказателства страните да са прекратили или продължили действието на този договор, но между тях са сключени други такива.

Представен е препис и от договори между страните № ********* от 14.04.2014г., 24.07.2014г. и 01.10.2014г., с които Мобилтел ЕАД е продало на изплащане на С.У. различни телефонни апарати, определени в приложение 1 към всеки от договорите, срещу заплащане на месечни вноски и посочена обща стойност за всеки от апаратите по съответния договор.

Представени са и заверени преписи от договори между страните с № *********, от различни дати, както  и приложения към тези договори от съответната дата, с които страните са договорили предоставяне на мобилни телекомуникационни услуги чрез различни телефонни номера.

По делото са представени заверени преписи от посочените в исковата молба фактури № *********/01.12.2014г., № *********/02.01.2015г., № *********/01.02.2015г., № *********/04.03.2015г., № *********/01.04.2015г., № *********/05.05.2015г. и № *********/02.06.2015г. В тези фактури са отразени задължения за заплащане на ползвани телекомуникационни услуги и на вноски за изплащане на стоки. В текста на фактурите никъде не е посочено въз основа на кой договор се издават.

Към фактурите са приложени и заверени преписи от приложения към тях. Тези приложения са съставени от ищеца неподписани документи. В приложенията се сочи, че задълженията по съответните фактури касаят плащане на вноски за закупени два телефонни апарата, както и за ползвани телекомуникационни услуги от пет мобилни номера.

По делото не са представени доказателства за сключването на сочения в исковата молба договор между страните М4175538/24.07.2014г. Част от описаните от ищеца фактури, които според него са издадени въз основа на такъв договор, са представени по делото, но в тях няма подобно препращане.

Предвид така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Процесното правоотношение между страните по доставка и ползване на далекосъобщителни услуги въз основа на договор М4175538/24.07.2014г. не е възникнало, поради липса на доказателства за това. Претенциите, основаващи се на такъв договор са неоснователни.

Процесното правоотношение между страните по доставка и ползване на далекосъобщителни услуги въз основа на договор № М3107656/12.03.2012г. е възникнало и е действало за страните през договорения едногодишен период. Претендираните по делото задължения, според твърденията на ищеца, са възникнали във връзка с това, че по същия договор, след изтичане на първоначално договорения срок, ответницата е ползвала телекомуникационни услуги. По делото остана недоказано, че действието на договор № 3107656/12.03.2012г. е било продължено за периода след 12.03.2013г. Би могло да се предположи, че договорената клауза за продължаване на действието за неопределен период от време е влязла в действие, поради непротивопоставяне на двете страни, но от една страна предположението за осъществяване на фактите, пораждащи процесните права, не е достатъчно за уважаване на иска, предвид правилото на чл.154 ал.1 и указаната от съда доказателствена тежест на ищеца. От друга страна договорите, сключени между страните в последствие и актуални към процесния период, също дават основание да се предположи, че неясно фактурираните услуги не са били предоставени въз основа именно на процесния договор, а въз основа на по-късно сключените такива с № *********. Затова претенциите, основаващи се на договор № 3107656/12.03.2012г. също са неоснователни.

Отделно от изложеното, претенциите за дължима неустойка са неоснователни и поради това, че по делото няма твърдения и доказателства за осъществяване на договорените от страните предпоставки за това. По-конкретно няма доказателства при осъществяването на неизпълнението от страна на ответника ищецът да е направил изявление за прекратяване на договора и търсене на неустойка в тази връзка, което изявление да е достигнало своя адресат – ответника и произвело съответно правно действие. Твърденията на ищеца са единствено за неизпълнение по договорите, но това не е целия фактически състав за възникване на правото на неустойка.

Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Предвид направеното искане от ответника и на основание чл.78 ал. ГПК ищецът следва да му заплати разноските по делото, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, а именно 300лв.

Съгласно указанията по прилагане на закона, дадени в т.12 от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноски по заповедното производство. Такива от ответника не са направени, поради което по заповедното производство не следва да се присъждат разноски. Разноските по заповедното производство, направени от ищеца заявител, следва да останат за негова сметка, предвид изхода по настоящото дело.

Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца Мобилтел ЕАД ЕИК:********* със съдебен адрес ***, адвокат В.Г. ***, против ответника С.Г.У. ЕГН:********** ***, адвокат Е.Д. ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца , следните суми:

297.47лв. главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги между страните № М3107656/12.03.2012г.;

127.92лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги между страните № М3107656/12.03.2012г.;

67.25лв., представляващи сборна лихва за забава за вземанията по договор № М3107656/12.03.2012г., за периода от 23.06.2015г. до 11.01.2017г.;

законната лихва за забава върху посочената главница от 20.01.2017г. до окончателното и изплащане;

106.20лв. главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги между страните № М4175538/24.07.2014г.;

150.54лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги между страните № М4175538/24.07.2014г.;

38.86лв., представляващи сборна лихва за забава за вземанията по договор М4175538/24.07.2014г., за периода от 17.07.2015г. до 11.01.2017г.лв.

законната лихва за забава върху посочената главница от 20.01.2017г. до окончателното и изплащане.

Вземанията са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.г.д. № 354/2017г. на БРС.

ОСЪЖДА Мобилтел ЕАД да заплати на С.У. 300лв. разноски по делото.

Разноски по ч.г.д. № 354/2017г. на БРС не се присъждат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев

Вярно с оригинала!

С. Добрева