№ 211
гр. Ихтиман, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200523 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от С. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 24-0274-000273 от 13.08.2024 г.,
издадено от ВПД Началника РУ в ОДМВР – София, РУ - Ихтиман, с което на жалбоподателя
са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, като са отнети и 10 контролни точки.
В жалбата са изложени съображения, според които оспореното наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и се настоява съдът да го отмени изцяло.
В жалбата е посочено, че на 25.03.2024 г. жалбоподателят е закупил автомобил Опел Астра с
рег. № *, като при нотариусът му е било посочено, че може да запази същия регистрационен
номер. Твърди се и че на 08.07.2024 г. полицейски служители констатирали, че автомобилът
е с прекратена регистрация и че С. Т. Г. не е знаел, че е трябвало да отиде да „уреди лекия
автомобил документално“.
В проведеното последно съдебно заседание лицето, подало жалбата, не се явява, като
се предсатвлява от адвокат А., който поддържа жалбата и настоява за нейната отмяна.
Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител. Районна
прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не
изразява становище по делото.
Депозираната жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от
санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, с оглед на изложените по-
долу съображения:
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 08.07.2023 г.., в 21:52 часа, в гр. Ихтиман, на ул. „Западна“ С. Т. Г. управлявал лек
автомобил Опел Астра с рег. № * с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от
1
ЗДвП, понеже от сключването на договор за покупко-продажба на 25.03.2024 г. е изтекъл
двумесечен срок за пререгистрацията на превозното средство.
От служителите на РУ – Ихтиман на 08.07.2023 г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение, като актът е предявен и връчен на лицето.
Преди издаване на наказателното постановление е било издадено Постановление от
31.07.2024 г. от прокурор към Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение –
Ихтиман, с което е прието, че деянието не представлява престъпление, поради което е
отказано образуването на досъдебно производство.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на нарушение, е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, заради
допуснатото нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено
и че за моторното превозно средство има нотариално заверен договор за покупко-продажба
от 25.03.2024 г.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на
нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите
съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се
изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е
извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители П. Н. и С. С.. Като
свидетел е разпитана и С.ка Г.а.
Свидетелят * Н. сочи, че при проверка на лекия автомобил, след спирането му, било
установено, че е с прекратена регистрация, защото не е регистриран в срок при наличие на
договор пред нотариус.
Свидетелят С. С. описва мястото, на което бил спрян за проверка лекият автомобил,
като уточнява, че след справка с техническо средство се установило, че не е регистриран по
надлежния ред.
Свидетелката С.ка Г.а /баба на жалбоподателя/ твърди, че живее в дома на С. Т. Г..
Заявява, че един ден го е изпратила за лекарства, защото имала задух. Пояснява, че внукът й
има автомобил. Уточнява, че не си спомня дали е било тъмно или светло, когато го е
помолила да й купи лекарства и твърди, че тя не знае къде е аптеката. Твърди, че е трябвало
да купи лекарства за кръвното, за сърцето и „помпа за задух“.
Като доказателство по делото е приложен препис от Договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 25.03.2024 г., сключен между * – продавач и С. Т. Г. – купувач,
с предмет на договора – МПС Опел Астра рег. № *М.
На 22.11.2024 г. по делото е постъпило писмо от РУ - Ихтиман, ведно с приложени към
него справки за МПС. Към писмото е приложено и писмо от ОДМВР – София до РУ –
Ихтиман, в което е отразено, че Опел Астра рег. № *М, с предстоящ собственик С. Т. Г., към
2
27.05.2024 г. е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП, а така също
и че регистрацията е възстановена, като автомобилът е получил нов регистрационен номер
на 16.07.2024 г. – СО9469СТ. От приложените справки за МПС е видно, че предишният
собственик е бил *, а последващият такъв е С. Т. Г.. От друга приложена справка също се
установява, че регистрацията е била прекратена на 27.05.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДП и е възстановена на 16.07.2024 г. поради промяна на номера.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се прави обоснован извод,
че на 08.07.2023 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил с прекратена регистрация.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по поС.ния адрес или адрес
на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е разписано, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г./, в която е
предвидено, че задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за
регистрацията на МПС е за собственика - чл. 15, ал. 1 от наредбата.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. сочи, че собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.
Според чл. 18, т. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. регистрацията на МПС може да
се прекрати служебно.
В чл. 18б, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. е отразено, че прекратяване
на регистрацията по чл. 18, т. 2 се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В останалите точки на чл. 18б,
ал. 1 от наредбата са предвидени други хипотези на служебно прекратяване на
регистрацията, включително и по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на сключена
застраховка „гражданска отговорност“ – в този смисъл е чл. 18б, ал. 1, т. 8 от НАРЕДБА № I-
45 от 24.03.2000 г.
Текстът на чл. 18б, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. сочи, че при прекратяване
регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от същия член 18б се уведомява собственикът на
ПС, посочен в регистъра.
От горните текстове може да се направи заключение, че когато новият собственик на
превозно средство не регистрира същото в двумесечен срок от придобиването му,
регистрацията се прекратява служебно. При това положение, по аргумент от чл. 18б, ал. 2 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г., контролните органи нямат задължение да изпращат
3
уведомление до собственика за прекратената регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /чл. 18б,
ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г./. Тоест, липсата на изрично изпратено и
връчено уведомление до собственика на превозното средство със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /чл. 18б, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000
г./ не може да обоснове извод за отпадане на административно-наказателната отговорност. В
този ред на мисли трябва да се посочи, че всеки нов собственик на превозно средство е
длъжен да знае, че в определен срок от придобиването му е задължен да заяви това
обстоятелство пред надлежните органи, тоест да пререгистрира автомобила на негово име, в
противен случай може да се стигне до служебно прекратяване на регистрацията, като всички
тези изисквания и последици са нормативно предвидени.
От значение в случая е и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП срокът за регистрация /пререгистрация/ е едномесечен, но въпреки това в нормата на
чл. 143, ал. 15 от същия нормативен акт е предвидено, че служебно се прекратява
регистрацията, когато собственикът в двумесечен срок от придобиването не регистрира
превозното средство. По този начин законодателят е предвидил допълнителен срок, извън
едномесечния такъв по чл. 145, ал. 2, в който новият собственик може да предприеме
вменените му от закона действия по регистрация.
Всичко изложено по-горе налага извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, понеже регистрацията на автомобила му е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и въпреки това той е управлявал същия.
В горния смисъл са и мотивите към Решение № 1470 от 26.11.2024 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 1110/2024 г., Решение № 1162 от 3.10.2024 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 521/2024 г., Решение № 1091 от 25.09.2024 г. на АдмС - София област по к. а.
н. д. № 923/2024 г. и Решение № 556 от 29.04.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
310/2024 г., Решение № 410 от 1.04.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 160/2024
г. и Решение № 331 от 14.03.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 32/2024 г.
Разпоредба на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, което означава, че то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, а текстът на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не
изключва наказуемостта при тази форма на вината. С оглед на това може да се приеме, че
въпросното нарушение е извършено при непредпазливост, тъй като водачът на автомобила,
който е и негов собственик, е могъл да разбере за прекратената регистрация в резултат на
собственото си бездействие, но не е сторил това и въпреки всичко е привел в движение
моторното превозно средство.
Нарушението е формално, защото за извършването му не се налага настъпването на
конкретен съставомерен резултата, понеже се касае за нарушение, при което с факта на
установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за
установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на
санкциониране с предвидената в нормативното в нормативната уредба наказание.
Съдебният състав намира и че не са били налице извънредни обстоятелства, наложили
жалбоподателят да управлява нерегистрираното /със служебно прекратената регистрация/
превозно средство. Твърденията на свидетелката С.ка Г.а, че на същата й е станало лошо и е
изпратила внука й за лекарства, съдът намира за защитна версия от една страна, а от друга
тези твърдения не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Самата свидетелка
сочи, че жалбоподателят е тръгнал за лекарства, но не си спомня в коя част на денонощието
е станало това. Също така не са представени доказателства, от които да е видно, че
действително съС.ието й към онзи момент е налагало незабавно набавяне на конкретни
медицински медикаменти, които да повлияят благоприятно на здравето й. Предвид тези
съображения извършеното нарушение не може да се квалифицира и като маловажен случай
4
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От значение е и фактът, че нарушението е реализирано месец
и половина след изтичане на двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДП.
В текста на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В
настоящия случай на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, тоест,
административните наказания са определени в минимален размер, което означава, че съдът
не може да обсъжда евентуалното им намалявана с оглед обществената опасност на дееца и
на деянието, имотното съС.ие на жалбоподателя и други смекчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложените съображения, оспореното наказателно постановление подлежи
потвърждаване като правилно и законосъобразно, а депозираната жалба се явява
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-0274-000273 от 13.08.2024
г., издадено от ВПД Началника РУ в ОДМВР – София, РУ - Ихтиман.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд –София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5