Решение по дело №26902/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3165
Дата: 19 октомври 2021 г.
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20211110126902
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3165
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110126902 по описа за 2021 година
РЕШИ:


Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети октомври 2021 год., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

1
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
26902/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.

Ищецът „,,, твърди в депозираната искова молба, че с ответника ,,, след проведена
обществена поръчка, е сключил договор № РД 51-17/26.02.2015 г. , по силата на който е
следвало да извършва физическа охрана на обект на ответника срещу възнаграждение.
Твърди, че по силата на чл. 3.1, чл. 7,5 и чл. 9 от договора, при сключването на последния
следвало да даде на ответника парична гаранция за изпълнението в размер на 3 % от
възнаграждението. Твърди, че тази гаранция в размер на 4 450,72 лв. превел на ответника с
платежно нареждане от 23.02.2015 г. Твърди, че с предизвестие № 70-2323/05.05.2016 г.
ответникът прекратил договора едностранно, считано от 10.05.2016 г. Твърди, че съгласно
чл. 4 от договора гаранцията следвало да се върне в срок от един месец от прекратяване на
договора. Ето защо, с писмо вх. № 70-4013/10.08.2016 г. поканил ответника да върне
гаранцията от 4 450,72 лв. , тъй като договорът бил изпълнен надлежно – видно от
подписаните от страните приемо-предавателни протоколи, но ответника не върнал сумата.
Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати горепосочената сума от 4 450,72 лв.
, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моли присъждане и на лихва за забава на главницата в
размер на 1 356,23 лв. за периода 10.05.2018 г. – 10.05.2021 г. Моли присъждането на
деловодни разноски.

Ответникът оспорва изцяло иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба.
Твърди, че съгласно чл. 12.2 и чл. 15 от договора имал право на неустойка при неизпълнение
на договора от ищеца, каквото било налице в случая. Твърди, че прихванал задължението си
за връщане на гаранцията с вземането си за неустойка по посочения ред на договора. Моли
исковете да се отхвърлят изцяло. Моли присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правно страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
2
Материално-правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане ответника, да изпълни реално облигационно задължение към ищеца са: наличието
на облигационна връзка, изправността на кредитора по нея и неизпълнено изискуемо
задължение от длъжника. В конкретния случай съдът приема за установено от фактическа
страна следното: след проведена обществена поръчка, ищецът е сключил с ответника
договор № РД 51-17/26.02.2015 г. /л.л. №№ 4-5/, по силата на който ищецът е следвало да
извършва физическа охрана на обект на ответника срещу възнаграждение. По силата на чл.
3.1, чл. 7,5 и чл. 9 от договора, при сключването на последния ищецът следвало да даде на
ответника парична гаранция за изпълнението в размер на 3 % от възнаграждението. Тази
гаранция, в размер на 4 450,72 лв., ищецът е превел на ответника с платежно нареждане от
23.02.2015 г. /л. № 6/. Не се оспорва между страните, че с предизвестие № 70-2323/05.05.2016
г. ответникът е прекратил договора едностранно, считано от 10.05.2016 г. Съгласно чл. 4 от
договора гаранцията е следвало да се върне в срок от един месец от прекратяване на
договора ако изпълнението е прието без възражения. Безспорно между страните е, че с
писмо вх. № 70-4013/10.08.2016 г. /л. № 11/ ищецът е поканил ответника да върне
гаранцията от 4 450,72 лв. , тъй като договорът бил изпълнен надлежно, но ответника не е
върнал сумата. Съгласно чл. 12.2 и чл. 15 от договора ответникът е имал право на неустойка
при неизпълнение в качествено отношение на договора от ищеца. Съдът приема, че в
конкретния случай е налице твърдяното с отговора на исковата молба некачествено
изпълнение на договора, тъй като по делото са приложени под л.л. №№ 167-183 приемо-
предавателни протоколи, които са подписани от страните по делото и част от които
отразяват некачественото изпълнение на договора от ищеца. Тези протоколи носят подписа
на ищеца и следователно отразяват съгласието му с изложените в тях констатации за
некачествено изпълнение на договора. Ищецът не ангажира никакви доказателства, които да
опровергаят формалната доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК на тези
документи, независимо от разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146, ал. 1
от ГПК. Напротив, в откритото съдебно заседание от 19.10.2021 г. ищецът отново представя
същите приема предавателни протоколи, с които се съгласява, че неточно в качествено
отношение е изпълнил договора с ответника. Не се оспорва, поради което съдът приема за
установено по делото, че ответникът математически надлежно е прихванал задължението си
за връщане на гаранцията с вземането си за неустойка по горепосочения ред на договора /чл.
12.2 и чл. 15 /. Предвид изложеното до тук, съдът приема, че иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
следва да се отхвърли изцяло.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук съдът само ще посочи, че искът за лихвата следва да се отхвърли изцяло, поради
акцесорния му характер спрямо отхвърляния изцяло иск за главницата.

3
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 100 лв. /възнаграждение за юрисконсулт/.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от
ищеца „,,, за осъждане на ответника ,, да му заплати съответно сумата от 4 450,72 лв. -
главница и 1 356,23 лв.- лихва за забава за периода 10.05.2018 г. – 10.05.2021 г.
ОСЪЖДА ищеца „,,, да заплати на ответника ,,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
100 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4