Решение по дело №2370/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр.чл.63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), против решение № 1031/23.10.2023г., постановено по АНД № 3580/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 003828/09.08.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Билла България“ ЕООД, за нарушение на чл.68в, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лв..

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че от разпоредбите на чл.9, ал.1 вр. с ал.3 от ЗЗП търговецът е длъжен да предлага стоки етикирани на български език, като информацията на етикета следва да е вярна. Излага аргументи по отношение на размера на санкцията. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответника по касация „Билла България“ ООД, редовно призован, представител не се явява. Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че търговецът на дребно няма задължение етикетира стоките, а това е задължение на производителя. Поддържа се и пред касационната инстанция, че изследванията на използваната от КЗП лаборатория не отразяват коректно състава на процесния продукт. Претендира разноски, за което представя списък и доказателства за извършено плащане на такива.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

По делото не е спорно, а се установява и от представената административна преписка, че при извършена от служители на КЗП на 10.04.2023 г., в [населено място], ул. Г. И., проверка в магазин „Била“, № 501, стопанисван от ответника по касация е установено, че се предлагат за продажба протеинови барчета „Born Winner“,“Chocolate and Hazelnut”, в опаковка от 50 г., на цена 3.99 лв./бр., със съдържание на белтък от 50 гр. на 100 г. продукт, както и наситени мастни киселини от 4.3 г. на 100 г. продукт. При назначено КЗП изследване в акредитирана лаборатория за установяване количеството съдържание на белтък и мастни киселини в протеиновото барче е установено, че съдържанието на белтък е 41.84 гр., а на наситените мастни киселини 6.73 г..

Предвид резултатите от горното лабораторно изследване и сторения извод, че в търговския обект е налице нелоялна търговска практика, изразяваща се в предлагане на стоки с невярна и подвеждаща клиента информация за съдържанието на белтък и мастни киселини в протеиновото барче, на 18.07.2023 г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 68в от ЗЗП, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Възоснова на така съставения АУАН е издадено НП № 003828/09.08.2023г., с което за допуснато нарушение на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, и на основание чл. 210а от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 25000 лв..

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 003828/09.08.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Билла България“ ЕООД, за нарушение на чл.68в, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лв..

Видно от решаващите мотиви, съдът е приел, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установена фактическата обстановка, но е налице неправилно приложение на материалния закон, доколкото от установените факти не явства извършване на вмененото на ответника административно нарушение, т.е. сторен е извод, че поведението на ответника не може да бъде квалифицирано и не представлява нелоялна търговска практика. По-конкретно се приема, че не е установено, че ответникът по касация да е участвал в производствения процес на предлаганите артикули, респ. той да има информация за хранителния състав на посочените стоки, извън това което е описано на опаковката. Приел е, че обемът на търговската дейност, състояща се предлагане за продажба на множество артикули, не позволява да проверява лабораторно енергийното и хранително съдържание на всеки един и съответстващото му описание с опаковката. Не е установено конкретно поведение от страна на жалбоподателя, което очевидно и пряко да е свързано с провеждането на нелоялни продажби в обекта. Прието е, че предлагането за продажба във вид и със съдържание, съответстващо на доставката само по себе си не накърнява изискването за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като стоката е представена в обективно (непроменено) състояние, така както е по опаковка. На последно място е посочено, че търговецът не разполага с контролни правомощия спрямо производителя на стоката, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за невярно дадената информация.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:

Не е спорно по делото, че ответникът по касация е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на § 13, т. 23 Д. З. дефинира на понятието „Търговска практика“ определяйки го като всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Законът определя прилагана от търговеца към потребителя търговска практика като нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, които според разпоредбата на § 13, т. 28 Д. З., представляват степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Административно-наказателната разпоредба на чл.210а от ЗЗП предвижда отговорност за виновните лица, които са нарушили разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 от ЗЗП. Следователно административнонаказателно отговорното лице се определя в зависимост от това кой следва да етикетира стоката. В разпоредбата на чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните се посочва, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Член 8 Регламент (ЕС) № 1169/2011 озаглавен „Отговорности“ определя за отговорен за информацията за храните този стопански субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза и този субект осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Съгласно чл. 6 от цитирания по-горе общностен акт всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент и не трябва да бъде заблуждаваща, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство. В настоящия случай процесните протеинови блокчета представляват храна, предназначена за доставяне на краен потребител. Според легалната дефиниция на понятието "информация за храните", дадена в чл. 2, т. 2, б. "а" от Регламента това е информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. В контекста на изложеното е и разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗП, която не дава право на търговеца да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите. По делото нито се установява, нито се твърди, че ответникът по касация е стопанският субект, под чието име или търговско наименование процесното протеиново блокче се предлага на пазара. Напротив установено е, че „Борн Уинър Глобал“ ЕООД е производител, т.е. е произвел, опаковал и етикетирал този хранителен продукт. В конкретния случай отговорността на „Билла България“ ЕООД е ангажирана в качеството на търговец, за който е установено, че единствено предлага на крайния потребител за продажба процесните стоки, които съдържат етикет на български език, отпечатан от производителя, но посоченото в него хранително съдържание не съответства на установеното от административно-наказващия орган. В този смисъл ответникът по касация не е административно-наказателно отговорно лице, тъй като не му е вменено задължение за етикетирането на стоките, предлагани за продажба, в конкретната хипотеза и следователно не носи административно наказателна отговорност за неверни данни в етикета на тази стока по отношение на хранителното съдържание.

С оглед гореустановеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна или изменение по отношение на наложената административна санкция на проверяваното решение на Районен съд – Бургас.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

По делото е направено своевременно искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените разноски, които са надлежно заплатени. Не е направено възражение за прекомерност. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция такива се дължат, поради което следва да бъдат присъдени в полза на „Билла България“ ЕООД в претендирания размер [рег. номер]..

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, XІІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение № 1031/23.10.2023г., постановено по АНД № 3580/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД с [ЕИК] сумата [рег. номер]., представляваща сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.