Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 16.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2308/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Е.Р.М. ***, против Наказателно постановление № 34/08.10.2019 г. на Директора на РИОСВ-Русе, с което на Е.М., на осн. чл.133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено наказание “Глоба” в размер на 1400.00 лв. за извършено нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.17, ал.1 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства /НИУМПС/. Жалбоподателя  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат законен представител – Директора на РИОСВ-Русе, който поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, както и за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През м.август, 2019 г., в РИОСВ-Русе постъпил сигнал, че в имот в с. Смирненски обл. Русе, ул.”Цар Асен” № 14 се извършват дейности с отпадъци, в резултат от което се отделя гъст задушлив дим.

По повод на този сигнал, на 23.08.2019 г., на място били изпратени свидетелите Д.К. и Т.Ц. ***. Те поканили свид. С.С. *** да присъства заедно с тях по време на проверката. По информация на С. имота, за който се отнасял сигнала представлявал бивша детска градина на селото, закупен преди години от жалб.Е.М. и използван от него и семейството му като жилище, а двора като гараж и склад.

При отиването на място се установило, че в двора на имота са разположени четири автобуса, които били във видимо увредено състояние – с липсващи врати, прозорци и части, и без регистрационни табели. По два от тези автобуси работели работници, които с помощта на ъглошлайф и газова горелка продължавали да отстраняват части, детайли и метални елементи от конструкцията им. В резултат от тази им дейност в атмосферата се отделял гъст, черен, задушлив дим.

Освен това, проверяващите установили, че в двора на имота се съхраняват множество други отпадъци – излезли от употреба автомобилни гуми, седалки и други части от автобуси, хартиени шпули от платове, замърсени пластмасови бидони, а на границата на имота и на прилежащите извън него площи били струпани голямо количество различни отпадъци, трактори, ремарке натоварено с отпадъци, а на пътното платно и двигател от МПС. На мястото и по време на проверката свид.К. направила множество фотоснимки, които впоследствие извела като цветни фотокадри.

За резултата от проверката, експертите от РИОСВ-Русе съставили Констативен протокол № 56ДК/23.08.2019 г., в който отразили констатираното от тях, дали предписание да се прекрати незабавно извършването на дейности с отпадъци, както и поканили жалб.Е.М. ***, при която да представи скица и нотариален акт за имота. Доколкото към този момент липсвала яснота за собственика на имота, в протокола било вписано, че същият се стопанисва от „Е.М.-Туран” ЕООД. Тъй като по това време М. отсъствал от селото, протокола бил връчен на свид.С.С., в качеството му на кмет на с.Смирненски, с указание да го връчи лично на жалбоподателя. Още същият ден, свид.С. връчил протокола на жалб. Е.М..

На 28.08.2019 г. жалб. М. се явил пред свид.К. и представил нотариален акт от 2010 г., от който ставало ясно, че имотът в с. Смирненски обл. Русе, ул. ”Цар Асен” № 14 е собственост на Е.Р.М., в качеството му на физическо лице. М. обяснил също така, че автобусите установени в двора на имота закупил, за да ги ползва за резервни части, които били необходими за неговите автобуси, ползвани от транспортната му фирма. Не могъл да представи никакви документи за автобусите, съхранявани в двора.

При извършена проверка в информационната система на РИОСВ се установило, че на регистриран търговец, представляван от жалб.М. не било издавано разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци.

С оглед установеното свид.К. преценила, че Е.Р.М. е извършил нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.17, ал.1 от НИУМПС, за това, че извършва третиране чрез оползотворяване, съхранение – дейност R13, на излезли от употреба моторни превозни средства – четири автобуса, без издадено разрешение. За това нарушение, свид.К. съставил против жалб.М. акт.

Въз основа на този акт, Директорът на РИОСВ-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО наложил на Е.М. административно наказание „Глоба“ в размер на 1400.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна и субективна страна от жалб.Е.М..

 Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото. В тази насока, Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелите Д.К. и Т.Ц., съответно актосъставител и свидетел по акта-очевидец при установяване на нарушението. Показанията на двете свидетелки са безпристрастно депозирани, последователни, безпротиворечиви и пряко относими към предмета на делото. Доказателства, оборващи посочените гласни доказателства, по делото не са представени, напротив, тези показания се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свид.С., фотокадрите от проверката и приобщените писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства категорично установяват извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на чл.133, ал.3, т.3 вр. чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС, тъй като при извършената проверка на 23.08.2019 г. в имот, собственост на Е.М.,***, било установено, че е извършвал дейности по третиране на отпадъци от излезли от употреба МПС, за което не е имал издадено от Директора на РИОСВ-Русе. разрешение по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

Установеното по делото фактическо положение несъмнено сочи, че в имота - обект на проверка, ползван от жалбоподателя, е извършвано събиране, съхранение и разкомплектоване на отпадъци – четири видимо излезли от употреба МПС-автобуси, разкомплектовани в различна степен, с липсващи части и детайли от тях, без регистрационни табели, както и части и компоненти от такива – гуми, седалки и метални детайли. Видът и състоянието на тези автобуси, начинът им на съхранение както и установените от проверяващите действия извършвани по тях в момента на проверката, с очевидната цел за разкомплектоване /междувпрочем потвърдена и от жалбоподателя при съставянето на акта/, мотивират заключение, че тези автобуси не са подлежали на директна повторна употреба. В този аспект, несъмнено се касае за ИУМПС, които в състоянието, в което са установени, представляват отпадък съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са представени по делото доказателства за наличие предпоставките на § 1, т.1, букви „а”, „б” и „в” от ДР на НИУМПС, за да се приеме, че процесните автобуси представляват отпадък. По мнение на Съда това възражение е резултат от превратно тълкуване на закона, доколкото в нормата на §.1, т.1 от ДР на НИУМПС законодателя еднозначно е определил, че ИУМПС са отпадък, когато имат характеристиките по §.1, т.17 от ДР на ЗУО /всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи/, като с израза „в т.ч.” / в това число/ е придал тези характеристики по презумпция и на моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; на моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост,както и на изоставено регистрирано МПС.

Несъмнено, отразеното в обстоятелствената част на Констативния протокол от 23.08.2019г. и установеното от показанията на разпитаните свидетели, а именно различната степен на разкомплектованост на автобусите, тяхното състояние и външен вид, наличието на множество други части и детайли, разпръснати в имота и извън него, дейността на работници извършващи рязане и остраняване на части и детайли от автобусите с уреди и инструменти, очевидно представлява дейност по разкомплектоване.

Съхранението на отпадъци (в случая ИУМПС, материали, части и детайли от тях) до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, е операция с код R 13 съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. Същото от своя страна представлява дейност по оползотворяване на отпадъци. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО в понятието "третиране на отпадъци" се включват дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Легално определение на "оползотворяване", се съдържа в нормата на § 1, т.13 ДР на ЗУО, според която то представлява всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.

В конкретния случай, "съхраняването", установено от проверяващите служители на РИОСВ - Русе, очевидно представлява дейност по "оползотворяване на отпадъците" с код" R 13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им", посочена изрично в Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, а не "съхраняване" на отпадъците за конкретно определен период от време, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗУО. Това обстоятелство е намерило и правилно и законосъобразно текстово отразяване в АУАН и НП.

От изложеното се налага извод, че установеното събиране, съхранение и разкомплектоване на отпадъци – ИУМПС, материали, части и компоненти от тях, представлява дейност по третиране на отпадъци. Така установените факти правилно са подведени под нормата на чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО, очертаваща състав на нарушение проявено в извършвани дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС /какъвто е конкретният случай/ без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление.

Безспорно е, че физическо лице не може да получи Разрешение за дейност по третиране на отпадъци по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, тъй като такова съгласно чл. 67, ал. 4 ЗУО се издава само на лица, регистрирани като търговци – ЮЛ или ЕТ. Именно затова, ако такава дейност се осъществява от физическо лице, то тя винаги ще е нерегламентирана, в разрез с нормативните изисквания, за което ще следва да понесе отговорност на съответното правно основание от ЗУО. По несъмнен начин се установи в хода на съдебното производство, че имотът, където е констатирана нерегламентирната дейност с отпадъци е собственост на физическото лице Е.Р.М., а по делото не бяха представени и не се събраха доказателства, че регистрирани от М. търговци имат каквото и да било отношение към имота или към съхраняваните там отпадъци. В този смисъл и при установеното фактическо положение, жалбоподателят е субект на процесното нарушение и законосъобразно е ангажирана отговорността му за него, респ. възраженията в тази насока, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя, в хода на съдебните прения са неоснователни.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.Е.М. за нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.17, ал.1 от НИУМПС, подлежащо на санкциониране по реда на  чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. Правилно, по мнение на Съда, АНО определил вида и размера на наказанието, в неговият минимален размер, като явно отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства своевременното прекратяване на инкриминираната дейност, както и липсата на други нарушения от този тип.

По изложените съображения Съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34/08.10.2019г. на Директора на РИОСВ-Русе, с което на Е.Р.М.,***, ЕГН-**********, на осн. чл.133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците  е наложено наказание “Глоба” в размер на 1400.00лв. за извършено нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.17, ал.1 от НИУМПС.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                Районен съдия: