РЕШЕНИЕ
№ 1957
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110113735 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба АЛ. К. АЛ.
срещу „А. Т.“ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., *, с
искане до съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и
отмени уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 30/ 01.09.2021 г.,
както и да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „*“.
Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се излага, че в периода 01.02.2021 г. – 01.09.2021 г.
ищецът е заемал длъжността „*“ в ответното дружество. На 01.09.2021 г. на
ищеца е връчена Заповед № 30/ 01.09.2021 г., по силата на която трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Твърди се още,
че от страна на ищеца не е депозирано заявление за прекратяване на трудовия
договор, както и че не е отправяно предизвестие за прекратяване от страна на
работодателя. Поради тези съображения издадената заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена без основание.
Ответникът – „А. Т.“ ООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който излага подробни съображения за неоснователност на исковете,
като намира уволнението за законосъобразно извършено. Възразява, че от
страна на ищеца е депозирано заявление вх. № 10/ 17.08.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2021 г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие на страните. На същата
дата от работодателя е изразено съгласие за това, като този момент
1
правоотношението се счита за прекратено. Позовава се на допусната
очевидна фактическа грешка в заповедта за уволнение, която не обосновава
нейната незаконосъобразност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приобщения на л. 5 трудов договор № */* год. между „А. Т.“
ООД и А. К. А. е съществувало трудово правоотношение, считано от
02.02.2021 год., по силата на което последният е заемал длъжността „*“ в
ответното дружество. Договорът е сключен със срок за изпитване – 6 месеца,
при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1281.00 лв.
Уговорено е ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение, до 30- то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
Със заявление от 17.08.2021 год. от А. К. А. е отправено искане до
управителя на „А. Т.“ ООД, за освобождаване от заеманата длъжност,
считано от 01.09.2021 год.
Със Заповед № 30/01.09.2021 год., издадена от управителя на „А. Т.“
ООД, е прекратено трудовото правоотношение с А. К. А. на длъжност „*“.
Като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено – „чл. 326,
ал. 1 от Кодекса на труда“.
Приобщено към доказателствения материал по делото е заявление от
17.08.2021 год. от А. К. А., с което е отправено искане до управителя на „А.
Т.“ ООД, за ползване на 3 раб. дни платен отпуск за 2021 г., считано от
18.08.2021 год. до 20.08.2021 год.
Представени са по делото писмо с изх. № 197-02/29.10.2021 год. от И. д.
на „*“ АД, с приложени към него отчет и кантарна бележка от 13.09.2021 год.,
от които е видно, че в периода от 22.08.2021 год. до 18.09.2021 год., вкл. А. К.
А. е управлявал моторно превозно средство на дружество – трето лице за
спора.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидни трудовоправни отношения с ответника, които са
прекратени с процесната заповед.
В тежест на ищеца е ответника, е да установи законосъобразността на
извършеното уволнение.
Между страните липсва спор, че считано от 02.02.2021 год., между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено с
процесната заповед.
2
В конкретната хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на
заповед, въз основа на която е прекратено трудовото правоотношение между
страните, и основанието за нейното издаване – по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ или
по чл. 326, ал. 1 КТ.
Процесната заповед е редовна от формална гледна точка, като същата
съдържа всички нормативно предвидени реквизити - издадена е от
компетенен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена
форма.
В чл. 326, ал. 1 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия
договор с писмено предизвестие, отправено от работника до работодателя.
Работникът упражнява свое потестативно право и по отправеното писмено
предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.
Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на
предизвестието - чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ.
От друга страна в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена възможността за
прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено
изразено съгласие на страните по договора. Предложението за прекратяване
на договора се счита за прието, когато страната, към която е отправено, е
изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е
уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението, се счита
обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок,
освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е
достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с
предложението.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор има констативен
характер и за да е законосъобразна тя, следва предпоставките за прекратяване
на трудовото правоотношение да са налице, независимо от посоченото в нея
правно основание.
В настоящата хипотеза, видно от приложеното на л. 16 заявление,
направено е изявление на работника, изразено в писмена форма, с което ясно
и по безсъмнен начин отправя искане за освобождаване от заеманата при
ответника длъжност по взаимно съгласие. От съдържанието на изявлението в
коментирания документ следва, че ищецът желае трудовото правоотношение
да бъде прекратено. Съгласието на работодателя е изразено писмено върху
заявлението, като същият саморъчно е написал „Да“ и се е подписал. Той
несъмнено е изразил воля за удоволетворяване на искането за прекратяване на
трудовото правоотношение. Със съвпадането на волеизявленията на страните
по трудовото правоотношение то се прекратява, а издадената по-късно
писмена заповед само констатира постигнатото взаимно съгласие. Наличието
на техническа грешка при посочването на правното основание не води до
незаконосъобразност на заповедта, доколкото са налице фактически
основания за прекратяване на трудовия договор. За ищеца е открита
възможността да поиска поправка на основанието за уволнение, вписано в
3
трудовата книжка или в други документи по реда на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
С оглед изложеното следва да се приеме, че същата е издадена при
спазване изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 1 ГПК, след валидно изразена воля
от служителя. При извършване на преценка в тази насока, освен другите
данни по делото, следва да бъде съобразено и поведението на ищеца – с
извършване на трудова дейност при друг работодател, ищецът явно
демонстрира нежелание за осъществяване на трудови функции при ответното
дружество.
Гореизложеното обуславя извод, че към датата на издаване на заповедта
– 01.09.2021 год., е налице съвпадаща воля между страните за прекратяване
на трудовия договор.
По изложените съображения, се налага извода, че извършеното със
процесната Заповед № 30/01.09.2021 год. прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразно, поради което и предявеният иск, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 неоснователна е и акцесорната
претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяването на
трудовото правоотношение длъжност – „*“.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 650.00 лева, представляваща
извършени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
ул. „* *“ *, срещу „А. Т.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., *, иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено
със Заповед № 30/01.09.2021 год., издадена на основание чл. 326, ал. 1 КТ от
„А. Т.“ ООД,, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
ул. „* *“ *, срещу „А. Т.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., *, иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяването
на трудовото правоотношение длъжност - „* * *“ в „А. Т.“ ООД, ЕИК: *, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., *, да заплати на
„А. Т.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. В., *, сумата от
650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща извършени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 07.12.2021 год., по арг. от чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5