Номер 145712.08.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело №
20201001002253 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на “Животозастрахователна компания
„Съгласие” АД срещу решение № 680 от 27.04.2020г. по т.д. 2254/2019г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството срещу постановен отказ № 2019053118538-
2/21.10.2019г. на Агенция по вписванията по заявление вх.н. №
2019053118538/31.05.2019г. Жалбоподателят поддържа неправилност на
обжалвания съдебен акт предвид постановяването му в нарушение на
ЗТРРЮЛНЦ и ЗМИП. Излага да е подал заявление, съответно на
изискванията на чл. 63 ЗМИП, вр. параграф 2 от ДР на ЗМИП и неправилно
по същото да е постановен обжалвания отказ. Поддържа съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4, т. 2, вр. ал. 1 ЗМИП по партидите на
юридическите лица, учредени на територията на Република България, да се
вписват данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол върху учредените на
територията на Република България юридически лица. Поддържа да е подал
декларация по образец с горните подлежащи на вписване обстоятелства като е
посочил като лице, упражняващо контрол, собственик на над 25 % от
капитала му – „Уеб финанс холдинг“ АД, и в нарушение на закона да е
отказано вписване на заявените за вписване обстоятелства. Сочи обжалваният
съдебен акт да е постановен и при нарушение на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ като
длъжностното лице е излязло извън дължимата съобразно последната
разпоредба проверка, включително недопустимо е тълкувало разпоредбите на
ЗМИП. По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и
отказ като неправилни и постанови да бъде извършено вписване по заявление
№ 2019053118538/31.05.2019г.
Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на
сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана срана и при
спазване на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид на което и ще бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
От жалбоподателя “Животозастрахователна компания „Съгласие” АД е
подадено заявление Б7 с вх.н. № 2019053118538 с искане за вписване на
основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закон за мерките за изпиране на пари на
действителни собственици, като посоченият действителен собственик в
заявлението и в представена декларация към същото е „Уеб финанс холдинг“
АД като собственик на повече от 25 % от капитала на дружеството заявител.
С обжалвания отказ № 2019053118538-2/21.10.2019г. на Агенция по
вписванията длъжностното лице по регистрация като е взело предвид, че
заявеният за действителен собственик не е физическо лице и не са изпълнени
дадени към заявителя указания за представяне на декларация, с която да се
посочи физическо лице – действителен собственик на капитала, определен по
някой от критериите на параграф 2, ал. 1 или ал. 5 ДР на ЗМИП, съобразно
целта на закона, е отказал вписване на заявените обстоятелства.
Жалбата на заявителя срещу отказа е оставена без уважение с
обжалваното решение на Софийски градски съд с изложени мотиви за
правилност на изводите на длъжностното лице по регистрация, както и че
целта на закона е да се издирят и впишат действителните собственици
физически лица, и само в последната хипотеза при известност на физическото
лице, действителен собственик, подлежат на вписване и обстоятелствата по
чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗМИП за юридически лица, чрез които пряко или непряко се
осъществява контрол. Прието е, че в хипотеза като декларираната за
невъзможност да се установи действителния собственик, последната
информация да не подлежи на вписване.
Решението е правилно.
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на сезиралото го заявление същото преди
да разпореди вписване на обстоятелствата следва да провери дали заявеното
за вписване обстоятелство подлежи на вписване, както и дали към
заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи
подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона.
С нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП се предвижда задължение за
учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, да заявят за
вписване съгласно ал. 1 на същата законова разпоредба действителните си
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани
като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.
Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по
предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по §
2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като
съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези
юридически лица или други правни образования не са учредени на
територията на Република България.
Ал. 1 на чл. 63 от ЗМИП препраща досежно подлежащите за вписване
обстоятелства към разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от същия закон, съобразно
която учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т.
3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по
закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите
лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни
данни относно притежаваните от тях права.
С нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП уредбата е допълнена, като са
посочени точно подлежащите на вписване в ТРРЮЛНЦ данни и конкретно в
т.1. идентификационните данни за действителните собственици - физически
лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански
номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г)
датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в"; д) държавата на
пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по
буква "б", като вписването се извършва съгласно декларация, чиято форма и
съдържание се определят с правилника за прилагане на закона.
Горната законова уредба настоящият състав на съда намира за ясна като
точният и смисъл следва не само от конкретиката на разписаните със същата
правила за подлежащите на вписване обстоятелства – „на действителните
собственици – физически лица”, но и е изводима при систематичното и
тълкуване, предвид раздела, в който се намира същата – Раздел VI –
Идентификация на действителните собственици и проверка на тяхната
идентификация, и разписаният в чл. 59, ал. 1 ЗМИП смисъл на последната
идентификация, а именно да се идентифицира всяко физическо лице, което е
действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание,
чрез събирането на информация за последното.
Обратното тълкуване не следва от разпоредбата на параграф 2, ал. 1 от
ДР на ЗМИП, с която се дефинира „действителния собственик” по смисъла на
закона отново като физическо лице или физически лица, което/които в крайна
сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно
образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или
за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.
С разпоредбата на параграф 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е предвидено, че
след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма
основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик
лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице
или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" да се
счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен
служител.
Заявителят не е декларирал наличието на предпоставките от
разпоредбата на параграф 2, ал. 1 или ал. 5 от ДР на ЗМИП, а е заявил за
вписване като действителен собственик на капитала му „Уеб финанс холдинг“
АД като собственик на повече от 25 % от капитала на дружеството заявител,
за което е декларирал да няма физически лица, собственици на акциите му. С
депозираната жалба е пояснил да не могат да бъдат идентифицирани
физически лица, които притежават повече от 25 % от капитала му.
Настоящият състав на съда споделя решаващите изводи на СГС, че в
последната хипотеза не е налице изискване, въведено в закона, за вписване на
информация по чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП за данните за юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма,
номер в национален регистър, правна форма според националното
законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните
данни по т. 1 за представляващите лица, доколкото съобразно декларираното
от самия заявител последната информация не може да доведе до
идентифициране на физическите лица, действителни собственици на капитала
на регистрираното в Република България юридическо лице.
На първо място, цялостната уредба на закона и въведените с него
Директиви на ЕС е насочена към разкриване на физическите лица,
действителни собственици на капитала на регистрираните на територията на
Република България юридически лица, която цел не може да бъде постигната
с вписване на собственици на капитала на същите дружества юридически
лица, предвид на което и нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП изрично предвижда
вписване като действителни собственици само на тези физически лица, които
не са вече вписани като собственици на дялове.
На второ място, вписването на юридическо лице, било то и собственик
на повече от 25 % от капитала на търговеца, при декларирани от заявителя
обстоятелства, че не може да бъде издирено физическото лице, действителен
собственик на капитала, което пряко или косвено чрез други юридически
лица осъществява контрол върху дейността на дружеството, не носи никаква
информация, която да може да спомогне за идентифициране на
действителните собственици физически лица, по която причина и
законодателят не е въвел последното обстоятелство като подлежащо на
вписване в хипотезата на параграф 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.
Не е налице и твърдяното с жалбата формално нарушение от
длъжностното лице по регистрация, доколкото последното е изпълнило
задължението си по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и извършило проверка дали заявеното
за вписване обстоятелство подлежи на вписване, и предвид отрицателния
отговор по горните мотиви на съда и само на последното основание,
независимо от приложените към заявлението документи, правилно е
постановил отказ за вписване на същите обстоятелства.
По горните мотиви на съда за съвпадение в крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По тези мотиви, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 680 от 27.04.2020г. по т.д. 2254/2019г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в.
Решението е окончателно на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________