Определение по дело №4132/2018 на Софийски градски съд

             Мотиви по н.ч.д. № 4132/18 г., СГС, НК, 29 състав

 

             Производството е по реда на чл.451 и сл. НПК.

             Постъпило е искане от председателя на пробационния съвет – София град, за частична замяна на наложеното наказание на осъдения К.П.П. пробация, определено като едно общо най-тежко по н.ч.д. № 18008/2012 г. на СРС измежду наложените му по н.о.х.д. № 14883/2010 г. на СРС, н.о.х.д. № 6766/2010 г. на СРС, н.о.х.д. № 10988/2010 г., н.о.х.д. № 10444/2010 г. на СРС, включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Твърди се, че изпълнението на наказанието е приведено на 5.08.2011 г., след което на 13.12.2011 г. е било преустановено поради това, че К.П. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, на 9.12.2011 г. изпълнението на наказанието пробация е продължило до 12.03.2012 г., когато отново е било преустановено поради действието на мярка за неотклонение задържане под стража и изпълнение на наказание лишаване от свобода. На 4.05.2018 г. К.П.П. бил освободен от Затвора – гр. София от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не се явил в сектор „Пробация“ София за продължаване на наказанието пробация, въпреки че бил подписал декларация на 13.10.2015 г., че в седмодневен срок след освобождаването му от затвора следва да се яви в сектор „Пробация“ София. В съдебно заседание председателят на Пробационен съвет при сектор „Пробация“ София изменя петитума на искането, като без да коригира размера на неизтърпения остатък наказание пробация, променя срока на наказанието лишаване от свобода, което се иска да го замени – от 1 месец и 15 дни лишаване от свобода на 1 месец и 25 дни. Основанието за изменението е неправилно първоначално изчисление.

              Представителят на пробационния съвет в съдебно заседание поддържа искането. Излага доводи, че след последното освобождаване на осъдения от затвора на 4.05.2018 г. той не се е явил в пробационната служба за поредното продължаване на наказанието, въпреки връчената му декларация и предупреждения за това. Изтъква, че е бил търсен на адреса, но не е бил установен, което е наложило внасяне на настоящото предложение за частична замяна на наказанието пробация. Моли да бъде уважено предложението, като на основание чл. 43а, т. 2 от НК да се замени отчасти неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на 3 месеца и 20 дни с наказание лишаване от свобода в размер на 1 месец и 25 дни.

            Прокурорът приема, че предложението е основателно и предлага на съда да  го уважи, тъй като осъденият К.П. П. без основателна причина не е изпълнил  задължението си след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се яви в Сектор “Пробация – София – град”. Поради това приема, че той е проявил недобросъвестно отношение.

             Служебният защитник на осъдения моли да бъде оставено без уважение искането за замяна на наложеното на осъдения П.. Изтъква, че от събраните доказателства се изяснява, че изпълнението на пробационните мерки е преустановено поради изтърпяване на наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Позовава се на тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС, в което е прието, че след освобождаването на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, ако е започнало изпълнението на остатъка от наказанието пробация и осъденият без основателни причини не изпълнява пробационните мерки, замяната му при условията на чл. 43а от НК е принципно възможна. Посочва, че в този случай ВКС приема, че е възможна и хипотезата да не е започнало изпълнението на остатъка от наказанието пробация след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода. На тази основа формира извода си, че за да може да бъде уважено предложението за замяна на остатъка от наказанието пробация с лишаване от свобода в настоящия случай е необходимо на първо място, след освобождаване на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, да е започнало изпълнението на остатъка от наказанието пробация. Поддържа, че това е така, тъй като съгласно приетото в тълкувателното решение при незапочнало изпълнение на наказанието пробация за осъдения няма задължения да изпълнява наложените му пробационни мерки, съответно няма как да възникнат изобщо предпоставките на чл. 43а от НК за замяна на пробацията с лишаване от свобода. Излага доводи, че доколкото в чл. 228 и следващия от ЗИНЗС не е посочено след преустановяване изпълнението на пробационните мерки и след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по какъв начин се започва изпълнението на остатъка от наказанието пробация, трябва да се приеме, че това става по начина, посочен в чл. 207, ал. 1 от същия закон – пробационният служител призовава по реда на НПК осъденият да се яви в срок от 7 дни за изпълнение на наказанието, а когато осъденият  не се яви без уважителни причини, съгласно ал. 2 се уведомява съответният прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане. Посочва, че по делото не се установява да е връчена на осъдения призовка за явяването му пред пробационния служител. Оспорва основателността на твърдението, че извод за редовно уведомяване на осъдения може да се прави от подписаната от него декларация повече от 3 години преди освобождаването му от затвора. Излага доводи, че след започване на настоящото съдебно производство подзащитният му се е явил пред пробационния служител, но му е отказано да продължи изпълнението на пробационните мерки, тъй като то е преустановено. Счита, че поведението на осъдения показва, че той има желание и готовност добросъвестно да продължи да изпълнява пробационните мерки. Наред с това, обръща внимание, че в продължителен период осъденият е изпълнявал добросъвестно наложените му пробационни мерки, не са му налагани наказания за неизпълнението им, нито преди, нито след преустановяването им. Явява се добросъвестно и редовно в съдебните заседания по настоящото дело.  Посочва, че не са били спазени изискванията на чл. 227 от ЗИНЗС първо да му се наложи наказание забележка, а след това писмено предупреждение за изготвяне на предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода. В заключение обобщава, че не е налице неизпълнение на пробационните мерки без основателна причина от осъдения. Наред с това, самоволното явяване на осъденото лице в пробационната служба е демонстрация на зачитане на правомощията на компетентните органи, както изрично е прието в решение № 309 от 25.07.2018 г. по ВЧНД № 676/2018 г. на САС.

             Осъденият К.П. в съдебно следствие заявява, че не се е явил в пробационната служба, защото е бил почти 4 години в затвора и не е получил призовка. Изтъква, че докато бил в затвора, го повикали да му направят групиране на наказанията пробация и му казали, че ще получи призовка. Посочва, че преди последното заседание се е явил в пробационната служба, но са му казали, че заради настоящото производство не може да изпълнява наказанието пробация. В последната си дума поддържа, че иска, ако има възможност, да изпълнява пробацията.

 

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено следното :

            Осъденият К.П.П. е български гражданин, от ромски произход, роден на *** ***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, неграмотен, никога не е ходил на училище и не е притежавал документ за самоличност. Безработен е, живее заедно със семейството на майка си И.В.В..

               Осъденият К.П. има наложено с определение на СРС по н.ч.д № 18008/2012 г., влязло в законна сила на 11.04.2013 г., едно общо най-тежко наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, измежду наказанията по н.о.х.д № 14883/2010 г. на СРС, н.о.х.д № 6766/2010 г. на СРС, н.о.х.д № 10988/2010 г. на СРС и н.о.х.д № 10444/2010 г. на СРС. На основание чл. 25, ал. 2 НК с определението за групиране на наказанията е приспаднато времето, през което осъденият е търпял вече наказание пробация по всяко едно от осъжданията, както и на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което П. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 16.07.2011 г. до 29.07.2011 г.

               Началото на изпълнението на наказанието пробация по н.о.х.д № 10444/2010 г. на СРС е поставено на 5.08.2011 г., когато К.П. е бил запознат с правата и задълженията си с протокол за разясняване. Независимо че по делото се установява, че осъденият е неграмотен, срещу името му в протокола фигурира изписване на името „К.“ ръкописно, но с букви, наподобяващи печатни, отделени една от друга, а срещу подпис е отбелязана буквата „К“. Само по себе си възпроизвеждането на букви от осъдения в протокола не би било достатъчно, за да се приеме, че е запознат с протокола. Видно обаче от последвалото от негова страна изпълнение на задълженията за явяване в пробационната служба, както и от факта, че майка му И.В.В. също е подписала протокола като свидетел, се установява, че действително правата и задълженията на осъдения са му били разяснени в адекватна форма, която му е позволила да разбере в какво се изразяват пробационните мерки и какво е неговото дължимо поведение за точното им изпълнение.  

                На 13.12.2011 г. изпълнението на наказанието пробация е преустановено, тъй като на К.П.П. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.

               На 19.12.2011 г. изпълнението на пробацията продължава след явяване на осъдения в пробационната служба.

               На 12.03.2012 г. изпълнението на наказанието пробация е преустановено отново поради това, че К.П. е бил задържан под стража и е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Към тази дата осъденият П. е изтърпял 7 месеца и 1 ден пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки.

               На 13.10.2015 г. в мястото за лишаване от свобода е изготвена декларация за това, че К.П.П. декларира, че в еднодневен срок от освобождаването му от затвора ще се яви в Сектор „Пробация – София град“. В декларацията не е отразено, че П. е неграмотен, не е отразено участието и на свидетел. Поставен е ръкописен подпис и е изписано отново ръкописно със свързване на отделните букви „К.П.“.      

               На 4.05.2018 г. осъденият К.П.П. е освободен от Затвора – гр. София след изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, наложено му  като едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по н.о.х.д. № 6876/2013 г. и по н.о.х.д. № 1645/2015 г.

               След тази дата К.П. не се е явил в пробационната служба.

               По делото е приложена докладна записка от мл. инспектор при ОС „ИН“ София от 15.08.2018 г., в която се докладват резултатите от посещение на адреса на К.П. ***. Отразено е, че е търсен на адреса, на който имало няколко фургона. Проведен бил разговор с негова братовчедка, чието име не е посочено. Тя потвърдила, че К.П. живее на този адрес в един от фургоните. На нея й било обяснено, че К.П. е призован незабавно да се яви в ОС „ИН“ – София, сектор „ИН“ при инспектор Милков.

               Приложена е още една докладна записка от 27.08.2018 г.  на   мл. инспектор при ОС „ИН“ София, в която се докладват резултатите от второто посещение на адреса на К.П. *** на същата дата. Отразено е, че е проведен разговор със същата братовчедка, чието име пак не е посочено. Тя съобщила, че П. живее там, но през деня го няма, връща се вечер. Потвърдила, че е предала предишното известие и К.П. казал, че ще се яви.

               На осъдения П. не са налагани наказания забележки и предупреждение за замяна на пробацията с лишаване от свобода поради неизпълнение на пробационните мерки.

             На заседание на пробационния съвет – София–град, на 19.09.2018 г. е обсъдено предложението на инспектора Л.М.за замяна на наложеното на осъдения П. наказание пробация с лишаване от свобода и е възприето като основателно.

      В материалите по преписката по изпълнение на наказанието пробация липсва подробна информация за осъдения, личния му живот, средствата за препитание и за каквито и да било проблеми.    

                В хода на съдебното производство е установено, че осъденият К.П. се явява за всяко заседание, за което е призован, заедно със своята майка, като в един от случаите погрешно е чакал пред залата, в която е било проведено предходното заседание, защото с майка си не е могъл да се ориентира в Съдебната палата. Това е било надлежно установено по делото с докладна записка на съдебния секретар от 19.10.2018 г.   

              На 30.10.2018 г. в 16 ч. К.П.П. се е явил в пробационната служба и се е срещнал с инспектора по изпълнението на пробацията му Л.М., който му е разяснил, че изпълнението на наказанието пробация е спряно.

              Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от гласните доказателства, събрани чрез обясненията на осъдения, какти и от писмените доказателства по пробационната преписка.

                Въз основа на установените факти съдът намира, че не са налице основания за замяна на остатъка на неизтърпяното наказание пробация с лишаване от свобода, тъй като след преустановяването на изпълнението на наказанието пробация за продължителен период от време – от 12.03.2012 г. до 4.05.2018 г., по независещи от осъдения причини – задържане под стража и изтърпяване на наказание лишаване от свобода – не са извършени законосъобразни действия за привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от пробацията.

                 Съдът намира за основателни доводите на защитника, че след преустановяването на изпълнението на наказанието пробация органите по изпълнението е следвало да го възобновят по реда, който е предвиден за поставяне на неговото начало. Това е така, защото няма изрична процедура по възстановяването на изпълнението на преустановено наказание, като фактически срокът на преустановяването може да е значителен, какъвто е и процесният случай. Законодателната празнота в специалния ЗИНЗС се запълва чрез приложението на най-близката фактическа хипотеза, която е именно процедурата по първоначално привеждане на наказанието по чл. 207 НПК, изискваща изпращане от пробационния служител на призовка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс на осъдения да се яви в срок до 7 дни за изпълнение на наказанието. В случай на неявяване на осъдения без уважителни причини съгласно чл. 207, ал. 2 НПК три дни след изтичането на указания му срок, се уведомява съответният прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане. В процесния случай по делото се установява, че пробационният служител е предприел именно действия за призоваването на осъдения, но те нe са били извършени по реда на НПК с надлежно оформяне на съдържанието на призовка с указания до К.П. и с връчването й на него или на конкретно лице от кръга на посочените в чл. 180, ал. 2 НПК. Съгласно чл. 180, ал. 7 НПК връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. В конкретния случай не е конкретизирана самоличността на братовчедката, с която мл. инспекторът е разговарял, нито е отразено дали тя е поела задължение да предаде конкретно съобщение на К.П.. Наред с това, видно от изслушването на К.П. в съдебно заседание, той е неграмотен. Това заедно с останалите особености на социалната занемареност, в която е израснал, и непосредствено установените му в съдебно заседание затруднения да се ориентира в ситуация, която е свързана с институционални правила и форма, е следвало да бъдат отчетени от пробационния служител при избора на подходящите средства за призоваването му. Предходното изпълнение на пробацията е осигурило възможност пробационният служител да установи социалните дефицити на К.П., от една страна, а от друга – нагласата му да се подчинява стриктно на изискванията на представителите на държавната власт, след като веднъж е бил установен контакт с него. Пробацията  в рамките на нейната законоустановеност – мерките, които включва и продължителността им, с оглед естеството си и преследваните цели следва да бъде запълнена с такова конкретно съдържание, което да отчита индивидуалните особености на личността на осъдения, капацитета му за социална реинтеграция, която трябва да бъде постигната по активен начин от пробационния служител – работа с осъдения, която е успешна, само ако адекватно съобразява неговите особености, специфични нужди и проблемите, с които се сблъсква в социалната си реализация. В конкретния случай подходът на пробационният служител изобщо не е бил съобразен с личността на осъдения, същевременно призоваването не е било оформено по начин, който да позволява да бъдат проверени неговите резултати.

                 На следващо място съдът намира, че изложеното по отношение на призоваването в пълна степен се отнася и до декларацията от 13.10.2015 г., за която се твърди, че е подписана в затвора повече от две години преди освобождаването на К.П.. Съдържанието на декларацията не дава никаква сигурност, че е подписана от неграмотния П., защото липсва свидетел, който да удостовери, че му е била прочетена, а положеният ръкописен подпис не съответства на подписите, които осъденият е полагал многократно в пробационната служба, които се изчерпват с отбелязване на буквата “К” с наподобяване на печатна форма. Освен това изминалият значителен период от време до освобождаването, при изтъкнатите вече личностови особености на осъдения, безусловно дисквалифицират декларацията като годен способ да осигури ефективното продължаване на изпълнението на пробацията след повече от 6 години социална изолация в затвор.

                На следващо място, независимо че по делото не се установява неизпълнение на произтичащо от наказанието задължение на осъдения, съдът намира за основателни и доводите на защитата на осъдения П., че искането за замяна е преждевременно и поради това, че е направено без изобщо да бъде използван правният инструментариум на наказанията по чл. 227, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗИНЗС – забележка и писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода. Поначало дисциплинирането на осъдения чрез налагане на административни наказания би следвало да е задължителен първи етап, защото непосредствената задача на изпълнението на наказанието пробация е да се създадат предпоставки неговите цели да бъдат реализирани, а не при първото отклонение да се премине към замяна на наложеното наказание с влязла в сила присъда.

Поради всичко изложено, след като отчете, че пробационната служба не е изпълнила точно правомощията си, съдът намира, че не следва да уважава искането на председателя на Пробационен съвет – София-град за замяна на остатъка на неизтърпяната от К.П.П. пробация, без да са изчерпани възможностите за правилна организация на изпълнението й.

                 Мотивиран от изложеното, съдът постанови определението си.

                                                                             

 

                                                                             Председател :