№ 109
гр. Плевен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214400600311 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 260003/08.03.21 г., постановена по НЧХД № 338/20г. РС-
Левски признал подсъдимия ИЛ. Х. ИЛ. за виновен в това, че на 22.11.2020 г.,
в Затвора гр.Белене, в Зоната за повишена сигурност, казал нещо унизително
за честта и достойнството на Д. Н. П., в негово присъствие, изразяващо се в
отправяне на псувни и обидни думи, а именно: „Д., майка ти ще еба, ще еба
детенцето ти, жена ти и целия ти род, мръсен, долен боклук, помияр”, поради
което и на основание чл.146, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК го осъдил на наказание
глоба в размер хиляда лева.
Осъдил ИЛ. Х. ИЛ. на основание чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД да
заплати на частния тъжител Д. Н. П., сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, вследствие на
нанесената обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.11.2020 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата над сумата от 500 лв. до сумата от 20000 лв. отхвърлил
1
предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
Осъдил ИЛ. Х. ИЛ., да заплати по сметка на РС-Левски,
направените деловодни разноски в размер на 17,10 лева – заплатени като
пътни разноски на двама свидетели.
Осъдил ИЛ. Х. ИЛ. да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер 50лв.
Недоволен от присъдата е останал подс. И.И., който я обжалва, лично и
чрез защитника си, като навежда доводи,че същата е неправилна. Моли
въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата и
да постанови друга, с която да го оправдае.
Недоволен от присъдата е и частния тъжител Д.П., който също я
обжалва, като заявява, че наложеното на подсъдимия наказание е явно
несправедливо, както и че размера на обезщетението по предявения
граждански иск е неоснователно занижен. Моли ОС да измени присъдата,
като увеличи размера на наложеното наказание и на обезщетението по
гражданския иск.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, поради което
се явяват допустими и следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество същите е неоснователни.
По жалбата на И.И.:
2
На първо място в хода на пренията пред настоящата инстанция
въззивният жалбоподател заявява, че предходният съд не му е дал възможност
да сочи доказателства и не е допуснал ангажираните от него. Тези му доводи
са неоснователни. Видно е, че РС е уважил всички доказателствени искания
на подсъдимия и защитника му и е приключил съдебното следствие едва след
като всички страни са заявили, че нямат искания и желаят да приключи
съдебното следствие.
На второ място не може да се приеме,че присъдата на РС е
необоснована. При постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд е
съобразил и коментирал всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства, въз основа на които е изградил правилни
фактически изводи. В съответствие с разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК, тъй
като доказателствените материали са противоречиви, е изложил подробни
доводи кои от тях кредитира и кои-не и защо, като тези му доводи настоящата
инстанция оценява като правилни. Прочее настоящата инстанция напълно
споделя изводите на предходната относно фактическата обстановка. По
категоричен начин е установено,че подсъдимият И.И. и частният тъжител
Д.П. изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Белене и
обитават съседни спални помещения в „Зоната за повишена сигурност“. На
22.11.2020 г. около 10.30-11 часа Д.П. започнал да почиства килията, в която
се намира. Чувайки шум от съседното помещение подсъдимият започнал да
обижда и псува частния тъжител, като му казал думите „Д., майка ти ще
еба!“, „Ще еба детенцето ти, жена ти и целия ти род!“, „Мръсен, долен
боклук!“, „Помияр!“. П. се направил, че не го чува, но И. продължил да го
псува и обижда, след което тъжителят го попитал „Ти на кого викаш така?“, а
подсъдимият му отговорил: „На теб викам. Не се прави на луд, боклук
долен!“. След това един от дежурните надзиратели в Зоната за повишена
сигурност /св. П. М./ направил забележка на И., който преустановил обидите.
По-късно същия ден /след раздаване на вечерята/ лишените от свобода,
намиращи се в Зоната за повишена сигурност отново чули И. да псува и
обижда частния тъжител.
Отправяните обиди и псувни от И. към П. били чути и възприети не
само от тъжителя, но и от други лишени от свобода, обитаващи помещения в
„Зоната за повишена сигурност“ - свидетелите Ж.Г., П.Р., както и от
3
свидетеля П. М. – надзирател в Зоната за повишена сигурност Затвора Белене
– който й е направил забележката на подсъдимия да спре да обижда частния
тъжител. Отправените обиди и псувни от подсъдимия по отношение на
частния тъжител се установяват и от показанията на свидетелите М. И.а-
психолог в Затвора-Белене, с която частният тъжител е споделил проблема,
Б.А. – инспектор социална дейност в Затвора Белене, на който била възложена
проверка по случая въз основа на докладна записка, резолирана от началника
на затвора, както и от показанията на св. М.П., младши инспектор в Затвора
Белене, който по време на случилото се е бил навън за провеждане престой на
открито на другите затворници съответно с графика, но е разбрал от колегата
си св. П. М.. за случилото се.
В обясненията си подс. И. е заявил, че не е имал конфликт с частния
тъжител и не е отправял обиди към него.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.а А., Г. и Р. се
установява твърдението на частния тъжител, че в резултат отправяните
псувни и обиди, частният тъжител преживял негативни емоции и се затворил
в себе си, което наложило да потърси и помощта от психолог.
В качеството на свидетел по искане на подсъдимия е разпитан и З. П. –
лишен от свобода, също обитаващ помещение в Зоната за повишена
сигурност в затвора гр. Белене, от показанията на който се установява, че И.
се е оплакал на надзирателя, че Д.П. чука по стената, но не е чул някой някого
да обижда, нито е чул И. да псува П.. Заявява, че преди това той самия, Д.П.,
Ж. Г. и П. З.в били наклеветили И.И. пред главния директор на ГДИН затова,
че като минавал покрай тях на карето ги е псувал и че е казвал, че ще им
изнасили децата, но това са го направили юли месец 2020 г. Заявява, че И. не
за първи път се оплаква, че Д.П. чука, преди да дойде момента, в който да
влязат двамата в конфликт, както и че П. му е казвал, че докато си чисти
килията по съвсем нормален начин, с четка, като чисти по 2-3 пъти на ден
чука от време на време по стената без да иска, и че тогава И. се възмущава.
Обстоятелството, че св. З. П. не е възприел отправянето на псувни и
обиди от страна на подсъдимия И. по отношение на частния тъжител Д.П. не
оборва възприятията на другите свидетели, още повече, че както бе посочено
4
по-горе видно от показанията на св. М.П. лишените от свобода извършват
престой на открито по график и е възможно в конкретния момент св. З. П. да
не е бил в спалното помещение или да се е занимавал с друга дейност, без да
обръща внимание на случващото се в другите килии. Отправените псувни и
обиди са възприети както от лишени от свобода, така и от надзорно-
охранителния състав, което именно е и довело до отправянето на забележка
от страна на св. П. М., както и до изготвяне на „докладна записка“, въз основа
на която е инициирана проверка.
В качеството на свидетел по делото е разпитан и Г.Х. – също
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в зоната за повишена сигурност
в Затвора Белене, който заявява, че не си спомня какво е било и има и други
дела и близък починал и не помни какво е станало на тази дата.
Безспорно анализът на доказателствата съдържащи се в показанията на
свидетелите И.а А., Г., Р., П. и М. навежда към категоричния извод, че
подсъдимият е нападнал словесно частния тъжител и е отправил към него
обидни реплики. Тези показания са последователни, логични,
безпротиворечиви вътрешно и помежду си, взаимно допълващи се, както и в
съответствие приложените по делото писмени доказателства, които ще бъдат
коментирани по-нататък в решението.
Изолирани от общата съвкупност на гласните доказателствени средства
са единствено обясненията на подсъдимия и показанията на свид. З. П..
Обясненията на подсъдимия не следва да се ценят с доверие, защото освен
доказателствено средство, са и средство за защита и чрез тях подсъдимият се
опитва да оневини себе си. За показанията на свид. З. П. по-горе в мотивите
съдът вече изложи доводи защо не следва да бъдат кредитирани.
Не може да се приеме, че показанията на част от свидетелите,
уличаващи подсъдимия са недостоверни, предвид заявеното от тях пред ПАС
по повод производство по АПК. Коментара на свидетелски показания дадени
в друг процес противоречи на принципа за непосредственост.
Доказателствата съдържащи се в показанията на свидетелите И.а А., Г.,
Р., П. и М. са в унисон с писмените доказателства - докладна записка от П. М.
и цялата преписка, във връзка със случилото се на 22.11.2020 г. в Зоната за
5
повишена сигурност в затвора гр. Белене.
При така изяснената фактическа обстановка единственият правно
обоснован извод, до който е можел до достигне първоинстанционния съд е, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен и следва да бъде
ангажирана наказателната и гражданската му отговорност, доколкото фактът
на обидата поражда последици освен в наказателноправен, така и в
гражданскоправен аспект.
По жалбата на Д.П.:
Възражението на частния тъжител за явна несправедливост на
наложеното наказание е неоснователно. Правилно РСД е преценил, че
предвид обстоятелството, че подсъдимият няма доходи на същият трябва да
се наложи минимално предвиденото в закона наказание.
Що се отнася до размера на обезщетението по предявения граждански
иск настоящата инстанция намира, че предходната не е допуснала грешка при
определянето му. Конфликтът се е развил в ограничена среда в присъствието
на малък брой хора и в този смисъл не може да се приеме, че честта и
достойнството на пострадалия са увредени жестоко. От друга страна не се
установява в резултат от престъплението последният да е претърпял
значителни неимуществени вреди.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
260003/08.03.21 г., постановена по НЧХД №
338/20г. по описа на РС-Левски.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7