РЕШЕНИЕ
гр. София, …………..2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, XV-ти въззивен състав в публичното заседание на дванадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Рангелова и прокурор Стоил Томов като
разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 5157 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.05.2017 г. по НОХД №8273/14г. по описа на СРС, НО, 18-ти
състав подсъдимия В.Д.В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е постановил направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
СРП, тъй като и на база събрания по делото доказателствен материал, обсъден в
своята съвкупност по несъмнен начин се установява извършването на деянието от
страна на подсъдимия по начин описан в ОА. Сочи още, че чрез своето поведение
подсъдимия е изразил явно неуважение към обществото и действията му грубо
нарушават нравствени принципи, като са засегнати и в голяма степен интересите и
на конкретни личности. Посочва, че тези негови действия са станали достояние на
множество хора, поради което и деянието му съставлява хулиганство. Иска от
въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да
признае подс. В. за виновен по повдигнатото му с ОА обвинение и да му наложи
справедливо наказание. В протеста на се правят доказателствени искания.
В срока по чл.322 НПК подсъдимият и неговия защитник не са депозирали
писмени възражения срещу протеста.
С определение от 21.11.2017г.
въззивният съд е преценил по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи
лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита
първоинстанционната присъда за законосъобразна и правилна и моли да бъде
потвърдена. Не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля. Посочва, че съдът е
постановил акта си, отчитайки обстоятелството, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Твърди,
че от доказателствата по делото се установява битова свада, която е записана в
предаването „Съдебен спор“ на Нова телевизия, която се е разразила вследствие
на натрупани в продължение на години лоши съседски отношения между подсъдимия и
неговите съседи. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда, с която подс.
В. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325,
ал.2 от НК.
Служебният защитник на подс. В. – адв. Д. счита, че в рамките на визираното
производство не са събрани необходимия
обем от доказателства, на базата на които да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подзащитния му.Твърди, че от разпита на всички свидетели категорично
става ясно, че по никакъв начин не се доказва обвинителната теза, още повече,
че Нова телевизия е била извикана именно по идея на подсъдимия, а моментът,
в който той показва, че притежава газово
оръжие с цел да се защити се явява основата на обвинението. Моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият В.В. нередовно призован, не се явява пред въззивната инстанция
и не взема становище по делото. С оглед на това
за същия е проведено задочно въззивно производство в хипотезата на чл. 269,
ал.3, т.1 от НПК.
Софийски градски съд, като взе предвид подадения протест и съдържащите се в
него оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Протестът е подаден в срока по чл. 319, ал.1 НПК от легитимирана с правен
интерес от протестирането страна срещу подлежащ на протестиране съдебен акт,
отговаря на изискванията на чл. 320, ал.1 и 2 НПК, поради което същият е
допустим и следва да бъде разгледан по същество въпреки бланкетната му форма.
Софийски градски съд като въззивна инстанция, съобразно чл. 314 НПК, дължи
пълна проверка относно правилността на първоинстанционната присъда, независимо
от съдържащите се в протеста оплаквания.
Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз
основа на всестранно, пълно и обективно проведен процес по доказване и
аргументиран и задълбочен анализ на събраните доказателства. Преценявайки на
собствено основание същите, въззивният съд не намира причина да установи фактическа
обстановка, различаваща се от тази,
установена от районния съд, а именно:
Подсъдимият В.В. имал траен конфликт с огромна част от съседите си-св.М.С.,
св.И.Р., св.И.Х., св.Ц.Ц.и св. Г.К., с които живеел
в един и същи вход, а именно - в гр. София, кв. „********”. Някои от неговите
съседи считали, че В. е отправял реплики с вулгарен -сексуална насоченост характер
към техните деца. Подс. В.В. смятал, че негови съседи неправомерно ползват
електрическа енергия за сметка на домакинството, в което той живеел и във
връзка с това сигнализирал екипа на телевизионното предаване „Съдебен спор” от
Нова телевизия. По повод сигнала на 12.04.2011 г. оператор- св. Н.Ч. и
журналист – св. Ж.И.от предаването посетили входа, като операторът извършвал
видеозаснемане, а журналистът, снабден с включен микрофон, посредством който се
осъществявал и звукозапис, потърсил мнението на двете страни в конфликта. Така
значителна част от живущите във въпросния вход, както и самият В., излезли на
стълбите вътре във входа и започнали да си разменят реплики на висок тон, в
това число като имало отправени изрази от съседи в смисъл, че подсъдимият ще
бъде убит. При тази гневна размяна на реплики, мотивиран от развитието на
ситуацията, на площадката на ет. 4, около 12:50 часа на посочената дата, В.В.
изрекъл към присъстващите съседи, в присъствието и на журналиста и оператора от
гореспоменатото предаване и при извършване на съответните аудио и видеозапис,
упоменатите в същия акт реплики „Всички сте боклуци, ще ви еба майката, ще ви
съдя всички”, като в разгара на конфликта, мотивиран по същия начин, влязъл в
обитавания от него апартамент и малко след това излязъл с газов пистолет в
ръка, дулото на който сочело напред, но по-скоро надолу (под водоравната
линия), което било възприето от част от присъстващите като насочване към хора
на пистолета и което В. сторил, за да покаже, че е готов да се защити, като
изрекъл и репликата „Ако някой ми направи нещо, ще го гръмна”.
От заключението на извършената по време на досъдебното производство
съдебно-психологична и психиатрична експертиза се установява, че подс. В.В. страда от
„умствена недоразвитост“, лека умствена изостаналост смесено разстройство на
емоциите и поведението. Към момента на инкриминираното деяние и понастоящем е
могъл и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената
фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция. Същата
се установява по категоричен начин от събраните по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства, а именно: прочетените в
съдебно заседание обяснения на подсъдимия В. дадени в досъдебната фаза пред
орган на ДП; показанията свидетелите – М.С., И.Р., И.Х., В.Й., Б.А., Г.К./
както и тези показания на тези свидетели прочетени на основание чл. 281, ал.4
вр. ал.1, т.1 и 2 НПК/, Ц.Ц., Н.Ч. и Ж. А. / както и тези прочетени на
основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК/; огледания видеозапис
(съдържащ и звук); заключенията на назначените в наказателното производство
експертизи и изложеното от съответните вещи лица в съдебно заседание; изисканата
в съдебната фаза на производството справка за съдимост; приобщените с
определение с правно основание чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност
книжа.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не
установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно
фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Въззивната инстанция
споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът
на доказателствената съвкупност проведен от
първоинстанционният състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е
пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се
солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря. СРС е
спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични
противоречия е кредитирал едни доказателствени
материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани
съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. Същевременно в
протеста не се съдържат никакви конкретни доводи и възражения, на които
въззивният съда да отговори, а и в съдебно заседание прокурорът при СГП не
поддържаше подадения протест. Ето защо и въззивният съд няма на какви конкретни
доводи да отговори.
Повдигнатото срещу подсъдимия В. обвинение е за престъпление по чл. 325,
ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК, която предвижда наказание за този, който извърши
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като тези действия се отличават с изключителен
цинизъм. В резултат на собствения си доказателствен анализ въззивният съд прие,
че по делото не са събрани никакви уличаващи подсъдимия доказателства и тезата
на обвинението, че именно подсъдимият е извършил непристойни действия спрямо
неговите съседи, може да бъде една от възможните, но не и единствена хипотеза за
изясняване въпроса за авторството. Единствено въз основа на факта на влошените
отношения между подсъдимия и неговите съседи и от неговото обременено съдебно
минало не може да бъде доказано обвинението по стандарта, заложен в чл. 303,
ал.2 НПК. Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче
винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Както е подчертал ВКС
на РБ в решение № 228/95 г. по н. д. № 231/95 г., ВК, в наказателния процес е
допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат само
онези, които са проверени и подкрепени с
конкретни и несъмнени доказателства. Едва тогава хипотезата губи
характера си на предположение и се
превръща във фактология на престъплението. При липсата на достатъчно уличаващи
доказателства, както това е в разглеждания случай с обвинението, хипотезата
остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението.
Ето защо при така установената фактическа обстановка районният съд
обосновано и законосъобразно е приел, че присъдата не може да почива на
предположения, поради което на основание чл. 304 НПК е признал подс.В.В. за
невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК правилно е
постановено сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Поради тези съображения и след извършената на основание чл. 314 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, които да налагат нейното отменяване или
изменение, поради което същата следва да бъде изцяло потвърдена, а подаденият
срещу нея протест – оставен без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.05.2017 г. по НОХД №8273/14г. по описа
на СРС, НО, 18-ти състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.