№ 346
гр. Русе, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20214500500688 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ХР. Р. ХР. обжалва Решение № 540 от 13.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 1172/21г. по описа на РРС, с което се отхвърля иска му с правно основание
чл. 357, ал. 1 КТ- за признаване за установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за периода от 01.11.2012г. до
31.07.2016г., както и се отхвърля иска за осъждане на „Вивон-2009“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 9200 лв.- неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.12.2015г. до 31.07.2016г. и сумата от 923,45 лв.- лихва за
забава за периода от 01.12.2015г. до 31.07.2016г. Обжалва решението изцяло,
като излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, изразяваща
се в нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Намира, за съществено процесуално нарушение отказа на съда да приобщи и
ползва свидетелските показания на Л.П., който е бил свидетел по гр.д. №
8106/2018г. по описа на РРС, решението по което е било отменено и делото е
било върнато за ново разглеждане, поради ненадлежното призоваване на
ответната страна. Смята, че според КТ полагането на труд, независимо дали е
по действително сключен трудов договор, следва да се приема за положен по
трудово правоотношение. Навежда доводи, че по ГПК и КТ са допустими
свидетелски показания за установяване на трудов стаж при загубване и
унищожаване на документ, доказващ съществуването му. Сочи, че съдът е
направил необоснован извод за прекратяването на правоотношението с Х.Х.,
назначен на длъжност „шофьор“, на 01.12.2012г., като не е обсъдил всички
1
събрани доказателства по делото, от които се установява какви трудови
функции е изпълнявал впоследствие. Иска от съда да отмени постановеното
от първоинстанционния съд решение и да постанови друго, с което да се
уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Излага
подробни доводи в писмена защита.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Вивон- 2009“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на
предявената жалба. Ответника по жалбата смята, че не е налице процесуално
нарушение във връзка с разпита на св. Г., тъй като той е бил разпитан по
друго гражданско дело, по което ответното дружество не е могло да вземе
участие и съответно да задава въпроси към него. Въпреки това анализира
дадените от него показания, като сочи, че няма как чрез тях да бъде доказана
исковата претенция. Намира, че по делото не са допустими свидетелски
показания, както е преценил районният съд, доколкото ищеца в исковата
молба не твърди загубването или унищожаването на документ, а признава
липсата на сключен писмено трудов договор. Твърди, че Х.Х. не е разполагал
с необходимата квалификация за работа по основната дейност на
дружеството, поради което не е бил необходим като служител. Намира, че
твърденията на ищеца за наличието на трудов договор са останали
недоказани. Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С Трудов договор № 09 от 12.04.2011г. ХР. Р. ХР. бил назначен на
длъжност „шофьор“ в дружеството „Вивон-2009“ ЕООД.
На 28.09.2012г. с Предизвестие № 01 управителят на „Вивон-2009“
ЕООД на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работа
отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор на ХР. Р. ХР.,
назначен на длъжност „шофьор“ от 01.11.2012г.
На 01.11.2012г. със Заповед № 07 управителят на „Вивон-2009“ ЕООД
прекратил на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ поради намаляване обема на
работа трудовия договор на ХР. Р. ХР., назначен на длъжност „шофьор“.
Неколкократно в периода от 13.07.2015г. до 27.04.2016г. с преводни
нареждания Х.Х. превеждал суми на дружеството „Вивон-2009“ ЕООД.
Като свидетели са били разпитани: С.Р. Х., брат на ищеца, К.А.И.,
работила в дружеството „Вивон-2009“ ЕООД, и Й.Г.М..
От заключение на Съдебно счетоводна експертиза се установява, че
брутното трудово възнаграждение на Х.Х., ако е бил служител на
2
дружеството, за периода от 01.12.2015г. до 31.07.2016г. би било в общ размер
от 3320 лв. брутно, и неплатена лихви върху него от 883,14лв. или 2602,56
нетно и 692,31 лв. лихви върху него.
Л.Т. Г. е бил разпитан от по гр. д. № 8106 по описа за 2018г. на РРС,
решението по което е било отменено и делото е било върнато за ново
разглеждане.
Л.Т. Г. е починал на 12.06.2021г.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е приел, че между страните не е съществувало
трудово правоотношение за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г., както и
че „Вивон-2009“ ЕООД не дължи на Х.Х. сумата от 9200 лв.- неплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.12.2015г. до 31.07.2016г. и сумата
от 923,45 лв.- лихва за забава.
Оплакването на въззивника, че отказа на съда да приобщи и ползва
свидетелските показания на Л.П. представлява съществено процесуално
нарушение е неоснователно. Независимо дали показанията на св. Г. е
следвало да бъдат приобщени или не по делото, с оглед изводите на съда, те
отново не биха били взети предвид при постановяването на крайният му акт.
В съответствие с практиката на ВКС районният съд не е обсъдил
свидетелските показания, тъй като е приел, че недопустимо е със свидетелски
показания да се доказва наличието на трудов договор. Трудовият договор по
смисъла на чл. 62, ал.1 КТ следва да бъде в писмена форма, която форма е за
неговата действителност. Съгласно чл. 164, ал. 1 т. 1. ГПК свидетелски
показания за установяване на правни сделки, за действителността на които
закона изисква писмен акт, са недопустими. Следователно, въпреки че такива
са били допуснати от съда, той правилно не се е позовал на тях в мотивите си,
като ги е приел за недопустими впоследствие. Същото тълкуване е дадено в
Решение № 943 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4902/2008 г., II г. о., ГК,
според което: “ Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за
валидност на договора, предвид което съществуването на трудово
правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания
или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и
съществуването му.“, както и Решение № 294 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 292/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1024/2009 г., IV г. о., ГК; Определение № 194 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 421/2020 г., IV г. о., ГК и др.
Възможно е сключването на трудов договор по изключение да се
докаже чрез други писмени доказателства, които да съдържат съществени
елементи на договора: място на работа, наименование на длъжността и
характер на работата, определено трудово възнаграждение, така съгласно
Определение № 1398 от 8.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6112/2014 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 907 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о.,
3
ГК. Такива други писмени доказателства, които да докажат съществените
елементи от трудовия договор, обаче не са били представени от ищеца по
делото.
Неотносима към случая е практиката за допустимост на свидетелските
показания за установяване сключването или съдържанието на загубен или
унищожен договор, доколкото ищеца не твърди изобщо да е бил сключван
такъв в писмена форма.
Не е налице изискване по смисъла на КТ, както твърди жалбоподателя,
всеки труд положен извън сключен трудов договор, да се смята за такъв по
трудово правоотношение. Напротив труда може да бъде положен на
множество различни основания, како безвъзмездно, така и по граждански
договор или в замяна на извършване на взаимни услуги и др. Само по себе си
отдаването на трудовата сила на лицето или постигането на трудов резултат
не са достатъчни да обосноват наличието на трудово правоотношение.
Полагането на труд при липсващ трудов договор може да доведе единствено
до налагане на глоба на работодателя на осн. чл. 414, ал. 3 КТ, което
представлява административна санкция, но не се отразява на
гражданскоправните отношения, каквито са трудовите.
Ищеца не е успял да докаже твърдените в исковата молба факти, за
които му е била разпределена доказателствена тежест с доклада по делото, а
именно, че между него и дружеството „Вивон-2009“ ЕООД е бил налице
валиден трудов договор за периода от 01.12.2015г. до 31.07.2016г., по който
да му се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
С оглед горното, въззивният съд намира, че районният съд е стигнал до
същите правни и фактически изводи, поради което решението му следва да
бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на делото съдът присъжда в полза на
„Вивон-2009“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. /на л.12/ във въззивната инстанция, които с оглед чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е прекомерно.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 540 от 13.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 1172/21г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ХР. Р. ХР., ЕГН ********** от с. Г.А., със съдебен
адрес:гр.Русе, УЛ.************** чрез адв.Ст.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Вивон-
2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул.
************, представлявано от Д.Й.М. сумата от 300 лв., направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5