№ 332
гр. Габрово, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101553 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 5628/07.09.2022 г. на „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, за установяване съществуването на задължения на Ц. Н. Н.,
ЕГН **********, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от
13.04.2020 г. в размер на общо 13568.07 лева, за които по частно гр. дело № 1098/2021
г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
срещу която е депозирано възражение.
В предявената искова молба се твърди, че с договор за потребителски кредит №
********** от 13.04.2020 г. „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД встъпила в кредитно
правоотношение с ответника - Ц. Н. Н. в качеството му на кредитополучател, като му
предоставила сума в размер на 11790.43 лева, при задължение за връщането , заедно
с дължимата върху нея възнаградителна лихва, на 37 месечни вноски. Съгласно искане
за рефинансиране от 13.04.2020 г. кредитополучателят пожелал да рефинансира свои
задължения по договор № ********** в размер на 1825.35 лв. и по договор №
********** в размер на 9965.08 лв.. Поради неизпълнението на задълженията на
ответника по кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем на 10.05.2021 г.
с изпратено уведомление до кредитополучателя, получено лично от адресата. На
основание чл. 9, ал. 4 от процесния договор за кредит, кредитополучателя дължал и
съответното обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че за вземанията си по договора за кредит се снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника въз основа на извлечение от
счетоводните си книги за сумите: 10991.86 лева – главница, 2364.32 лева –
1
възнаградителна лихва за периода 15.12.2020 г. – 10.05.2021 г., 211.89 лева –
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.12.2020 г. –
08.06.2021 г., но тъй като ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение,
издадена по частно гр. дело № 1098/2021 г. на ГРС, предявява искове за установяване
съществуването на вземанията по договора за кредит, които и към предявяването на
исковата молба оставали неизпълнени.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е получавал
уговорената сума по договора за кредит. Счита, че общият размер на разходите по
сключените договори за кредит надвишава законово определения такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за потребителски кредит № ********** от 13.04.2020 г.,
се установява, че между ищеца, в качеството му на банка и на Ц. Н. Н., в качеството му
на кредитополучател, е постигнато съгласие на последния да бъде предоставена
парична сума в размер 11790.43 лева при задължение за връщането , заедно с
уговорената възнаградителна лихва, в срок до 15.07.2023 г., на 37 месечни погасителни
вноски, от които 36 погасителни вноски в размер на 606.36 лева, а последната в размер
на 606.39 лева. Съгласно чл. 10 от процесния договор, общият размер на паричната
сума, която Ц. Н. Н. трябвало да върне, е в размер на 22435.35 лв., при възнаградителна
лихва от 46.67% /чл. 9 от договора/ и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.51 %
/чл. 10 от договора/. Съгласно искане за рефинансиране от 13.04.2020 г.
кредитополучателят пожелал да рефинансира свои задължения по договор №
********** в размер на 1825.35 лв. и по договор № ********** в размер на 9965.08 лв.
В чл. 15.1 от договора, страните уговорили, че при просрочие на дължима
погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху
цялата просрочена сума, за целия период на просрочието, а съгласно чл. 16.2 от
договора - при допуснато пълно или частично просрочие при изплащането на 3 (три)
поредни месечни вноски цялото непогасено задължение става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от дата на падежа на последната от трите поредни просрочени
месечни вноски, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя
уведомления, покани, предизвестия или други.
Приложено е по делото уведомление от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с което
нотифицира кредитополучателя Ц. Н. Н., че е изпаднал в забава по отношение
погасяването на вноски с падежи 15.12.2020 г., 15.01.2021 г. и 15.02.2021 г. по сключен
потребителски договор № ********** от 13.04.2020 г., като на основание чл. 60, ал. 2
ЗКИ и чл. 16.2 от договора, финансовата институция обявява цялото задължение по
договора за изцяло и предсрочно изискуемо. Видно от отбелязването уведомителното
писмо е получено лично от адресата на 1.05.2021 г.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че общо усвоените средства по процесния договор за кредит възлизат на 11790.43 лева,
преведени по посочената в договора и разкритата в „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД банкова
сметка на Ц. Н. Н. на 13.04.2020 г., като на същия ден, съобразно искането на
кредитополучателя за рефинансиране, са направени два превода за погасяване на други
2
негови задълженията по два договора за кредит сключени с банката - ищец, а именно:
преведена е сума в размер на 1825,35 лв., с която сума е погасено изцяло задължението
по договор за потребителски кредит №**********; преведена е и сума в размер на
9965,08 лв., с която сума е погасено задължението по договор по договор за
потребителски кредит №**********. Съгласно заключението кредитиполучателят по
процесния договор за кредит е извършил погасителни плащания в общ размер на
3034.30 лева, с която са погасени главница в размер на 798,57 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 2233,23 лв. и лихва за забавено плащане в размер на
2,50 лв. Последното плащане, което кредитополучателят Ц. Н. Н. е извършил е на
17.11.2020 г., след което е преустановил плащанията по кредита. Съгласно
заключението останалата непогасената главница възлиза на 10991,86 лв., непогасена
договорна лихва за периода 15.12.2020 г. – 10.05.2021 г. възлиза на сума в размер от
2364,32 лева, съответно обезщетението за забава върху просрочената главница за
периода 15.12.2020 г. – 08.06.2021 г. е в размер на 211,87 лева. Съгласно заключението
договореният годишен процент на разходите в процесния договор е в размер на 49,51
% и същият не е изменян.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1098/2021 г. на ГРС, се
установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със
сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ
размер от 13568.07 лева и направените за производството разноски в размер на общо
321.36 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена
държавна такса, срещу която заповед от длъжника е депозирано възражение.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените
осъдителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 1098/2021 г. на ГРС,
ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа
на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително
основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни
материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с
процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 13.04.2020 г. договор
за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на
предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора,
изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно
ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника,
които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на
3
задължение за заплащане на мораторна лихва.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в
производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД и кредитополучателя Ц. Н. Н., е сключен договор за банков кредит,
със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението
на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя
сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско
правоотношение между страните - Ц. Н. Н. е обективирал воля да получи сумата срещу
насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение
на задължението на банката за предоставяне на паричната сума се установява от
кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като без значение в
случая е че отпусната по процесния кредит сума е била разходвана за погасяване на
други съществуващи задължения на кредитополучателя.
Съгласно сключения договор, кредитополучателят е поел задължението да върне
предоставената им парична сума в размер 11790.43 лева на 37 месечни вноски с падеж
всяко 15-то число на месеца, които вноски включват съответната част от главницата и
дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на задължението за престиране на
падежирали погасителни вноски, е породило правото на банката-кредитор с
едностранно волеизявление да уведоми задълженото по договора лице, че губи
преимуществото на срока и дължи изпълнение на цялото задължение.
Волеизявлението на банката - кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60,
ал. 1 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора
да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В случая
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е редовно
връчено лично на кредитополучателя на 10.05.2021 г., което означава, че задълженията
по договора станали предсрочно изискуеми на 10.05.2021 г., предвид наличието на
посочените в чл. 16.2 от договора за кредит обективни предпоставки, а именно
неплащане в срок на дължимите падежирали вноски.
За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжника да е
достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради
което непогасената към твърдяната от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД дата главница в размер
на 10991.86 лева е с настъпила изискуемост и не се установява да е погасена чрез
плащане или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и
неудовлетворено право на вземане за сумата 10991.86 лева, представляващо общ
размер на падежиралата до 10.05.2021 г. и на предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 13.04.2020 и предявения иск за
установяване и принудително осъществяване на това материално право на вземане,
4
дължимо от ответника, е основателен и следва да бъде уважен.
Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 год. до окончателното й погасяване –
аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на
предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на
възнаграждение (чл. 9 от договора). Така за периода 15.12.2020 г. – 10.05.2021 г.
уговорената и незаплатена възнаградителна лихва върху ползваната сума, съгласно
заключението на счетоводната експертиза възлиза на сумата 2364.32 лева.
Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане на сумите по
кредита е юридическият факт, пораждащ задължение за кредитополучателя да заплаща
законна лихва за забава върху просрочената сума – т. 15.1 от договора. Размерът на
законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
/Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./. Така за периода
15.12.2020 г. – 08.06.2021 г. обезщетението за забава, определено в кредитираното
заключение на ССчЕ възлиза на сумата 211.87 лева, за която сума предявеният
акцесорен иск следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 211.89
лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Независимо от това, съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на договора за договора за потребителски
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Сключеният договор съдържа
посочване на общия размер на кредита, лихвения процент, годишния процент на
разходите и методиката за изчисляването му, погасителен план и условията на
плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано
право на отказ от договора. Не е налице и нарушение разпоредби на закона, които да
обосноват нищожност на целия договор, а в настоящото производство ищецът
претендира единствено незаплатената главница, възнаградителна лихва и обезщетение
за забава.
Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, включително не е
недействителна и договорената между страните възнаградителна лихва.
Кредитополучателят собственоръчно е подписал договора за потребителски кредит, в
който са били уредени ясни и конкретни условия по него, включително и размерът на
дължимата възнаградителната лихва. Следва да се посочи, че страните могат свободно
да определят размера на дължимата възнаградителната лихва доколкото не
противоречи на добрите нрави, какъвто не е настоящият случай. Неотносими към
предмета на спора са извършените от кредитополучателя погасителни плащания по
другите два договора за кредит, като в случай, че ответникът твърди да е надвнесъл
суми по същите, то има право да предяви претенция за връщането им.
5
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Предвид уважаването на установителните искове, в ползва на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 771.36 лева – разноски за исковото производство, формирана от
заплатена държавна такса в размер на 271.36 лева, възнаграждение за вещо лице по
изготвената ССчЕ в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева, която сума, следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В
заповедното производство ищецът доказва извършени разноски в общ размер на 321.36
лева, формирана от заплатена държавна такса в размер на 271.36 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, която сума, следва да му се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство ответникът Ц. Н. Н. не претендира разноски и
съответно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: село *********, общ. Габрово
дължи на ищеца, сумата 10991.86 лв. - главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 13.04.2020 г., сумата 2364.32 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода от 15.12.2020 г. до 10.05.2021 г., сумата 211.87 лв. - обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода 15.12.2020 г. – 08.06.2021 г., за които суми в
производството по частно гр. дело № 1098/2021 г. на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 211.87 лева до пълния предявен размер от
211.89 лева.
ОСЪЖДА Ц. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: село *********, общ. Габрово, да
заплати „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 771.36 лева (седемстотин седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки) –
разноски за исковото производство и сумата 321.36 лева (триста двадесет и един лева и
тридесет и шест стотинки) – разноски за производството по частно гр. дело №
1098/2021 г. на ГРС, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7