Р Е
Ш Е Н
И Е
№642
гр. Хасково, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана
Мазгалова,
като разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
адм. д. № 663/2020г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.Х.Ч.
***, против Заповед рег. № 272з-1836 от 19.06.2020г. на Директора на ОД на МВР
– Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита, че
са налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за оспорване
на заповедта. Същата била незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана,
не съдържала задължителни реквизити на установената форма, издадена била при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, като
наложеното дисциплинарно наказание било явно несправедливо. Всички тези
изисквания били свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице,
както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се
налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от
обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното
квалифициране на същото.
Сочи се, че от заповедта, а
и от предхождащите нейното издаване административни актове, не ставало ясно
какво като деяние (действие или бездействие) е извършил жалбоподателят, при
каква фактическа обстановка и какви са последиците от това деяние. В заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание липсвали каквито и да било мотиви на
наказващия орган, както и посочване, анализ и обосновка на доказателствата.
Въпреки че заповедта съдържала много изрази, цитирани основания, членове и
документи, тя по своята същност била неясна за жалбоподателя, което осуетявало
правото му на защита.
Заповедта на директора, като
индивидуален административен акт, следвало да съдържа на основание чл. 59, ал. 2
от АПК задължителни реквизити. В случая процесната заповед следвало да отговаря
и на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470
от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в министерството на вътрешните работи.
От оспорената заповед не
ставало ясно кой е диспозитивът на нарушението, кои са фактическите и правните
основания за издаването й, кои са нарушените разпоредби и от кой закон, длъжностната
характеристика или заповед на директора на ОДМВР Хасково. Липсвала смислова и
логическа връзка между диспозицията, санкцията и отделните абзаци. Процесната
заповед не съдържала място, време, доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа
обстановка. Тези изисквания били свързани с реализиране правото на защита на
наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния
акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на
осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и
правилното квалифициране на същото и накрая за правилното определяне на
наказанието.
В заповедта било описано, че
жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения и са налице пропуски в
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Според
наказващия орган, в издадено от жалбоподателя наказателно постановление същият
приложил неправилно закона - Кодекса на застраховането, като вместо наказание
по чл. 638, ал. 1, т. 5 от КЗ (каквато разпоредба не съществувала в КЗ), определил
наказание по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като на друго място в същата заповед било
посочено, че е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 638, ал. 5 от КЗ. Тези
неясноти и разминавания осуетявали възможността жалбоподателят да разбере какво
е имал предвид ДНО и какви са мотивите му.
Наказващият орган и
комисията, извършила проверка, посочили в заповедта и обобщената справка, че жалбоподателят
е издал неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление, което жалбоподателят
считал за недопустимо. Липсвало посочване дали посоченото НП е обжалвано, дали
е отменено по надлежен ред след съдебна ревизия и на какво фактическо или
правно основание. Редът за обжалване на НП бил посочен и разписан в ЗАНН и
органът, който извършвал проверка за правилността и законосъобразността на НП,
бил единствено съда, а не служебни лица от ГДНП или ОДМВР Хасково, защото те
нямали такава компетенция и тези техни действия били нищожни, което водело и до
нищожност на издадената заповед. По същество комисията иззела функциите на
съда. При определяне на наказанията по КЗ жалбоподателят притежавал оперативна
самостоятелност, която била разписана както в ЗАНН, така и в КЗ, като при
определени обстоятелства, предвидени в закона, можел и да не наложи наказание.
Липсвали мотиви и за
наложеното наказание. Посочено било, че поради 5 броя наказания и 8 броя
награди бил наложен този максимален срок, но не ставало ясно заради наказанията
или заради наградите бил избран срокът, което било поредната неяснота в
заповедта.
Заповедта била издадена,
без да е изяснена напълно фактическата обстановка, като възраженията на жалбоподателя не били обсъдени
от дисциплинарно наказващия орган и от комисията. Не било изяснено как е
приключило административно-наказателното производство, липсвало посочване на
факти и обстоятелства от извършеното нарушение на разпоредбите на КЗ, за да се
прецени правилността на определеното наказание, съответно твърденията на
комисията и ДНО.
Под форма на вината било
посочено непредпазливост, което будело недоумение, нямало и мотиви какво се има
предвид под непредпазливост в конкретния случай и в коя форма на
непредпазливостта - самонадеяност или небрежност. Съгласно теорията,
небрежността била форма на непредпазливостта и се изразявала в това, че при
извършване на деянието субектът не е предвиждал настъпването на последиците, но
е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят. Тоест в случая било
необходимо да има последици и то вредни, а съгласно заповедта не били настъпили
вредни последици. Щом нямало последици, жалбоподателят нямало какво да
предвижда и нямало такава форма на вина небрежност. Нещо повече - щом нямало
вредни последици, деянието било явно маловажно и нямало необходимост от
наказание.
Не бил спазен и редът за
провеждане на производството, предвиден в раздел II от Инструкция 8121з-470 /27
.04.2016г. и глава осма от ЗМВР.
Всички тези нарушения на
материалния закон и производствените правила накърнявали правото и възможността
жалбоподателят да се защити адекватно, с оглед на което същият моли да бъде
отменена изцяло като незаконосъобразна Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на държавен служител от МВР с номер № 272з-1836/19.06.2020г.,
издадена от старши комисар Ангел Цанков - Директор на ОДМВР - гр.Хасково.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Прави се
искане за присъждане на произтеклите от делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор
на Областна дирекция на МВР – Хасково, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание посочва, че жалбата е неоснователна. Моли за постановяване на
решение, с което обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да
бъде потвърдена. Прави искане, при отмяна на обжалвания акт, на жалбоподателя
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
В Писмо peг.№
3286p-21568/18.05.2020г. на Главна дирекция „Национална полиция“ - София до
Директора на ОДМВР – Хасково се посочва, че в хода на осъществяване на
методическа помощ и контрол е извършена проверка, при която е установено, че
при издаване на Наказателно постановление № 19-1253-00509/25.06.2019г. от
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково срещу лицето Д. С. Н.неправилно е
наложено наказание по чл. 638, ал. 3 от КЗ, въпреки наличието на данни за
повторност в рамките на едногодишния срок, при която наказанието е следвало да
се наложи по чл. 638, ал. 5 от КЗ. Посочено е, че следва да бъде разпоредено
извършването на проверка и предприемане на действия по дисциплинарен ред, за
резултатите от която ГДНП следва писмено да бъде уведомена в срок до
15.06.2020г.
В писмото са цитирани два
акта за установяване на административно нарушение и издадените въз основа на
тях наказателни постановления, с първото от които на Д. С. Н.за извършено
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание (НП № 17-1253-002529/11.05.2018г.,
влязло в сила на 14.06.2018г.)
и второ наказателно постановление, с което за извършено на 02.01.2019г.
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ същият е отново наказан - Наказателно
постановление № 19-1253-00509/25.06.2019г., издадено от Д.Х.Ч. – началник на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Във връзка с така
постъпилото писмо, със Заповед рег. № 272з-1539/22.05.2020г. на Директора на
ОДМВР – Хасково е разпоредено да се извърши проверка на изнесената информация и
при установяване на данни за нарушение на служебната дисциплина комисията да
предложи налагането на съответно дисциплинарно наказание на служителя. Проверката
е възложена на комисия, определена поименно в заповедта, като е указано за
резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва
най-късно до 12.06.2020г.
В хода на дисциплинарното
производство от Д.Х.Ч. е представено Сведение (л. 42), заведено с рег. № 272р-12355/02.06.2020г.,
в което същият посочил, че като началник на сектор „Пътна полиция“ е въвел
практика, когато му се предлагат наказания по съставени АУАН по ЗДвП и КЗ от инсп.С.
Х. и ст.инсп.З. И., да се извършва справка за повторност за тези нарушения, в
които го изисква Законът за движение по пътищата и Кодекса на застраховането. Посочил
е, че е разпоредил на двамата служители, когато му представят АУАН, освен
предложението за съответния член, по който да се накаже нарушителят, да
извършват и справка за повторност, като в горната част на акта да се изписва
има или няма повторност и наказващия член. За извършената проверка и
изготвеното предложение да се полага подпис от съответния служител.
В посочения случай по процесното
НП № 19-1253-000509/25.06.2019г., издадено въз основа по АУАН серия
"Д" № 801188/02.01.2019г., инсп.С. Х. извършил справка за повторност
и в горната част на акта предложил наказание по чл. 638, ал. З от КЗ, като също
така при направената справка за наличие на повторност по чл. 638, ал. 5 записал
собственоръчно, че няма наличие/данни за повторност, видно от въпросния АУАН.
Това обстоятелство въвело в заблуждение Ч., който подписал така издаденото наказателно
постановление.
За резултата от
извършената проверка от комисията е изготвена Справка рег. № УРИ 272р-13166/12.06.2020г.
(л.17-24). В тази справка е посочено, че на 15.12.2017г. на лицето Д. С. Н.е
съставен АУАН, серия Д № 7***** за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
за което било издадено НП № 17-1253-002529/11.05.2018г. от СПП при ОДМВР -
Хасково, с което е наложено наказание по чл. 638, ал. 3 от КЗ, връчено на
06.06.2018г. и влязло в сила на 14.06.2018г.
На
02.01.2019 г. срещу лицето Николов бил съставен друг АУАН, серия Д, № 801188 за
извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което било издадено НП №
19-1253-000509/25.06.2019 г. от СПП при ОДМВР - Хасково, като неправилно е
наложено наказание по чл. 638, ал. 3 от К3, въпреки наличието на данни за
повторност в рамките на едногодишния срок, при което наказанието е следвало да
се наложи по чл. 638, ал. 5 от КЗ.
Цитирани
са относимите според комисията факти, установени от събраната в хода на
проверката писмена информация. Обсъдена е създадената организация на работа за служителите в група „Отчет
на ПТП, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“
в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Хасково и факта, че поради големия обем от
работа, състояща се в информационно-аналитична и писмена дейност, началникът на
сектор "ПП" чрез устно разпореждане е организирал дейността по
издаване на АУАН и наказателни постановления, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция
№ 81213-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, целяща улесняване на работния
процес, качествено и навременно изпълнение на служебните задължения. Посочено
е, че при изпълнение на тази заповед, видно от снетите писмени обяснения от служителите,
е установено, че инспектор С. Х. е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо
се в "небрежност в служебната дейност". По отношение на жалбоподателя
е посочено, че негово задължение на административнонаказващ орган, оправомощен
със Заповед с № 1253з- 260105.12.2018г. на Директор ОДМВР - Хасково, е да следи
за законността и правилността на издаваните от него наказателни постановления.
При определяне на санкцията Ч. бил длъжен, като е подписал въпросното НП №
19-1253-000509/25.06.2019 г. по АУАН серия "Д" № 801188/02.01.2019г.
по описа на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна
полиция" при ОДМВР - Хасково да се съобрази с Кодекса на застраховането,
като бъде наложено наказание по чл. 638, ал. 1, т. 5 от КЗ. Заявено е, че с действията
си гл.инсп. Д.Ч. е допуснал "пропуск в прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност" по смисъла на чл.199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - "неизпълнение на служебните
задължения", а именно неизпълнение на основно длъжностно задължение,
служителят да "Познава Закона за движение по пътищата, Кодекса за
застраховането, Закона за български лични документи и издадените на тяхна
основа подзаконови нормативни актове", съгласно Типова длъжностна
характеристика за длъжността Рег. № 3286р-19507/11.11.2015 г. С оглед на това комисията
е предложила за така установеното нарушение на служебната дисциплина на гл.
инспектор Д.Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание "Писмено
предупреждение" за срок от 6 месеца.
С покана
рег.№ 272р-13345/15.06.2020г. Д.Ч. е поканен на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да се яви на 15.06.2020г. в 16.00 ч. в ОДМВР – Хасково административна
сграда на СПП, за да се запознае със справка рег.№ 272р-13166 от 12.06.2020г. и
всички материали от извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, образувана
със Заповед рег.№ УРИ 272з-1539/22.05.2020г. на Директор ОД на МВР - Хасково.
Указано е, че в срок 24 часа след запознаването с обобщената справка има право
да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Директора на ОД на
МВР - Хасково, относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка,
правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи
доказателства за твърденията си. Посочено е също, че ако на указаната дата, час
и място не се яви да се запознае с обобщената справка от проведеното
дисциплинарно производство или не даде допълнителни обяснения или възражения,
това ще бъде считано за отказ по зависещи от него причини. Поканата е връчена
на лицето на 15.06.2020г. в 16.40 ч. срещу подпис.
Жалбоподателят се е
запознал със Справка рег. № УРИ 272р-13166/12.06.2020г. на 15.06.2020г. в 16.40
часа, което е удостоверено с подпис на същия.
На 19.06.2020г. е издадена
атакуваната в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Със същата на главен инспектор Д.Х.Ч., началник на сектор
"Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР
- Хасково, за „пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност“, на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ЗМВР, вр.
с Типова длъжностна характеристика за длъжността „началник сектор Пътна полиция
към отдел Охранителна полиция при ОДМВР с рег.№ 3286р-19507/11.11.2015г, вр.
чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, за това, че извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, като с
деянието си, изразяващо се в това, че на 25.06.2019г. подписал НП № 19-1253-000509/25.06.2019г.,
издадено въз основа на АУАН серия Д, N№ 801188/02.01.2019г. по описа на сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-Хасково, като не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 5 от Кодекса на застраховането, въпреки че
съгласно Типова длъжностна характеристика за длъжността му с рег.№ 3286р-19507/11.11.2015г.,
като основно длъжностно задължение е изведено служителят да "Познава
Закона за движение по пътищата, Кодекса на застраховането, Закона за
българските лични документи и издадените на тяхна основа подзаконови нормативни
актове". Предвид факта, че съгласно Заповед рег.№ 21253з-260/05.12.2018г.
на директора на ОДМВР-Хасково, главен инспектор Д.Ч. бил оправомощен като
административно-наказващ орган, който да следи за законността и правилността на
издаваните от него наказателни постановления, с действията си извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР -
неизпълнение на служебни задължения, което деяние е съставомерно по смисъла на
чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, като за същото се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца
до 6 месеца. Посочено е, че след като се е запознал с материалите от
проверката, приключила със справка peг.№ 272р-13166/12.06.2020г. по описа на ОДМВР-Хасково
и събраните доказателства, приложени по преписката, взел предвид тежестта на
нарушението - не е тежко нарушение на служебната дисциплина, съгласно
разпоредбите на ЗМВР, настъпилите от него последици – установено е, че това е единичен случай, като
няма данни за други подобни нарушения, формата на вината - извършено е по
непредпазливост, предвид установените факти и обстоятелства при проверката и
дадените писмени обяснения, цялостното поведение на държавния служител по време
на службата - съгласно приложената кадрова справка има наложени 5 броя
дисциплинарни наказания и е награждаван 8 пъти, поради което се обосновава
максимален размер на наложеното наказание.
Заповедта е връчена на
дисциплинарно наказаното лице на 12.03.2020г. срещу подпис, а жалбата е
постъпила в Административен съд – Хасково на 25.03.2020г., с пощенско клеймо от
24.03.2020г.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията
си пред съда свид.С. Х. – инспектор в група „Отчет на ПТП,
административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково заяви, че сред служебните му задължения
е да предлага издаване на НП за
нарушения по съставени АУАН, във връзка с налагане на глоби по ЗДвП и Кодекса
на застраховане. В конкретния случай свидетелят предложил на началника на
сектор „Пътна полиция” – Д.Ч., да бъде наложено наказание по Кодекса на
застраховане, като не упоменал, че има повторност, подведен от факта, че при
извършване на първото нарушение лицето било непълнолетно. Касаело се за
утвърдена практика при административното наказване и създадена от началника на сектор
„Пътна полиция” - г-н Д.Ч. организация, при която свидетелят и началникът на
групата предлагали на началника на сектора съответното наказание, като
саморъчно изписвали и дали в конкретния случай деянието е извършено при
условията на повторност след справка в системата. Това се налагало заради
големия обем работа в сектор „Пътна полиция“.
Така изложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е
издадена от Директора на ОД на МВР - Хасково, който е компетентен орган,
съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, да налага наказания по чл. 197,
ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР, каквото е и наложеното с процесната заповед.
При
издаването на обжалвания акт са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1
от ЗМВР, като заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от
констатиране на нарушението и в едногодишния срок от извършването му.
Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия,
би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. №
УРИ 272р-13166 от 12.06.2020г. на комисията, назначена за изясняване на случая.
Тоест при издаване на процесната заповед на 19.06.2020г. този срок не е бил
изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период по-дълъг от една година между
датата на описаното в заповедта деяние и датата на издаване на заповедта –
датата на описаното в обжалвания акт нарушение е 25.06.2019г., а датата на
налагане на дисциплинарното наказание – 19.06.2020г., следователно визираният в
нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР едногодишен срок не е изтекъл.
Не
се установява и наличие на нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно – дисциплинарно
наказващият орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Видно от приобщения по делото доказателствен материал, след
изготвяне на справка с рег. № УРИ 272р-131668/12.06.2020г. на комисията, на
жалбоподателя с покана рег. № 272р-13345/15.06.2020г. е предоставена възможност в 24 ч. срок от
получаването й, да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за
твърдените от него факти и обстоятелства, като поканата е била връчена на
оспорващия на 15.06.2020г.
Реквизитите,
които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на
оспорения, са изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната
разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието,
което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта.
В
случая оспореният акт е обективиран в писмена форма, но не са спазени всички изисквания
на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието на акта, доколкото в заповедта
не е посочен съществен реквизит от обективната страна на дисциплинарното
нарушение, а именно: мястото на извършването му. Мястото на осъществяване на
нарушението е съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние
на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така, защото посочването му е свързано
с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващия орган,
установяване на релевантните за спора факти, териториалната компетентност на
съдебната инстанция, а и поради създаване на необходимите гаранции за
упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в
невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и
оттук да се защити пълноценно, както и с оглед възможността съдът да упражни
адекватен съдебен контрол при преценка на законосъобразността на един
административен акт. Това е така, тъй като дисциплинарната отговорност се
ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от
фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е
доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е
налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е
налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на наказаното лице. За да бъде установено дали с конкретното си
поведение едно лице е съставомерно, предполага надлежно описание на съответното
нарушение, включително с посочване на мястото, на което то е осъществено и
извличане на този елемент на деянието по тълкувателен път е недопустимо.
Описаното
по-горе допуснато нарушение на формата на акта безспорно води на извода, че
същият е незаконосъобразен, и е налице основание за отмяна визирано в чл. 146,
т. 2 от АПК.
За
пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи и съображения по
материалната законосъобразност на оспорената заповед.
Между
страните не е спорно, че жалбоподателят има качеството на административно-наказващ
орган в ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, касателно установени
нарушения на Закона за движение за пътищата, Кодекса на застраховането, Закона
за българските документи за самоличност и издадените на тяхна основа
подзаконови нормативни актове. Като такъв, последният безспорно следва да съобразява прилагането на
разпоредбите на тези закони, както и на Закона за административните нарушения и
наказания. По делото като писмено доказателство е прието Наказателно
постановление № 19-1253-00509/25.06.2019г., в което като негов издател е
посочен именно жалбоподателят. Видно от съдържанието на същия санкционен акт, с
последния е наложено административно наказание на основание чл. 638, ал. 3 от
К3, като се твърди, че предвид наличните в случая данни за повторност, приложение следвало да намери
текстът на чл. 638, ал. 5 от КЗ.
Дори и обаче да се приеме,
че като не е съобразил този факт, жалбоподателят е нарушил служебните си
задължения, съображения в противовес на което ще бъдат изложени по-долу, това
негово деяние неправилно е квалифицирано като наказуемо на основание чл. 199,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. За да се квалифицира едно дисциплинарно нарушение като
пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, е необходимо да се докаже, че съответният служител не познава
съответните разпоредби, поради което и допуска грешки при прилагането им в
служебната си дейност. По делото не са събрани доказателства и липсват
твърдения от страна на ответника, че са налице и други случаи, в които
жалбоподателят е издавал идентични наказателни постановления, а материалите по
делото по никакъв начин не водят на извода, че оспорващият не познава
нормативната уредба, касаеща установяването и санкционирането на
административни нарушения. Напротив, в случая се установява, че поради създадената
организация на работа в подопечния му сектор, при преглеждане на материалите по
процесната административнонаказателна преписка, жалбоподателят е пропуснал да
провери и установи дали действително не е налице повторност преди издаване на
наказателното постановление. Това е видно и от обясненията, които е дал в хода
на административната процедура, и от всички събрани в тази процедура и в
настоящото производство писмени и гласни доказателства. Следователно това
негово поведение евентуално би указало наличие на небрежност при осъществяване
на конкретната служебна дейност, а не пропуски в изучаване и прилагане на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
На следващо място, следва
да се отбележи, че квалифицирането на деянието на жалбоподателя като
дисциплинарно нарушение по 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР не следва пряко от
установените факти, а е резултат от направен от дисциплинарно-наказващия орган
извод за допуснато от него неправилно приложение на материалноправна норма при
изпълнение на административнонаказателна дейност – налагане на административно
наказание с наказателно постановление. Административно-наказателната дейност,
осъществявана от органите на МВР, по естеството си е правораздавателна дейност.
Тя приключва с правораздавателен акт, в случая – наказателно постановление,
чрез което е разрешен правен спор, възникнал по повод на извършено
административно нарушение, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Контролът за
законосъобразност на така извършената дейност, включващ и преценката за
правилната квалификация на нарушението и санкционирането на извършителя му с
предвиденото в закона административно наказание, може да бъде осъществен само
по реда и от органите, предвидени в закона. В случая правораздавателният акт,
който е издал жалбоподателят и във връзка, с който е прието, че е извършил
дисциплинарно нарушение, е наказателно постановление. Същото влиза в сила от
момента на изтичане на законоустановения срок за неговото обжалване (при липса на жалба, както в случая), и с изтичането на който срок се
удостоверява, че нарушителят е съгласен с констатацията на
административно-наказващия орган за извършването на административно нарушение и
с наложеното му за него наказание. Осъщественото с наказателното постановление
приложение на закона може да бъде проверявано единствено по съдебен ред, при
надлежно депозирана в законоустановения срок жалба, подадена от легитимирано
лице. С правомощие за проверката му за законосъобразност не разполага
дисциплинарно-наказващия орган. Затова направеният в настоящия случай извод от
последния, че жалбоподателят е приложил неправилно закона не обуславя основание
за търсене на дисциплинарна отговорност от същия.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а Заповед №
272з-1836/19.06.2020г. на Директора на ОДМВР - Хасково, с която на
жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР,
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест
месеца е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената
форма и в противоречие с материалния закон - основание за отмяна на същата по
аргумент от чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.
С оглед изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на жалбоподателя
искане за възстановяване на разноските. Установява се по делото общ размер на
последните от 510 лв., от които 10 лв. – държавна такса и 500 лв. – платен
хонорар за адвокат, който хонорар е близък до минималния размер и съответно съдът
не счита същия за прекомерен, съпоставен с определените минимални
възнаграждения по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Х.Ч. с ЕГН : ********** ***, Заповед №
272з-1836/19.06.2020г., издадена от Директора на ОД на МВР - Хасково, с която
на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати Д.Х.Ч. с
ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направените от жалбоподателя
разноски по делото.
Решението на основание чл. 211, ал. 1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: