Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 23.09.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ АВГУСТ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА………..…и в присъствието на прокурора………………………………..….като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 876 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

                     Постъпила е искова молба от Г.П.П. ***, понастоящем в затвора-Плевен, чрез пълномощникът му адв. М.М. от ПАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата,  ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство. 

В исковата молба се твърди, че в края на м.юни 2010г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по пр.пр. № 2590/2010г. по описа на СОП и ДП № 429/2010г. по описа на РУ на МВР-С., за това че на неустановена дата през 2008г. до 23.07.2010г. в гр.София и в гр.Червен бряг Г.П.П. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, заедно със В.П.К. и М.Р. И.-престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК, както и че на 20.06.2010г., около 4.30ч. на пътя от к.к.“***“-с.***, община С., Софийска област, като извършител в съучастие с П.В.С./като подбудител и помагач/ и В.П.К. и М.Р. И./помагачи/ е извършил опит умишлено да умъртви повече от едно лице-Ю.С.Г. и Б.Х.В., и двамата от с.***, по начин и със средства опасни за живота на мнозина-автоматично огнестрелно оръжие, като деянието е извършено предумишлено и по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ-престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Обвиненията са за изключително тежки престъпления, за които са предвидени в НК най-тежките наказания. 

Твърди се, че от момента на привличането му като обвиняем спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която реално е търпял в продължение на 17дни, тъй като след тази дата е започнал да изтърпява влязла в сила присъда, с която му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“. С постановление на ОП-София от 19.08.2015г. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено, поради липса на доказателства, че деянието е извършено. Твърди, че през 5-те години, в който е продължило наказателното производство спрямо него, живота и психиката му са били разсипани.Само при мисълта, че без да е виновен, го грози доживотна присъда, живота му е изгубил смисъл. Продължително време е бил обект на медийни публикации, с негови снимки с белезници.“Жесток убиец“ и други подобни квалификации са позоряли името му и семейството му.Бил е изключително унизен, а от затвора не е имало начин да се защити и да каже, че това не е вярно, че не е извършителят и че няма нищо общо с този случай. Ищецът твърди, че през тези пет години на абсолютен „кошмар“ е изгубил всичко-семейство, приятели, авторитет.

 В заключение ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответника Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 500 000лв,   представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015г.Претендират се и направените по делото разноски.Към исковата молба е приложено постановление прекратяване на досъдебното производство спрямо ищеца от 19.08.2015г. на СОП.   

  В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Пламен Райнов, в който се излага становище, че прокуратурата не е в състояние да вземе конкретно становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, тъй като от приложената кореспонденция с ОП-София, се вижда, че ДП № 429/2010г. по описа на РУМВР – С., пр.пр.№ 2590/2010г. по описа на ОП-София, понастоящем се намира в СГС, където е приложена към гр.д. № 3528/2016г. на СГС. Становището най-общо се свежда да размера на иска, който Прокуратурата счита за завишен. Счита, че липсват доказателства за задържане под стража за 17дни, както и за медийни публикации, а също и за твърдените негативни последици върху живота на ищеца. Особено като се има предвид, че по същото време спрямо него са водени и други ДП, по две от които НОХД № 36/2011г. на ПлОС и НОХД № 953/2011г. на ОС-Варна, за деяния извършени съответно през 2009г. и през 2005г., за които са му наложени наказания ЛС от по 20години, като ищецът е осъждан общо шест пъти.Прокуратурата счита, че претенцията е погасена с изтичането на три годишна давност.Счита, че няма основание за допускане на гласни доказателства, без да са посочени имената на свидетелите и обстоятелствата, за които ще свидетелстват. Моли да бъде изискано от СГС ДП № 429/2010г. по описа на РУМВР – С., пр.пр.№ 2590/2010г. по описа на ОП-София, приложено към гр.д. № 3528/2016г. на СГС.Моли да се приложат наказателните дела посочени по-горе на ПОС и ВОС или постановените по тях присъди, за установяване кога е търпяно „задържане под стража по тях“.Към отговора са приложени актуална справка за съдимост на ищеца и писмо по ел. поща до Оп-София от 28.11.2019г. и отговор от 29.11.2019г.  

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2/сега т.3/, изр. 2 ЗОДВПГ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

                      Предявеният от ищеца Г.П.П. *** е с правно осн.чл.2, ал.1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ  срещу Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв., претърпени в резултата на обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК, и на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за които е било прекратено наказателното производство   поради това че деянието не е извършено от лицето, с постановление на ОП-София от 29.08.2015г. по ДП № 429/2010г. на РУ на МВР-С..                               Твърди се наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата,  Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно производство за посочените в исковата молба обвинения в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който това производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното към исковата молба постановление от 19.08.2015г. на ОП-София, че срещу ищеца и други лица е било образувано досъдебно производство № 429/2010г. по описа на РУ на МВР-С., пр.пр. № 2950/2010г. по описа на ОП-София и на 24.07.2010г. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 24.07.2010г. за това че 1. На неустановена дата през 2008г. до 23.07.2010г. в гр.София и в гр.Червен бряг Г.П.П. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, заедно със В.П.К. и М.Р. И.-престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК, както и затова че 2. На 20.06.2010г., около 4.30ч. на пътя от к.к.“***“-с.***, община С., Софийска област, като извършител в съучастие с П.В.С./като подбудител и помагач/ и В.П.К. и М.Р. И./помагачи/ е извършил опит умишлено да умъртви повече от едно лице-Ю.С.Г. и Б.Х.В., и двамата от с.***, по начин и със средства опасни за живота на мнозина-автоматично огнестрелно оръжие, като деянието е извършено предумишлено и по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ-престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Няма спор, че обвиненията са за изключително тежки престъпления, за които НК предвижда най-тежките наказания. Безспорно е, а се установява и от писмото на л.125 от делото, че ищецът е бил задържан под стража за единадесет дни от 24.07.2010г.  – до 03.08.2010г

Няма спор, че по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия и събрани много доказателства, в продължение на около пет години, като с цитираното постановление от 19.08.2015г. производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради това че обвинението не е доказано, т.е. поради липса на доказателства, че деянията са извършени от обвиняемия Г.П.П..

Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу нея наказателен процес. От разпита на св. А.Т.И. се установява, че познава ищеца и знае, че в момента е в затвора. Твърди, че много се е учудила от задържането му, за което е узнала от телевизионно излъчване преди десет години. Разбрала е, че е задържан заради убийството на Ю.Г.по време, когато е бил на почивка със съпругата и детето си.     Детето тогава е било на три-четири години и задържането на баща му през нощта му се е отразило зле, а Г. се е притеснил много заради изживяването на детето му.Твърди, че детето на Г. е момиченце и когато свидетелката го е завела в ареста, за да види баща си, то е плачело и не е искало да влезе вътре, защото имало полицаи.  Свидетелката дава показание, че Г. е бил задържан за кратък период около 15-20 дни.   До тогава свидетелката не знае той да е бил задържан. Когато е излязъл хората започнали да го сочат с пръст и да казват, че е „килър“. Детето му е питало свидетелката защо баща ѝ е убиец, а Г. се чудел, как ще обясни на детето си, че не е убиец. Семейството му в момента е във Финландия, закупили са си къща и живеят там.За наказанието което изтърпява в момента свидетелката счита, че Г. е невинен и е осъден неправилно.Твърди, че когато е бил осъден на доживотен затвор, се е чудел как ще живее. Твърди, че го посещават в затвора като негови приятели.

От показанията на св. М.Н.И. се установява, че познава Г. от както се е оженил за Д.П., тъй като са съседи. Твърди, че Г. от 2010г. е в Плевенския затвор.Знае, че е бил задържан за убийство през 2010 година, когато е бил на море със семейството си. Задържането е било за кратко, но след 24 часа отново е бил задържан и от тогава не е излизал от ареста, но свидетелят не знае по кое дело е било задържането му. Г. е казвал, че не е виновен по повдигнатите му обвинения. Бил е много привързан към детето си, много се е грижил за него и много тежко е изживявал раздялата им. Когато са задържали Г., свидетелят е помагал на съпругата му, тъй като е  останала без пари. Твърди, е след това Г. и Д. са се развели и  Д. е заминала за Финландия. Свидетелят твърди, че на Г. му се е разбил живота, въпреки че е бил едно кротко момче, което си е гледало семейството. Ползвал се е с добро име и никой в селото му не е вярвал, че е извършил това, в което са го обвинили. Свидетелят дава показание, че хората и сега си го уважават.

 

 

     Съдът като съобрази, че свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират помежду си и с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, приема че показанията са обективно и безпристрастно дадени пред съда.Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищеца е бил задържан за кратко време за убийството на Ю.Г. кореспондират с писмените доказателства, установяващи задържане за 11 дни. Същевременно показанията на свидетелите и писмените доказателства/справка за съдимост на л.39 от делото/ сочат, че от 11.08.2010г. до превеждане на присъдата по НОХД № 3682011г. на Плевенски ОС в изпълнение, ищецът се е намирал в следствения арест с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което е било приспаднато от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 20 години при строг режим в затвора в гр.Плевен. Въпреки че не беше приложено наказателното производство по пр.пр.№ 2590/2010г. по описа на ОП-София и ДП № 429/2010г. по описа на РУ на МВР-С., поради прилагането им по друго гражданско дело, безспорно е по настоящото дело, че наказателният процес срещу ищеца е продължил около пет години на фаза досъдебно производство.Повдигнато незаконно обвинение е за умишлени престъпления, за които се предвижда наказаниe лишаване от свобода от 3 до десет години за първото и от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна – за второто престъпно деяние. 

  При така установено, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконно обвинение за две тежки умишлени престъпления, които са били разследвани в продължение на пет години и два месеца, преди да бъде прекратено наказателното производство, като за единадесет дни от тях – той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. През този период е търпял негативни изживявания свързани с процесуалните действия спрямо него, несигурност, напрежение и стрес от висящото тежко обвинение и  възможност за внесяне на обвинителен акт и осъждане. Не се установи П. да е бил в изолирана килия и това да е било в причина връзка с тези обвинения. Наказателното производство е продължило твърде дълго, но разследваните престъплния убийство и участие в организирана въоръжена престъпна група са тежки, с множество обвиняеми лица и голям обем доказателства. Няма по-конкретни данни за интензитета на търпените неимуществени вреди. Липсват преки доказателства за променено отношение на хора от по-широк кръг от обществената среда на ищеца, което да е следствие от това наказателно производство срещу Г.П.. В тази насока не може да се приеме за особено значително злепоставянето му при повдигнато обвинение от вида на процесното, при положение, че има две влезли в сила присъди за подобни деяния и по същото време е изтърпявал наказание за такова.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид тежестта на обвиненията и наказаниeто, което НК предвижда да тях и обстоятелството че обвиняемият е бил задържан за кратко време. От друга страна следва да се вземе предвид, че той е бил осъден за друго убийство/присъда по приложеното НОХД № 36/2011г. на ПОС/ и опит за убийство/присъда по НОХД № 953/2011г. на ОС-Варна и изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода. При изложените съображения, съдът намира, че на ищеца Г.П. се следва обезщетение от 5 000 лв. Този размер е в съответствие с тежестта на вредата и се явява справедлив, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД. Недоказани останаха твърденията, че през 5-те години, в който е продължило наказателното производство, живота и психиката му са били разсипани и че само при мисълта за грозящата го доживотна присъда, живота му е изгубил смисъл.От една страна – лисват конкретни доказателства за психичното му състояние през този период и от друга – не е доказана причинна връзка именно с настоящото обвинение, доколкото паралелно са се провеждали три наказателни производства. Липсват доказателства и за твърдението, че продължително време ищеца е бил обект на медийни публикации, с негови снимки с белезници и че “жесток убиец“ и други подобни квалификации са позоряли името му и семейството му. Поради осъдителните присъди, с които другите две наказателни производства са приключили, съдът приема за недоказано и твърдението, че процесуалните действия през тези пет години, през които е протекло разследването по пр.пр.2590/2010г. по описа на СОП са причинили на ищеца абсолютен „кошмар“ и вследствие на тях той е изгубил всичко-семейство, приятели, авторитет.При това положение, определянето на обезщетение в по-голям размер от посочения, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на критерия по чл.52 ЗЗД.

        Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 1 и 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в размер на 5000лева. Сумата се дължи ведно със законната лихва върху нея от завеждане на делото. За разликата до заявената претенция от 500 000лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Вземането не е погасено по давност, предявено е преди изтичане на общата петгодишна давност.Основателно е възражението за изтекла погасителна давност само за сумата на лихвата върху главницата от 5000лв., която е тригодишна, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 01.09.2015г. и е изтекла на 01.09.2018г.- преди завеждане на делото, на основание чл.111,б.”в” ЗЗД. В практиката си ВКС приема, че няма основание по отношение на вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди да се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която касае главницата, като не се споделя становището, че вземането за лихва има също обезщетителен характер.  

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ, съобразно представените списък с разноските и договор за правна помощ, както и съобразно уважената част от иска, в размер на 50.10лв.

Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на Г.П.П., ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора Плевен, на основание чл. 2, ал. 1, т.1 и 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 24.07.2010г. до 01.09.2015г., в резултат  на обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК и на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по което наказателното производство пр.пр.2590/2010г. по описа на СОП, ДП № 429/2010г. по описа на РУ на МВР-С. бряг е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2019г. до окончателното ѝ заплащане, като Отхвърля иска в останалата му част за разликата над 5 000 лв. до 500 000 лв., като неоснователен и недокАЗАН.

       осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на Г.П.П., ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора Плевен, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 50.10лв. за направени по делото разноски

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              Окръжен съдия: