Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 31.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 169 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на С.Г.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** срещу Ревизионен
акт № Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г., издаден на основание чл.119, ал.2
от ДОПК от Е.Х.С.– началник сектор и Й.Р.К.– гл.инспектор по приходите,
потвърден с Решение № 84/03.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП.
В
жалбата се изразява несъгласие с издадения РА, като са обективирани подробни
възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва твърдението, че „чрез
прикриване на неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на дружеството,
управителката е укрила факти и обстоятелства от приходната администрация“,
доколкото несъстоятелността следва да се заяви пред окръжния съд, а не пред
НАП. Сочи, че, в хода на ревизията не е установено дали дружеството е било
неплатежоспособно и дали са налице предпоставките за откриване на производство
по обявяване в несъстоятелност. Счита, че не е установена невъзможността да се
платят задълженията на дружеството, като в тази връзка сочи, че не са
анализирани отчетите на дружеството, публикувани в Търговския регистър.
Оспорващата се позовава на изтекъл срок за образуване на ревизионно
производство по чл.109 от ДОПК, като счита, че по отношение на задълженията,
възникнали до 2015г. е изтекла погасителната давност, предвидена в закона.
Наред с изложеното отрича наличието на предпоставки за ангажиране на
отговорността ѝ на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, в редакцията на
закона до 31.01.2017г. – дата, до която е била управител на посоченото
дружество. Аргументира становище за неприложимост на законовите разпоредби,
приети и/или изменени след тази дата. Въз основа на изложените в жалбата
аргументи обосновава твърдение, че оспореният ревизионен акт е
незаконосъобразен, поради което е отправено искане за неговата отмяна.
С
обжалвания ревизионен акт на оспорващата е вменена отговорност по чл.19 от ДОПК
за задължения на „Р.И.“ ЕООД с ЕИК ........, както следва: 1. КД за период
01.01.2012гт. до 31.12.2014г. – общ размер 1128,84лв, в това число главница
605,81лв. и лихва 523,03лв.; 2.ДДФЛ за период 01.01.2013г. до 30.06.2016г. в
общ размер на 5927,08лв, в това число главница 3635,07лв. и лихва 2292,01лв.;
3. ДДФЛ, свободни проф. за периода 01.10.2015г. до
30.06.2016г. в общ размер на 949,67лева, в това число главница 594,00лв. и
лихва 355,67лв.; 4. ДДС за периода 01.06.2012г. – 31.05.2016г. в общ размер
36640,55 лева, в това число главница 22278,79лв. и лихва 14361,76лв.; 5. ДОО за
периода 01.05.2012г. – 30.06.2016г. в общ размер на 10040,77лв., в това число
главница 6160,68лева и лихва 3880,09лв.; 6. ЗОО за периода 01.05.2012г. –
30.06.2016г. в общ размер на 2910,16лв., в това число главница 1782,17лева и
лихва 1127,99лв.; 7. УПФ за периода 01.05.2012г. – 30.06.2016г. в общ размер на
2809,65лв., в това число главница 1726,17лева и лихва 1083,48лв. Общият размер
на задълженията, определени с РА, предмет на оспорване, е 60406,72 лева, от
които 36782,69 лева главница и 23624,03 лева лихва.
По
докладваната от съда жалба е било образувано АД № 186 за 2022 г. по описа на
ШАдмС, приключило с Решение № 123 от 04.11.2022г. по описа на ШАдмС, което след касационно
обжалване пред ВАС е образувано АД № 524 за 2023г. по описа на ВАС, приключило
с Решение № 6953 от 26.06.2023 г., с което състав на ВАС е отменил Решение №
123 от 04.11.2022г. по АД № 186 за 2022
г. на Административен съд – Шумен, в частта с която е отменен РА № Р-03002721004050-091-001/11.03.2022
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с
решение № 84/03.06.2022 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- гр. Варна, в частта
му, с която на С.Г.К. от гр. Шумен е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК за
задължения на „Р.И.“ ЕООД за данъци и осигурителни вноски, както следва:
-
КД по ЗКПО за периода 01.01.2012 г.
– 31.12.2014 г. в общ размер на
1128,84 лева, от които главница
605,81 лв. и лихва 523,03 лв.;
-ДДФЛ
за 2013 г. (ред 4 и ред 7 от РА), в общ
размер на 106,82 лв. (лихва);
-ДДС
за периода 01.06.2012 г. до 30.11.2015 г. в общ размер на 18037,98 лв., от
които главница 10720,02 лв. и лихва 7317,96 лв.;
-ДОО
за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27 лв., от
които главница 514,72 лв. и лихва 477,55 лв.;
-
ЗО за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
-УПФ
за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от
които главница 131,25 лв. и лихва 122,29 лв.
Делото
е върнато в тази му част за ново разглеждане на друг състав на същия съд, и е
оставено в сила решение № 123 от 04.11.2022 г. по АД № 186/22 г. на
Административен съд-Шумен в останалата му част, респ. в останалата част
съдебният акт е влязъл в законна сила на 26.06.2023 г.
Настоящият
състав на Шуменски административен съд е сезиран с повторно разглеждане на
делото в отменената част от съдебното решение, а именно за задължения през
данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., подробно обективирани в
диспозитива на решението.
Ответната
страна – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, депозира
молба-становище рег. № ДА-01-2145/04.10.2023 г. чрез гл.юрисконсулт М.М., с
която оспорва жалбата. Релевира доводи за правилност на ревизионния акт и моли
оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на
разноски.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт №
Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Е.Х.С.– началник сектор и Й.Р.К.– гл.инспектор по приходите, потвърден
с Решение № 84/03.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на С.Г.К. от гр. Шумен е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК за задължения на „Р.И.“ ЕООД за данъци и осигурителни вноски, както
следва:
-
КД по ЗКПО за периода 01.01.2012 г.
– 31.12.2014 г. в общ размер на
1128,84 лева, от които главница
605,81 лв. и лихва 523,03 лв.;
-ДДФЛ
за 2013 г. (ред 4 и ред 7 от РА), в общ
размер на 106,82 лв. (лихва);
-ДДС
за периода 01.06.2012 г. до 30.11.2015 г. в общ размер на 18037,98 лв., от
които главница 10720,02 лв. и лихва 7317,96 лв.;
-ДОО
за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27 лв., от
които главница 514,72 лв. и лихва 477,55 лв.;
-
ЗО за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
-УПФ
за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от
които главница 131,25 лв. и лихва 122,29 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на
ревизионния акт по административен ред, поради което е допустима.
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните
и материално правните разпоредби по издаването му.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че С.Г.К.
е с постоянен адрес в гр.Шумен, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна
териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03002721004050-020-001/16.07.2021г., издадена от Е.С.Х.– началник сектор, за
установяване на отговорността на С.Г.К. за задължения на „Р.И.“ ЕООД – Шумен, с
обхват следните видове задължения: 1. отговорност за корпоративен данък по ЗКПО
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г.; 2. отговорност за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от
01.08.2013г. до 30.06.2016г.; 3. отговорност за данък върху доходите на
физически лица – свободни професии, граждански договори и др. за периода от
01.10.2015г. до 30.06.2016г.; 4. отговорност за данък върху добавената стойност
за данъчни периоди от 01.12.2012г. до 31.05.2016г.; 5. отговорност за ДОО - за
осигурители за периода от 01.05.2012г. до 31.01.2017г.; 6. отговорност за
вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.05.2012г. до
31.01.2017г.; 7. отговорност за УПФ – за
осигурители 01.05.2012г. до 30.06.2016г.
Със ЗВР
са определени Й.Р.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията)
и Н.ЙМ.- инспектор по приходите, да извършат ревизията.
Определен
е срок за завършване на ревизията – до три месеца от датата на връчване на
заповедта.
В други
обстоятелства, имащи значение за ревизията е посочено, че ревизията е за
установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ
на „Р.И.“ ЕООД с ЕИК ........ за КД в размер на 605,81лв.; ДДС – в размер на
22278,79лв.; ДД по трудови правоотношения – 4229,07лв.; ДОО – 6208,64лв.; УПФ –
1741,32лв.; ЗО – 1792,20лв и следващите се лихви върху тях.
Заповедта
за възлагане на ревизия е подписана с валиден електронен подпис към датата на
издаването ѝ, установено от приложените разпечатки и оптичен носител –
СD, приет по делото.
ЗВР е
връчена на проверяваното лице на 02.08.2021г., видно от разписка за връчване на
ЗВР.
С
последваща заповед за изменение на ЗВР № Р-03002721004050-020-002
/ 01.11.2021г. срокът
на ревизията е продължен до 31.12.2021г.
В срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден
ревизионен доклад № Р-03002721004050-092-001/14.01.2022г. Същият е подписан от неговите
издатели с валиден електронен подпис към датата на издаването му.
По искане
на ревизираното лице, с Уведомление за продължаване на срока за подаване на
възражения и представяне на доказателства по РД, срокът за подаване на
възражение е продължен до 25.02.2022г.
Срещу
така изготвения РД е депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № К-1987/24.02.2022г.
Възраженията
са обсъдени, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е
издаден процесният РА № Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г.
Ревизионният
акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил
решение № 84/03.06.2022г., с което го е потвърдил.
Срещу РА
е подадена жалба, по повод на която е образувано съдебно производство.
Видно от
приобщените по делото доказателства заповедите за образуване и движение на
ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е
приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в
предписаната от закона форма и съдържание.
Към
материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които
представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла
на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на
чл.13, ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от
тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори.
При
извършената служебна проверка се установява, че издател на ЗВР №
Р-03002721004050-020-001/16.07.2021г. е Е.С.Х.– началник сектор. Същата е
определена като орган по приходите, разполагащ с правомощия да издава заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, съгласно Заповед на директора
на ТД на НАП – Варна.
Решението,
с което РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения
срок от компетентен орган.
Съдът
констатира, че РД е издаден от лицата, на които е възложено извършването на
ревизията - Й.Р.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н.ЙМ.-
инспектор по приходите.
Предвид
горното съдът приема, че не са налице процесуални нарушения при възлагане и
хода на ревизионното производство. Ревизионният доклад е съставен от
ревизиращите органи по приходите в законово установения срок. Ревизионният акт
е издаден от органа, възложил ревизията и определения от него ръководител на
ревизията в унисон с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Въз
основа на горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално
компетентен орган в надлежната писмена форма, при липса на допуснато нарушение на административно
производствените правила при извършване на ревизията.
От
фактическа страна и по отношение на материално правната законосъобразност на
РА, съдът установи следното:
За
периода от 21.06.2012г. до 31.01.2017г. С.Г.К. е била едноличен собственик на
капитала и управител на „Р.И.“ ЕООД с ЕИК .........
„Р.И.“ ЕООД е вписано в ТР на 06.10.2010г. с
едноличен собственик Р.Е.И. На 07.06.2012г. с договор за покупко - продажба на
дружествени дялове, вписан в ТР на 21.06.2012г., е извършено прехвърляне
собствеността на петдесет броя дружествени дяла, всеки на стойност 1лев, от Р.Е.И
на С.Г.К.. Дружеството се управлява от едноличния собственик на капитала - С.Г.К..
На 23.01.2017г. с договор за покупко - продажба на дружествени дялове е
извършено прехвърляне собствеността на петдесет броя дружествени дяла, всеки на
стойност 1 лев от С.Г.К. на Б.Н.Н.. Въз основа на вписванията в ТР ревизиращите
органи приели за безспорно установено, че в периода от 21.06.2012г. до
31.01.2017г. С.Г.К. е била управител на „Р.И.“ ЕООД.
В отговор
на изпратено до ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени
обяснения, в писмени обяснения, приложени на л.446-449 от делото (стр. 312- 315
от адм.преписка) С.К. сочи, че през периода, в който е била управител на „Р.И.“
ЕООД не е назначавала трето лице за управител на дружеството. Дружеството е
представлявано от нея, включително пред държавни институции и НАП, както и при
търговски отношения с други контрагенти. С банковите сметки на дружеството е
оперирала основно тя - като представляващ дружеството, платежните документи са
се подписвали от нея. Подписвала е всички договори, фактури, протоколи и други
документи във връзка с дейността на дружеството, изплащала е възнагражденията
на наетия персонал по трудови и приравнени на тях лица, както и разходите и
консумативите във връзка с дейността на дружеството. Отчитането на паричните
средства в брой в дружеството се е извършвало от съответните сервитьори на
смяна при приключване на работния ден към С.К.. Същата се е разпореждала и
оперирала с банковите сметки на дружеството, Нейно задължение е било
администрирането на задължения за данъци и ЗОВ, дължими от дружеството.
Ревизираното лице обяснява, че не е предавало активи на новия собственик, тъй
като дружеството към посочения момент не е разполагало с такива. Твърди, че
машините и оборудването за дейността са били амортизирани и реално изхабени и
повредени и са останали в заведението. Относно стоките в оборот, към момента на
продажба на дяловете, сочи, че са били останали само такива с изтекъл срок на
годност или разопаковани и развалени.
В хода на
ревизионното производство С.Г.К. заявила, че всички свързани с търговската
дейност документи на „Р.И.“ ЕООД за периода 01.01.2012г. - 31.01.2017г. са се
съхранявали основно при счетоводителя на дружеството В.Г.. Посочила също, че е
възможно част от документите да са останали при нея или са предадени на новия
собственик, но предвид изминалия голям период от време, към момента не може да
открие счетоводни документи, освен съхраняваните при счетоводителя. Ведно с
писмените обяснения ревизираното лице представило и следните документи:
протокол за бракуване от 10.01.2017г. на стоки в оборот на стойност
35171,61лв.; инвентарни книги към 31.12.2016г.; активи по категории към
31.12.2016г.; оборотна ведомост за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.;
инвентаризационен опис на кафе - клуб Делфина към 30.06.2016г.; договор за наем
от 01.09.2013г. между E.Е.Й.Е., като наемодатели и „Р.И.“ ЕООД като наемател, с
предмет „Отдаване под наем на заведение за бързо хранене в град Шумен, ул. Цар
Освободител №106“.
Ревизиращите
органи изискали документи и писмени обяснения от лицето, извършвало счетоводно
обслужване на „Р.И.“ ЕООД. В.Г. декларирала, че не е сключван договор за
счетоводно обслужване; имала е пълномощно за представителство с електронен подпис,
но срокът му е изтекъл през 2018г. При извършване на счетоводното обслужване е
контактувала с управителя на дружеството. Работила е с дружеството до
м.06.2016г., след което предала всички документи на управителя на фирмата - С.Г..
С оглед установяване
на всички лица, които действително са взели участие в управлението на „Р.И.“
ЕООД органите по приходи извършили насрещни проверки на лицата, които са били в
трудови правоотношения с дружеството през посочения период. Установена е организацията
на работа в стопанисвания от дружеството търговски обект, лицата, които са
контактували с доставчици, с персонал и оперирали с паричните средства.
Въз
основа на установените факти е направен извод, че „Р.И.“ ЕООД в периода
07.06.2012г. до 31.01.2017г. се представлява и управлява от С.Г.К. и тя е
лицето, което е оперирало с банкови сметки на дружеството; било запознато с
Годишните финансови отчети за дейността; подписвала е трудови договори и други
заповеди във връзка с назначаването и освобождаването на персонала за този
период.
В
ревизионното производство е установено, че на „Р.И.“ ЕООД е била извършена
ревизия, приключила с РА № Р-03002715007717-091-001/26.02.2016г. Ревизионното
производство е извършено по особения ред, поради установени обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. През
ревизираните периоди дружеството е осъществявало ресторантьорска дейност в
обект кафе-клуб „Делфина“, находящ се в гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 106.
При ревизията били констатирани несъответствия между документите - фактури за
покупки, осчетоводени от дружеството и информацията, получена от преките
доставчици на „Р.И.“ ЕООД. При насрещните проверки са събрани заверени копия на
фактури, по които дружеството е получател, а същите не са осчетоводени при
ревизираното лице. Въз основа на това е направен извод за наличие на неотчетена реализация и укрити
приходи от продажба на стоки. Органите по приходите приели, че паричните средства
от продажбите не са влезли в патримониума на „Р.И.“ ЕООД, а са останали на
разположение на управителя - С.К., следователно е извършено отклонение на
парични средства от дружеството. С РА са установени задължения на „Р.И.“ ЕООД,
както следва: ДДС в общ размер на 2203,49 лв. главница и 559,20 лв. лихва и КД
по ЗКПО в общ размер на 605,81лв. главница и 151,91лв. лихва. Към датата на
издаване на РА е внесено задължение по ЗДДС в размер на 40,40 лв.
Наред с
това за периода от 07.06.2012г. до 23.01.2017г. са установени неплатени
задължения по подадени от „Р.И.“ ЕООД декларации, както следва: задължения по
Декларация обр.6 - ДОО в общ размер на 9639,15 лв.; здравни вноски в общ размер
на 2789,48 лв.; УПФ в общ размер на 2699,87 лв.; данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения общо в размер на 5636,24 лв.; данък
върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. общо в
размер на 902,15 лв.; задължения по СД по ЗДДС - данък върху добавената
стойност в общ размер на 34858,08 лв.
Въз
основа на установените в ревизионното производство факти и обстоятелства
органите по приходи обосновали извод, че С.К. в качеството на управител и
представляващ на „Р.И.“ ЕООД е знаела за данъчните и осигурителните задължения,
декларирани в подадените декларации, включително и за установените с РА
задължения на дружеството, но не е предприела действия за погасяването им.
Жалбоподателката е била уведомена за образуваното изпълнително дело и въпреки
това не е предприела действия за плащане на задълженията на дружеството, което
е проява на бездействие. Органите по приходи счели, че е налице умисъл от
страна на управителката на дружеството, тъй като е била наясно със смисъла и
значението на действията си, в случая бездействието от нейна страна,
предвиждала е последиците от това бездействие и е искала или допускала
настъпването на тези последици – несъбирането на данъчни и осигурителни
задължения.
Причина
за несъбираемостта на публичното вземане според приходните органи, се явява
поведението на управителя на дружеството, доколкото юридическото лице чрез
неговия управител или друго упълномощено лице е подавало декларации, с които са
декларирани дължимите осигурителни и здравни вноски, данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху добавената стойност, но
същите не са заплатени. В случая дружеството като трето задължено лице по
смисъла на чл.14, т.2 от ДОПК, е удържало дължимия данък и осигурителни вноски
от изплатените възнаграждения на назначените по трудови правоотношения лица, но
не е внесло в бюджета същите, с което неправомерно се е облагодетелствало. От
този факт е направен извод за недобросъвестно поведение на С.Г.К. в качеството
ѝ на управител на „Р.И.“ ЕООД.
На следващо място, според ревизиращите органи,
наличието на публични задължения, които не се обслужват от дружеството,
обуславя възникване на задължение за длъжника да поиска откриване на
производство по несъстоятелност, при което и съгласно чл.78, ал.1 от ДОПК,
същият следва да уведоми НАП преди внасянето на молбата в съда. Въз основа на
това е счетено, че С.Г.К. в качеството на управител на „Р.И.“ ЕООД е укрила
факти и обстоятелства относно неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на
дружеството, които по закон е била длъжна да обяви пред приходната
администрация, не е поискала от съда откриване на производство по
несъстоятелност, респективно е била длъжна по закон да го обяви пред приходната
администрация.
Ревизиращите
органи приели, че е налице очевидна причинно-следствена връзка между
несъбираемостта на публичните задължения и скриването на фактите и
обстоятелствата, предвид това, че „Р.И.“ ЕООД е било действащо предприятие,
което е изпаднало в неплатежоспособност. С.К. е проявила съзнателно поведение
на умисъл като е скрила факти и обстоятелства, които е следвало да обяви пред
НАП. Направен е извод, че с неподаването на искане за откриване на производство
по несъстоятелност С.К. е затруднила събирането на вземанията на държавата в
лицето на НАП, която в случая се явява основен кредитор на „Р.И.“ ЕООД, а
причина за несъбираемостта на задълженията се явява поведението на субекта, в
което е налице умисъл.
Въз
основа на изложеното органите по приходи приели, че за оспорващата е изпълнен
съставът на чл.19, ал.1 от ДОПК.
Наред с
това, ревизиращият екип обосновал наличие на предпоставките за реализиране на
отговорността на управителя на дружеството по чл.19, ал.2 от ДОПК, като в тази
връзка е направил следните фактически установявания и изводи:
Относно
предприетите действия по събиране на публичните вземания е изискана и събрана
информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, въз основа на която било
установено, публичните изпълнители са предприели действия за събиране на
неплатените данъчни задължения, като са образували ИД № *********/2016г. След
проучване било установено, че дружеството не притежава активи и авоари по
банкови сметки за обезпечаване на дълга. На база събраните доказателства за
имущественото състояние, както и въз основа на фактите и обстоятелствата,
установени в изпълнителното производство, задълженията на „Р.И.“ ЕООД са
категоризирани като несъбираеми.
Относно
имущественото състояние на дружеството, в рамките на процесното ревизионно
производство са анализирани представени от С.Г.К. частични счетоводни регистри
на „Р.И.“ ЕООД. Установено е, че дружеството е притежавало дълготрайни материални
активи МПС - Ф.К.О.З“. Същите били
продадени съответно на 26.05.2016г. и на 15.07.2016г, като съгласно представена
главна книга за 2016г. е отчетен приход по счетоводна сметка 709 „Други
приходи“ в общ размер на 6500,00 лв. Констатирано било, че посочените МПС са
заведени по счетоводна сметка 207 „Транспортни средства“, като към датата на
продажбата им балансовата стойност на същите е в размер на 16100,04 лв., т.е.
отчетена е загуба от продажбата им в размер на 9600,04лв.
Във
връзка с продажбата на автомобилите приходните органи изискали информация от ОД
на МВР – Шумен, сектор КАТ. От получения отговор и приложените към него
доказателства (л.339-344 от делото, стр.417-422 от адм.преписка) се установява
следното:
-лек
автомобил Ф.К.” е придобит от „Р.И.” ЕООД по договор от 25.03.2014г. за сумата
от 26000,00 лв. Същият е продаден от дружеството с договор от 10.05.2016г. за
сумата от 5000,00 лв. на купувач - В.Г.Г.;
-лек автомобил О.З.“ е регистиран от „Р.И.“
ЕООД на 24.10.2012г. Промяна на собствеността е отразена на 15.07.2016г.,
когато е регистриран на името на К.И.. В писмото от сектор КАТ при ОДМВР –
Шумен е посочено, че поради унищожаване на архива, не може да бъдат
предоставени договори.
Съгласно
дадени обяснения от С.К., лек автомобил О.З.“ е продаден през м.07.2016г. за
сумата от 1500,00 лв. Посоченото съответства на записите от представена главна
книга за 2016г. на „Р.И.” ЕООД, в която е отчетен общ размер на прихода от
продажбата на двата автомобила – 6500,00лева.
Според
ревизиращите органи, поради непредставяне на цялата счетоводна отчетност на „Р.И.“
ЕООД за 2016г., не е възможно установяването дали паричните средства от
продажбата на автомобилите са постъпили в касата на дружеството и доколкото не
е установено да са внесени по банковите сметки на дружеството, приели, че
имуществото на дружеството е намаляло. В подкрепа на този извод релевирали и
факта, че приборетател на лек автомобил Ф.К.” е съпругът на С.Г.К..
Приходните
органи съобразили и установени при ревизията факти и обстоятелства, свързани
със стопанисвания до 30.06.2016г. от дружеството обект - заведение за бързо хранене, находящо се в
гр.Шумен, ул. Цар Освободител №106. Въз основа на представен инвентаризационен
опис на наличните стоки в посоченото заведение към 30.06.2016г. (л.749 – 757 от
делото) констатирали, че материалните запаси са в размер на 35171,61 лв. С.К.
представила и Протокол за бракуване на
стоки от 10.01.2017г., в който като причина за бракуването е вписано - изтекъл
срок на годност, разпокъсани опаковки, поради което са негодни за употреба. Не
били представени доказателства за причините за бракуването на материалните
запаси. Въз основа на оборотната ведомост на „Р.И.“ ЕООД било установено, че
дружеството притежава машини и оборудване на стойност 54499,52лв.
Считано
от 01.07.2016г. процесният обект е бил стопанисван от „В.Б." ЕООД. От
събраните при ревизията доказателства се установявало, че дружеството е
сключило договор за наем на търговския обект за срок от три години, считано от
01.07.2016г. „В.Б.“ ЕООД е наело помещението, оборудвано с почти всички
необходими съоръжения (оборудване) за започване на дейност, като не е заплащало
парични средства за същото. При започване на дейността, дружеството не е
приемало и заплащало стоки / материали в наетото помещение. За периода от
04.07.2016г. до 26.09.2016г. С.К. е назначена по трудов договор в „В.Б.“ ЕООД
на длъжност „управител кафене“, а за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. е
извършвала консултантски услуги, във връзка с управлението на заведението по
сключен граждански договор.
Предвид
гореизложеното органите по приходите приели, че машините и оборудването за
дейността, собственост на „Р.И.“ ЕООД, са останали в обекта и се ползвани от
новия наемател „В.Б.“ ЕООД безвъзмездно. По отношение на материалните запаси е
направен извод, че същите е можело да бъдат продадени на „В.Б.“ ЕООД, което
дружество продължава да извършва същата дейност в обекта, а не да бъдат
бракувани.
Извършен
е преглед и анализ на извлеченията от банковите сметки на „Р.И.“ ЕООД, при
което е установено, че за периода от м.07.2015г. до м.08.2016г. от банковите
сметки на дружеството са изтеглени парични средства в размер на 9381,00 лв. с
основание „аванс”. От представен регистър на счетоводна сметка 501 „Каса“ за
периода 01.08.2015г. - 31.12.2016г. е констатирано, че не са постъпвали суми от
банковите сметки на дружеството. При анализ на счетоводна сметка 421 „Персонал“
за 2015г. и оборотна ведомост за 2016г. е установено, че трудовите
възнаграждения са изплащани в брой, с оглед на което е направен извод, че
изтеглените от банката парични средства не са използвани за изплащане на
работни заплати. Приходните органи посочили, че предвид непредставяне на пълна
счетоводна отчетност на „Р.И.“ ЕООД за периода 01.08.2015г. - 31.12.2016г. не
може ла се установи, както осчетоводяването на изтеглените парични средства от
банката, така и дали са използвани за търговската дейност, поради което
направили извод за намаляване на имуществото на дружеството чрез тегленето на
парични средства от банковите сметки на „Р.И.“ ЕООД и неотразяването им в
увеличение на касовата наличност.
Ревизиращият
екип приел, че на собственика на капитала на дружеството – С.Г.К. е изплатена
сума в размер на 52000,00 лева, като този извод е обоснован с констатациите от
оборотната ведомост и главната книга за 2016г. на „Р.И.“ ЕООД, съгласно които
счетоводна сметка 102 „Основен капитал, неизискващ регистрация“ е с начално
кредитно салдо в размер на 115900,00 лв.; дебитен оборот в размер на 52000,00
лв. и крайно кредитно салдо в размер на 63900,00 лв. Според приходните органи
сумата в размер на 52000,00 лева е изплатена на С.К., вместо с тези парични
средства да се погасят всички и/или поне част от задълженията към бюджета на
представляваното от нея дружество.
В
обобщение, на база събраните доказателства е прието, че за С.К. са налице
обстоятелствата по смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК за лична имуществена
отговорност предвид следното: налице са недобросъвестни разпоредителни сделки от
страна на С.К., в качеството ѝ на едноличен собственик и управител на „Р.И.“
ЕООД. Същата прехвърля дружествените си дялове в посоченото дружество по
номинална стойност, при наличие на натрупани и непогасени задължения за данъци
и осигурителни вноски, като по този начин избягва плащането на задълженията. С.К.,
в качеството ѝ на едноличен собственик и управител на „Р.И.“ ЕООД не
погасява натрупаните задължения на дружеството от търговската му дейност като
предоставя безвъзмездно част от активите на дружеството, продава друга част от
ДМА под пазарната им стойност, бракува налични материални запаси, изплаща на
себе си сума, надвишаваща задълженията на дружеството. Тези недобросъвестни
действия от страна на управителя С.К. са довели до намаляване на имуществото на
предприятието.
С
подадените декларации обр.6, СД за ДДС по ЗДДС за ревизираните периоди са
декларирани дължими данък върху добавената стойност, данък върху доходи на
физическите лица, задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ, които не са платени. „Р.И.“
ЕООД като трето задължено лице по чл.14, т.2 от ДОПК е удържало дължимите данък върху доходите
и ЗОВ от работещите по трудови правоотношения, но не е внесло същите в бюджета,
с което неправомерно се е облагодетелствало. На дружеството е извършена
ревизия, приключила с PA № Р-03002715007717-091-001/26.02.2016г., с който са
установени задължения за ДДС по ЗДДС за периода от 01.01.2012г. до 31.07.2015г.
и за КД по ЗКПО за периода от 01.01.2012г до 31.12.2014г., които не са платени.
С.Г.К. е
организирала и ръководила пряко търговската дейност на дружеството;
контролирала е оборота на ЕКАФП и постъпленията от клиентите в брой и по банков
път; контролирала е получаването на стоките и заплащането на доставчиците,
разходите във връзка с дейността (за ел.енергия, вода, охрана, сервизно
обслужване и др.подобни); назначавала е персонала на обекта и е подписвала
трудовите договори, определяла е размера на трудовите възнаграждения и работното
време на обекта; оперирала е с банковите сметки на дружеството; извършвала е
транзакции по теглене и внасяне на суми и нареждане на преводи; упълномощила е В.Г.
за подаване на декларации от името на „Р.И.“ ЕООД по ЗКПО, ЗДДС, КСО, КТ; подписвала
е и е одобрявала годишните финансови отчети на дружеството за периода 2012г. - 2015г. и
публикуването им в ТР.
Към
датата на издаване на процесния РА от данъчно-осигурителната сметка на „Р.И.“
ЕООД са установени неплатени задължения за ревизирания период, както следва: за
корпоративен данък по ЗКПО – главница 605,81 лева; лихва 523,03лв.; общо
1128,84лв.; за данък върху доходите на физ.лица – главница 3635,07 лв.; лихва
2292,01лв.; общо 5927,08лв.; за данък върху доходите на физ.лица – свободни
професии, граждански договори – главница 594,00лв.; лихва – 355,67лв.; общо –
949,67лв.; ДДС – главница 22278,79лв.; лихва 14361,76лв.; общо 36640,55лв.;
ДОО – главница в размер 6160,68 лв.;
лихва 3880,09лв.; общо 10040,77лв.; ЗО – главница 1782,17лв.; лихва 1127,99лв.;
общо 2910,16лв.; УПФ – главница 1726,17лв.; лихва – 1083,48лв.; общо 2809,65лв.
Установените
задължения подробно са описани в табличен вид по отделни данъчни периоди в РД и
РА.
Въз основа на всичко изложено е прието, че са
изпълнени условията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране на
отговорността на С.Г.К. за горепосочените задължения на „Р.И.“ ЕООД, което е
сторено с издадения ревизионен акт, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство.
При така
посочените факти и като съобрази приобщените доказателства за тяхното
проявление, по отношение на материалната законосъобразност на установените
задължения, съдът приема следното:
Фактите,
посочени в РА се установяват от приобщените към ревизионната преписка писмени
доказателства. Същите по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Спорът
между страните по делото е правен и е свързан отговор на два основни въпроса, а
именно налице ли са кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на С.К. за
непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „Р.И.“
ЕООД и вторият спорен момент - изтекъл ли е срокът за образуване на ревизионно
производство.
Според
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ДОПК в случаите по чл.19 от с.к. отговорността
на третите лица се установява с ревизионен акт, а съгласно чл.109, ал.1 от ДОПК
не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаването на декларация.
По
отношение на отговорността по ал. втора на чл. 19 ДОПК е налице произнасяне
както при първоначалното разглеждане на делото, така и при касационната
проверка пред ВАС, като изложените от двете съдебни инстанции мотиви за
наличието на предпоставките за реализиране на този вид отговорност се споделят
напълно от настоящият съдебен състав.
Съгласно
чл. 19, ал. 2 ДОПК/ в съответната редакция/ Управител или член на орган на
управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните,
вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря
за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото.
Следователно,
елементи на фактическият състав са: 1. лицето да има качеството на орган на
управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към
момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице
поведение на това лице, изразяващо се в извършване на плащания в натура или в
пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от
пазарните; 3. това поведение да е недобросъвестно; 4. невъзможност за събиране
на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски; 5.
причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране на
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
От
събраните в хода на делото доказателства се установява, че С. К. за ревизирания
период е била едноличен собственик на капитала на „Р. И.“ ЕООД и управител на
дружеството. Налице е първото условие на чл. 19, ал. 2 ДОПК.
Между
страните е безспорно, че дружеството има непогасени публични задължения и
трайно не внася задължения за данъци и осигурителни вноски.
Данните
по делото сочат, че С. К. е теглила суми от банковите сметки на „Р. И.“ ЕООД в
размер на 9 381 лв. с посочено основание „аванс“, като не са налице доказателства,
че изтеглените парични средства са изразходвани за дейността на дружеството.
Наред с това на собственика на капитала С. К. е изплатена сума в размер на 52
000 лв., като сумите не са свързани с погасяване на задължения на дружеството.
Не се спори между страните, че „Р. И.“ ЕООД продава на 10.05.2016 г. лек
автомобил "Фолксваген Кади" за сумата от 5000,00 лева, платена в брой
на В. Г., съпруг на С. К.. Сделката е между свързани лица съгласно § 1, т. 3 от
ДР на ДОПК. Недоказано си явява обстоятелството, че продажната цена на
автомобила се отклонява от пазарната му стойност, тъй като не е установено
каква всъщност е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК при
използване на визираните в § 1, т. 10 от ДР на ДПОК методи.
От събраните
доказателства по делото се установява, че до 30.06.2016 г. „Р. И.“ ЕООД е
извършвала дейност в обект под наем – заведение за бързо хранене, находящо се в
гр. Шумен. Видно от инвентаризационен опис на наличните стоки към 30.06.2016 г.
материалните запаси са в размер на 35171, 61 лв. Въз основа на записите в
оборотната ведомост на дружеството се установява, че към 31.12.2016 г. същото
притежава машини и оборудване на стойност 54499, 52 лева. Тези активи и
материални запаси са предоставени при стопанисването на процесният обект от
друго дружество – "В.Б." ЕООД и са ползвани от новия наемател
безвъзмездно. Действително е представен протокол за бракуване на стоките от
10.01.2017 г., както се сочи в касационната жалба на С. К., но предвид
непредставяне на доказателства за причините за бракуване на материалните запаси
и с оглед обстоятелството, че считано от 01.07.2016 г. процесният обект е
стопанисван от друго дружество, наличните машини и оборудване за дейността,
макар и амортизирани, са били явно годни за употреба и са предоставени
безвъзмездно на "В.Б." ЕООД.
На
основание изложеното следва да бъде направен извод, че в случая са налице
всички елементи и на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на
отговорността на управителя на дружеството.
По
отношение на вторият спорен момент следва да се съобразят дадените задължителни
указания от ВАС при новото разглеждане на делото по тълкуването и прилагане на
закона относно отговорността по чл. 19 ДОПК.
Тъй като
отговорността по чл. 19 ДОПК е за чужди задължения, които се определят по
предвидения в ДОПК ред, същите се установяват в един по-късен момент, поради
което срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от момента, в който са
установени такива задължения. Това намира обосновка и в обстоятелството, че
актът с който се установяват тези задължения подлежи на незабавно изпълнение
(по аргумент от чл. 153, ал. 1 ДОПК, че обжалването не спира изпълнението) и от
този момент възниква задължение за установените с акта задължения.
Следователно,
в случая срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 1.01.2017 г.
/годината следваща момента на издаване на ревизионния акт, с който са
определени задължения на дружеството и е образувано ИД/, и същият срок не е
изтекъл към 16.07.2021 г., когато е издадена първоначалната заповед за
възлагане на ревизия за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК на
управителя на дружеството.
При настоящото
разглеждане на делото съдът дължи преценка в светлината на гореизложеното за
законосъобразност на РА, в частта с която на С. К. от гр. Шумен са определени
задължения по чл. 19 ДОПК за данъчния период 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г.
Настоящият
съдебен състав възприема напълно изложените мотиви в РА и решението, с което
същият е потвърден за процесните периоди.
Не е
спорно, че към датата на издаване на оспорения РА от данъчно-осигурителната
сметка на ..Р.И." ЕООД са установени следните неплатени задължения за
ревизирания период: за корпоративен данък по ЗКПО – главница 605,81 лева; лихва
523,03лв.; общо 1128,84лв.; за данък върху доходите на физ.лица – главница
3635,07 лв.; лихва 2292,01лв.; общо 5927,08лв.; за данък върху доходите на физ.
лица – свободни професии, граждански договори – главница 594,00лв.; лихва –
355,67лв.; общо – 949,67лв.; ДДС – главница 22278,79лв.; лихва 14361,76лв.;
общо 36640,55лв.; ДОО – главница в
размер 6160,68 лв.; лихва 3880,09лв.; общо 10040,77лв.; ЗО – главница
1782,17лв.; лихва 1127,99лв.; общо 2910,16лв.; УПФ – главница 1726,17лв.; лихва
– 1083,48лв.; общо 2809,65лв.
Възраженията
за изтекъл срок за образуване на ревизионно производство по чл.109 от ДОПК
поради изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК се преценяват като
неоснователни, респ. към момента на издаването на заповед за възлагане на
ревизия /16.07.2021 г./ ревизионните органи са спазили разписаните преклузивни
срокове, след изтичането на които се преклудира възможността за извършване на
действия по установяване на задължения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 109 ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация – този срок касае случаите на установяване на данъчни
задължения на задължените лица по чл. 14 т. 1 и т. 2 от ДОПК. т.е. за
установяването на главния дълг, а не и за отговорността за тях. Разпоредбата на
чл. 19 от същия кодекс от своя страна регламентира особен вид солидарна
отговорност на трети лица, които се явяват задължени лица по смисъла на чл. 14
т. 3 от ДОПК. Независимо, че същата се реализира посредством издаване на
ревизионен акт, с него не се установяват задължения за данъци, каквото е
изричното изискване на чл. 109 ал. 1 от ДОПК, а се ангажира отговорност за вече
установени такива. С изтичането на срока по чл.171. ал.2 от ДОПК по отношение
на главния дълг се погасява по давност и отговорността на лицата по чл.19 от ДОПК.
Абсолютната
давност е въведена като защита на лицата срещу необоснованото бездействие на
приходната администрация. С изтичането на този срок следва да се отпишат
служебно както задълженията на главния длъжник, така и задълженията на
отговорните за този дълг лица по чл.19 от ДОПК.
Според
чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-
кратък срок. Съгласно ал.2 на чл.171 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл.172
ал 2 от ДОП, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публично вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение. От
прекъсването на давността, започва да тече нова давност с оглед разпоредбата на
чл. 172 ал.З от ДОПК.
В случая
се установява, че са предприети действия за събиране на неплатените данъчни
задължения от „Р.И." ЕООД с образуването на ИД №*********/2016 г. и са
предприели и действия по принудително изпълнение, следователно на осн. чл.172
ал.2 и ал.3 от ДОПК е прекъсната давността и след образуването на ИД през 2016
г. е започнала да тече нова давност.
Съгласно чл.7
ал.1 от КСО /ДВ. бр. 1 от 2002 г./ осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите се внасят
едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а
след изменението в ДВ бр. 94 от 2012 г. в сила от 01.01.2013 г. осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4. ал. 1 и 2 се
внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е
положен трудът. Чл. 158 от КСО и чл. 140 ал. 1. т. 1. б. „в“ ЗЗО препращат към
чл.7 ал.1 от КСО. Петгодишният давностен срок по чл.115. ал.1 от КСО /ДВ. бр.
109 от 2008 г. в сила от 01.01.2009 г./ се брои по правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК.
Въз
основа на декларация обр. 6, подадена от „Р.И." ЕООД, осигурителните
вноски за м.05.2012г. е следвало да се платят м.06.2012г. Давностният срок за
тях започва да тече от 01.01.2013 г и изтича на 01.01.2018 г. т.е. след образуване
на ИД през 2016 г. и предприемане на действията по принудително изпълнение.
Данъкът
по чл.42 ал.1 от ЗДДФЛ върху доходите от трудови правоотношения е авансов и се
определя or работодателя месечно на базата на месечната данъчна ставка, като чл.49
ал.1 ог ЗДДФЛ регламентира работодателят до 31 януари на следващата данъчна
година да изчисли годишната данъчна основа и определи годишния размер на
данъка, когато е работодател по основното трудово правоотношение. Дължимият
данък се удържа до 31 януари на следващата данъчна година, съгл. чл.49 ал.5 от ЗДДФЛ и съгласно чл.65 ал.11 от ЗДДФЛ в приложимата редакция се внася до
10-число на месеца, следващ месеца, през който е удържан. От изложеното следва,
че невнесеният и дължим към 31.12.2012 г. от дружеството данък е следвало да
бъде платен през 2013 г. и давностният срок по чл.171 ал. 1 от ДОПК започва да
тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г.. т.е. след предприемане на
действията по принудително изпълнение.
На
следващо място досежно задълженията за ДДС по ЗДДС и КД по ЗКПО на „Р.И."
ЕООД е налице установяване с PA № Р- 03002715007717-091-001/26.02.2016 г., а
именно ДДС по ЗДДС за периода от 01.01.2012 г. до 31.07.2015 г. и КД по ЗКПО за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., които са присъединени през 2016г. към
образуваното изпълнително дело. т.е. давността за тях е прекъсната и е
започната да тече нова давност.
Независимо
от прекъсването на давността, съгласно чл.172, ат.1, т.5 от ДОПК давността
спира с налагането на обезпечителни мерки от публичния изпълнител. Безспорно
установено е, че за непогасените вземания от „.Р.И." ЕООД към 31.05.2016г.
е образувано изпълнително дело №*********/2016г., за което е издадено Съобщение
за доброволно изпълнение № 0 60027-048- 0006097/31.05.2016г. за задължения в
общ размер на 34126.05 лв. С разпореждане за присъединяване №С
160027-105-0045164/29.08.2016г. са присъединени допълнително задължения,
вписани в разпореждането в общ размер на 4 961.45 лв. Така общият размер на
задължението по изпълнителното дело е станал 36 870.76 лв. - главница и
3017.52лв. - лихва. С Постановление №0160027-022-0020607/29.08.2016г. са наложени
обезпечителни мерки за цялата сума по изпълнителното дело в общ размер на 39
888.28 лв.т.е. давността по чл.171, ал.1 от ДОПК е спряна на 29.08.2016г., а до
момента не е изтекла 10 г. давност по ал.2 на чл. 171 от ДОПК. влючително и за
най-ранното задължение по подадена декларация обр. 6 от „Р.И." ЕООД,
осигурителните вноски за м.05.2012г., за които началният момент на давността е 01.01.2013г.
Предвид
изложеното задълженията на „Р.И." ЕООД за корпоративен данък за периода
2012г. - 2014г. не са погасени по давност. Към настоящия момент не е изтекла и
абсолютната 10 годишна давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК.
В
заключение съдът намира ревизионния акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата
компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдържащите се в
него фактически констатации са обосновани със събраните доказателства.
Ревизионният
акт се приема за законосъобразен, в частта му, с която на С.Г.К. е ангажирана
отговорност по реда чл.19 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци и задължителни
осигурителни вноски, както следва:
- КД по ЗКПО за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г.
в общ размер на 1128,84 лева, от които главница 605,81лв. и лихва 523,03
лв.;
- ДДФЛ за 2013г. (ред 4 и ред 7 от РА), в общ
размер на 106,82 лв. (лихва);
- ДДС за периода 01.06.2012г. до 30.11.2015г. в общ
размер на 18037,98 лв., от които главница 10720,02 лв. и лихва 7317,96 лв;
-ДОО за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г.
(ред 103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27лв., от които главница 514,72
лв и лихва 477,55 лв;
- ЗО за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г.
(ред 160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
- УПФ за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г.
(ред 217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от които главница 131,25
лв и лихва 122,29лв.
Общият размер на горепосочените задължения на С.К.
възлиза на 20588,35 лева.
В останалата част РА е влязъл в законна сила.
С оглед изхода от спора и предвид изричната претенция на процесуалния
представител на ответника, разноски следва да се присъдят: за разглеждането на
делото пред касационната инстанция върху материален интерес 60 406.72 лв.
и заплатена такса за касационно оспорване в размер на 164.71 лв., съответно
разноски в общ размер на 5647.25 лв.; при новото разглеждане на делото от
настоящата инстанция, възнаграждението следва да се определи върху материален
интерес 20588.35 лв., съответно – 2 252.95 лв.
Доколкото с решение №6953/26.06.2023 г. по АД № 524/2023 г. на ВАС е
отменено Решение
№ 123 от 04.11.2022г. по АД № 186 за
2022 г. на Административен съд – Шумен, в частта с която е отменен РА №
Р-03002721004050-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 84/03.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- гр. Варна, в частта му, с която на С.Г.К. от
гр. Шумен е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК за задължения на „Р.И.“
ЕООД за данъци и осигурителни вноски, както следва:
-
КД по ЗКПО за периода 01.01.2012 г.
– 31.12.2014 г. в общ размер на
1128,84 лева, от които главница
605,81 лв. и лихва 523,03 лв.;
-ДДФЛ
за 2013 г. (ред 4 и ред 7 от РА), в общ
размер на 106,82 лв. (лихва);
-ДДС
за периода 01.06.2012 г. до 30.11.2015 г. в общ размер на 18037,98 лв., от
които главница 10720,02 лв. и лихва 7317,96 лв.;
-ДОО
за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27 лв., от
които главница 514,72 лв. и лихва 477,55 лв.;
-
ЗО за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
-УПФ
за периода от 01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. (ред
217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от
които главница 131,25 лв. и лихва 122,29 лв., а в останалата част, вкл. и
частта за разноските Решение № 123 от 04.11.2022г. по АД № 186 за 2022 г. на Административен съд
– Шумен е оставено в сила, то е следвало страната да направи искане за
допълване на решението пред касационната инстанция, доколкото в тази му част
съдебното решение е оставено в сила.
С оглед гореизложеното, за двете съдебни инстанции, на ответната страна
следва да се присъдят разноски в общ размер на 7 900.02 лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд,
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.К. с ЕГН **********, срещу Ревизионен акт №
Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г., издаден от Е.С.Х.– началник сектор
„Ревизии“ и Й.Р.К.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частта, с която на С.Г.К. е
ангажирана отговорност по реда чл.19, ал.2 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци
и задължителни осигурителни вноски, както следва:
- КД по ЗКПО за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г.
в общ размер на 1128,84 лева, от които главница 605,81лв. и лихва 523,03
лв.;
- ДДФЛ за 2013г. (ред 4 и ред 7 от РА), в общ
размер на 106,82 лв. (лихва);
- ДДС за периода 01.06.2012г. до 30.11.2015г. в общ
размер на 18037,98 лв., от които главница 10720,02 лв. и лихва 7317,96 лв;
-ДОО за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г.
(ред 103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27лв., от които главница 514,72
лв и лихва 477,55 лв;
- ЗО за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г.
(ред 160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
- УПФ за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г.
(ред 217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от които главница 131,25
лв и лихва 122,29лв.
ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна, разноски по делото в размер на 7900.02 лева (седем хиляди и деветстотин лева и две
стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, ал.3, във
връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: