РЕШЕНИЕ
№ 4510
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110212692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. чрез адв. М. срещу наказателно
постановление/НП/ № 21-4332-013761/07.07.2021г., издадено от началник
група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП. Жалбоподателят
твърди, че не е напускал местопроизшествието, без да уведоми компетентната
служба на МВР. Позвънил на тел. 112, попитал жената дали е добре и дали
иска да я транспортира до болница, тя му отказала и чак тогава си тръгнал.
Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, се
явява адв. Ж, преупълномощен от адв. М., който моли НП да бъде отменено.
Поддържа съображенията в жалбата. Счита, че нарушената материална
разпоредба не кореспондира със санкционната, а от разпита на свидетелката
се установявало, че жалбоподателят е останал на място и е предложил помощ,
1
като не е напускал мястото на ПТП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2021г. около 07.07 часа жалбоподателят Н. П. управлявал л.а.
„Нисан Жук” с ДК № по бул. „Възкресение“ с посока на движение от ул.
„Хъшове“ към бул. „Никола Мушанов“. В района на кръстовището с бул.
„Вардар“ на пешеходна пътека водачът Н. П. реализирал ПТП с пешеходец –
св. Л. Т. О.. Последната паднала на земята, като граждани й се притекли на
помощ. Водачът П. спрял, отишъл при Дунчева, попитал я как е и й
предложил да я закара до болнично заведение. Д не можела да се движи и
отказала. След това П. си тръгнал от местопроизшествието. За ПТП било
сигнализирано, поради което екип на ОПП-СДВР пристигнал на
местопроизшествието. Св. Р. Г. съставил АУАН № 415019/05.06.2021г. на Н.
П. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, б. „б, и б. „в“ ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 21-4332-
013761/07.07.2021 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
150 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“
ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Р. Г. и Л. О., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът възприе изцяло показанията на св. Л. О., която е очевидец и
пострадало лице от ПТП. От показанията й се установява механизмът на
настъпване на ПТП, както и фактите, че след ПТП водачът П. се е
поинтересувал за състоянието й и й е предложил да я отведе в медицинско
заведение. Показанията на св. Г., който е актосъставител, установяват
процедурата по изясняване на фактическата обстановка.
2
Съдът изгради убеждението си и въз основа на приобщените към
материалите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Видно от приобщената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни
органи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу акт, който
подлежи на обжалване от процесуално легитимирано лице в срок, като по
същество е основателна, а съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът не споделя възражението, че нормата, която е вменено, че е
нарушена, не кореспондира със санкционната норма. Чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност на водач, който наруши
задълженията си като участник в ПТП. Нормата на чл. 123 ЗДвП урежда
именно задълженията на водач на ППС, който е участник в ПТП.
Преценката на съда е, че са допуснати други съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и
възможността му да разбере административнонаказателното обвинение.
На първо място е налице противоречие между правната квалификация
на нарушението, дадена в АУАН и тази в НП.
Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП съдържа различни хипотези. С
АУАН на Н. П. е вменено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, б. „б“ и б.
„в“ ЗДвП, т.е. твърди се, че не е уведомил компетентната служба на МВР, че
не е останал на мястото на произшествието и не е изчакал пристигането на
компетентните органи на МВР, както и че не е взел мерки за безопасността на
движението и не е оказал помощ на пострадалата, ако това не представлява
опасност за него.
След като с АУАН е вменено нарушение на три хипотези на чл. 123, ал.
1, т. 2 ЗДвП, в НП цифрово се твърди единствено нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „а“ ЗДвП – т.е. липса на уведомяване на компетентната служба на
МВР. Същевременно е налице противоречие между словесното описание и
правната квалификация на нарушението в НП, тъй като при положение че се
твърди нарушение само на б. „а“ от чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при описание на
3
нарушението освен неуведомяване на органите на МВР се твърди и че
нарушителят не е изчакал пристигането на компетентните органи, което
словесно описание отговаря на нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗДвП/каквато правна квалификация в НП липсва/.
Отделно от това съдът счита, че при словесното описание на
нарушението в АУАН и НП не е очертан ясно обективен признак от състава
на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. В АУАН и НП единствено е
посочено, че водачът „участва в ПТП с пешеходката Л. Т. О.“, като изрично
не е отразен обективният признак от състава на нарушението – от ПТП да са
пострадали хора. Фактът, че е настъпило ПТП с пешеходец автоматично не
означава, че този пешеходец е пострадал, като е необходимо този факт да е
изрично описан в АУАН и НП.
Липсата на съответствие между правната квалификация на нарушението
в АУАН и НП следва да се оцени като нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 ЗАНН, а липсата на съответствие между словесното описание и правната
квалификация на нарушението в НП – като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Липсата на коректно и ясно отразяване на обективен признак от
състава на вмененото нарушение в АУАН и НП също следва да се оцени като
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
По изложените съображения атакуваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН има право на присъждане на разноски. Приложен е списък на
разноските, като е направено изрично искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева да се присъди на адв. М.,
който е оказал безплатно правна помощ на материално затруднено лице. С
оглед на това и съдът намери, че следва да осъди СДВР да заплати на адв. К.
М. 900 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013761/07.07.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на Н. П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. К. М. 900 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5