Определение по дело №137/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1510
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20223100900137
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1510
гр. Варна, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20223100900137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Клиф инвест“ ООД,
гр. Варна, с която е заявена осъдителна претенция с правно основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД против „АВЕСТА-92“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на сумата
от 111 082.80 лева с ДДС, съставляваща неизплатен остатък от дължими суми
по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016 г. и допълнително
споразумение към него от 09.03.2017 г. на обект – Жилищна сграда в УПИ
XXI – 001101.238003. кв. 6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна.
Предявеният иск е допустим, предвид естеството му производството по
делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
Размяната на книжа е приключила с подаване на допълнителен отговор
от страна на ответника.
Писмените доказателства, представени от страните по делото, са
допустими и относими към предметните предели на спора, поради което и ще
бъдат допуснати до приемане в съдебно заседание.
Основателни са исканията на страните за приобщаване по настоящото
дело на материалите по гр.д. 16748/2018 г. по описа на ВРС, както и на гр.д. №
15702/2018 г. по описа на ВРС, и двете образувани по реда на чл. 207 от ГПК
за обезпечаване на доказателства от значение за разрешаването на спора по
настоящото дело, доколкото в същите са допуснати общо три съдебно –
технически оценителни експертизи, заключенията, по които са изслушани и
приети от съда, включително е проведен и разпит на свидетели.
По отправеното от ищеца искане в ДИМ за задължаване на ответника да
представи всички протоколи обр. 12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, съдът намира, че на ищеца следва да се укаже да
уточни необходимостта от задължаване на насрещната страна за представяне
на исканите документи, предвид обстоятелството, че строителят участва в
съставянето им съгласно чл. 7 ал.3 т. 12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
По отношение на отправеното от ответника в допълнителния отговора
на исковата молба искане за назначаване на съдебно–счетоводна оценителна
1
експертиза /ССОЕ/, съдът ще се произнесе след запознаване с материалите по
изисканите дела за обезпечаване на доказателства, с оглед преценка
необходимостта от непосредствен разпит на вещите лица, респективно
необходимост от назначаване на нова експертиза по размера на осн. чл. 162 от
ГПК.
Производството ще да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Клиф инвест“ ООД, гр.
Варна, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД против „АВЕСТА-92“
ЕООД, гр. Варна за заплащане на сумата от 111 082.80 лева с ДДС,
съставляваща неизплатен остатък от дължими суми по договор за изпълнение
на СМР от 04.11.2016 г. и допълнително споразумение към него от 09.03.2017
г. на обект – Жилищна сграда в УПИ XXI – 001101,238003, кв. 6 по плана на
К.К. „Шкорпиловци“, общ. Долни Чифлик, обл. Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ възражения на ответника „АВЕСТА-
92“ ЕООД за прихващане с насрещно вземане срещу ищеца „Клиф инвест“
ООД в следната последователност:
1. възражение за прихващане със сумата от 42 048.32 лева,
представляваща стойността на необходимите разходи за поправяне на
некачествено извършени СМР, на осн. чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД;
2. възражение за прихващане със сумата от 30 422.30 лева,
представляваща мораторна неустойка, дължима на основание сключения
между страните Договор за СМР от 04.11.2016 г., както и на Допълнително
споразумение към него от 09.03.2017 г., на осн. чл. 92 от ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл. XXXII
от ГПК „Производството по търговски спорове“
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, представените с исковата молба и с
уточняваща молба писмени доказателства от ищеца.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, представените с отговора писмени
доказателства от ответника.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване по настоящото дело ч.гр.д. №
16748/2018 г. по описа на ВРС, 40-ти с-в, както и ч.гр.д. № 15702/2018 г. по
описа на ВРС, 16-ти с-в.
УКАЗВА на ищеца „Клиф инвест“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с молба, с препис за насрещната страна, да
уточни необходимостта от задължаване на насрещната страна за представяне
на всички протоколи обр. 12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, предвид обстоятелството, че строителят участва в
съставянето им съгласно чл. 7 ал.3 т. 12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В същия срок да
уточни и какво ще установява със събирането на тези доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на
Съдебно – счетоводна оценителна експертиза /ССОЕ/ по посочените в
настоящия съдебен акт, мотиви.
2
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а
именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва
да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е
обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от
насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл.
234 от ГПК.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 07.11.2022 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните с връчване на препис от определението и проекто-доклада.

СЪОБЩАВА на страните следния проекто-доклад:
В исковата молба ищецът „Клиф инвест“ ООД твърди, че на 04.11.2016
г. между него, в качеството му на изпълнител, и ответното дружество
„АВЕСТА-92“ ЕООД, в качеството му на възложител, е сключен договор за
СМР относно изпълнение на обект Жилищна сграда в УПИ XXI -
001101,238003, кв. 6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, общ. Долни Чифлик,
обл. Варна, неразделна част, от който е Приложение № 1 с разписани
единични цени за видовете СМР и строителни материали, както и
Приложение № 2, в което са уговорени единични цени на видовете СМР за
ВиК и материали. Твърди, че между страните е подписано и Допълнително
споразумение от 09.03.2017 г., ведно с приложения, по силата на което са
възложени допълнителни работи. Излага, че първоначално, ответникът е бил
изправна страна по правоотношението, но от месец март 2017 г. е спрял да
преглежда и подписва протоколите за извършени СМР, в противоречие със
задълженията му по договора. Ищецът заявява, че е изпратил по имейл адрес
на ответника 6 бр. протоколи – обр. 19 за извършени СМР на обща стойност
111 082.80 лева с ДДС, които ответникът отказал да подпише, като уточнява,
че обичайната практика между страните е именно протоколите – обр. 19 да се
изпращат по електронна поща. Заявява, че всички СМР, възложени по
договора, включително описаните по процесните протоколи, са извършени в
цялост съобразно одобрената проектна документация и са приети от
възложителя без забележки, макар при бездействие от негова страна за
подписване на протоколите – обр. 19. Твърди, че на 22.05.2017 г. е подписан
без забележки Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа /Акт обр. 15/, който се отнася и до извършените строително
монтажни работи, чието заплащане се претендира с процесните протоколи –
3
обр 19, а с Удостоверение № 8 от 06.06.2017г. строежът е въведен в
експлоатация. С уточняваща молба конкретизира претенциите си по
основание, като излага, че Протокол – обр. 19 № 7 от 07.03.2017 г. за общата
сума от 2 818.00 лева без ДДС и издадена фактура № **********/07.03.2017 г.
към него, касае СМР, възложени по основния договор от 04.11.2016 г., така
както и Протокол – обр. 19 № 11 от 04.04.2017 г. за извършени СМР на
стойност 34 875.00 лева без ДДС, по който претендира незаплатен остатък в
размер на 9 875.00 лева без ДДС. Относно Протокол № 12от 04.04.2017 г. за
сумата от 6 807.00 лева без ДДС, твърди, че касае СМР, възложени по
Допълнително споразумение от 09.03.2017 г. и Приложение № 1 към него, а
Протокол № 14 от 25.05.2017 г. , ведно с подробна КСС общо за сумата от
1 990.00 лева без ДДС претендира по Допълнително споразумение от
09.03.2017 г. и Приложение № 2 към него. Относно Протокол № 15 от
25.05.2017 г., ведно с подробна ведомост към същия, за общата сума от
2 280.00 лева без ДДС сочи, че касае заплащане на допълнително възникнали
в хода на довършване необходими СМР. Ищецът твърди, че сумата от
111 082.80 лева с ДДС е общо дължимият остатък по договора и
допълнителното споразумение, като няма други неплатени суми по
възникналото между страните правоотношение. Заявява, че освен по протокол
- обр. 19 № 7 от 07.03.2017 г. няма издадени други фактури за претендираните
суми.
Становището на ответника е за неоснователност на претенциите. Не
оспорва наличието на сключен с ищеца договор за строителство от 04.11.2016
г., както и на сключено на 09.03.2017 г. Допълнително споразумение към
него, но твърди, че ищецът се е задължил да извърши само една част от
необходимите СМР за изграждане на обекта, а не всички такива. Излага, че
СМР, за които ищецът се е задължил по Договора и Допълнителното
споразумение, съответно по приложенията към тях, не са изпълнени в цялост,
а друга част е изпълнена некачествено и със закъснение. Оспорва ищецът да е
изпълнявал всички позиции по приложение № 1 към Договора от 04.11.2016
г., както и отрича да са изпълнени всички позиции по Приложение № 1 и № 2
към Допълнително споразумение от 09.03.2017 г. Оспорва представената с
исковата молба справка за неплатени задължения, като заявява, че до момента
е заплатил на ищеца сума в размер на 327 551.50 лева, която счита, че
надхвърля реално дължимото. Оспорва да е бил уведомяван, респ. не е
получавал посочените протоколи обр. 19, като заявява, че никога не е имал
достъп до посочения от ищеца имейл. Твърди, че ищцовото дружество се е
задължило единствено да изработи част от грубия строеж на сградата,
хидроизолацията по стените на сутерена и основите на сградата, изграждане
на външна и вътрешна ВиК инсталация и част от архитектурно предвидените
довършителни работи. Заявява, че поради некачествено извършената работа,
възложена по договора, се е наложило извършване на ремонти за
отстраняване на недостатъците, за което твърди да е уведомявал ищеца
многократно, като последният е отказвал да поправи щетите. Отправя
възражение за прихващане с насрещно свое вземане в размер на 42 048.32,
представляващо стойността на необходимите СМР за отстраняване на
4
недостатъци, а така също и възражение за прихващане с вземане за неустойка
за забавено изпълнение в размер на 30 422.30 лева., дължима на основание
сключения между страните договор от 04.11.2016 г., както и на Допълнително
споразумение към него.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че предметът на
делото е очертан с петитума на исковата молба и касае единствено
претенциите по протоколите обр. 19. Оспорва представените с отговора
фактури, като твърди, че същите са издадени от трети за спора лица и са му
непротивопоставими. Заявява, че от описаните в Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, протоколи обр. 12 се
установява, че възложената работа е изпълнена изцяло и е приета, а за
строител е посочен именно ищецът. Не оспорва, че част от СМР по
одобрените проекти са извършвани от ответника или от други
подизпълнители, но заявява, че СМР по процесните протоколи са извършени
именно от него, поради което и претендира заплащане. Счита за
неоснователни възраженията на ответника за некачествено извършена работа,
като противопоставя контрааргументи на всяко от изложенията на ответника
по конкретните позиции. Оспорва изцяло претендираните от ответника суми,
необходими за отстраняване на некачествено извършени СМР.
Противопоставя се на възражението за прихващане със суми в размер на
дължимата по договора неустойка за забава, като твърди, че същите са
неоснователни и погасени по давност. Твърди, че протокол обр. 14 за
приемане на конструкцията /грубия строеж/ е подписан на 27.03.2017 г., с
оглед на което и съгласно Договора, заявява, че не е изпаднал в забава. Счита,
че с изтичане на три години от посочената дата, претенцията за неустойка е
погасена по давност. По отношение на Допълнителното споразумение,
касаещо довършителните СМР, излага, че според линеен график същите е
следвало да бъдат завършени на 14.05.2017 г., а видно от съставения на
22.05.2017 г. Акт обр.15 за предаване на работата, е налице забава от 7 дни,
което твърди да е в рамките на допустимото. Счита, че претенцията за
неустойка за забава относно СМР, касаещи допълнителното споразумение,
също е погасена по давност с изтичането на 3 – годишен срок, считано от
датата, на която съответното СМР е следвало да бъде изпълнено. Наред с
горното, намира клаузата за неустойка по чл. 77 от Договора за нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В заключение оспорва твърдението на
ответника, че всички извършени от ищеца СМР са заплатени и по –
конкретно заявените с исковата молба.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа, че
процесните СМР не са възлагани, като оспорва да е приел работата с
подписването на Акт обр. 15. Твърди, че се претендира повторно заплащане
на вече извършени СМР. Излага, че ищецът не е издал фактури за
претендираните суми в нарушение на изискванията на ЗДДС, което нарушава
правото му да ползва данъчен кредит по тях. Оспорва ищецът да е
претендирал заплащане на заявените с исковата молба суми. По отношение на
представените с отговора на исковата молба фактури с трети лица, поддържа,
че служат за доказване извършени разходи по отстраняване на недостатъци.
Противопоставя възражения по чл. 260 от ЗЗД за задължението на
5
изпълнителя – ищец своевремено да информира възложителя за
неподходящите материали, респ. за необходимостта от извършване на
промени в проекта, с оглед наличието на некачествено извършени СМР.
Оспорва да е приемал работата с цитираните от ищеца протоколи обр. 12,
доколкото не е подписвал същите. Поддържа, че за твърдените с
допълнителната искова молба промени в проекта, не е съставяна екзекутивна
документация, с оглед на което ищецът не е следвало да изпълнява нищо
различно от одобрените проекти за строежа. Излага, че като доказателство за
извършените от него разходи по отстраняване на недостатъци в обекта,
предмет на договора, служат подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ към
общината, с които са декларирани извършените ремонти, респ. увеличената
стойност на сградата. Позовава се на чл. 16 от договора за СМР, съгласно
който при констатирани недостатъци, възложителят има право да удържи
необходимата стойност за ремонт в двукратен размер. Поддържа, че за
откритите недостатъци е уведомил изпълнителя, но същият бездействал.
Намира за неоснователни възраженията на ищеца относно настъпила давност
по отношение на вземанията за неустойка, като се позовава на разпоредбата
на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че ищецът се е задължил за изграждане на
покрива на сградата, противно на твърденията в допълнителната искова
молба. В заключение заявява, че ищецът е изпълнил некачествено
възложените му работи, поради което и към момента търпи вреди. Моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Правна квалификация:
1. на правата по главния иск - чл. 266, ал. 1 от ЗЗД;
2. на възражение за прихващане със стойността на необходими разходи
за поправяне на некачествено извършени СМР - чл. 265, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД;
3. на възражение за прихващане с вземане за неустойка - чл. 92 от ЗЗД.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът приема: наличието
на договор за СМР от 04.11.2016 г., както и на Допълнително споразумение
от 09.03.2017 г. към него. Безспорно между страните е и че посоченият
Договор и Допълнително споразумение към него не обхващат всички
необходими СМР за изграждане на обекта.
Ищецът по главния иск следва да установи, че е изпълнил СМР,
предмет на иска, в съответствие с уговореното по договор за СМР от
04.11.2016 г. и Приложение № 1 към него, както и на Допълнително
споразумение от 09.03.2017 г. и Приложение № 1 и № 2 към него, да
установи, че работите са изпълнени качествено и в срок, че е уведомил
възложителя за извършената работа, както и размера на претенцията.
Ответникът следва да установи, че са налице некачествено извършени
СМР, както и че е уведомил ищеца за тях; да установи стойността на
разходите, необходими за поправката на некачествено извършените СМР, с
които прави възражение за прихващане; да установи валидно уговорена
неустоечна клауза и възникване на предпоставките за заплащане на
мораторна неустойка, респ. нейния размер.
Указва на страните, че са ангажирали доказателства за установяване на
твърденията си, както и че преклузия по доказателствата настъпва в първо по
6
делото съдебно заседание.
Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за запознаване и
становище в съдебно заседание, а на ищеца и препис от допълнителния
отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7