№ 23657
гр. София, 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110168379 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „*** срещу „***, с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, АД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
226.19 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор за използване на електронни и съобщителни услуги ID на
клиент ***, партида ***, ID на договора *** от 19.10.2007 г. за периода от
14.03.2022 г. до 13.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 11.16 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 19.05.2022 г. до 25.01.2023 г., сумата от 3.94
лева, представляваща мораторна лихва начислена върху неустойка за периода
от 15.11.2022 г. до 25.01.2023 г., за която суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4144/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
С молба № 160042 от 16.05.2024 г. ищецът „*** е заявил, че на основание
чл. 233 от ГПК прави отказ от предявените искове, тъй като на 26.04.2024 г.
ответникът бил заплатил процесните суми.
Разпоредбата на чл. 233 ГПК урежда възможността, страната инициирала
исковия процес, във всяко положение на делото, да направи отказ от иска си.
В конкретния случай е налице надлежен отказ от иска, който десезира съда от
разглеждане на спора. На основание чл. 233 от ГПК и изложеното в молбата
от ищеца „***, с което се прави отказ от предявените искове производство
следва да бъде прекратено.
Настоящият състав намира, че доколкото в случая се касае за искове
предявени по реда на чл. 422 ГПК следва да се съобрази и т. 13 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК и да обезсили
изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Предвид изложеното следва да бъде обезсилена издадената на 08.02.2023 г.
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4144/2023 г., по описа на СРС, 39 състав,
в частта по отношение на заплатени суми.
1
В случая въпреки направения отказ от предявените искове, доколкото се
касае за погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Съдът
намира, че с извършените плащания не са погасени вземанията за съдебните
разноски, като дължими се явяват сумата от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
400 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство
Предвид гореизложеното и на основание чл. 233 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 68379/2023 г. по описа на
СРС, I ГО, 39 състав, поради отказ от исковете.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 08.02.2023 г. г. издадена по ч. гр. д. № 4144/2023 г., по описа на СРС,
39 състав, в частта за сумата от 226.19 лв., представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни
и съобщителни услуги ID на клиент ***, партида ***, ID на договора *** от
19.10.2007 г. за периода от 14.03.2022 г. до 13.09.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11.16
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2022 г. до
25.01.2023 г., сумата от 3.94 лева, представляваща мораторна лихва начислена
върху неустойка за периода от 15.11.2022 г. до 25.01.2023 г.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със съдебен адрес гр. София, бул. „***, чрез
адв. **, да заплати на „***, ЕИК ***, със съдебен адрес гр. София, ул. „**,
чрез адв. Л. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2