Решение по дело №297/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 173
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20212200100297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Сливен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100297 по описа за 2021 година
Предявени са три обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240 ал.1 ЗЗД, чл. 240 ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена
съответно: 38 466.28лв; 2439.89лв и 2 252.62лв.
В исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на ответниците по силата на рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 02.11.2018г, индивидуален
договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2020г и приложение № 1/22.04.2020г ,
сключени с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД.
Твърди, че процесното вземане , което също е цедирано с цесията от 22.04.2020г,
произтича от сключен на 13.08.2019г между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Щ.
Д. К. договор за потребителски паричен кредит №3810254, по силата на който, като
кредитополучател е получила заемна сума в размер на 38466.28лв., а вторият ответник АС.
К. К. се е задължил като поръчител по договора.
Твърди се, че съгласно договора, кредитът ще се издължава на 117 месечни вноски от
по 544.46лв всяка, при годишен лихвен процент от 9.99 %, , като още при сключване на
договора, страните се съгласили, че възнаградителната лихва ще бъде в общ размер на
22 976.10лв, а общата сума, която кредитополучатят следвало да върне била 61 442.38лв
Твърди, че срокът за издължаване на кредита бил 14.05.2029г, но тъй като
кредитополучателят не изпълнил задължението си да заплаща в срок погасителните вноски
на основание чл. 13 ал.2 от Общите условия неразделна част от договора, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем.
1
Твърди, че кредитополучателят не е заплатил нито една погасителна вноска, както
преди цедиране на задължението, така и в периода след цесията до подаване на исковата
молба в съда.
Твърди, че до ответниците са изпратени два броя уведомления за извършената цесия,
ведно с уведомления за предсрочната изискуемост на кредита, като повторни уведомления
били връчени и от ЧСИ ГЕргана Грозева с рег. № 915 и район на действие СлОС.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която, щом към исковата молба по
иска на цесионера, е приложено уведомлението на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД и поражда
действие за дължника на основание чл. 99 ал.4 ЗЗД.
Твърди, че в съответствие с трайната практика на съдилищата, с настоящата искова
молба, уведомява ответниците за предсрочната изискуемост на непадежиралите към датата
на подаване на исковата молба в съда / 01.07.2021/ главници по вноски от ** до № 117 вкл.,
съгласно погасителния план към договора, представляващи обща сума 35 218.09лв, която е
включена и е част от претендираната главница от 38 466.28лв.
Иска се постановяване на съдебно решение , с което бъдат осъдени солидарно двамата
ответници - длъжник и поръчител по договор за потребителски кредит № 38100254,
сключен на 13.08.2019г, за заплатят на новия кредитор / цесионер/ „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-София главница в размер на 38 466.28лв; възнаградителна лихва в размер на
2439.89 лв за периода 14.09.2019г- 22.04.2020г, законна лихва за забава в размер на
2252.62лв за периода 15.09.2019г- 01.02.2021г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират се разноски по списък,
включващи платената държавна такса и юриск.възнаграждение в размер на 350лв.
В с.з. ищецът, ред. призован, не се представлява от законен или упълномощен
представител, но с исковата молба и с молба по делото от 04.10.2021г, заявява, че поддържа
предявените искове и е поискал, ако са налице предпоставките за това, постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците. Претендира същите разноски.
В с.з. ответникът Щ. Д. К., ред. призована, не се явява, не се представлява и не е
направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Не е подала и отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
В с.з. ответникът АС. К. К., ред. призован, не се явява, не се представлява и не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Не е подала отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, съдът прие за
2
установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240 ал.1 и ал.2 вр. ЗЗД с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Предявените искове следва да се уважат в пълен размер с оглед наличието на
предпоставките по чл. 238 ал.1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците
Това е решение, което не се мотивира по същество, а е достатъчно да се констатира от
съда, че са налице предпоставките за постановяването му, а именно: 1/да има искане от
ищеца за постановяване на такова решение, 2/ответникът да не е представил в 1-месечния
срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, 3/да не се е явил в първото по делото
заседание, 4/ да не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, 5/на страната са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяване в с.з., и 6/
искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение формалните предпоставки по чл. 238 ал.1
ГПК не са достатъчни. Освен тях, чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК поставя изискване по същество -
искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените писмени
доказателства. Тези доказателства се отнасят до фактите, пораждащи претендираното право.

Писмените доказателства съдът преценя само от тяхната външна страна. Ищецът е
представил годни, допустими и относими писмени доказателства, установяващи наличие на
валидно заемно правоотношение, по силата на сключен на 13.08.2019г между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и ответниците договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който, като първият ответник/ Щ. Д. К./, като кредитополучател е получил от
заемодателя заемна сума в размер на 38466.28лв., а вторият ответник /АС. К. К./ се е
задължил като поръчител по договора.
Уговорено е, че кредитът ще се издължава на 117 месечни вноски от по 544.46лв всяка,
считано от 14.09.2019г, при фиксиран ГЛП от 9.99 %.
Видно от справка за движението по кредита към 22.04.2020г, длъжникът не е
погасявал задълженията си по договора, като главницата възлиза в размер на 38 466.28лв,
а възнаградителната лихва- 2439.89лв.
Начислена е и лихва за забава в размер на 2252.62лв, за периода 01.08.2020г-
01.02.2021г.
Цялото вземането на кредитора е цедирано в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г и
3
приложение №1/22.04.2020г, за което длъжникът е уведомен от ЧСИ Гергана Грозева на
07.05.2020г, а също и с получаване на препис от исковата молба/ на 28.07.2021г/.
След датата на цесията, длъжникът не е плащал месечните си вноски, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем от новия кредитор, на основание 13 ал.1 от
Общите условия към договора за потребителски кредит, преди подаване на исковата молба
в съда.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че му е цедирано вземане
срещу ответниците, в претендирания размер, произтичащо от валидно възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД, съответстващ на изискванията на Закона за потребителския кредит, по
силата на което, кредитодателят е предоставил на длъжника претендираната сума, а той,
заедно с поръчителя са се задължили да я върнат при уговорените условия и в уговорените
срокове; настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по договора или
настъпване на крайния падеж по договора и че е уведомил длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането.
В тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задълженията си по договора
за кредит или всички факти, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Като последица от процесуалното бездействие на ответниците и с оглед искането на
ищеца, съдът постановява неприсъствено решение, с което уважава предявените искове и
осъжда солидарно двамата ответници – длъжник и поръчител по договор за потребителски
кредит, да заплатят на новия кредитор /цесионер/ претендираните с исковата молба суми,
представляващи главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава в размерите и за
периодите, посочени в исковата молба.
Солидарната отговорност между двамата ответници е уговорена с договора за
потребителски кредит и е предвидена от закона/чл.141ал.1 ЗЗД/
На осн. чл. 78 ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца солидарно и разноските по
делото, възлизащи в размер на сумата 1826.35лв, от която: 1726.35лв е платената държ.
такса и 100лв- юриск. възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.8 ГПК, тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт,
следва да му бъде присъдено юриск. възнаграждение в размерите по чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25
Наредбата за плащане на правната помощ , а именно: от 100 лв до 300лв.
Но тъй като се проведе само едно с.з. и предвид ниската правна и фактическа сложност
на делото, съдът намира, че следва да присъди юриск. възнаграждение в минималния размер
от 100лв.
На основание чл. 239 ал.1 и ал.2 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Щ. Д. К. с ЕГН – ********** и АС. К. К. с ЕГН-**********, двамата от
гр.Сливен, ул.“П.“**, да заплатят СОЛИДАРНО на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК- *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“25, офис-сграда Лабиринт , ет.2, офис № 4, представлявана от Ю.Х.Ю.,
сумата 38 466.28 лв ,/ тридесет и осем хиляди, четиристотин шестдесет и шест лева,
двадесет и осем стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит № 3810254 от 13.08.2019г, сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД, гр.София и Щ. Д. К. като кредитополучател и АС. К. К.- поръчител,
прехвърлен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания/
цесия/ от 22.04.2020г. и Приложение № 1/22.04.2020г; сумата 2439.89лв / две хиляди,
четиристотин тридесет и девет лева, осемдесет и девет стотинки/ –възнаградителна лихва за
периода 14.09.2019г-22.04.2020г и сумата 2252.62лв / две хиляди, двеста петдесет и два
лева, и шейсет и две стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода
15.09.2019г - 01.02.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 02.07.2021г до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 1 826.35лв - разноски по делото.
Решенето е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5