№ 881
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100506527 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
С Решение № 5361/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2704/2022 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158-ми състав, е отхвърлил предявените от В. Т. Д.,
срещу Т. А. Д., искове с правна квалификация чл. 149 СК и чл. 144 СК - за издръжка на
пълнолетен учащ от негов родител в размер на 200. 00 лева месечно, считано от
24.01.2021 г./датата на настъпване на пълнолетие от ищцата/ до 30.06.2022г./датата на
завършване на средно образование на Д./, ведно със законната лихва за забава
Ищцата В. Т. Д. (въззивница в настоящото производство ), е останала недоволна
от така постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 110606 от
01.06.2022 г. по описа на СРС, чрез адв. К. М.. В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че е налице непълнота на
доказателствения материал по делото относно доходите на ответника. Съобразно с
изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо него да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването,
като е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен
акт.
Ответникът Т. А. Д., (въззиваем в настоящото производство), в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е взел становище по така подадената въззивна жалба, чрез особен представител
Г.П. - САК, с което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в
жалбата оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел
за установено, че ищцата В. Т. Д. е дъщеря на ответника Т. А. Д., което обстоятелство
не е било спорно между страните. Видно от прието по делото като доказателство
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0018 от
27.01.2003г., община Троян, ищцата е родена на *******г., предвид което към
релевантния исков период същата е навършила пълнолетие - на 24.01.2021 г.
Удостоверено е документално пред първата инстанция, че В. Д. през учебната 2021 г. –
2022 г. е ученичка в 12-ти клас при Професионална гимназия по екология и
биотехнологии гимназия "Проф. д-р Асен Златаров"– София (Служебна бележка, №
161/17.01.2022 г.).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства както
пред първата инстанция, така и във въззивното производтво за процесния период
(удостоверение за декларирани данни, справки актуално състояние на действащите
трудови договори на ТД на НАП Велико Търново, справка от Агенцията по заетостта),
се установява, че за въззиваемия Т. Д. за периода 2021г. – 2022г. липсват данни за
осигуряване, няма регистрирани трудови договори. Не е налице регистрация в
дирекция "Бюро по труда"/ДБТ/. Други относими доказателства относно материалните
възможности на въззивника не са представени по делото. Видно от изготвена справка
от ТД на НАП София, средномесечният осигурителен доход на ищцата в периода от
м.02.2021г. до м.06.2021г. е в размер 151 лева, както и за м.07.2021г., в размер на 36.36
лева от трудово правоотношение с "Е.Б.Е.С." ЕООД, заличен на 19.07.2021г.
В съответствие с обсъдената доказателствена съвкупност първата инстанция е
намерила предявените искове за неоснователни, обосновавайки, че липсва
кумулативно изискуема предпоставка за тяхното уважаване, а именно – доходите на
дължащия издръжката ответник да му позволяват да покрива първо собствените му
нужди, така че плащането на издръжката на пълнолетната ищца да не съставлява
особено затруднение за ответника.
Въззивният съд споделя фактическата обстановка, установена от
първоинстанционния съд, и направените въз основа на нея изводи. Освен това
първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и
допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният
съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги
по този начин част от своя съдебен акт, като с оглед оплакванията във въззивната
жалба и съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК излага и
свои мотиви.
Уважаването на иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител,
предполага ищцата, която е въззивница в настоящото производство и чиято е
доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/. че въззиваемият - ответник е нейн родител, 2/.
нуждите й от издръжка за релевантния период и в претендирания размер, 3/. че не е
навършила 20 години и учи редовно средното си образование в съответното учебно
заведение, 4/. Ищцата е следвало да наведе и твърдения, че не разполага със собствено
имущество и доходи, или че имуществото й не е достатъчно, за да се издържа от него;
5/. На доказване подлежи и възможността дължащият издръжката родител да я
престира без това да съставлява особено затруднение за него, доколкото въззиваемият -
ответник твърди отрицателния факт, че не е в състояние да дава търсената издръжка.
Спорният въпрос по делото е свързан с това дали възможностите на въззиваемия са
му позволявали да дава на въззивницата претендираната месечна издръжка за
релевантния период. Задължението за издръжка към навършилото пълнолетие дете,
продължаващо обучението си в средно учебно заведение за предвидения срок на
2
обучение не е безусловно (за разлика от издръжката на непълнолетно дете). Ищцата
следва да установи и обстоятелството, че даването на издръжка в претендирания
размер не съставлява особено затруднение за ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено въззиваемия да
реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди и едновременно с това, че има
възможност да заплаща търсената от въззивника издръжка или част от нея.
Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя
по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се
чувства особено осезателно от родителя. Родителят следва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете, като средствата трябва да
касаят релевантния период. Наличието на такива средства не се доказва. Не се
установиха и доходи от трудови правоотношения или от граждански договори. Ищцата
е следвало да проведе пълно и главно доказване относно материалните възможности на
ответника да дава месечна издръжка в претендирания или по-нисък размер, без тя да
съставлява особено затруднение за ответника. Поради недоказване на обстоятелствата,
от които за страната произтичат благоприятни правни последици, съдът е отхвърлил
предявения иск, като неоснователен.
И във въззивната инстанция не се ангажираха никакви доказателства, които да
разколебаят убеждението на настоящия съд в правилността на оспореното решение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5361/26.05.2022 г., постановено по гр. д. №
2704/2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3