Р Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и девети април 2021г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря
Оля Йорданова
и прокурора Тони Томов,
като разгледа докладваното от
с-я Желязкова КНАХД № 725/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на М.К.К. – Ф., ЕГН **********, чрез адв.Д.М., срещу Решение № 260244/22.02.2021г. по АНД № 3055/2020г.
на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 20-0819-002426/10.07.2020г. на Началник група към ОД на МВР Варна,
сектор Пътна полиция, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено
в нарушение на процесуалните норми и на материалния
закон. Сочи, че същото е постановено при неправилно установена фактическа
обстановка, тъй като въззивният
съд е обосновал своите мотиви за установеност на извършеното нарушение и за механизма на ПТП, единствено въз основа
свидетелските показания на С. и Т, като не е
анализирал всеобхватно всички факти и свидетелски показания. Счита, че това е двело до
неправлния приложение на материалния закон, тъй като нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено
само при движение и на двете превозни средства, а нейният автомобил е бил в покой, в който
аспект са и показанията на свид.Т.
В този смисъл
твърди, че не е осъществен състава на цитираната разпоредба. Твърди наличие на друг състав на нарушение, доколкото са
налице данни, че към момента
на ПТП пътният участък е бил изключително натоварен, което е предизвикало и верижната
катастрофа.
Оспорва изводите
на ВРС за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство /АНП/ нарушения. Сочи, че посочения в АУАН свидетел – Р.З, не е очевидец на
нарушението, поради което е налице нарушение на чл.40 и сл. от ЗАНН; липсва описание на обстоятелствата и доказателства, установяващи
нарушението
– наличие/липса на спирачен път, данни за скорост на движение, интензивност на
пътния участък към момента на нарушението.
На изложените основания моли
да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго по съществото на спора, с
което да се отмени НП. В с.з. чрез пълномощника си адв.М., поддържа изложеното в
жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът – ОД на МВР
Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – ю.к.Л., оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на М.К.К.-Ф., против горепосоченото НП, с което за
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 лв. С оспореното решение ВРС е потвърдил наказателното
постановление. За да се произнесе по спора, съдът е приел от фактическа страна,
че около 08:46ч на 19.06.2020г. жалбоподателката М.К.-Ф. управлявала собствения
си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № У 0220 АН по бул. „Цар Освободител“ в
гр.Варна в посока на движение към централната част на града и Летен
театър. На кръстовището на бул.“Цар
Освободител“ и ул.“Кестен“, поради преминаващ пешеходец на
обозначената на пътното платно пешеходна пътека, превозното средство, което се
движело пред автомобила, управляван от К.-Ф. - лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № В 9524 РК, управляван от С срязко спрял своето движение. Поради факта, че не се е движела на
достатъчно разстояние зад движещия се пред нея лек автомобил, жалбоподателката не успяла да спре навреме управляваното от
нея превозно средство и ударила с предната част на своя автомобил съответно
автомобила, движещ се пред нея, управляван от С.. Непосредствено зад
автомобила, управляван от К.-Ф., се
движел в същата посока автомобил, управляван от Саша Т, която също не успяла да
реагира навреме на рязкото спиране на автомобила пред нея и го ударила с
предната част на своето превозно средство. Бил повикан екип на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Варна, който да обслужи
настъпило произшествие. Служителите на Сектор „Пътна полиция” снели
обяснение от водачите на превозните средства, участвали в произшествието и
огледали настъпилите материални щети по автомобилите, като преценили, че със
своето поведение М.К.-Ф. е извършила нарушение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП,
поради което и на същата дата 19.06.2020г. й съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу констатациите в същия. Администартивно-наказващия
орган /АНО/, като приел изцяло констатациите в акта и дадената правна квалификация, издал процесното НП.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като е кредитирал същите
като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено.
ВРС е приел, че е доказан фактическия състав на вмененото
нарушение, тъй като жалбоподателката със своето поведение е нарушила
разписаното в нормата на чл.23 ал.1 от ЗДвП предписание, съгласно което водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Въззивният съд е обсъдил, като е
приел за неоснователни и останалите възражения на наказаното лице
за
допуснати в хода на АНП съществени
нарушения на производствените правила, като е приел: че е налице ясно и
конкретно описание на нарушението, по начин да бъде разбрани повдигнатото
обвинение; че свид.Златев, като част от екипа на „ПП“, обслужил
местопроизшествието, правилно е вписан в АУАН като свидетел на установяването
му, съгласно изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН; че правилно с в издаденото НП е
приложена санкционната норма на чл.179 ал.2 от ЗДвП, даколкото е съответна на
извършеното нарушение и е специална по отношение твърдяната от жалбоподателката
такава по чл.185 от ЗДвП.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени подробно от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя
изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
-Неоснователни са възраженията на
касатора, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и по-специално, че е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Установяването на процесното нарушение
предполага не просто полагане на подпис на дадено лице като свидетел, а и изясняване механизма на ПТП,
участниците в същото и последиците от допускането му. Тези елементи от фактическия състав са
установени именно от Р.З, в качеството му на член на екипа на „ПП“. В този смисъл, настоящият състав споделя извода ва ВРС, че актът е съставен в присъствието
на свидетел от кръга на тези по чл.40, ал. 1 от ЗАНН – свидетел при установяване на
нарушението. Поради тази причина не е имало основание за прилагане на
алтернативната възможност по ал.3
на чл.40 от ЗАНН - да бъде осигурено присъствието на двама други свидетели.
Противно
на твърденията в жалбата, въззивният съд е изяснил правилно фактическата
обстанвока, като е извършил задълбочен анализ на всички относими доказателства.
Напълно логични и обосновани от установените по делото факти са изводите му за
осъществен състав на нарушението. Твърдението на жалбоподателката за
различен механизъм на настъпване на ПТП, не
се подкрепя от приложените към административно-наказателната преписка и приети
като доказателства по делото декларации и протоколи за ПТП, ведно с план-схема на същото, на които
свидетелските показания изцяло кореспондират.
Тук следва да се
отчете отсъствието на възражения от страна на жалбоподателката в хода на АНП,
както и факта, че е съдействала при изясняване механизма на произшествието,
като съгласно показанията на актосъставителя – свид.Стойков, водачите –
участници в ПТП сами са си попълнили сведенията.
Липсата на изрично
посочване АУАН и
НП, че е настъпило „верижно” произшествие не се отразява на съставомерността на
деянието и по
никакъв начин не е нарушило правото на защита на лицето, както правилно е
приел ВРС, поради което и не съставлява нарушение, годно да обуслови
незаконосъобразност на НП.
Неоснователни са твърденията
в касационната жалба, че не е изяснено дали автомобила на ссе е намирал в покой
към момента на удара, което обстоятелство би се
отразило на фактическия състав на нарушението. Всички участници в ПТП са били
категорични, че пресичането на пешеходната пътека на пешеходец е наложило
рязкото спиране на първия автомобил. Именно неподдържане на необходимото
разстояние от предходния автомобил е довело до удара от страна на касаторката,
което води до категоричния извод за осъществен състав на вмененото с НП нарушение
по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
Твърдението в касационната
жалба, че показанията на свидетеля Т опровергават фактическата обстановка, е
неоснователно. Напротив
- същата сочи, че е
забелязала, че автомобила на К. намалява рязко, като при оглед на настъпилото
ПТП е установила, че К. е ударила автомобила пред нея.
В случая касаторката твърди,
че е реагирала на рязкото спиране, поради което е избегнала удара, но е била
ударена от автомобила движещ се зад нея, което е предизвикало и сблъсък с
автомобила пред нея. Тези твърдения също не
са доказани по никакъв начин, дори се опровергават от разпитания пред въззивния
съд свидетел – С.. Изложеното следва да бъде
прието, като защитна теза, отколкото като реално осъществил се факт.
В обобщение, следва
да се посочи, че описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на
действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, респ. в
НП. Касаторката единствено твърди неизвършване на
нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН и
описаните от свидетелите и в писмените доказателства факти и обстоятелства за
нарушение по чл.23
ал.1 от ЗДвПП, установено
като извършени от нея. Поради това правилно ВРС е
пиел, че описаното в
НП деяние съставлява нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП и е извършено от М.К.-Ф..
Предвид изложеното съдът
намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
По делото липсва искане за
присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба, поради което такива не се
следват, въпреки изхода на спора.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260244/22.02.2021г. по АНД № 3055/2020г. на Районен
съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-002426/10.07.2020г.
на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което на основание
чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на М.К.К. – Ф. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.