Решение по дело №4643/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №

                

                    гр.ВРАЦА, 14.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 13.07.2020 година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря СТЕФКА РАДЕВА  в присъствието на прокурора  :

                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4643 по описа на 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, тел. 092/66 83 17, представляван от Р.И.М., чрез пълномощника В.Н. – юрисконсулт е предявила при условията на обективно съединяване искове против Т.К.И., с ЕГН **********, адрес: *** , с които иска да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца както следва:сумата от 1 452,48 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия ,битово-горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация за имот находящ се в *** за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата от 268,32 лева - лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 34,42 лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение-разноски по заповедното производство, претендират се и разноските по исковото производство.

  Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

 Предявените иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.

 В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез назначения особен представител адв.Ф. е оспорил исковите претенции с искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора.

 Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №3131/2019г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с  която  е  разпоредено  ответницата  да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и

                           - 2 -

разноски.С оглед връчване на издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви искове относно вземанията си, което е довело до настоящото исково производство.

 Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия момент,  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.Като без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за наличието на конкретни задължения.Ответника е собственик на процесния апартамент видно от представената по делото Справка по лице от Служба по вписванията гр.Враца,като ответника е закупил имота на 21.06.2006г.

  Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни  общи условия,като писмената форма се предвижда само за допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в общите условия.В разпоредбата на чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите части и

 

                        - 3 -

топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

  Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия отдадена от сградна

инсталация се дължи от всички потребители в сградата независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №163334/06.04.2007г. за топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се извършва чрез дяловото й разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-топломер.

  По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр.Враца одобрени с решение от ДКЕР с решение №ОУ-004/07.01.2008г. от ДКВЕР  -  в същите подробно са визирани правата и задълженията на продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната енергия.Аналогични са общите условия действали за целия исков  период. В чл.32 , ал.1 от общите условия от 2008г. е

визирано,че купувача е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,каквото в случая не е депозирано.Съответно ал.6 предвижда,че при неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувача   заплаща    на   продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за целия исков период се идентични.

 Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на осн.чл.111,б.в ЗЗД.В случая е приложима именно тази три годишна давност от изискуемостта на вземането, но видно от началния период на претенцията за главница-31.07.2016г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда-01.08.2019г. не е изтекла погасителна давност.

 От представените по делото писмени доказателства справка за конкретния вид неиздължение,справка по фактури и изравнителни сметки се установява размера на исковата претенция за главница включваща отопление,БГВ и топлоенергия отдадена от сградна инсталация и лихви така какво са претендирани.При което исковите претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така както са предявени.

 Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното производство 34,42 лева – държавна такса и 50,00 лева

                          - 4 -

юрисконсултско възнаграждение и такива за исковото производство в размер на 98.68 лв. за внесена държавна такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. и разноски за особен представител-300 лв..

  Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК, съдът   

                     

 

                        Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.И., с ЕГН **********, адрес: ***  че същия дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, тел. 092/66 83 17, представляван от РАДОСЛАВ И. МИХАЙЛОВ, сумата от 1 452,48 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия ,битово-горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация за имот находящ се в ****за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата от 268,32 лева - лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА Т.К.И., с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** представляван от РАДОСЛАВ И. МИХАЙЛОВ деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното производство 34,42 лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и такива за исковото производство в размер на 98.68 лв. за внесена държавна такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. и разноски за особен представител-300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: