Решение по дело №4994/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1121
Дата: 14 юни 2017 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20151100904994
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр.София, 14.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 4994 по описа за 2015г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 32 ГПК, образувано по предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на И.А.З. и А.М.П. да заплатят сумата 11 734,39 евро – обезщетение за имуществени вреди на банката, настъпили от неизпълнение на задължения на ответниците като изпълнителни директори на банката при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 28.08.2013г., сключен с „К.П.Е.“ ГмбХ (чуждестранно дружество със седалище в Австрия).

Ответниците оспорват исковете с възражения за липса на противоправни действия/бездействия от тяхна страна при сключването, респективно изпълнението на процесния договор за банков кредит; липса на настъпили вреди за банката от сключването на договора за банков кредит; липса на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответниците по сключване на договора и настъпването на претендираните от синдиците на банката вреди.

Безспорно е по делото, но се и установява от приетите писмени доказателства, че процесният договор за банков кредит от 28.08.2013г. е сключен от двамата ответници в качеството им на изпълнителни директори на „К.т.б.“ АД (а оттам и администратори на банката по смисъла на чл. 57, ал. 3, вр. §1, т. 2 ЗБН).

Видно от съдържанието на самия договор (приет като писмено доказателство по делото), с него от името на банката е поето задължение за предоставяне на кредит на „К.П.Е.“ ГмбХ в размер на 200 000 евро при настъпване на условия за плащане по издаден от банката по нареждане на кредитополучателя акредитив в полза на негов доставчик по доставка на 1 000 метрични тона кокс срещу задължение на кредитополучателя за връщане на главницата по усвоения кредит, плащане на възнаградителни лихви, комисионни за управление на кредита и такси за обработване на документите по акредитива.

Също не е предмет на спор между страните, но се и установява от писмените доказателства по делото и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че уговореното в чл. 1 от процесния договор условие за предоставяне на кредита въобще не е настъпило (нещо повече - на 24.09.2013г. в банката е получено уведомление, че акредитивът, за чието финансиране е сключен договорът за кредит, е отказан от бенефициента), а уговорените в чл. 28 от договора обезпечения на кредита не са учредявани от кредитополучателя, но независимо от това още на датата на сключване на договора за кредит (а именно на 28.08.2013г.) в системата на „К.т.б.“ АД е отразена операция по усвояване на процесния кредит и превеждане на сумата по кредита по разплащателна сметка, открита на името на чуждестранното дружество кредитополучател в същата банка.

 

Клаузите на процесния договор не предпоставят извършване на посочената операция (извод, който следва и само при систематичното тълкуване на клаузата на чл. 4.2. от договора с клаузите на чл. 1, 3 и 28 от договора), но само по себе си това обстоятелство не може да ангажира, а тъкмо напротив - изключва отговорността на ответниците към банката за действията им по сключване на договора, тъй като според съдържанието на самия договор кредитът следва да бъде отпуснат именно след настъпване на условията по акредитива и след учредяване на уговорените обезпечения.

На следващо място доказателствата по делото не установяват действия на ответниците по изпълнението на сключения от тях договор за кредит, които в пряка и непосредствена последица да са довели до извършване на посочената банкова операция.

От заключението на счетоводната експертиза по делото се установява, че операцията е извършена въз основа на резолюция на трето за процеса лице (Георги Зяпков – администратор на кредитната сделка), а по делото не са ангажирани доказателства, които пряко или косвено да установяват, че тази резолюция е издадена като последица от конкретни действия на ответниците извън действията им по сключване на процесния договор за кредит (които по съображенията по-горе не могат да бъдат квалифицирани като противоправни).

Изложеното е достатъчно да обуслови извод, че дори банката да е претърпяла загуби като последица от сключването на процесния договор за кредит, възстановяването на тези загуби не може да бъде вменено в отговорност на ответниците, произтичаща от действията им по сключване на договора.

Независимо от това съдът намира за задължително да посочи, че доказателствата по делото въобще не установяват загуба на банката, настъпила като пряка и непосредствена последица от сключването и изпълнението на процесния договор за кредит.

От заключението на счетоводната експертиза по делото се установява, че от сумите по разплащателната сметка в банката, открита за изпълнение на процесния договор за кредит, не са извършвани никакви преводи в полза на трети лица или тегления на суми в брой, а всички осчетоводени от банката операции със сумите, преведени по разплащателната сметка на кредитополучателя, касаят погасяване на задължения на самия кредитополучател към банката за главница, лихви, комисионни и такси, дължими именно по процесния договор за кредит и поставения в основанието му акредитив.

            По съществото им вредите, за чието обезщетяване са предявени исковете срещу ответниците, представляват загуби от неизпълнени вземания на банката към кредитополучателя „К.П.Е.“ ГмбХ по процесния договор за кредит, но според констатациите на счетоводната експертиза тези вземания не биха били въобще възникнали ако договорът не беше сключен, а от друга страна сключването на договора не е довело до намаляване на патримониума на банката, тъй като всички предоставени от нея суми по кредита са използвани за погасяване на задължения именно към самата банка по процесния договор за кредит.

            Не на последно място трябва да се отбележи, че сам по себе си фактът на неизпълнение на вземания на банката по договор за кредит не покрива състава на деликтната отговорност на администраторите й за действия по сключване на договора за кредит и контрол върху изпълнението му, тъй като неизпълнението на едно вземане не намалява имуществото на кредитора, респективно не представлява вреда по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.  

Вреда за имуществото на банката кредитор (респективно вреда за масата на несъстоятелността й след откриване на производство по ЗБН) ще е налице в случай, че вземането бъде погасено или е настъпила обективна невъзможност за изпълнението или принудителното му събиране, но доказателства, а и въобще състоятелни твърдения в тази насока не са ангажирани от ищеца по отношение на неизпълнените вземания на банката по процесния договор за кредит.

 

            Съображенията на ищеца, изложени в допълнителната искова молба, а и в писмената защита по делото, че възможността за удовлетворяване на вземанията на банката срещу кредитополучателя „К.П.Е.“ ГмбХ, произтичащи от процесния договор за кредит, е изчерпана с изчерпване на възможността за обжалване на съдебен акт за отхвърляне на подадено от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу чуждестранното дружество, са несъстоятелни, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че избраният от ищеца ред за съдебна защита на посочените вземания (очевидно неприложим с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК) въобще не е единственият възможен, нито влизането в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК преклудира възможността й да иска присъждане на вземанията по надлежния съдебен ред.

            Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН  държавната такса, дължима за разглеждане на исковете, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника И.А.З. следва да бъдат присъдени разноските, които е направил съобразно представеното по делото платежно нареждане за депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на И.А.З. с ЕГН ********** и адрес *** и А.М.П. с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят сумата 11 734,39 евро – обезщетение за имуществени вреди на банката, настъпили от неизпълнение на задължения на ответниците като изпълнителни директори на банката при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 28.08.2013г., сключен с „К.П.Е.“ ГмбХ.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.А.З. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,00 лв. – разноски за съдебното производство.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 918,02 лв. – държавна такса за съдебното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                              

               

           СЪДИЯ: