№ ………
14.12.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18 209 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ц.Щ.Щ. ЕГН **********, чрез своята майка и
законна представителка М.Ц.Щ. ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: *** 36 срещу С.Н.Л. ЕГН**********,*** и С.М.К. ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД съдът
да осъди ответниците СОЛИДАРНО да заплатят на ищеца сумата от 5000 (пет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и психическа травма и страдания и сумата от 269.10 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски по
лечение на домашен любимец - куче порода „Хъски“,
вследствие на престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, и т.3, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено от дамата ответници на 22.04.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата
на вредоносното събитие.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молбата се излага, че Ц.Щ.Щ. е собственик на женско куче, порода „Хъски“.
Кучето му било подарено от семейството, като към него той бързо се привързал.
Животното било източник на радост и ангажименти за малкото дете, което поело
изцяло грижите за него от самото начало - разхождало го, хранило го и го
къпело. Отношението на любов и привързаност към това живо същество изпълвало
ежедневието му с радост.
На 22.04.2017 г., Ц. излязъл на разходка с кучето - тогава на
възраст 5 месеца, в м-ст „Ч.“, гр. Б.. С него бил
по-големият му брат - Т. Щ. и приятелката му А.
Н.. По време на разходката кучето, което било още бебе и се разхождало без
каишка видяло гълъби и ги подгонило на игра. Намиращите се в близост овце,
които пасат свободно и без надзор също се подплашили и побягнали към
обособеното си място за отглеждане. Ц. тръгнал да тича след кучето си, а от
другата страна се задали двамата ответници-собственици на овцете, които носили
тояги в ръцете си. Двамата ответници пред погледа на детето започнали да бият
кучето с тоягите, а детето крещяло обезумяло и ги молило да спрат. Побоят
продължил около минута, като в това време по-големият му брат, който бил доста
назад с приятелката си и друго куче (вързано на повод) се затичали към тях, за
да прекратят мъчението на животното. Когато стигал до тях и преустановил боя,
кученцето лежало неподвижно на земята цялото обляно в кръв, а детето било
изпаднало в истерия. Децата взели малкото куче на ръце и побягнали към пътя,
където ги пресрещал баща им, на когото по-големият брат бил позвънил
междувременно. Децата и баща им се отправили към ветеринарната клиника в кв.
„Аспарухово“, като междувременно подали сигнал за случилото се и в полицията.
Манипулациите по кучето продължили часове и лекарите, с много усилия успели да
се преборят за живота на кучето.
В резултат на случая, Ц. изпаднал в тежко
емоционално и психическо състояние. Непосредствено след този инцидент целият
треперил, бил изпаднал в неутешим плач. Наложило се да посетят още вечерта с
него спешния център при ЦСМП Варна, филиал-Белослав. Той бил прегледан от лекар
и диагностициран с „остра стресова реакция“, като му дали успокоителни хапчета и му изписали
допълнително лечение с успокоителни. Детето спряло да плаче едва късно през
нощта, когато разбрало, че кучето му е било спасено, макар и в много тежко
състояние. Вечерта не успял да заспи, треперил, стряскал се и при всеки опит да
разговарят с него и да го успокоят избухвал отново в плач. Тъй като било
съботен ден, на следващия ден нямали избор, освен да дават успокоителните и да
говорят с детето непрекъснато. В Понеделник 24.04.2017 г. той
категорично отказал да отиде на училище, плачел неудържимо и не искал да се
отдели от родителите си. Отново посетили медицинския център, където му
извършили подробен преглед. Това му състояние било установено от Д-р Татяна
Стоянова, като тя му дала болничен лист за текущата седмица и направление за
детски психиатър. Консултацията с психиатъра на този етап завършила с
предписани успокоителни - „Алора“, съвети и
проследяване. Детето след като получило кучето си обратно, три дни след
инцидента се поуспокоило, но не напълно. Поведението
му рязко се променило. Станало много избухливо и раздразнително, плачело и се
карало за всичко и с всички, обяснявало колко лоши са хората. Започнали
проблеми и конфликти в училище, като Директорката на училището повикала
родителите на среща. По нейно настояване, за да бъде овладяно това поведение на
детето се обърнали към АСП, Дирекция „Социално подпомагане“-Девня, от където им
предоставили направление за ползване на социална услуга № НП/Д-В-Д-007/02.05.2017 г. Заключението било за потребност от работа с психолог и екип
специалисти за период от 12 месеца. Започнали срещите с психолог, както били
насочени, като първоначално били веднъж седмично, а в последствие веднъж месечно. Постепенно, но много бавно
при детето настъпвало подобрение, най-вече и с изминаването на по-голям период
от време. Сочи, че последиците върху психиката на детето са изключително тежки
и във времето довели до девиантно поведение в социалната му среда, агресивни
прояви в училище и затруднения при социализирането и работата с него,
включително и у психолозите, които водели консултациите му. През изминалия
период от повече от две години нещата се подобрили значително и в голяма степен
се завърнало онова общително и усмихнато дете, което той бил преди инцидента.
В следствие на подадения сигнал и взетите мерки от
полицията и прокуратурата, на двамата извършители на побоя над кучето - С.Н.Л. и С.М.К. било повдигнато обвинение за
извършеното в съучастие престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, и т.3, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2 НК, като в хода на образуваното АНД 5372/2018 г. по описа
на 1 с-в на ВРС, същите били признати за виновни, освободени са от
наказателна отговорност на основание чл.78А, ал. 1 НК и им било наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 3 000 лв. на всеки от тях. Наказанието им било изцяло потвърдено с решение №212/28.10.2019 г. по ВНАХД
812/2019 г. по описа на ВОС, което било окончателно и не
подлежало на обжалване. В хода на това производство на детето била изготвена
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. От заключението
ѝ се установило, че извършеното деяние на 22.04.2017г., е било стресово
събитие за него, тъй като е било неочаквано и извършено върху домашния му
любимец. Същото оказало влияние върху психоемоционалното
му състояние като е повишило чувството му на безпокойство и тревожност,
формирало е чувство на несигурност и страхове за близките му хора - семейството.
Счита, че изложеното до тук, говори за изключително
високи по интензитет болки и страдания, изразяващи се в страх и притеснения за
живота и здравето на кучето на детето, дали то ще оживее и ще се възстанови от
претърпяната травма, които довели до трайно влошаване на психическото му
състояние. И към момента на завеждане на исковата молба в съда, детето не било преживяло
и трансформира стресовото състояние, в което е изпаднало вследствие на видяното
и преживяното събитие свързано с ударите върху кучето и неговото изключително
тежко и критично състояние.
Неимуществени вреди, описани по-горе, пряк и
непосредствен резултат от противоправното поведение на двамата ответници ищецът оценява на 5000 лв., ведно
със законната лихва от датата на вредоносното събитие 22.04.2017 г., солидарно
дължими от двамата ответници.
Паралелно с горното, са претърпели и имуществени
вреди, възлизащи общо на сумата от 269.10 лв.,
произтичащи от заплатените суми за лечението на домашното куче за тридневния му
престой във ветеринарната клиника, платени на датите 23.04.2017 г., 25.04.2017 г. и 26.04.2017 г. от ищеца, чрез неговата майка и законен
представител.
Ответниците С.Н.Л. и С.М.К. са депозирали
отговори в предоставения му срок.
В отговорите всеки от ответниците не оспорва
следните фактически твърдения на ищцовата страна: че
с влязло
в сила
решение № 949/16.05.2019 г.
по НАХД № 5372/2019 г.
на ВРС,
потвърдено с решение № 212/28.10.2019 г.
по ВНАХД № 812/2019 г.
на ВОС,
той и
другият ответник С.М.К., са признати за виновни в това,
че на 22.04.2017 г.
в местност
„Ч.“, гр. Б., в условията на
съучастие, са извършили престъпление по чл. 325,6, ал.2, т.2 и т.3 НК спрямо куче, порода „Хъски“, собственост
на Щ.
Т.Щ.; че в резултат на
извършеното противоправно деяние кучето
„Хъски“ е претърпяло
телесни увреждания, но не е
погинало, а в последствие се е
възстановило напълно; че на 22. 04. 2017 г. в местност
„Чуката“, гр. Б., както и преди да
бъде наранено,
кучето „Хъски“ е било разхождано на
територията на община Белослав от ищеца,
брат му
Т. Щ.
и А.
Н., без
каишка, като се е
намирало под надзора на тези
лица, както и че е
подгонило гълъби.
Оспорват всички останали фактически твърдения и по - конкретно и изрично следните: че Ц.Щ.Щ. е собственик
на пострадалото куче, порода
„Хъски“; че на 22.04.2017 г.
двамата ответници, пред погледа на
ищеца, са започнали да
бият кучето
„Хъски“ с тояги,
че побоят
е продължил
около минута, а в
това време
ищецът крещял обезумял и ги
молил да спрат; че в резултат
на възприетите
от него
наранявания на кучето „Хъски“
на 22.04.2017 г.,
ищецът е изпаднал в тежко
емоционално и психическо състояние; че
проблемите на ищеца в училище
и създаваните
от него
конфликтни ситуации, както и
девиантното му поведение в социалната
му среда, са
започнали след инцидента и са
в причинна
връзка с него; че работата на
детето с психолог и екип
от специалисти
за период от 12 месеца в рамките на
социална услуга № НП
/Д-В-Д-007/02.05.2017 г.,
се е
наложило само и единствено заради
възприетото от детето физическо състояние на
кучето „Хъски“ на 22.04.2017г.; че
и към
момента на завеждане на исковата
молба в съда, ищецът не е
преживял и трансформирал стресовото състояние,
в което
бил изпаднал в следствие на инцидента
с кучето
„Хъски“.
Излагат
следните фактически
твърдения и възражения:
На 22.04.2017 г.
двамата ответници - С.Л.
и С.К.
се намирали
в двора
на къщата
на К.,***. Двамата
мъже били
приятели и комшии от дълги години,
като на
конкретната дата Л. гостувал на
К. в късния следобед. К. се занимавал
с отглеждането
на овце (15 броя
към онзи
момент), като за целта
към къщата
била изградена
пристройка - сая, в която животните нощували. Към
двора и саята било присъединено
и оградено
с оградна мрежа и
дървени колове място от терена
зад къщата
му с
площ от
около 200 кв.м., което служело за
прибиране, хранене и отглеждане на
животните. Ограденото място имало
два вратника - откъм
имота на К. и откъм близкото
възвишение, известно на местните като
местност „Ч.“. По южния склон на
местността К. пускал овцете си
на паша през деня, като вратникът оставал
отворен, за да можело животните
да се
връщат и да пият вода. Така
било и
на 22.04.2017 г.
Внезапно двамата мъже чули,
че звънците
на овцете
се раздрънчали, погледнали към
„Ч.“ и
видели, че овцете бягат в
посока към саята, като било явно,
че някой
или нещо
ги е подгонило.
Ответниците се запътили към саята, за
да видят
какво се случва, като първи
до ограденото
място към саята стигнал ответника Л., тъй
като бил
доста по-млад
и подвижен от К.. Тогава той
видял, че в ограденото място
при овцете
имало животно, което ги
гонело и нападало, налитайки върху
тях. Л.
помислил, че животното е
вълк, тъй като било сиво
на цвят
и с
не малки
размери. Л. грабнал една
дървена сопа, която се намирала
в двора,
за да
се защити, в случай
че бъде
нападнат. Внезапно животното побягнало към
него, изправило се на
задни лапи и му налетяло
с разтворени
челюсти, като Л. възприел това негово
поведение, като нападение. В страха
си да
не бъде нахапан или по друг
начин наранен, Л. ударил с
все сила
животното в главата с дървената сопа,
след което
то се
проснало на земята неподвижно. Ответникът К. въобще
не взел
участие в нараняването на животното,
тъй като не бил
достигнал до мястото на инцидента
към момента
на настъпването му, защото
бил трудно
подвижен - ходел
с помощта
на две
патерици. Едва след като
наранил животното, Л. видял, че
това е
домашно куче, порода „Хъски“. В това време
до мястото
на инцидента
дотичало малко дете - момче
на видима
възраст около 10 г.,
което като видяло нараненото животно се
разплакало и започнало да вика
да не
го бият.
Детето не възприело непосредствено
удара от страна на Л.
върху кучето, но действително възприело тежкото
състояние, в което изпаднало животното
след това. На мястото
на инцидента
дотичали млади (около двадесет годишни) момче и момиче, като
момчето вдигнало кучето и отнасяйки
го казало на двамата мъже, че
„ще ги
унищожи“. Впоследствие ответниците
разбрали, че заплашилото ги момче е брат
на детето,
а младата
жена негова
приятелка. С влезлия в
сила съдебен
акт на
наказателния съд, по една или
друга причина и най - вече
поради неизяснената фактическа обстановка по
делото, било прието, че
деянието е извършено от двамата
ответници в съучастие, както и, че
същото било извършено с особена
жестокост и в присъствието на малолетното
дете.
След
инцидента кучето „Хъски“
било подложено
на лечение
и се възстановило
напълно.
Твърдят, че ищецът
Щ. от
малък бил по-чувствителен, милостив, лесно
се разплаквал.
Трудно се адаптирал към условията в училище. Още със
започването на първи клас имал
проблеми в училище, често се отнасял
нападателно с децата и проявявал
агресия в поведението си със съучениците.
Всичко това наложило да работи
с детски
психиатър още отпреди случката
с кучето.
Затова и ответникът твърди, че
психологическите проблеми на детето
не са
в пряка
причинно - следствена връзка
с възприетото
от него
нараняване на кучето. Те съществували
още преди това, като работата с
психолог в рамките на предоставената
социална услуга била обусловена
и от
цялостното му девиантно поведение и
психологическо състояние, както и
от неговите
личностни и характерни особености, които нямат
нищо общо
със случката
с кучето.
Твърди, че ако детето поначало не страдало
от психо-емоционални проблеми още
отпреди случката с кучето,
то в
никакъв случай тя не би
му се
отразила в твърдяната негативна степен. По
тази причина
ответникът оспорва интензитета и продължителността на твърдените психологически проблеми на ищеца, както и тяхната причинно - следствена
връзка с твърдения противоправен резултат. Отделно от
това твърди,
че ако
са настъпили
негативни изменения в психиката на ищеца
в резултат
на инцидента,
то те
са се
развили на един вече увреден психо-емоционален терен, който
в съществена
степен е допринесъл за интензитета и продължителността на страданията
на детето.
Ако същото не страдаше
от личностните
и характерните
си особености,
както и ако не бе психически
лабилно до степен на асоциално,
то в
никой случай не би претърпяло твърдените
вреди, особено с оглед пола
си и
възрастта си към датата
на процесния
инцидент.
Твърдят, че кучето „Хъски“ е движима вещ.
Собственик на тази движима
вещ е
лицето Щ. Т.Щ. - баща
на ищеца, обстоятелство което е установено
с влязлото
в сила
решение на наказателния съд, както и
в паспорт
на домашен
любимец № BG 01VP
174417.
Правят следните възражения: Възразява, че
ищецът не е активно материалноправно
легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на повреждането
на движимата
вещ - куче. По
българското право животните са движими
вещи. Поначало собственикът на вещ не
е легитимиран
да претендира
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от него
морални и емоционални болки, страдания,
притеснения и неудобства, настъпили вследствие от това,
че е
възприел как вещта му бива повреждана,
тогава когато въпреки повреждането тя не е погинала. В конкретния случай кучето
не е
погинало и се е възстановило
напълно. Затова дори и
собственикът на вещта да е
претърпял такива вреди, то те не
подлежат на възмездяване съгласно българското
законодателство.
Възразяват, че ищецът не
е собственик
на кучето,
а само собственикът на вещта евентуално
би могъл
да претендира
неимуществени вреди от погиването
ѝ, каквото в случая не
е и
налице. И на това основание ищецът
няма право
на обезщетение
за неимуществени
вреди за твърдените за претърпени от
него душевни
терзания.
Възразяват, че психологическите проблеми на ищеца и девиантното
му поведение,
са били
налични още отпреди случката с
кучето и заради това
няма пряка
причинно - следствена
връзка между изявените от него психо-емоционални проблеми след
инцидента и вредоносния резултат. Няма пряка
причинно-следствена връзка и
между затрудненията му в
училище, в общуването му със
съучениците и с другите деца и преживения инцидент, доколкото
тези затруднения
и проблеми
са били констатирани и налични още
отпреди това.
Възразяват, че емоционалните терзания и психологически
проблеми на ищеца са били
с твърдените
в исковата
молба интензитет и продължителност,
както и че се дължат
само и
единствено на инцидента с кучето.
Възразяват, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е силно завишено и
не кореспондира
с критерия
за справедливост, залегнал в
нормата на чл. 52 ЗЗД, с оглед конкретиката на правния спор.
Възразяват, че сторените разноски
за поправката
на вещта (лечението на
кучето от ветеринарен лекар) следва
да се
присъдят в полза на неговия собственик,
какъвто ищецът не е, поради
което и претенцията за тяхното заплащане
е неоснователна.
Дори да
се приеме,
че ищецът е собственик на вещта,
то той
не е
сторил тези разноски, поради липсата на собствен доход и
имущества, а най - вероятно
неговите родители. Липсва каквото и да
е основание
тези разноски
да бъдат
присъждани на лице, което не ги
е сторило.
Въвеждат в процеса изрично
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, на осн.
чл. 51, ал.
2 ЗЗД, във връзка с което излага, че на 22.04.2017 г.
ищецът е разхождал кучето „Хъски“ в местност
„Ч.“ на територията на община Б.
без повод,
като същият
не осъществявал постоянен и
непосредствен контрол върху поведението му извън техния дом. По
тази причина
ищецът допуснал кучето да побегне,
да не
се подчини на командите
му, да
започне да преследва други животни - чужда собственост,
да навлезе
в чужда
собственост - двора
на ответника
К. и
да прояви агресия спрямо собствените му животни - овце
и най - вече
спрямо ответника Л. (който
нападнало), като по този начин
кучето създало опасност за техните живот
и здраве.
С това
свое поведение
ищецът нарушил правилата за поведение, закрепени
в чл. 172, т.
2 ЗВМД, чл.
35, ал.
1 и ал.
2 ЗЗЖ, чл.
18, ал.
2, чл.
19, ал.
1, т.
5 и чл.
19, ал.
2, т.
1 от Наредба
№ 1 за опазване на обществения
ред в
гр. Б.
и кметствата
в община
Б. и допринесъл
съществено за настъпването на противоправния резултат. Твърди, че ако ищецът бе
съобразил поведението си с посочените
нормативни разпоредби и бе контролирал постоянно и непосредствено поведението на кучето, включително разхождайки го на повод,
то същото
в никакъв
случай не би подгонило овцете на
ответника К., не би навлязло
в неговата
собственост и не би
се спуснало
към ответника
Л., а
от там
и в
никой случай не би било наранено.
Затова и счита, че ищецът
е допринесъл
съществено за настъпването на вредоносния резултат, който
принос ответниците оценяват на 80
%.
Съдът, като прецени съобразно
чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че с
влязло в сила решение № 949/16.05.2019 г. по НАХД № 5372/2019 г. на ВРС,
потвърдено с решение № 212/28.10.2019 г. по ВНАХД № 812/2019 г. на ВОС, С.Н.Л.
ЕГН**********,*** и С.М.К. ЕГН **********,***, са признати за виновни в това,
че на 22.04.2017 г. в местност „Ч.“, гр. Б., в условията на съучастие, са
извършили престъпление по чл. 325,6, ал.2, т.2 и т.3 НК спрямо куче, порода „Хъски“, собственост на Щ. Т.Щ.; че в резултат на
извършеното противоправно деяние кучето „Хъски“ е
претърпяло телесни увреждания, но не е погинало, а в последствие се е
възстановило напълно; че на 22.04.2017 г. в местност „Ч.“, гр. Б., както и
преди да бъде наранено, кучето „Хъски“ е било
разхождано на територията на община Б. от ищеца, брат му Т. Щ. и А. Н., без
каишка, като се е намирало под надзора на тези лица, както и че е подгонило
гълъби.
На л. 6 е приета епикриза за моментно състояние от
26.04.2017 г., от която се установява, че куче порода Аляско
Хъски на възраст 6 м, собственост на Щ. Щ. е
установено нарушаване на целостта на горната челюст в областта максиларните синуси и фракуриране
на носивия поив със съмние за увреждане и разкъсване на решетъчната кост; Фисура на челен синус, запазена цялост на долната челюст;
Гръден кош: запазена цялост на ребрата, засилен бронховаскуларен
рисунък вследствие аспиразия на кръвта и наличие на
уголемени и спастични микробронхи. Гръбначен стълб:
Запазена цялост на прешлените и ненарушена гръбначна редица.
Представено е копие от паспорт на куче хъски на име Хера, пол женски,
със записан собственик Щ. Щ. ***.
Представени са и копия от фактура №
**********/24.04.2017 г. на стойност 152.60 лева, копие от фактура на стойност
40.00 лева, копие от фактура № **********/26.04.2017 г. на стойност 76.50 лева,
издадени на Щ. Щ. за медикаменти и ехография на кучето Хера.
Представено е медицинско направление №
000961/24.04.2017 г. за детска психиатрия на името на Ц.Щ., амбулаторен лист №
003255/24.04.2018 г. с основна диагноза „остра стресова реакция“, болничен лист
№ Е20177874435 на М.Щ. за гледане на дете, медицинска бележка от 24.04.2017 г.,
на детето Ц.Щ. за домашно лечение в
периода от 24.04.2017 г. до 28.04.2017 г., Амбулаторен лист № 000247/24.04.2017
г. от д-р Валентина Дишева за преглед на Ц.Щ. с диагноза „тежък стрес,
неуточнено разстройство“ с предписан сироп Алора; Направление
за ползване на социални услуги № НП/Д-В-007/02.05.2017 г., от Ц.Щ. за
предоставяне на социална услуга: ДДД: Център за обществена подкрепа; Копие от
индивидуална преценка на потребностите на Ц.Щ. от ДСП Девня; Фиш център за
спешна медицинска помощ от 22.04.2017 г., Медицинско направление, изх. №
276/22.04.2017 г. с диагноза „остра стресова реакция“ на Ц.Щ..
По делото са приети Амбулаторен лист за преглед на
пациент, , № 005104 от 18.07.2017 г. №006139 от 02.10.2019 г. и № 007506 от
08.11.2017 г.от контролен преглед на Ц.Щ., от който се установява, че след
започнало нощно напикаване същото е спряло, към датата на последния амбулаторен
лист.
По делото е приобщени документи от СУ „Св. Св.
Кирил и Методий“ – град Белослав: Идеи за справяне в клас, получени по имейл от
детски психолог през май 2016 г. А. К.. Извадка от „Дневник – регистър на
настъпилите ситуации на тормоз над ученици на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
касаещи ученика Ц.Щ.Щ.; Копия от дневниците на 1а, 2а
и 3а класове съответно за учебните 20156-2016, 2016-2017 и 2017-2018 години;
Становище на директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, изпратено до Началника
на РУО Варна с оглед на изясняване на случая с изх. №84/14.11.2017 г.; Обобщен
доклад до падагогическия съвет от класните
ръководители и учителите, преподаващи в трети клас за учебната 2016-2017
година. От същите се установява, че от външен психолог А. К. е изпратен имейл
до ръководството на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със съвети за справяне в клас
с детето Цецко (Ц.). В дневника за настъпилите ситуации за учебната 2017/2018
г. са записани такива прояви на Ц.Щ. от 31.10.2017 г., изразяващи се проява на
физическа агресия от страна на Ц.Щ. спрямо В. С. и С. М., вербални обиди към
учител Кр. П.; по време на обяд в стола проява на
вербална агресия – използва обидни и нецензурни думи и действия към Р. А. и
съучениците си; вербална агресия спрямо И. М. и от 07.11.2017 г. проявява
вербална и физическа агресия към П. С. – отказва да изпълни указанията на
учителя, използва обидни и нецензурирани думи и физическа агресия. В извадка от
проведени разговори по повод поведението на учениците се установява, че с
родителите на Ц.Щ. са водени множество разговори за обсъждане на неприемливо
поведение – 17.11.2015 г., 01.12.2015 г., 15.03.2016 г., 12.04.2016 г.,
02.05.2016 г., 12.12.2016 г., 16.03.2017 г.,
20.04.2017 г., 18.05.2017 г.22.12.2016 г., 19.09.2017 г., 04.10.2017 г.,
30.10.2017 г., 07.11.2017г. В становището до началника на РУО – Варна от
директора на СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ Белослав се
установява, че то е дадено във връзка с докладване на кризи, свързани с
емоционална нестабилност и проблемно поведение, изразяващо се във вербални
обиди на ученици от класа и на учители и служители; отказ да изпълнява
указанията на учителите, преподаващи на паралелката, както на директора и
зам.директорите; разхвърляне на учебници
и учебни помагала в класната стая; закани за физическа разправа с ученици и
учители; обръщане на чинове в класната стая; физическа агресия към ученици,
учители и служители; суицидни прояви; набеждаване.
Представени са и всички амбулаторни листи за
извършени прегледи на дето, в които няма данни за посещение при лекар за
стресови ситуации, нужда от психиатрична или психологична помощ на Ц. до датата
на инцидента.
По
делото е изслушана и приета комплексна психологична и психиатрична съдебна експертиза
на вещите лица д-р М.Т. и К.К., от която се
установява, че на 22.04.17г. Ц. е преживял остра стресова реакция, продължила
при него 3-4 дни. Стресовата реакция и последващите обратими промени в
поведението на детето са пряк резултат от преживения стрес при побоя на кучето
на 22.04.2017г. Периодът на възстановяване след подобен остър стрес е строго
индивидуален и зависи от ресурса на индивида, подкрепящата среда, терапевтичните
интервенции. По дефиниция остра стресова реакция е с продължителност от 24-48ч.
до 3-4дни. В последствие, са възникнали
психопатологични симптоми, покриващи диагностичните критерии за разстройство в
адаптацията, с преобладаващо нарушение на други емоции; чиято продължителност
може да е от 6 месеца до 2 години, в случая, до пълното отзвучаване на
симптомите са минали 1г.6м. Детето Ц. е получило адекватна терапия, в контекста
на преживяното. В случая преживения стрес не е довел до трайни промени във функционирането
и поведението ищеца. Психотерапевтичните интервенции и медикаментозна терапия
са назначени адекватно на моментния статус на детето и са допринесли за пълното
му възстановяване. Данните от изследването показват запазени когнитивни
процеси, запазени висши психични функции като четене, писане, праксис, език и реч. Няма данни за наличие на актуални патопсихологични нарушения свързани със стабилизирано
нарушение т.е. разстройство. При тестовете за наличие на стабилизирана
психологична травма, няма данни за наличие на такава. Протективен
фактор за това е, че въпреки събитието има положителна развръзка на ситуацията.
Ищецът е преживял по време и в кратък период след случката емоции в страхово-тревожния регистър, с данни за защитни механизми
по типа на соматизация и енуреза
за справяне с тревожността, но те не са се стабилизирали и не са достигнали до
ниво на разстройство. Няма данни за повишена агресивност.
По делото са изслушани и показанията на Т. Щ.Щ.
- брат на ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК съобразно с
целокупния събран по делото материал. В показанията си Т. Щ. заявява, че кучето е подарък на брат му за Коледа през
2016 г. Кучето има паспорт и ваксинации
и е регистрирано е на баща им, защото Ц. е непълнолетен. През месец април 2017
г., той детето Ц. и приятелката на свидетеля били заедно. Кучето побягнало, те
тръгнали след него, детето стигнало първо до кучето. По кучето имало нанесени
удари с нещо като тояги и малкият беше до кучето, крещяло и викало: „Не бийте
кучето ми!“. Те спрели ударите. Видял ударите върху кучето с предмет като
пръчка. Не може да каже колко удара, просто гледал малкия. Имало две пръчки на
земята. След това взели кучето и детето, завели детето при майка му и отишли с
баща им да водят кучето на лекар. След връщането от ветеринаря, детето ревяло,
държало се за главата и крещяло: „Как може да ми бият кучето? Нищо не им беше
направило.“. Още същия ден майка им го завела в спешното, от където изписали
някакви лекарства, защото бил много неспокоен. В понеделник заедно с майка си
го водили на психиатър и от там му били назначени някакви лекарства. През първата
вечер било много зле, ревяло: „Защо ми бият кученцето“. Детето после се успокоило.
Кучето четири-пет дни било постоянно на системи и лекарства, след четвъртия-петия ден почнало да се изправя на крака и го завели
детето при ветеринаря, за да му каже докторът, че кучето е добре. Брат му имал
консултации доста дълго. Поведението му се изменило след инцидента като виждал
на някой да му посягат, тръгвал да защитава другите деца. Той станал малко
по-агресивен, не бил същият. Инцидентът
се случи в гората, в близост до жилищна зона. Тогава живеехме с брат ми в едно
домакинство. Излязохме на разходка в гората с кучето, аз, той и приятелката ми
А. Н., кучето и другото ни голямо куче, вързано, което водехме. Малкото куче не
беше вързано, ходеше свободно. Кучето си подгони някакви овце в гората, които
влязоха в нещо като кошара в гората. Кучето влезе при тях, а хората излязоха някъде
от жилищните къщи към гората. Бяха двама човека. Кучето било пуснато.
Инцидентът станал извън кошарата. Овцете били в една кошара и кучето било извън
кошарата. Кошарата не била затворена, а разградена. Излага, че брат му е
чувствително дете. Понякога се случвало да се разстройва от други събития, но
не до такава степен. Той много обичал кучето, постоянно бил с него в двора,
навън, хранел го и го разхождал с тях.
От
показанията на свидетеля Щ. Т.Щ. – баща на ищеца, които съдът ще цени при условията
на чл. 172 от ГПК с оглед на останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че след инцидента с кучето „хъски“
емоционалната промяна в детето просто се чувствала. Преди инцидента не бил
посягал на хора, деца, нито ги е обиждал. След инцидента детето било страшно
уплашено, травмирано, макар че му давали и успокоителни. Когато имало инциденти
с други деца в училище винаги се намесвал да защити дете и винаги бил възмутен.
Психични проблеми не е имал, не се е налагало лечение, посещавал е психиатри
след инцидента, преди това - не. Преди инцидента рядко имал нощно напикаване не
помни до каква връзка. След инцидента проблемът отново се появил и се наложило
детето да посещава психолог.
По
делото е разпитан и лекуващият лекар на детето д-р Т. Х. С., от показанията на
която се установява, че е личен лекар на Ц. от раждането му. Звъннала ѝ
майката на Ц. защото бил много разстроен, след като кучето му било бито. Плачел
и повтарял: „Бебето ми ще умре.“ Посъветвала ги да отидат до Бърза помощ за
установяване на състоянието, след това говорили и предписала успокоителен сироп
„Алора“. В понеделник го прегледала. Той продължавал
да бъде разстроен, много тъжен, плачел и трудно започнал да води разговор с нея.
Повтарял: „Те ми пребиха бебето. Защо? Ще оживее ли?“. Казал „Мама и тати казаха, че не трябва да посягаме на животни и малки
деца. Трябва ли и аз да ги набия?“. След това ги насочила към психиатър. и
междувременно месец-два след това насочили работа с психолог. Детето започнало
да се успокоява, защото кученцето започнало да се оправя. Тогава от стреса се
появило нощно напикаване. Спрели детето от училище за 4-5 дена. След като се
върнало на училище имало инцидент в училище и отново го спрели два-три дни от
училище. Тогава посъветвала родителите да сменят училището. В новото училище детето
нямало проблеми с дисциплината. Не знае да е имал проблем с адаптацията.
Разпитана
е и директорката на началното училище, в което е учил ищеца В.Ч. В.-Д., от показанията
на която се установява, че смътно си спомня за инцидент на 22.04.2017 г. Когато
се прибирала от работа, минавала покрай къщата, където живее Ц. и разговаряла с
майката и тя ѝ казала за инцидента. Свидетелства, че Ц. е техен ученик от
2014 г. до 2018 г., ноември. През това време не била много лесна работата с
него, той в адаптационния период между детската градина и първи клас установили,
че има поведение, което трябва да се коригира, в непрекъсната връзка в целия
период на обучение били с майката, като родителите съдействали през цялото
време. Налагало се е да детето да посещава училищен психолог. От самото начало
имало проблеми с концентрацията, с овладяване на гнева, взаимоотношенията му
със съучениците. Посещавал психолог и на друго място, имали препоръки от
психолога, за да се координира работата. Ц. често избухвал в класната стая,
влизал във вербални и невербални комуникации със съучениците си, не признавал
йерархия. В общи линии тези малки кризи минавали бързо, после избухвал в плач,
не искал да влиза в класната стая, било му трудно да се концентрира, бутал
учебници, късал ги, когато се умори, много често се налагало да бъде извеждан
от стаята, даже при нея е стоял достатъчно дълго време, за да може да се
успокои. Случвало се е да проявява агресия към други деца още от началото.
Иначе се справял много добре в училище. През 2017 г. не е забелязала рязка
промяна и не ѝ е съобщавано за такава.
По
делото е изслушан и свидетелят З. Н. Ж., който твърди, че е бил в двора през
месец април 2017 г., когато чули куче да лае, видели овцете уплашени, а след
тях имало куче без повод. Нямал пряка видимост към случката. С.Л. отишъл пръв да ги посрещне, а другият
ответник, понеже е възрастен човек и трудно подвижен пристигнал по-бавно. После
чул, че реве дете и видял това момче, което го носело кучето на ръце. Имало с
тях някакво по-голямо куче, което било по-настрани и вързано, а не свободно.
Двамата С. се прибрали в двора, а момчето взело кучето и го изнесело
нагоре към горичката. Доколкото разбрал свидетелят кучето тръгнало срещу С.Л. и
той тогава го е ударил. Кучето било редно на ръст, някъде около 10 кг., около 50
см. високо.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.
45 от ЗЗД.
За
осъществяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да докаже,
че в следствие на противоправното, виновно поведение на ответника е претърпял
твърдените вреди в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Или в конкретния случай с влязло в сила решение № 949/16.05.2019 г. по
НАХД № 5372/2019 г. на ВРС, потвърдено с решение № 212/28.10.2019 г. по ВНАХД №
812/2019 г. на ВОС, С.Н.Л. и С.М.К., са
признати за виновни в това, че на 22.04.2017 г. в местност „Ч.“, гр. Б., в
условията на съучастие, са извършили престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3 НК спрямо гръбначно животно – женско куче, порода „Хъски“,
родено на *** г., собственост на Щ. Т.Щ. като му причинили противозаконно тежко
увреждане, изразяващо се в изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене
в областта на главата, средно тежко комоцио, кървави изтечения от двете ноздри с аспирация на кръв в белите
дробове, признаци за развиващ се тежък хемодинамичен
/загуба на кръв/ и неврологичен /засягане на главния мозък/ шок, счупени кости
от лицевия и фронталния череп и горна челюст, контузия на бял дроб със задух,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното, с особена
жестокост и в присъствието на малолетно лице - Ц.Щ.Щ.
на 9г. Или в контекста на настоящото производство ищецът следва да установи, че
вследствие на описаното противоправно поведение на ответниците е претърпял
твърдените имуществени и неимуществени вреди.
По иска за имуществени вреди.
От представените фактури и епикриза за моментно
състояние е видно, че вследствие на извършеното от ответниците престъпление
кучето „Хъски“ е подложено на лечение, за което са
издадени фактура на обща стойност 269,10 лв. Същите са издадени на името на Щ. Щ.,
като кучето се води по документи негова собственост. Няма събрани данни по
делото ищецът да е предавал пари на Щ. Щ. за заплащане на разходите по
лечението на кучето, нито да е разполагал със свои средства. Получавайки сумите
за лечението на кучето, заплатени от Щ. Щ.Ц.Щ. ще се обогати неоснователно,
поради това съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По иска за неимуществени вреди:
По делото безспорно се установи, че вследствие на
извършеното от ответниците противоправно деяние,
ищецът Ц.Щ. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически страдания
вследствие на остър травматичен стрес, преживян от страха за живота на кучето
порода „Хъски“ на име Хера.
Интензитетът на тези страдания е бил много силен през първите 4 дена, като е
отминал постепенно след постепенното възстановяване на кучето, като се проявяла
редуваща се симптоматика от плач и отчаяние, през гняв и агресия, придружени с
нощно напикаване.
По делото безспорно се установи, че ищецът е имал
неприемливо и агресивно поведение в училище и преди процесното противоправно
деяние, изразяващо се с прояви идентични на тези след инцидента: вербална и
физическа агресия спрямо преподаватели и съученици, събаряне на учебници и
чинове, липса на концентрация, незачитане на йерархия, лесно изпадане в гняв,
вкл. и нощно напикаване през по-ранните години, но този факт не изключва ищецът
да е претърпял твърдените вреди, за които свидетелстват роднините му и които е
констатирала експертизата.
Съдът следва да определи претърпените вреди по справедливост съобразно
чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му,
степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. В светлината на изложеното,
за да достигне до извод за справедлив размер на обезщетение, което да репарира
причинените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява тежките
емоционални последици на това събитие за ищеца - психическото му състояние и времето
за отшумяването на симптоматиката като определя претърпените от него вреди в
размер на 5000,00 лв.
От ответниците е направено възражение за
съпричиняване, като се сочи, че кучето е било без повод и без наморник, което следва да бъде уважено. Де факто, ако
кучето беше на повод процесният инцидент нямаше да се случи, тъй като кучето
нямаше да се отдалечи от стопаните си в преследване на овцете на ответника и да
навлезе в имота му. Това обаче не следва да изключва отговорността на ответниците. Съдът намира,
че е налице съпричиняване в размер на 50% от страна на ищеца.
От ответниците е направено изрично оспорване на
материалноправната легитимация на ответника да получи процесното обезщетение за
неимуществени вреди като се позовават на ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК.
Съгласно цитираното тълкувателно решение Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Моралните вреди представляват отрицателни физически
усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/. Физическите болки
могат да бъдат причинени само от вредоносно деяние, засегнало телесната
неприкосновеност на човека. Душевните, психически страдания обаче могат да
бъдат предизвикани и от най-различни фактори- в резултат на накърняване на
доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата загуба в резултат на смъртта на
член от семейството, т.е. когато има накърняване на привързаността към
определени лица. Общото за всичките е, че неимуществената вреда като негативно
въздействие върху благо се състои в засягане телесната неприкосновеност на
човека или в отрицателно изменение в духовната сфера на един правен субект.
Това общо положение обосновава, че засегнатият с непозволеното увреждане обект
трябва да е свързан с неимуществени права на увредения, в накърняване на
неимуществени блага на увредения, за да може да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не
може да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции.
Или ищецът не е материално правно легитимиран да
иска обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, последвали от
повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на вещ, тъй като
това е в противоречие на задължителната съдебна практика /Постановления № 4/61
г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС/, приемащи, че обезщетение за
неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ респ. за приплода от
тази вещ. Щом не би могло да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пострадал близък човек /константната съдебна практика категорично
приема, че при телесно увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има
само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за
собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за
живота и здравето на техния близък/, то още по - неоправдано да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена вещ била
тя одушевена или не. Към момента съгласно българското позитивно право животните
все още са движими вещи и независимо от привързаността към тях и претърпените
психически страдания вследствие на влошеното им здравословно състояние,
съгласно цитираното тълкувателно решение, собствениците им не притежават материалноправна
легитимация да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
от деликвента.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният от
ищеца иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК за ответниците се
поражда право на разноски. Съгласно представените доказателства за извършени
разноски ответникът С.Л. е направил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на по 500,00 лв. и депозит за съдебна експертиза 125,00 лв., или сумата от 625,00 лв. ответникът
С.К. е направил разноски в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, в
размер на 127,00 лв. с преводната такса за съдебна експертиза и в размер на
40,00 лв. за депозит за един свидетел, или сумата от 667,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Щ.Щ. ЕГН **********, чрез
своята майка и законна представителка М.Ц.Щ. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: *** 36 срещу С.Н.Л., ЕГН**********,*** и С.М.К.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца сумата от 5000 (пет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
психическа травма и страдания и сумата от 269.10 лв. (двеста шестдесет и
девет лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разноски по лечение на домашен любимец - куче порода „Хъски“, вследствие на престъпление по чл. 325б,
ал.2, т.2, и т.3, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено в съучастие от двамата
ответници на 22.04.2017 г., установено с влязло в сила решение № 949/16.05.2019
г. по НАХД № 5372/2019 г. на ВРС, потвърдено с решение № 212/28.10.2019 г. по
ВНАХД № 812/2019 г. на ВОС, спрямо куче, порода „Хъски“,
собственост на Щ. Т.Щ., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение
от датата на вредоносното събитие.
ОСЪЖДА Ц.Щ.Щ. ЕГН **********,
чрез своята майка и законна представителка М.Ц.Щ. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: *** 36 ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Л. ЕГН**********,***, сумата 625,00
(шестстотин двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски в
производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Щ.Щ. ЕГН **********,
чрез своята майка и законна представителка М.Ц.Щ. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: *** 36 ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Л. ЕГН**********,***, сумата
667,00 (шестстотин шестдесет и седем) лв., представляваща сторени разноски
в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните след обявяването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: