№ 116
гр. гр. Добрич, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500144 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Т. Ж. И. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№1141/02.12.2022г., поправено с решение №103/10.02.2023г. по гр.д.
№2649/2022г. на Добричкия районен съд, с което изменен размерът на
издръжката, която въззивникът следва да заплаща на детето си Ж. Т. И., чрез
нейната майка и законен представител Л. Н. И., като същата е увеличена от
150 лева на 250 лева месечно, считано от датата на исковата молба
12.09.2022г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска
Решението се обжалва в частта, в която задължението на въззивника за
издръжка е увеличено над 177.50 лева до 250 лева.
Съгласно изложеното в жалбата, изводите на първоинстанционния съд
относно податните възможности на бащата били необосновани и
неподкрепени от доказателствата по делото. Възразява се, че не било
отдадено необходимото значение на доказания факт на полаганите от бащата
грижи и извършвани от него разходи за детето, извън плащаната издръжка.
Не били правилно отчетени и реалните податни възможности на майката,
1
които били по-големи от тези на бащата. Не били преценени и
действителните нужди на детето, неналагащи високи разходи, предвид
възрастта и безплатната форма на обучение, в която то е ангажирано. При
съобразяване на посочените обстоятелства в съвкупност следвало, че
увеличението на издръжката за детето над минималния установен от закона
размер е неправилно. По тези съображения се настоява решението на
районния съд да бъде отменено в обжалваната част и претенцията на
увеличаване на издръжката, която въззивникът следва да заплаща на детето
си, да се отхвърли за горницата над 177.50 лева до претендирания размер от
250 лева месечно.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата Ж. Т. И., чрез
своята майка и законен представител Л. Н. И., чрез упълномощения адвокат,
оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да
бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен по предявен от Ж. Т. И., чрез
нейната майка и законен представител Л. Н. И., срещу Т. Ж. И. иск по чл.150
от СК – за изменение на дължимата от ответника в полза на ищцата издръжка,
която да бъде увеличена от 150 лева на 250 лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до настъпването на законна причина за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
Постановеното от първоинстанционния съд увеличение до 177.50 лева
месечно не е предмет на въззивно обжалване.
Ж. Т. И. е дете на Л. Н. И. и Т. Ж. И.. Ж. е родена на 24.08.2016г. Въз
основа на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№2118/2019г. на ДРС,
родителските права се упражняват от майката, а възложената в тежест на
бащата издръжка за детето е в размер на 150 лева месечно.
В съответствие с чл.150 във вр. с чл.142 ал.1 от СК основание за
изменение на издръжката е налице, когато обстоятелствата, при които тя е
определена, са се изменили по такъв начин, че са довели до изменение в
нуждите на лицето, което има право на издръжка и във възможностите на
2
лицето, която я дължи.
В случая от определяне задължението на ответника за издръжката на
детето до предявяване на настоящата искова молба изминали почти три
години. Израстването на Ж. в този период и промените в социално-
икономическата обстановка в страната предполагат увеличаване на нуждите
на детето и на средствата, необходими за тяхното задоволяване. Следва да се
подчертае, че се имат предвид обичайните нужди на дете в предучилищна
възраст в съществуващата социално-икономическа обстановка, свързани с
осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и
участие незадължителни форми на обучение, социално общуване, физическо,
културно и духовно развитие. Ж. няма никакви специфични нужди,
изискващи повече от обичайните за възрастта й средства за задоволяването
им. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, че детето боледува
и се разходват средства за медикаменти, но няма данни за проблеми с
физическото му здраве, различни и по-големи от тези при децата на същата
възраст. Детето посещава школа по плуване и балетна школа срещу
заплащане, но участието в различни школи /спортни, танцови, езикови и др./
също е естествено и обичайно в развитието на подрастващите. При
съобразяване на изложените обстоятелства, за задоволяване нуждите на Ж. са
необподими 500 лева месечно.
В съответствие с чл.143 ал.1 и 2 от СК задължени за издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца са двамата им родители - всеки от тях,
съобразно податните си възможности.
Установено е с писмени доказателства, че майката на детето в периода
от шест месеца преди предявяване на иска е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 1 145.50 лева средно месечно. Същата притежава
1/2 идеална част от три недвижими имота в гр.Добрич и лек автомобил. Има
доходи и от наеми, декларирани в размер на 3 960 лева за 2021г., т.е. по 330
лева средно месечно.
За разлика от майката, бащата не притежава недвижими имоти и лек
автомобил. За идентичния период от шест месеца преди предявяване на иска
полученото от него средно месечно брутно трудово възнаграждение е в
размер на 881.58 лева. Видно от представената справка, изготвена от
работодателя, брутното трудово възнаграждение на бащата е формирано от
3
основна заплата, допълнително възнаграждение за прослужено време и
допълнително възнаграждение за нощен/извънреден труд. От представената
пред въззивния съд заповед №10/03.01.2023г. на кмета на Община – Добрич
/работодател на бащата/ се установява, че основната заплата на ответника е
била в размер на 710 лева и с посочената заповед е увеличена на 780 лева.
Увеличението на основната месечна заплата дава основание за извод, че е
налице увеличение и на брутното трудово възнаграждение на бащата, но
данни за точния му размер по делото няма.
Независимо от последното, по делото са налице достатъчно сведения,
въз основа на които податните възможности на бащата да се преценят като
по-ниски от тези на майката. Тя има по-високи доходи, има и имущество,
което може да използва, за да реализира още доходи. Следователно, макар да
е родителят, непосредствено ангажиран с грижите за отглеждането и
възпитанието на детето, майката е тази, която трябва да поеме по-голямата
тежест при осигуряване на необходимите за издръжката му средства.
С оглед недобрите податни възможности на бащата, участието му в
издръжката на Ж. със сума от 250 лева месечно е твърде завишено. При
съобразяване, че доходите на бащата са малко по-високи от минималната
работна заплата за страната, заявената от него в първоинстанционното
производство готовност да заплаща на детето по 200 лева месечно и при
съобразяване разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК, установяваща
задължителния минимум на издръжката, която родител дължи на
ненавършило пълнолетие дете, се налага, че задължението на ответника
следва да бъде увеличено на 200 лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба 12.09.2022г. Основание за увеличаване над
този размер няма.
От изложеното следва, че въззивната жалба е частично основателна.
Първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени в частта
на постановеното увеличение над 200 лева, съответно на което претенцията за
увеличение над 200 лева до 250 лева месечно да се отхвърли. Решението
следва да се потвърди в частта на постановеното увеличение до размера от
200 лева месечно.
С оглед този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 6 от ГПК
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, осъждаща
4
въззивника – ответник по предявения иск за държавна такса над размера от
72 лева.
В съответствие с чл.78 ал.3 от ГПК следващата се на ответника
съразмерна част от платеното от него адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство е в размер на 75 лева. За въззивното
производство същият не е плащал адвокатско възнаграждение и следва да му
се присъди сумата 36 лева – съразмерна част от платената държавна.
Въззиваемата е платила на адвоката си възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
спора и при съпоставка с предвиденото в чл.7 ал.1 т.6 от НМВАР платеното
от въззиваемата адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не подлежи на
намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се възразява от
въззивника. На въззивамата се следва сумата 93.10 лева – съразмерна част от
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1141/02.12.2022г., поправено с решение
№103/10.02.2023г. по гр.д.№2649/2022г. на Добричкия районен съд, с което
изменен размерът на издръжката, която Т. Ж. И. следва да заплаща на детето
си Ж. Т. И., чрез нейната майка и законен представител Л. Н. И., като същата
е увеличена от 150 лева на 250 лева месечно, считано от датата на исковата
молба 12.09.2022г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска - в
обжалваната част, в която издръжката е увеличена над 200 лева до 250
лева месечно, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Т. И. с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Л. Н. И. с ЕГН **********, срещу Т. Ж. И. с
ЕГН **********, иск за изменение на издръжката, която ответникът следва
да заплаща на детето си Ж., в частта на претендираното увеличение над
200 лева до 250 лева месечно.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1141/02.12.2022г., поправено с решение
№103/10.02.2023г. по гр.д.№2649/2022г. на Добричкия районен съд, с което
5
изменен размерът на издръжката, която Т. Ж. И. следва да заплаща на детето
си Ж. Т. И., чрез нейната майка и законен представител Л. Н. И., като същата
е увеличена от 150 лева на 250 лева месечно, считано от датата на исковата
молба 12.09.2022г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска - в
обжалваната част, в която издръжката е увеличена над 177.50 лева до 200
лева месечно,
ОТМЕНЯ решение №1141/02.12.2022г., поправено с решение
№103/10.02.2023г. по гр.д.№2649/2022г. на Добричкия районен съд в частта,
в която Т. Ж. И. е осъден да заплати по сметка на районния съд държавна
такса над 72 лева.
ОСЪЖДА Ж. Т. И. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Л. Н. И. с ЕГН **********, да заплати на Т. Ж. И. с ЕГН
********** сумата 36 лева – съразмерна част от държавната такса за въззивно
обжалване и сумата 75 лева – съразмерна част от адвокатското
възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА Т. Ж. И. с ЕГН ********** да заплати на Ж. Т. И. с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Л. Н. И. с ЕГН
**********, сумата 93.10 лева – съразмерна част от адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.2 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6