РЕШЕНИЕ
№ 2980
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Д.
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №
20213110111585 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от "И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. .....№ ... (партер – вътрешен двор), срещу О. Х. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ..., и "Г. Г. Г. ЕУ" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... кумулативно субективно пасивно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца "И." ЕООД съществува вземане в размер на сумата от
777,12 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/31.03.2013 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от "КНМ Г." ЕООД на
"И." ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 08.01.2019 г. по гр. д. № 11249/2014 г. по описа на Районен съд –
Варна, XXV състав, в полза на "КНМ Г." ЕООД.
В исковата молба и уточняващата такава с вх. № 20192/25.03.2022 г. се излага, че с
влязло в сила решение по гр. д. № 11249/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV
състав, съдът е уважил предявения от "КНМ Г." ЕООД срещу „Е.-П. п.“ АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца по делото
сумата от 777,12 лв., представляваща стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/31.03.2013 г.
1
Сочи се, че в хода на производството по посоченото дело, с Договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 г., "КНМ Г." ЕООД е прехвърлило на настоящия ищец "И." ЕООД
спорното си вземане от 777,12 лв., като производството по делото е продължило между
първоначалните страни, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Излага се също
така, че след влизане в сила на решението по делото, в полза на "КНМ Г." ЕООД е издаден
изпълнителен лист от 08.01.2019 г., като съобразно сключена между страните по договора за
цесията Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към същия, цедентът "КНМ Г." ЕООД е поел
задължение да предаде на "И." ЕООД, в качеството му на цесионер на вземането, горния
изпълнителен лист в 14-дневен срок от издаването му. Твърди се, че въпреки поетото
задължение, до настоящия момент изпълнителният лист не е предаден на цесионера. Вместо
това, три месеца след като прехвърлило вземането си на "И." ЕООД с посочения договор,
"КНМ Г." ЕООД прехвърлило същото вземане на " П. М." ЕООД с последващ антидатиран
договор за цесия, с отразена дата на сключване два дни преди датата на цесията между
"КНМ Г." ЕООД и И.“ ЕООД, а след това " П. М." ЕООД, от своя страна, прехвърлило
същото вземане на О. Х. С., като му предало и оригинала на изпълнителния лист, въз основа
на който по молба на С. било образувано изп. д. № 20217180400631 по описа на ЧСИ С. К.-
Д.. Твърди се, че длъжникът „Е.-П. п.“ АД бил уведомен за прехвърлянето на вземането в
полза на "И." ЕООД на 26.10. 2014 г., а за прехвърлянето в полза на " П. М." ЕООД – на
20.01.2015 г. Ищецът счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното в негова
полза вземане на дата 26.10.2014 г., именно той се явява единствен негов кредитор, като
цесиите, за които длъжникът е уведомен впоследствие, не пораждат действие.
Поддържа, че с поведението си ответникът О. Х. С. оспорва притезателното право на
"И." ЕООД, което поражда правния интерес на дружеството от установяване на
съществуването на това право в неговия патримониум по съдебен ред. Сочи, че такъв
интерес има и за предявяването на иска срещу „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД, тъй като по силата на
Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към Договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г.
това дружество отговаря солидарно за задълженията на "КНМ Г." ЕООД и същото е
предявило извънсъдебни претенции срещу ищеца, оспорвайки легитимацията му като
титуляр на процесното вземане.
Настоява се за уважаване на исковите претенции; претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. Х. С. е депозирал отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на претенциите, като излага подробни
съображения в тази насока. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното
вземане. Настоява за отхвърляне на исковете.
Ответното дружество „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. М. от АК –
Разград, също е депозирало отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че е носител на процесното вземане по
силата на Договор за цесия от 20.10.2014 г., сключен между него и "КНМ Г." ЕООД, който
договор е първи по време и последващите цесии нямат транслативен ефект. Релевира
възражение за недействителност на Спогодба-анекс от 23.12.2014 г., като твърди че адв. К.
2
Т. не е имал представителна власт да сключва договори за цесии, спогодби и арбитражни
клаузи. Сочи, че поддържа всичко, изложено в писменото му възражение до ищеца.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца, е конституирано „Е.-П. п.“ АД. Като
трето лице – помагач на страната на ответника, е конституирано " П. М." ЕООД.
В съдебно заседание ищецът "И." ЕООД се представлява от адв. П. Г. – ВАК.
Поддържа исковата молба. Претендира разноски. В предоставения от съда срок депозира
подробна писмена защита.
В съдебно заседание ответникът О. Х. С. не се явява, не се представлява. С молба вх.
№ 60998/07.09.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД не се представлява.
В съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ищеца, „Е.-П. п.“ АД и
третото лице - помагач на страната на ответника О. С., " П. М." ЕООД, не изпращат
представители.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор за прехвърляне на вземане (л. 11), със същия на 23.07.2014 г. Ш. О.
И., ЕГН **********, в качеството си на цедент, чрез пълномощник адв. К. Д. Т. - ВАК,
прехвърля на "КНМ Г." ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя П. Н. К. – цесионер,
вземането си от длъжника „Е.-П. п.“ АД, ЕИК *********, за сумата от 777,12 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за
периода 02.08.2012 г. – 28.01.2013 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което е издадено дебитно известие № **********/31.03.2013 г., за цена от
727,12 лв., като страните се съгласяват, че посочената цена ще бъде платена изцяло в брой
от цесионера на цедента в срок от 6 месеца след подписване на настоящия договор.
С Пълномощно (л. 15) от дата 04.07.2014 г. "КНМ Г." ЕООД, ЕИК **********, с
управител П. Н. К. упълномощава адв. К. Д. Т. - ВАК, да го представлява пред „Е.-П. п.“
АД, други поименно изброени дружества и навсякъде другаде, където е необходимо, да
сключва договори за потребление и анекси към тях при условия, каквито намери за добре, да
подава, получава и подписва документи, искания, заявления, молби, справки, жалби,
възражения, уведомления и др.; да се разпорежда с всички вземания на "КНМ Г." ЕООД при
условия, каквито пълномощникът намери за добре, включително, но не само, да уведомява
от името на дружеството длъжниците за сключени договори за прехвърляне на съответните
вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление
и разпореждане с всички вземания на дружеството; да получава от името и за сметка на
дружеството плащанията на всички дължими на същото вземания; да договаря сам със себе
си, както и с други лица, които адвокатът също представлява, при каквито условия
последният прецени; да преупълномощава други лица с горните права. Изрично е посочено,
че при съмнения настоящото пълномощно следва да се тълкува в полза на упълномощения и
че същото не е ограничено със срок.
С Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. (л. 12-14) "КНМ Г." ЕООД,
ЕИК ********** – като цедент, чрез пълномощника си адв. К. Д. Т. - ВАК, прехвърля на "..."
ЕООД, ЕИК ********* – цесионер, действащо чрез управителя Т. Н. Д., за цена от 727,12
лв. вземането си от длъжника „Е.-П. п.“ АД, ЕИК **********, за сумата от 777,12 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия
за периода 02.08.2012 г. – 28.01.2013 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски №
3
**********, за което е издадено дебитно известие № **********/31.03.2013 г., което
вземане цедентът е придобил от абоната Ш. О. И., ЕГН **********, с договор за
прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г., за което длъжникът е уведомен с нарочно
уведомление вх. № 3202289 от дата 05.08.2014 г. Посочено е, че страните се съгласяват
договорената цена да бъде заплатена от цесионера изцяло на кредитора на цедента - Ш. О.
И.. Отразено е, че към дата 23.10.2014 г. "КНМ Г." ЕООД е завело гражданско дело пред
Районен съд – Варна, по отношение на вземането, предмет на договора за цесия, но е в
невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първоначалния цедент -
Ш. О. И., в срок до 23.01.2015 г., както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите и
да поеме разноските по делото, поради което се сключва настоящият договор. Договорено е,
че цесионерът следва да заплати сумата от 727,12 лв. на кредитора на цедента не по-рано от
6 месеца от ефективното получаване на цялото вземане от страна на длъжника, както и че
цедентът се задължава да уведоми писмено длъжника за прехвърлянето на вземането по
настоящия договор в 3-месечен срок от подписването на същия. Посочено е, че цедентът
гарантира, че към датата на сключване на настоящия договор е изключителен титуляр на
вземането – предмет на договора.
От Уведомление (л. 115-135 на гр. д. № 11360/2021 г. по описа на ВРС), изпратено по
електронна поща на 26.10.2014 г., е видно, че със същото "КНМ Г." ЕООД, чрез
пълномощника си адв. К. Т., е уведомило длъжника „Е.-П. п.“ АД, че със 198 договора за
прехвърляне на вземания от дата 23.10.2014 г. е прехвърлило подробно изброени и описани
в уведомлението свои вземания от „Е.-П. п.“ АД на "И." ЕООД. Под № 46 е описано
процесното вземане в размер на 777,12 лв.
Видно от Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към 198 договора за продажба на вземания,
сключени на 23.10.2014 г. между "КНМ Г." ЕООД и "И." ЕООД (л. 19-20 на гр. д. №
11360/2021 г. по описа на ВРС), същата е подписана между "КНМ Г." ЕООД, чрез
пълномощника на дружеството адв. К. Т., от една страна, "И." ЕООД, представлявано от Д.
А., от друга страна, заедно наричани страните, и „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД – солидарен длъжник,
представлявано от Д. Р.. Съгласно чл. 8 на Спогодбата-анекс, горните 198 договора са
описани подробно в Приложение № 1 към нея, като "КНМ Г." ЕООД гарантира, че към
датата на тяхното подписване е изключителен собственик на вземанията по тях. В чл. 13
"КНМ Г." ЕООД се задължава, след издаване на изпълнителен лист в негова полза по някое
от вземанията по горните договори, да предаде на "И." ЕООД оригинала на същия в 14-
дневен срок от издаването му с приемо-предавателен протокол. Чл. 21 предвижда в
качеството на солидарен длъжник относно задълженията и на двете страни по спогодбата-
анекс да встъпи „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД.
В Опис към Приложение № 1 към Спогодбата-анекс (л. 21-30 на гр. д. № 11360/2021
г. по описа на ВРС) процесното вземане е описано под № 121, с посочен № 11249/2014 г. на
съдебното производство по него пред ВРС.
С влязло в законна сила Решение № 1962 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 11249/2014 г. по
описа на ВРС (л. 108-111 от посоченото дело) ответникът „Е.-П. п.“ АД е осъден да заплати
на ищеца "КНМ Г." ЕООД сумата от 777,12 лв., заплатена от Ш. О. И. на ответника без
основание като корекция на потребена стойност на електроенергия за периода 02.08.2012 г.
– 28.01.2013 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, като
вземането е цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 23.07.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.09.2014 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. На
последна страница на Решението е отразено, че е издаден Изпълнителен лист № 210 от
08.01.2019 г.; същият е получен от П. К. – управител на "КНМ Г." ЕООД, на 09.01.2019 г., за
което е положен саморъчен подпис.
С Покана (л. 16) „Е.-П. п.“ АД информира "И." ЕООД, че на 28.07.2021 г. е получило
4
Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 202117180400631 по описа на ЧСИ С. Д.,
рег, № 718 в КЧСИ, образувано по молба на взискателя О. Х. С. по Изпълнителен лист №
210 от 08.01.2019 г. на основание договор за цесия от 01.07.2021 г. с " П. М." ЕООД, което
от своя страна е придобило вземането от "КНМ Г." ЕООД. Посочено е, че настоящата
покана се изпраща във връзка с получено от „Е.-П. п.“ АД на 26.10.2014 г. уведомление по
чл. 99 от ЗЗД за прехвърляне на същото вземане от страна на "КНМ Г." ЕООД на "И."
ЕООД.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане от 01.07.2021 г. (л. 35), със същия " П.
М." ЕООД, ЕИК *********, е прехвърлило на О. Х. С. вземането си от длъжника „Е.-П. п.“
АД в размер на 777,12 лв., обективирано в Изпълнителен лист № 210/08.01.2019 г., издаден
от ВРС, XXV състав, съгласно Решение № 1962 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 11249/2014 г.,
влязло в законна сила на 26.11.2018 г.
От Уведомление от 21.01.2015 г. (л. 137-153 на гр. д. № 11360/2021 г. по описа на
ВРС), е видно, че със същото "КНМ Г." ЕООД, чрез управителя П. К., е уведомило
длъжника „Е.-П. п.“ АД, че със 130 договора за прехвърляне на вземания от дата 21.10.2014
г. е прехвърлило подробно изброени и описани в уведомлението свои вземания от „Е.-П. п.“
АД на " П. М." ЕООД. Под № 92 е описано процесното вземане в размер на 777,12 лв.
С Уведомление изх. № 13200/13.06.2022 г. по регистъра на ЧСИ С. К.-Д., рег. № 718
в КЧСИ (л. 111), ЧСИ уведомява Районен съд - Варна, LII състав, че производството по изп.
д. № 202117180400631 с взискател проф. д-р адв. О. Х. С. и длъжник „Е.-П. п.“ АД е висящо,
като дължимите суми са събрани, но не са разпределени и преведени към взискателя поради
наложена забрана с Обезпечителна заповед, издадена въз основа на Определение №
3941/04.08.2021 г. по ч. гр. д. № 11360/2021 по описа на Районен съд – Варна, Х състав.
Във Възражение от „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД до "И." ЕООД (л. 17-18), получено от
управителката на последното Р. М. на 01.08.2019 г., се излага, че подателят оспорва "И."
ЕООД да е придобило 198 вземания към „Е.-П. п.“ АД съгласно Спогодба-анекс от
23.12.2014 г., тъй като пълномощникът на "КНМ Г." ЕООД не е разполагал с
представителна власт да сключва договори за цесия и с това да цедира и задължава "КНМ
Г." ЕООД, а оттам и солидарно отговорното дружество „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД. Отделно се
твърди, че носител на въпросните 198 вземания е „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД, което на 20.10.2014 г.
е сключило 198 устни договора за продажба на вземания с "КНМ Г." ЕООД с предмет
вземанията, описани в Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. и приложенията към нея.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно субективно пасивно съединени положителни
установителни искове по спор между претенденти за материално право, което се събира
принудително по изпълнителен лист, издаден на субституент.
За да се легитимира като правоприемник на кредитора на длъжника, в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил процесното
вземане по силата на договор за цесия с цедента "КНМ Г." ЕООД от 23.10.2014 г., че
длъжникът на цедираното вземане е надлежно уведомен за прехвърлянето на същото в полза
на ищеца на 26.10.2014 г., че на 23.12.2014 г. между ищеца, цедента "КНМ Г." ЕООД и „Г.
Г. Г. ЕУ“ ЕООД е сключена Спогодба-анекс към горния договор с твърдяното съдържание,
че уведомлението на длъжника „Е.-П. п.“ АД за сключения договор за цесия относно същото
вземане между цедента "КНМ Г." ЕООД и " П. М." ЕООД е извършено на дата 20.01.2015 г.,
че по гр.д. № 11249 по описа на ВРС в полза на "КНМ Г." ЕООД е издаден изпълнителен
лист от 08.01.2021 г. За успешно оспорване на правото на ищеца, в тежест на ответника О.
С. е да установи, че е придобил процесното вземане по силата на валиден договор за цесия с
цедент " П. М." ЕООД от 01.07.2021 г., че праводателят му " П. М." ЕООД е бил титуляр на
вземането по силата на договор за цесия с цедент "КНМ Г." ЕООД с достоверна дата, че
5
процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД е да
установи, че на 20.10.2014 г. е сключил валиден устен договор за цесия с цедент "КНМ Г."
ЕООД за процесното вземане, както и липсата на представителна власт на адв. К. Т. за
сключване на договори за цесии, водеща до недействителност на Спогодбата-анекс от
23.12.2014 г.
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът "И." ЕООД е
придобил процесното вземане по силата на сключен договор за цесия с "КНМ Г." ЕООД от
23.10.2014 г., изменен със Спогодба-анекс от 23.12.2014 г., както и че длъжникът „Е.-П. п.“
АД е уведомен за цедираното вземане на 26.10.2014 г.
От своя страна, ответникът О. С. не е представил по делото договора от 21.10.2014 г.,
с който процесното вземане е прехвърлено от цедента "КНМ Г." ЕООД на праводателя му "
П. М." ЕООД. Индиция за оспорената с исковата молба дата на сключване на този договор е
единствено съдържанието на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника „Е.-П. п.“
АД от 21.01.2015 г. При спор за антидатиране обаче последното доказва единствено, че
договорът между "КНМ Г." ЕООД и " П. М." ЕООД е сключен преди 21.01.2015 г.
Твърдяната дата на сключване, съответно поредността на цесиите, остава недоказана.
Същевременно от чл. 10 на Договор за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г. между
"КНМ Г." ЕООД и "И." ЕООД, с който цедентът гарантира, че към датата на сключване на
договора е единствен титуляр на вземането, както и от чл. 8 на Спогодба-анекс към него от
23.12.2014 г., който има идентично съдържание, може да се направи извод, че именно този
договор е сключен първи по ред.
Отделно, от значение в разрешаване на конкуренцията между правоприемниците по
цесията е релевантният съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД момент – съобщаването на цесията от
цедента на длъжника (така Решение № 50 от 26.06.2020 г. по т. д. № 489/2019 г., ВКС, I т.
о.). Това е моментът, от който се пораждат правните последици на договора за прехвърляне
на вземането - от този момент титуляр на вземането по отношение на длъжника е
цесионерът, като облигационната връзка между длъжника и цедента е прекратена. Предвид
това, титуляр на вземането е цесионерът, за чието право длъжникът е уведомен най-напред.
От доказателствата по делото е видно, че длъжникът „Е.-П. п.“ АД е уведомен първо за
договора, сключен с ищеца – на 26.10.2014 г.; това се установява както от електронното
писмо, с което е изпратено самото уведомление, така и от чл. 3 на Спогодба-анекс от
23.12.2014 г., както и от поканата, изпратена от длъжника до "И." ЕООД във връзка с
образуваното по молба на взискателя О. С. изпълнително дело. Уведомлението за
прехвърлянето на вземането по договора, сключен с " П. М." ЕООД, неоспорено от
страните, е от дата 21.01.2015 г. и тъй като облигационната връзка между длъжника и
първоначалния кредитор "КНМ Г." ЕООД е била вече прекратена с първото уведомление за
извършена цесия, последващото уведомление не е породило правни последици.
По изложените съображения, съдът намира, че " П. М." ЕООД не може да се
легитимира надлежно като носител на правото на процесното вземане, поради което – на
принципа, че никой не може да прехвърли това, което няма - не може да прехвърли това
право и на О. С..
От своя страна, ответникът „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД, който също претендира да е носител
на процесното вземане, не представя никакви доказателства за съществуването на твърдения
устен договор за прехвърляне на същото от 20.10.2014 г. В допълнение, подписът на неговия
управител под Спогодба-анекс от 23.10.2014 г., в чл. 1 от която изрично е посочено, че на
23.10.2014 г. между "КНМ Г." ЕООД – цедент, и "И." ЕООД – цесионер, са сключени 198
договора за продажба на вземания с длъжник „Е.-П. п.“ АД, между които и процесното,
може да се тълкува като извънсъдебно признание за неизгоден за него факт. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за недействителност на горепосочената
Спогодба-анекс поради липса на представителна власт на адв. К. Т. да сключва договори за
6
цесии и спогодби. Видно от Пълномощно от 04.07.2014 г., "КНМ Г." ЕООД упълномощава
адв. Тодоров да се разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, включително, но не само, да уведомява от името на
дружеството длъжниците за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания,
както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане с всички вземания на дружеството, като пълномощното не е ограничено със
срок и при съмнения следва да се тълкува в полза на упълномощения. С оглед обема на
учредената на пълномощника представителна власт, съдът намира, че подписаните от него
документи, представени по делото, включително Спогодбата-анекс, не излизат извън
нейните рамки, следователно не са нищожни или недействителни на соченото основание и
са годни да обвържат страните с договореното в тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД не е носител
на процесното право.
При тези конкуриращи се права, съдът приема, че именно "И." ЕООД се явява
правоприемник на кредитора "КНМ Г." ЕООД и приобретател на спорното право, като
съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК, постановеното Решение № 1962 от 28.04.2015 г. по гр. д. №
11249/2014 г. по описа на ВРС, въз основа на което е издаден Изпълнителен лист № 210 от
08.01.2019 г., има ли на пресъдено нещо и спрямо него.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на процесното
вземане:
Видно от чл. 4 на Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. със страни
"КНМ Г." ЕООД и "И." ЕООД, както и от предмета на Спогодба-анекс към него от
23.12.2014 г., договорът е сключен при висящо исково производство. Както беше посочено
по-горе, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК, силата на пресъдено нещо се разпростира и върху
правоприемника на кредитора, какъвто "И." ЕООД се установи, че е. С разпоредбата на чл.
115, буква „ж“ от ЗЗД е уредено, че давност не тече докато трае съдебният процес относно
вземането - в конкретния случай до 26.11.2018 г., когато Решение № 1962 от 28.04.2015 г. по
гр. д. № 11249/2014 г. по описа на ВРС е влязло в законна сила, като датата е изрично
посочена в Договора за прехвърляне на вземане от 01.07.2021 г., сключен между " П. М."
ЕООД и ответника О. С.. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следователно, към датата
на депозиране на исковата молба – 10.08.2021 г., давността не е изтекла.
Отделно, съда счита, че правен интерес да се позове на погасителната давност може
да има само длъжникът, но не и взискателя по висящо изпълнително производство с
предмет същото материално право.
Въз основа на изложеното, съдът приема за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца "И." ЕООД съществува вземане в размер на сумата от 777,12
лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/31.03.2013 г., на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от "КНМ Г." ЕООД на "И." ЕООД с
Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 08.01.2019 г. по гр. д. № 11249/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV
състав, в полза на "КНМ Г." ЕООД.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, искането на ищеца за присъждане в негова полза на
сторените съдебно-деловодни разноски следва да бъде уважено. Същите са доказани с
приложените Договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания в размер на
7
390 лева, включващи 300 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, 50 лева -
държавна такса за настоящото производство, и 40 лева - държавна такса за обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 11360/2021 г. по описа на ВРС, Х състав. Доколкото в
основанието на Договора за правна защита и съдействие е изрично отразено, че
договореното възнаграждение е по иска срещу О. С., съответната сума следва да бъде
присъдена в тежест на последния, а сумата от 90 лева за държавна такса – да бъде разделена
по равно между двамата ответници.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
"И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .....№ ... (партер
– вътрешен двор), срещу О. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. ...., бл. ..., ет. ..., ап.
..., и "Г. Г. Г. ЕУ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ....
че в полза на ищеца "И." ЕООД съществува вземане в размер на сумата от 777,12 лв.
(Седемстотин седемдесет и седем лева и 12 ст.), представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД
фактура № **********/31.03.2013 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което
вземане е прехвърлено от "КНМ Г." ЕООД на "И." ЕООД с Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 08.01.2019 г. по гр. д.
№ 11249/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав, в полза на "КНМ Г." ЕООД.
ОСЪЖДА О. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ..., да
заплати на "И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .....
№ ... (партер – вътрешен двор), сумата от 345,00 лв. (Триста четиридесет и пет лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото и обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 11360/2021 г. по описа на ВРС, Х състав.
ОСЪЖДА "Г. Г. Г. ЕУ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. .... да заплати на "..." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. .....№ ... (партер – вътрешен двор), сумата от 45,00 лв. (Четиридесет и пет лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото и обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 11360/2021 г. по описа на ВРС, Х състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Е.-П. п.“ АД, като трето лице
помагач на страната на ищеца и " П. М." ЕОО, третото лице - помагач на страната на
ответника О. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9