МОТИВИ към присъда по НЧХД №355 по описа за 2018 година
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.2 от НПК-по частна тъжба от Д.М.С.,с постоянен адрес:*** срещу О.Д.Н.,с
постоянен адрес:*** с обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.1 от НК
и срещу Е.Д.Е.,с постоянен адрес:***,с обвинение за извършено престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
Частният тъжител Д.М.С. предяви срещу подсъдимия О.Д.Н. граждански иск в
размер на 5 000.00лв./главница/,представляващ обезщетение за причинените
му с извършеното от него престъпление
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва върху нея,начиная от датата
на увреждането 21.04.2018г.до окончателното изплащане.
Частният тъжител Д.М.С. предяви срещу подсъдимия Е.Д.Е. граждански иск в
размер на 5 000.00лв./главница/,представляващ обезщетение за причинените
му с извършеното от него престъпление
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва върху нея,начиная от
датата на увреждането 21.04.2018г.до окончателното изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител се
явява лично и с пълномощника си адв.С.Б.–ШАК.Поддържат тъжбата,както и
предявените срещу подсъдимите граждански искове.
Подсъдимите О.Д.Н. и Е.Д.Е. се явяват лично
и със защитника си адв.А.В.-ШАК.Оспорват изцяло повдигнатите срещу тях
обвинения,както и приетите за съвместно разглеждане граждански искове.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите О.Н. и Е.Е. са с двойно
гражданство-*** и ***.Преимуществено живеят в Т.,а в село Н. имат наследствени
жилища,в които отсядат,когато дойдат в Б..Частният тъжител Д.С. живее в
сградата на старото училище в с.Н.,общ.К.,където е обособил и помещения,за да
развива бизнеса си/със изработването и продажбата на закуски/.
Тримата се познават добре помежду си,като
според обясненията на подсъдимия Е.Е. дори са били в много близки,приятелски
взаимоотношения със С.,чиято съпруга той докарал от Т. в страната ни ,със свой
транспорт.
Не се оспорва от подсъдимите,а и от
показанията на свидетелите А.Г.Р.и А.Ксе установява,че племенниците на
подсъдимия Е. –К. и Г. са имали големи кучета,които ходели да насъскват срещу
кучето на тъжителя /според св.А. К.- подстрекавани от своята ***/,та един ден
се наложило лично тъжителят да им направи забележка да престанат ,тъй като племенницата
му св.А. Р. се страхувала да влезе у тях.,при което те му заявили,че ще кажат
на вуйчо си Е. /Е./ за това .
Известно време след това,на
21.04.2018г-.на обяд,в дома на свидетеля Г.Н.З. се събрали да се почерпят с
ракия домакинът,както и свидетелите Р.Х.Ф., М. Джамал Ш.и Е. В. М.,като
по-късно към тях се присъединили и подсъдимите О.Н. и Е.Е..За разлика от Н.,Е.
,който бил сърдечно болен,не употребил алкохол.Към 17 часа всички станали и се
отправили към магазина на св.В.М.,седнали зад магазина. Св.Р. запалил скара на
дърва и по негови показания,докато се заминавал с
това,чул.крещене,викове.Цялата махала се била събрала там,видял,че пристигнала
и линейка.Самият Р. не е очевидец на това някой да е удрял някого пред
магазина.Заявява,че докато палел скарата,при него били Ю.,М.,Е.. Е. и О. отишли
да пазаруват пред магазина,а по-късно ги видял,че стоят пред него.Не видял О.
да държи нещо в ръцете си.Свидетелят видял,че двамата подсъдими са дошли
по-рано до магазина с автомобила на Е. –„Фолксваген“,а О. оставил личния си
автомобил „Фиат“ пред дома на Р..
След като линейката си тръгнала, цялата
компания,включително и подсъдимите,според св.Р.,отишли в тях да пият кафе,след
което се прибрали.
Свидетелят Г. З. също споделя,че двамата
подсъдими са се придвижвали с автомобила/буса/ на Е./“Фолксваген Пасат“/.Самият
той не е ходил до магазина в селото и не му е известно какво се е случило там.
Неконкретни са показанията на свидетеля М.Ш.,който
твърди,че бил пиян и не помнил нищо за случилото се.
От своя страна,свидетелят Е.М.не
оспорва,че заедно с Р.,М.,Е. са отишли да се почерпят зад магазина,О. още не
бил дошъл.Д. бил вътре в магазина.По едно време Е. станал с подсъдимия Е. да
вземат чинии,а Д. излизал от магазина ,държейки в ръката си чанта,пълна с
покупки.Те/Д. и Е.,тъй като не сочи да е имало друго лице освен подсъдимия,в
близост около тъжителя/започнали да говорят помежду си,били спокойни.,макар,че Д.
бил ядосан малко,говорел на висок тон.Е. влязъл в магазина,за да вземе чаши и
чинии.Когато погледнал пред магазина,видял,че Д. е паднал на земята,а Е./Е./се
опитвал да го вдигне. Е.твърди,че също се опитал да вдигне Д..Заявява,че
вдигнал Д. и го закарали до дома му,оставяйки го пред вратата.Не знае защо Д. е
паднал,не е виждал някой от подсъдимите да му нанася удари.,нито пък чул някой
да му отправя обидни думи или закани.Вдигайки тъжителя от земята,не видял по
него да има кръв,рани.Докато свидетелят Е. носел чаши,чинии,О. бил на масата
зад магазина и не е ставал,не е ходил в магазина.Свидетелят не знае защо пред
магазина е идвала линейка,не бил виждал полиция.
Лаконични са показанията на свидетеля В.М.,собственик
на магазина,пред който се развила ситуацията. Не видял,не чул като се е случило
пред магазина,твърди,че въпросната вечер не е имало инцидент.Не оспорва,че
посочените по-горе свидетели,които твърдят,че са били част от компанията,както
и подсъдимите ,са били там –зад магазина,където имало сложени маси.
И докато разпитаните по-горе свидетели
заявяват,че не са очевидци на това,каква е била причината тъжителят Д. да падне
пред магазина,който факт е бил възприет както и от двамата подсъдими,сочейки в
обясненията си,така и от свидетеля Ердинч,конкретика в тази насока дава с
показанията си св. А.К..Предупредена за наказателна отговорност по чл.290 от НК,свидетелката твърди,че въпросната вечер ,тръгнала към магазина,но видяла
пред него хора е се върнала.На разстояние около 15-20 метра възприела,че видяла
Д. да излиза от магазина,имал торбичка в ръцете си.Е./подсъдимият Е./стоял
там,скръствайки ръцете си.Тя лично видяла,че Е. ударил Д. с дясната си
ръка,правейки движение от вън навътре.Д. паднал по корем на земята и тя видяла
как свидетелят Е. го дърпа към Е..Докато Е. бил пред магазина, О. и Е. били
вътре,след което излезли навън,при него.К.твърди,че Е. и О. дърпали Д.,докато
бил на земята.Д. се мъчел да бяга,но Е. /Е./го ритнал.Тоест, ударите по Д.-първо
с ръка, а после с ритник,са били нанесени според свидетелката от подсъдимия Е.,а
другия подсъдим и свидетеля Е., са държали Д. и са го дърпали,за да не може да
избяга,докато Е. се е саморазправял физически с него.
После,на въпросите на адв.В. свидетелката
сочи,че Д. е бил ритан от двама-Е. и Е..
За това,че ударите по Д. са били нанесени
само от Е.,но не и от Е., както сочи в по-голяма част от показанията си св.К.,съдът
отдава разминаването в показанията й както на времето,през което е станала
случката/тъмната част от денонощието/,така и на нейната възраст и дистанцията
във времето и ценейки с по-голямо доверие показанията на полицейският служител К.М.
,посетил дома на пострадалия,след подадения в РПУ-К. сигнал , комуто Д.
сподели,че е бил нападнат от другия човек,с който са имали спор за някакви
кучета /Е./,който го е удрял с ритници и с юмруци.,приема,че ударите с юмрук и
ритник по частния тъжител са били нанесени само от подсъдимия Е..
От своя страна,свидетелят С. Р. твърди,че
въпросната вечер е бил поканен от компанията на почерпка зад магазина и лично
чул разговор между Е.и О.,че „тази вечер трябва да свършат тази работа“,но не знаел за какво става
въпрос.Чул също ,че по някое време св.Е. им казал „вашия човек дойде“.След
което цялата компания излязла пред магазина.Самет останал сам на
масата.,откъдето нямало видимост какво се случва пред магазина.Чул
викове,различил гласа на Е..По някое време видял Д. да бяга към дома си ,който
се намирал в близост до магазина,където го чакал неговия гост-св.Н. Г. Ф..,тъй
като свако му отишъл да вземе бира от магазина ,но се забавил и свидетелят се
притеснил.По едно време чул навън да се крещи и излязъл на улицата.Видял Е. да
дърпа Д. към училището/дома му/.Лицето на Д. било в кръв и главата му отзад
била спукана.Тоест,потвърждават се показанията на св.Е.,че той е завел Д. до
дома му,но самият той пропуска факта,че го е дърпал насила.
Пак според св.К.,след като на тъжителя
бил нанесен побой пред магазина,Г. дошъл и го прибрал в училището.През това
време ,подсъдимият О. извадил от колата си един нож,увит в червен плат и
викал:“****“,псувал,като тези му викове били насочени към Д..В това време Д. вече
бил в училището/в дома си/.О. размахвал този нож пред пътната врата и я удрял с него.През това време говорел
:“Няма да живееш тука,ще се махаш от тука“ и по нейни съждения ,искал да го бие
и убива.
За това,че не Г.,а Е. е дърпал Д. към дома
му,сочи в показанията си св.Н.Ф./*** на тъжителя/,който е чакал тъжителя в дома
му.Той прибрал Д. вътре в двора,а О. взел от колата си нещо като сабя,ятаган и
през входната врата се помъчил да удари Д. два-три пъти,замахвайки над главата
на свидетеля.През това време викал и на двамата „***“.Докато О. замахвал с ятагана
и към вратата и към Д./през входната врата/,два пъти удари звънеца и кошчето
пред дома.За това,че О. се мъчел да влезе в дома на Д. през портата,сочи в
показанията си и св.Р. А..В ръцете му имало нож.Ударил по вратата и това било.
От
мястото ,където се намирал,зад магазина и имал видимост,свидетелят Самет Салиев
видял,че подсъдимият О. изкарал от колата си,златисто –жълта на цвят,спряна в
близост до магазина и в близост до дома на тъжителя, нещо като пушка,с което
започнал да удря по вратата на дома на Д..“***„викали,най-вече Е..После
подсъдимите се върнали на масата и магазинера В. изгонил оттам цялата компания.
След това дошла линейката ,като според
св.С. медиците не можели да влязат в училището,тъй като от бутане,входната
врата се била повредила.За посещението на медицински екип от ЦСМП-филиал К., по делото е
представен лист/на л.69/.В него е отразено,че повикването е станало на
21.04.2018г.в 20.54часа,по данни на пациента Д.М.С. е удрян неколкократно с
юмрук *************.Същият имал ****.Предписан му е валидол,направена му е
превръзка,насочен е за рентген,не е транспортиран в болнично заведение.
След това,дома на тъжителя бил посетен от
полицейски екип,в който,както се установи от показанията им,били включени
свидетелите К.М.,И.Г.,П.П..
След посещението на полицейския екип,св.С.закарал
тъжителя в болницата в град Ш..,където е бил прегледан в Спешно отделение/лист
за преглед на пациент в КДБ/СО с амб.№8862/2018г./,издаден от МБАЛ Ш.,в който
се сочи,че Д.С. е постъпил в отделението на21.04.2018г.в 22.50часа и след
преглед и изследвания е освободен в 00.20часа на 22.04.2018г.Прегледан е и от
неврохирург.Направено му е образно изследване.
Прибрали се в с.Н..По молба на тъжителя,
св.С. останал да спи в дома му.На следващата вечер ,отивайки до магазина за
цигари,той бил срещнат от Е.,който го запитал дали е свидетел на Д.,като му
казал,че от Р. дошли бодигардове,които от легло трима души щели да
вземат.Първият бил С..
По искане на страните/частния тъжител/,съдът
назначи по делото съдебно-медицинска
експертиза със задачи,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по
делото,даде заключение на следните въпроси:1/Какъв е характерът на причинените
травматични увреждания на тъжителя?,2/В причинна връзка ли са същите с предмета
на инкриминираното деяние?, 3/Какъв е периодът на пълното им отзвучаване и ще
оказват ли влияние получените травматични увреждания в здравословното състояние
на тъжителя занапред?,4/Възможно ли е твърдените физически увреждания,описани в
медицинската документация и приложена по делото,да се получат от падане от
собствен ръст,така и възможно ли е
същите да бъдат получени от самонараняване ?
От заключението на вещото лице д-р В.В.,което
съдът цени с нужното доверие като мотивирано,аналитично,добросъвестно и
компетентно изготвено се установява,че от данните по делото и медицинската
документация е видно,че на 21.04.2018г./техническа грешка-посочено е
21.04.2019г./,ищецът Д.М.С. е получил следните травматични увреждания:*********************************
В резултат от получените травматични
увреждания,на ищеца С. е причинено временно разстройство на здравето,неопасно
за живота,обусловено от ***********.Установените травматични увреждания имат
преходен характер и следва да отзвучат за относително кратко време,без трайни
последици за здравето.
По механизъм и по давност установените
травматични увреждания може да бъдат получени по начин,отразен в тъжбата и от
медицинска гледна точка,причинна връзка между описания в тъжбата инцидент и
регистрираните травматични увреждания е допустима и напълно възможна.
По вид,установените травматични увреждания
са *************Тъй като по делото не са налице медицински
документи,удостоверяващи развитие на усложнения на описаните травми,експертът
посочва средни срокове за възстановяване:1/*****
В експертизата се сочи,че установените
травматични увреждания са разположени в различни анатомични области и оси на
тялото и не могат да бъдат получени при еднократно падане върху плоскост.По
дефиниция,самонараняването е умишлено действие с користна цел и е извън
компетентността на вещото лице в областта на медицината.
Медицински погледнато,установените травматични
увреждания са разположени по откритите части на тялото и/или в анатомични
области,достъпни за човешката ръка и самонараняване не може да бъде
изключено,но според вещото лице,в събраните по делото материали не се съдържат
данни ,с които може да се обясни общата фигура на травмите по този механизъм.
Следва да се отбележи,че по повод на жалба
от Д.М.С. против О.Д.Н. и Е.Д.Е. ,съдържаща същите фактически твърдения,каквито
и изложени в частната тъжба, е било образувано досъдебно производство
№154/2018г.по описа на РУ К. за това,че на 21.04.2018г.в с.Н.,обл.Ш.ска,са
извършени непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото –престъпление по чл.325 ал-. от НК,което е
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 11.10.2018г.Прокурорът е
приел,че се касае за възникнал скандал между лицата Д.М.С.,Е.Д.Е. и О.Д.Н.,като
в определен момент ескалиращата вербална колизия се трансформирала в размяна на
гневни реплики и опит за посегателство на последните двама върху соматичния
интегритет на С..По-късно напрежението било овладяно и участниците в конфликта
се върнали към обичайните си занимания.Прокурорът е приел,че е налице липса на
престъпление и е прекратил воденото ДП.Разследването не е водено в насока за
наличие на обективни признаци за евентуално извършено друго
престъпление,съставомерно по друг текст и преследвано по общия,респективно по
частен ред.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото /показанията
на свидетелите К.,М.,медицинската документация,както и заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза/,се установи по категоричен начин,че
на 21.04.2018г.в с.Н.,пред магазина на селото, надвечер, подсъдимият Е.Д.Е. е нанесъл на частния тъжител Д.М.С. лека телесна
повреда,изразяваща се в ******************************С това си деяние му
причинил временно разстройство на
здравето му,неопасно за живота,с което от обективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при наличие на пряк умисъл- деецът е осъзнавал обществеопасния му
характер и неговите противоправни последици,като е целял тяхното
настъпване.Самото деяние е било съпроводено с явна физическа и психическа агресия.
За въпросното престъпление,законът
предвижда наказание „лишаване от свобода до две години или пробация“.Отчитайки
от една страна,че подсъдимият е пълнолетен, за извършеното от него умишлено
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“до три години, с него
не са причинени съставомерни имуществени вреди,подлежащи на репариране,
подсъдимият не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК,поради което съдът счете,че са налице всички кумулативно
изискуеми се предпоставки,визирани в чл.78а от НК и след като го призна за
виновен в извършване на престъплението по чл.130 ал.1 от НК,като го освободи от
наказателна отговорност,налагайки му на основание чл.78а от НК административно
наказание „глоба“в размер на 1200.00лв.
Като определи този размер наказание,почти
снизходителен,ориентиран към минималния,предвиден в съответната норма,съдът
намери,че чрез него биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като
основни начала в чл.36 от НК.
Доколкото с извършеното престъпление по
чл.130 ал-1 от НК,подсъдимият Е.Д.Е. е причинил на пострадалия –той и
граждански ищец Д.С. болки,страдания,уплаха,дискомфорт,страх от повторен
инцидент,съобразно правилата на справедливостта и добрите нрави,съдът осъди
подсъдимия да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 1200.00лв./хиляда и двеста
лева-главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от датата на
увреждането 21.04.2018г.до окончателното изплащане.
Като завишен и неоснователен ,съдът намери гражданския иск в останалата му
част,за разликата над уважената част до пълния размер от
5 000.00лв.главница,ведно със законната лихва върху нея и го отхвърли.
От анализа на доказателствата по
делото,съдът прие за доказано по несъмнен начин и ,че че на 21.04.2018г.в с.Н.,обл.Ш.в
с.Н.,подсъдимият О.Д.Н. се заканил на частния тъжител Д.М.С. с престъпление против неговата личност и имот
и това заканване възбудило у него основателен страх за осъществяването му,с
което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.144 ал.1 от НК.От субективна страна престъплението е
извършено при наличие на пряк умисъл- деецът е осъзнавал обществеопасния му
характер и неговите противоправни последици,като е целял тяхното
настъпване.Самото деяние е било съпроводено с явна физическа и психическа
агресия.
Независимо,че подсъдимият е изричал думите
„****“,а наред с тях и заканите,че той няма повече да живее там,както и е
посегнал на имуществото му,доколкото самият тъжител,чрез пълномощника си адв.Б.
не поддържа обвинение за закана с убийство,съставомерно по чл.144 ал.3 от НК ,а
такова по чл.144 ал.1 от НК и предвид липсата на позиция от органите на
досъдебното производство по въпроса,са ли налице данни за престъпление по
чл.144 ал.3 от НК,то съдът счете, че е
сезиран с обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.1 от НК и прие,че
такова се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни
доказателства.
За въпросното престъпление,законът
предвижда наказание „лишаване от свобода до три години“.Отчитайки от една
страна,че подсъдимият е пълнолетен, за извършеното от него умишлено
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“до три години, с него
не са причинени съставомерни имуществени вреди,подлежащи на репариране,
подсъдимият не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК,поради което съдът счете,че са налице всички кумулативно
изискуеми се предпоставки,визирани в чл.78а от НК и след като го призна за
виновен в извършване на престъплението по чл.130 ал.1 от НК,като го освободи от
наказателна отговорност,налагайки му на основание чл.78а от НК административно
наказание „глоба“в размер на 1200.00лв.
Като определи този размер наказание,почти
снизходителен,ориентиран към минималния,предвиден в съответната норма,съдът
намери,че чрез него биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като
основни начала в чл.36 от НК.
Доколкото с извършеното престъпление по
чл.130 ал-1 от НК,подсъдимият О.Д.Н. е причинил на пострадалия –той и
граждански ищец Д.С.,уплаха,дискомфорт,страх от повторен инцидент,съобразно
правилата на справедливостта и добрите нрави,съдът осъди подсъдимия да му
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 1200.00лв./хиляда и двеста
лева-главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от датата на
увреждането 21.04.2018г.до окончателното изплащане.
Като завишен и неоснователен ,съдът намери гражданския иск в останалата му
част,за разликата над уважената част до пълния размер от
5 000.00лв.главница,ведно със законната лихва върху нея и го отхвърли.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.189 от НПК в тежест на страните бяха вменени направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 04.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: