Р Е Ш Е Н И Е
03.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
18.12. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1746 2019
дело № по описа за г.
Г.И.М., ЕГН **********, адрес:
***, e предявил срещу И.К.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че ответницата не е собственик на стопанска сграда и навес /описани
в нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. като перде/, намиращи се в
северната част на УПИ ІХ-29 в
кв.5 по плана на с. Мало село, община
Бобов дол.
Ищецът твърди, че е собственик
на жилищна сграда и перде, без
дворното място, върху което са построени, находящи се в УПИ IX - 29 в кв. 5 по
плана на с. Мало село, община Бобов дол. Сградите му били прехвърлени от баща
му Иван М. Стоянов с нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. Баща му
е придобил собствеността върху сградите от дядото на ищеца Манол Стоянов Котев
с нотариален акт № 143, том III, дело № 1154/1984 г.
Ответникът И.Х. е собственик
на УПИ IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село с площ 864 кв.м., ведно с построената
жилищна сграда, придобити с нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело
№1068/1999 г. от баща й Кирил М. Стоянов. Видно от нотариален акт № 6, том II,
дело №523/1983 год., Манол Стоянов Котев е дарил на сина си Кирил М. Стоянов
празен вилен парцел. С нотариален акт № 61, том III, дело № 981/1984 г. е допусната поправка на нотариален акт №
6, том II, дело № 523/1983 г.: "да се чете: без жилищната сграда и
подобренията в дворното място, а именно – стопанска сграда и навес."
УПИ IX - 29 в кв.5 по плана на
с. Мало село е разделен с ограда на две части, като ищецът ползва северната
част, в която се намират претендираните от него жилищна сграда и стопанската
сграда и навес.
И.Х. ползва другата ½
идеална част от УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, в която се намират притежаваната от нея жилищна сграда и
малък навес, построени от Кирил Стоянов и впоследствие прехвърлени на И.К.Х. с
нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068 от 1999 г.
В нотариалния акт на ответницата
са описани и стопанска сграда и навес, които са описани в нотариален акт № 67,
том XIII, дело № 3970/1997 г. като перде. Въпреки че не са нейна собственост,
за ползването на тези сгради ищецът е осъден да й заплати обезщетение по гр.
дело № 781/2015 г. по описа на ДнРС.
В постъпилия писмен отговор от
ответницата се сочи, че тя е собственик на описаните в исковата молба стопанска
сграда и навес на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №
21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. В съдебното заседание пълномощникът
на ответницата поддържа, че процесните стопанска сграда и навес са описаните в нотариален
акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че: - с влязло в сила решение по гр. дело № 366/1990 г. по описа на ДнРС,
потвърдено с решение по в.гр.дело
№ 546/2000 г. по описа на ОС – Кюстендил и оставено в сила с решение по гр. д.
№ 638/2003 г. по описа на ВКС ответникът Иван М. Стоянов е осъден на основание
чл.108 ЗС да предаде на Кирил М. Стоянов владението върху ½ ид. част от
собствения му парцел IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село, община Бобов дол
и е отменен нот. акт № 154, том III, дело № 1287/1985 г. по описа на Станке
Димитровски районен съд за прехвърляне на ответника на ½ ид. част от
парцел IX - 29 в кв.5 срещу задължение за издръжка и гледане; - че ответницата
е собственик на целия УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село; - че по гр.
дело № 781/2015 г. по описа на ДнРС Г.И.М. е осъден да заплати на И.К.Х.
обезщетение за ползването на ½ ид. част от УПИ IX - 29 в кв.5 по плана
на с. Мало село, ведно с построената в него стопанска сграда и навес; че
намиращите се в северната част на УПИ ІХ-29 в кв.5 стопанска сграда и навес са описани като перде в
нотариален акт № 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. и понастоящем се ползват от Г.И.М..
С представения нотариален акт №
143, том III, дело № 1154/1984 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане Манол Стоянов Котев на 13.11.1984 г. е
прехвърлил на сина си Иван М. Стоянов /баща на ищеца по настоящото
производство/ жилищна сграда без дворното място, съставляващо парцел ІХ-29 в
кв.5 по плана на с. Мало село, ведно с построеното в дворното място перде. Не е
спорно, че тези сгради са дарени на Г.И.М. от родителите му с нотариален акт №
67, том XIII, дело № 3970/1997 г.
С представения нотариален акт
№ 6, том II, дело № 523/1983 г., Манол Стоянов Котев на 26.04.1983 г. е дарил
на сина си Кирил М. Стоянов парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, като
с нотариален акт №61, том III, дело № 981/1984 г. на 25.09.1984 г. е допусната
поправка на нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983 г., като е уточнено, че
имотът е дарен без жилищната сграда и подобренията в дворното място, а именно –
стопанска сграда и навес. С нотариален акт № 21, том III, рег. № 4514, дело №
1068/1999 г. родителите на ответницата са й продали процесния парцел ІХ-29 в
кв.5 по плана на с. Мало село, ведно с построената масивна жилищна сграда
/карабина/, състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения, както и
стопанска сграда и навес.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният УПИ
IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село е разделен с ограда на северна и южна
част. В северната част са разположени жилищна сграда, навес, стопанска сграда с
две помещения и външна тоалетна /стопанската сграда е за съхранение на сечива/.
В южната част е разположена жилищна сграда с навес. В съдебното заседание
вещото лице е уточнило, че по външния вид на сградите е видно, че тези в северната
част на имота са строени преди повече време, докато тези в южната част са
по-нови.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост, който е допустим съгласно
разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от
ищеца върху процесните постройки и оспорването му от ответницата посредством
предявения иск по гр. дело №
781/2015 г. по описа на ДнРС за заплащане на обезщетение за ползването на същите
вещи. В тежест на ответницата е да
установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Не е спорно, че общият праводател по отношение на правата върху
процесния имот, претендирани от страните по делото, е Манол Стоянов Котев. На 26.04.1983 г. той с
нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983 г. е дарил на сина си Кирил М.
Стоянов парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, като на 25.09.1984 г. с
нотариален акт №61, том III, дело № 981/1984 г. за поправка на нотариален акт №
6, том II, дело № 523/1983 г., е уточнил, че имотът е дарен без жилищната
сграда и подобренията в дворното място, а именно – стопанска сграда и навес. По
този начин съгласно чл.63, ал.2 ЗС Манол Стоянов Котев изрично е
изключил постройките от предмета на разпореждане; поради това правото на
собственост върху тях е отделено от земята и прехвърлителят го е запазил за
себе си /в този смисъл - Решение № 183 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
88/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 120 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2928/2014 г., II г. о., ГК /.
Не е спорно, че на 13.11.1984
г. Манол Стоянов Котев е прехвърлил на сина си Иван М. Стоянов собствеността
върху посочената жилищна сграда, стопанска сграда и навес с нотариален акт №
143, том III, дело № 1154/1984 г. срещу задължение за гледане и издръжка; тези
сгради са дарени на Г.И.М. на 30.12.1997 г. с нотариален акт № 67, том XIII,
дело № 3970/1997 г.
Ответницата твърди, че е
собственик на процесните постройки въз основа на нотариален акт № 21, том III,
рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. за продажба на парцел ІХ-29 в кв.5 по плана на
с. Мало село, ведно с построената масивна жилищна сграда /карабина/, състояща
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, както и стопанска сграда и навес. По
делото не е спорно и се установява от заключението по съдебно-техническата
експертиза, че масивната жилищна сграда /карабина/ е построена от Кирил М.
Стоянов, намира се в южната част от имота и е различна от жилищната сграда на ищеца,
намираща се в северната част от имота. От заключението по съдебно-техническата
експертиза се установява, че до масивната жилищна сграда /карабина/, построена
от Кирил М. Стоянов, се намира и навес, различен от процесните стопанска сграда
и навес, т.е. волята на праводателя на ответницата за прехвърляне на
собствеността би могло да се отнася именно за навеса до построената от него
къща.
Дори да се приеме, че в нотариален
акт № 21, том III, рег. № 4514, дело № 1068/1999 г. са описани процесните стопанска
сграда и навес, никой не може
да прехвърли права, които не притежава: Манол Стоянов Котев изрично е изключил тези постройки от предмета
на разпореждане в полза на Кирил М.
Стоянов; поради това последният не е имал право на собственост върху тях, което
да прехвърли на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС постройките са
собственост на собственика на земята, освен ако е установено друго, т.е. по
силата на приращението собственикът или собствениците на едно дворно място
придобиват собствеността върху постройките, освен ако не са изградени по силата
на надлежно учредено в полза на трето лице, респ. на един от съсобствениците
право на строеж.
В конкретния случай е налице
изключението по смисъла на посочената разпоредба /правото на собственост върху
посочената жилищна сграда, стопанска сграда и навес в нотариален акт № 143, том
III, дело № 1154/1984 г. са прехвърлени отделно от собствеността върху земята/
и чл.92 от ЗС не намира приложение.
Страните не спорят относно
правото на собственост върху жилищната сграда, придобита от Иван М. Стоянов
/праводателя на ищеца/ посредством описания нотариален акт № 143, том III, дело
№ 1154/1984 г. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се
установи, че намиращите се до тази жилищна сграда навес и стопанска сграда
представляват сгради на допълващото застрояване по смисъла на чл.41 ЗУТ
- спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване. Тези постройки не могат да имат самостоятелно значение, те са принадлежност към жилищната сграда по
смисъла на чл.98 ЗС и следват главната вещ. Пристройката не представлява
приращение към дворното място и не се прилага презумпцията на чл.92 от ЗС /Решение № 295 от
19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2014 г., I г. о., ГК/.
В този смисъл е и Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
401/2011 г., I г. о., ГК, съгласно което предмет на придобиване на вещни права
са само самостоятелно съществуващи вещи. Съгласно чл.98 ЗС, освен ако не е
постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ
и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на
главната вещ; пристройка към основна сграда не е самостоятелен обект на правото
на собственост и не може да се прехвърля отделно от собствеността на главната
вещ.
Следователно
праводателят на ответницата Кирил М. Стоянов не се легитимира като собственик на
процесните постройки нито въз основа на дарението, с което е придобил
собствеността върху УПИ
IX - 29 в кв.5 по плана на с. Мало село, нито по приращение по чл.92 от ЗС. Ответницата като негов правоприемник е
придобила правата, които той е притежавал.
Поради това
по делото не се установи притежаването от ответницата на право на собственост
върху описаните в исковата молба постройки и съдът намира, че предявеният иск
за признаване за установено, че ответницата не притежава право на собственост
върху стопанска сграда и
навес /описани в нотариален акт
№ 67, том XIII, дело № 3970/1997 г. като перде/, намиращи се в северната част
на УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на
с. Мало село, община Бобов дол, е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат разноските, направени от ищеца
по водене на делото за внесена държавна такса, за вещо лице и за адвокатско възнаграждение, в размер общо на 900
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Г.И.М., ЕГН **********, срещу И.К.Х., ЕГН **********, че ответницата не е собственик на стопанска сграда и навес /описани в нотариален акт № 67, том XIII, дело №
3970/1997 г. като перде/, намиращи се в северната част на УПИ ІХ-29 в кв.5 по плана на с. Мало село, община Бобов дол.
ОСЪЖДА И.К.Х., ЕГН **********, да заплати на Г.И.М., ЕГН **********, сумата 900 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: