РЕШЕНИЕ
№. 1136
гр. Пловдив, 16.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 1108 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт Ч., против решение
№ 348 от 25.02.2022 г., постановено по адм. д. № 777 по описа на съда за 2021
г.
на Административен съд – Пловдив, X – ти състав, в частта, с
която ГДИН – София е осъдена да
заплати на Б.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в размер на 10
200лв. /десет хиляди и двеста лева/ за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт
и влошаване на здравословното му състояние, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периодите от 19.11.2014г. до 01.03.2015г. в Затвора - Пловдив; от 01.03.2015г.
до 26.01.2016г. в Затвора - Пазарджик; от 26.01.2016г. до 11.04.2016г.; в
Затвора - Пловдив; от 11.04.2016г. до 22.12.2017г. в ЗООТ - „Смолян“, както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 06.03.2019 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че административният съд не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно, че не са установени по категоричен начин реално
претърпени вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и
настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда
за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да
бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което
искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото
обезщетение в размер над 500 лева. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба – Б.В.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител – адвокат В.С., поддържа
становище за неоснователност на оспорването.
3. Подадена е касационна жалба от Б.В.К., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат В.С., против решение № 348 от 25.02.2022 г., постановено по
адм. д. № 777 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, X –
ти състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковите му претенции против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, за присъждане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди над 10200 лв. до пълния им размер
от 250 000 лева.
Оспорващият твърди, че съдът
неправилно е разпределил доказателствената тежест и неправилно е ценил
събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на
предявената искова претенция в цялост. Неправилно съдът тълкувал и заключението
на съдебно – медицинската експертиза. Сочи се, че тежестта за доказване,
предвид характера на производството, следва се постави изцяло за ответника,
поради което при наличието на каквито и да е колебания относно спорните факти и
обстоятелства, претенциите на ищеца следва да се считат доказани. Възразява се
и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се
явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането.
Същата не съответствала и на практиката на Европейския съд по правата човека. Иска
се уважаване на исковата претенция в цялост.
Ответникът по касационната жалба –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационните жалби са подадени в предвидения преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват
ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на
глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба
предявена от Б.В.К., изтърпял наказание "лишаване от свобода", срещу
ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в размер на 250 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и влошаване на
здравословното му състояние, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периодите от
01.11.2014 година в продължение на шест месеца в Затвор-Пловдив, след което бил
преведен в Затвора – Пазарджик с престой една година, след което отново е бил
преведен в Затвора – Пловдив с престой три месеца, а след това е преведен в
Затвора – Смолян, където е бил до 01.09.2017 година.
Нанесените
на ищеца неимуществени вреди се изразявали в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“) през
цялото време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода“, лоши
хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи), което довело до редовни проблеми със съня; липса на санитарен възел с
постоянно течеща топла и студена вода; влошаване на здравословното му състояние
поради липса на лечение, в частност заболяване на долния ляв крайник, който
след множество предписани лечения, които не дали резултат, бил ампутиран на ниво
долна трета от бедрото; хранен бил с маргарин и държан в килия с пушачи,
въпреки, че той самия е непушач.
7. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция било установено, че ищецът е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по периоди, както следва: от 19.11.2014г. до
01.03.2015г. в Затвора-Пловдив; от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. в Затвора
Пазарджик; от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив; от 11.04.2016г.
до 22.12.2017г. в ЗООТ „Смолян“.
8. Относно престоя
на ищеца в Затвор – Пловдив и Затвора Пазарджик пенитенциарната администрация е
удостоверила, че не могат да бъдат предоставени данни в кои конкретно помещения
е пребивавал, какъв е бил броят на настанените в тези помещения лица и каква е
била площта на помещенията.
Според
докладна записка от ЗООТ „Смолян“, за исковия период от 11.04.2016г. до
22.12.2017г., ищецът бил настаняван в стая №110 и стая №111. Двете помещения
разполагат със собствен санитарен възел оборудван с мивка. Стаята и санитарният
възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Разполага с по
два прозореца с размери, като има възможност да се отварят и до осигуряват
нужното проветряване в помещенията. Стая №110 е предназначена за седем лишени
от свобода, като по време на пребиваването на ищеца в тази стая са настанявани
шестима лишени от свобода. Стая №111 е предназначена за седем лишени от
свобода, като по време на пребиваването на ищеца в тази стая са настанявани
петима лишени от свобода.
Относно
битовите условия в Затвор – Пловдив е установено, че при постъпване на лишените
от свобода се осигурява спално бельо и завивки. Лишените от свобода имат право
да ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. В частност, ищецът
не е подавал молби, касаещи подобряване на битовите условия в спалните
помещения.
През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от
свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
Обзавеждането
в спалните помещения е еднакво за всички и се състои от легло и шкаф. На всички
лишени от свобода е осигурен достъп до течаща вода и санитарен възел. Осигурена
е възможност на лишените от свобода да използват топла вода два пъти седмично.
Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. На всеки лишените от свобода е предоставена възможност за подаване
на молба за назначаване на работа или включване в специализирани програми.
Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно
отопление. Периодично се извършва дезинсекция и дератизация на
помещенията.
За
исковия период в Затвор - Пазарджик са извършвани текущи и освежаващи ремонти.
Обзавеждането на всички спални помещения е съгласно изискванията за минимум
обзавеждане и се състои от двойни вишки, шкафчета, маси и столове. Всички
помещения имат прозорци за осигуряване на дневна светлина и възможност за
проветрение по всяко време на денонощието. Санитарните възли разполагат с
постоянно течаща студена вода, а топлата вода се осигурява по график. Затворът -Пазарджик
е се отоплява на природен газ, по този начин се осигурява и топлата вода.
Системата за отопление е в съответствие с изискванията за температурен режим. В
Затвора - Пазарджик са утвърдени вътрешни правила за поддържане на хигиената и
спазване на противоепидемичните мерки, с цел опазване и укрепване здравето на
лишените от свобода, изпълняващи се при строг контрол от страна на съответните
длъжностни лица. Лишените от свобода имат право да притежават до два комплекта
спално бельо, два броя одеяла, възглавница и дюшек, които получават при постъпване
в затвора. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо.
Подмяната на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня се извършва
съгласно утвърдени графици, най-малко веднъж седмично. Храната се приготвя в
съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и
Министъра на здравеопазването Таблица №1 за състава на дневната дажба и
полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода и съответства на
стандартите за химичен и калориен състав, за което са приложени изготвени и
утвърдени от началника на затвора седмични менюта. В Затвора - Пазарджик се
извършва редовна дезинсекция и дератизация, съгласно сключен договор с фирма -
изпълнител, за което са приложени протоколи.
Установено
е, че при постъпването на всеки лишен от свобода в ЗООТ ”Смолян” му се
зачисляват дюшек, възглавница и определен брои одеяла според сезона.
Преимуществено лишените от свобода ползват свои чаршафи и калъфки, но при нужда
се осигуряват служебни такива. За пране е определен един ден от седмицата като
в баните на всеки етаж има топла вода. Лишените от свобода имат задължението
сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Достъп до течаща топла вода лишените
от свобода имат два пъти в седмицата по график. Няма данни ищецът да е изявявал
желание да участва в програми за обществено въздействие. За престоя в ЗООТ
„Смолян“ ищецът е полагал доброволен труд.
9. В хода на
съдебното производство са събрани показанията на свидетелите Х. М. К. и Л. Г.
Б. , които споделят личните си впечатления от престоя си в Затвор – Пазарджик и
Затвор - Смолян, където се запознал с ищеца и били настанени в общи килии. Свидетелите
подкрепят тезата на ищеца, че битовите условия в помещенията са били лоши. Имало насекоми и гризачи. Твърдият, че не са
предприемани мерки за борба с тези вредители. Сочат, че ищецът се оплаквал от
силни болки в крака, страдал от лесна умора и не взимал активно участие в
груповите занятия по физическа активност. Не му обръщали внимание и не го
лекували. Давали му обезболяващи. Назначили му болница, но в продължение на
месеци не го приемали за лечение. Имали прозорци в помещенията, но били високо.
Помещенията били осветени. Били настанени пушачи и непушачи. Прането се
простирало вътре в килията и това причинявало голяма влага. От храната само
обядът бил добър. Давали им маргарин, който е канцерогенен. Имали санитарни
възли и течаща вода, но само студена.
10. Относно
здравословният статус на ищеца по делото е представено медицинското му досие,
съдържащо епикризи и амбулаторни листове от извършени прегледи. Установено е,
че при постъпването на ищеца в Затвора-Пазарджик /л.57/ е съобщил за преживяна
белодробна тромбоемболия и невроза. По време на престоя му в Затвора-Пазарджик са осъществени
31 прегледа, с честота веднъж седмично и са му осигурявани лекарства, изписани
му и при предходни прегледи в Затвора-Пловдив.
Две
седмици след постъпването му в Затвора-Пазарджик, на 26.03.2015г. ищецът е
съобщил за обрив на крака, за което е проведено лечение с антибиотик, мазила и
обезболяващи, до следващият извършен преглед на 23.04.2015г. В периода
май-октомври 2015г. е получавал само медикаменти за невроза. На 22.10.2015 г. е
регистрирано заболяване бронхит и проведено лечение с антибиотици,
отхрачващи и витамини. От ноември до
превеждането на лицето в Затвора-Пловдив отново са му давани само медикаменти
за невроза. През целия период няма критични оплаквания.
По
време на престоя на ищеца в ЗООТ ”Смолян” са му извършени 44 амбулаторни прегледа,
15 консултации с направления и 3 болнични лечения. Ищецът е бил в прекъсване на
изтърпяване на наказанието по здравословни причини два пъти: от 19.05.2017г. до
19.08.2017г. / три месеца/ и от 19.08.2017г. до 19.09.2017г. /един месец/.
11. По делото е
изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, оспорена от ищеца. Според
заключението на вещото лице др. М. Б. по време на престоя на ищеца в
Затвора-Пазарджик и ЗООТ „Смолян“ са му били извършвани многократни прегледи и
консултации. Пролежавал е многократно в болнични заведения, където му е била
оказана необходимата диагностика и лечение. Вещото лице подробно посочва
причината, довела до ампутацията на крайника и посочва, че лечението и
диагностиката не са били забавени. Според заключението, факторите на околната
среда оказват влияние при протичането на всяко заболяване, но в конкретния
случай пасивното пушене, качеството на храната, стресът от битовите условия в
пенитенциарните заведения не са оказали никакво значение. Първото съобщение за
наличието на Тромбоза на илиачната артерия е съобщено при пребиваването на
ищеца в УМБАЛ „Св. Каридат“ между 28.03.2017 г. и 11.04.2017г. На 12.05.2017г.
има последваща консултация със съдов хирург, където е поставена диагноза
„Атеросклеротично стесняване на лява илиячна артерия. Гангрена на ляво ходило и
подбедрица. Болест на Бюргер“. Ампутацията е извършена поради пълното
стесняване и недоброто хранене на крака, което води до гангрена. Ампутацията е
в резултат на запушване на съда от атеросклеротична плака или тромб.
Атеросклеротична плака е увреждане в кръвоносните съдове, което започва след
раждането. Натрупва се холестерол и запушва съдовете, което може да доведе до
различни заболявания, както инфаркт, инсулт и запушване на по-големи кръвоносни
съдове или тези гангрени. По данни от медицинското досие ищецът е имал
предизпозиция към формиране на кръвни съсиреци поради. Не може да се каже, дали
ако ищецът е бил заведен в болница по-рано е можело да се предотврати
ампутацията на крайника.
12. При така
обсъдената фактическа обстановка съдът приел, че в процесните периоди относно пребиваването
на ищеца в Затвор – Пловдив и Затвор – Пазарджик, ответникът не е доказал, че жизненото
пространство в помещенията е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
За
основателни са приети и претенциите на ищеца за лошо качество на предоставяната
в Затвор – Пловдив и Затвор – Смолян храна, тъй като от страна на ответника отново
не се представени доказателства, от които да се направи извод за обратното.
Основателни
се и претенциите на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия през цели
период в Затвор – Пловдив, Затвор – Пазарджик и Затвор – Смолян, с оглед
поставянето му в условията на пасивен пушач.
Основателни
са оплакванията на ищеца по отношение липсата на хигиена в спалните помещения, за
периодите на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора-Пловдив и
ЗООТ „Смолян“, поради липса на представени от ответника доказателства за
обратното.
Всички
останали претенции на ищеца (за липса на минимално жизнено пространство в
помещенията на ЗООТ „Смолян“, некачествена храна в Затвор – Пазарджик, лоша
хигиена в Затвор – Пазарджик, липса на санитарни възли и топла вода, липса на
медицински грижи, адекватно и своевременно лечение) съдът е приел за
неоснователни.
С оглед характера на деянието, естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е
търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив от 19.11.2014г. до 01.03.2015г. и от 26.01.2016г. до
11.04.2016г., в ЗООТ „Смолян от 11.04.2016г. до 22.12.2017г. и в Затвора
Пазарджик от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. (общо 1130 дни), съдът е определил
като справедливо обезщетение в размер на 10200 лева.
Съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за разликата над 10200 лева до пълния
предявен размер от 250 000 лева.
IV. От правна
страна.
13. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба на ищеца възражения, съдът е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Следва да бъдат споделени изводите на първата
инстанция по неоснователността на претенциите на ищеца за вреди, нанесени му
поради: лоши битови
условия, лоши хигиенни условия, неподходяща храна и липса на медицински грижи и
минимално жизнено пространство, съобразно установената фактическа обстановка по
обсъдените по горе периоди и места за лишаване от свобода.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че
неблагоприятното засягане на здравословното му състояние като резултат се дължи
на бездействие от страна на ответната администрация. Правилно съдът е възприел
и ценил съдебната експертиза, която еднозначно сочи, че на ищеца многократно и
периодично е била предоставяна медицинска грижа и е провеждано лечение,
кореспондиращо с поставените диагнози. Не се установява и пряка причинно -
следствена връзка между изхода на
заболяването и битовите, респ. жизнени условия, в които е бил поставен ищецът. В
случая основателността на исковата претенция не може да бъде основана върху
хипотетични предположения за неблагоприятно третиране, след като са налице
доказани действия и мерки на администрацията, които кореспондират с обективно
установеното към съответните периоди здравословно състояние на ищеца.
Не може да се сподели и заявената от процесуалния
представител на ищеца позиция, че вземането
на постоянни мерки за дезинсекция и дератизация са безспорно доказателство за
лоши битови условия в местата за лишаване от свобода. Напротив стремежът за
поддържане на добри битови условия и хигиена не води до извод за липсата им, а
подкрепя тезата за тяхното наличие.
При наличието на писмени доказателства в подкрепа на
отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно проведен насрещно
доказване, съдът правилно е приел за недоказана претенцията в посочените й
части. Тези правни изводи на първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги
възприема като свои.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
При тази правна регламентация, отнесена към безспорни
установената по места и периоди фактическа обстановка (липса на минимално
обитаемо пространство, задименост в спалните помещения, нискокалорична храна), обосновава
законосъобразност на изводите на административния съд, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявената
искова претенция за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информацията, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието й обосновано е формирал правните си изводи.
В подкрепа на тези изводи следва да се съобрази и
Докладът за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията
и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел.
Условията на пренаселеност в мястото за лишаване от
свобода сам по себе си са бил достатъчен за да обоснова извод, че ответната
администрация, чрез своите служители не е изпълнила своите задължения и не е
осигурила на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на
човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да
обитава, извършвайки своите елементарни нужди. В случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които
самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното
съществуване на човек предполага. Този извод се подкрепя и в практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата
„Йорданов и Джелебов срещу България“, жалби № 31820/18 и 31826/18; „Иванов и други срещу България“, жалби № №
2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването на
неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода". Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване
на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на
установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на
затворническата администрация не водят до неоснователност на предявения иск,
при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. По тези съображения претенцията
на ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, също се явява неоснователна.
Неоснователни са доводите в касационната жалба и на
двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото обезщетение. Наличието на фактически и правни
основания за присъждане на обезщетение не винаги е равносилно на пълна
основателност в претенцията на увреденото лице, съобразно субективните му
възприятия. Съдът следва да прецени естеството и характерът на причинената вреда не само от
гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е
произтекла вредата и общите принципи за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените
критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
При определяне размер на дължимото обезщетение съдът е
съобразил и насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на
обезщетението между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба
25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary,
жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.). Посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/b/b2/Minimum_wages%2C_July_2014_%281%29_%28EUR_per_month%29_YB15.png
) към юли 2014 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС,
варират от 174 до 1921 EUR на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите - членки на ЕС, в тази
група са: България (174 евро), Румъния,
Литва, Чешката република, Латвия, Унгария (277 евро), Словакия, Естония,
Хърватия и Полша.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/7/79/Minimum_wages%2C_January_2008_and_2017_YB17_I.png)
към януари 2017 г. минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС,
варират от 235 евро до 1 999 евро на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази
група са: България (235 евро), Румъния, Латвия, Литва, Чешката република,
Унгария (450 евро), Хърватия, Словакия, Полша и Естония.
Посочените статистически данни налагат обоснован
извод, че минималните месечни възнаграждения в България за 2014г. и 2017г. се
явяват по-ниски от тези в Унгария съответно със 37% и 48% или средно 42,5 % за
целия период.
Характеристиките
на процесното увреждане го отнасят като пряка последица от неосигуряване на
минимални жизнени условия за задоволяване на основни жизнени потребности в
мястото за лишаване от свобода. По аргумент от § 1, т. 1 от ДР на Закона за
социално подпомагане нивото на основни жизнени потребности е съразмерно на
нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред
отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна
заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения
стандарт, следва да се приеме, че по – ниският жизнен стандарт в България
оправдава възприетото от ЕСПЧ минимално базисното справедливо обезщетение за
лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде прецизирано съобразно спецификите
на всеки отделен казус.
Като коректив съдът съобрази и присъденото обезщетение
по дело Иванов и други срещу България (по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ
в размер на 11 евро на ден за уважена претенция по иска за нанесени вреди в
периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от свобода в Затвора - гр.
Пазарджик, при следните компоненти на увреждане: 1) насекоми, плъхове, мръсотия
в килията; 2) ограничен достъп или липса на достъп до душ; 3) лошо качество на
храна; 4) неадекватна температура; 5) липса или ограничен достъп до течаща вода
и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за
наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода, лоша хигиена и неклаорична
храна. Тези качествени и количествени характеристики на увреждането оправдават
и определянето на пропорционален размер на обезщетението въз основа на
обоснования базисен минимален размер.
За доказаните периоди на увреждане – общо 1130 дни, съд
е определил обезщетение от 10200 лева, равняващо се на дневна база от 9,02 лева
на ден или 4,61 евро на ден, което се явява напълно адекватно на установената в
практиката на ЕСПЧ справедлива минимална
база. Правилно и законосъобразно съдът е присъдил и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане.
От друга страна, небуди никакво съмнение, че
възприетият от ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София праг на
отговорност до 500 лева, без оглед продължителността и характеристиките на
увреждането, е в пълно несъответствие с принципа за определяне на справедливо
обезщетение, поради което претенцията в тази й част също е неоснователна.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на първоинстанционния съд като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя
страна обосновава извод за неоснователност и на двете касационните жалби, както
и на претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски.
V. По съдебните разноски.
14. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 143 от АПК, претенциите на страните за присъждане на разноски се явяват неоснователни.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348 от 25.02.2022 г., постановено
по адм. д. № 777 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд – Пловдив,
X – ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.