№
7
гр. Силистра, 15.01.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на единадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Кремена Краева
При
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Пламен
Неделчев въззивно търговско дело № 164/2018 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от „ГРАНД КОМЕРС 01” ЕООД, подадена
чрез процесуален представител против Решение № 56 от 03.09.2018г. постановено
по гр. дело № 118/2018г. на РС - Тутракан, с което първоинстанционният съд е
осъдил ответника „ГРАНД КОМЕРС 01” ЕООД, да заплати на ищеца ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА,
сумата, която е получил без основание (главница), изплатена съгласно платежни
нареждания от 01.02.2016г. (12 013,80 лв.) и 01.03.2016 г. (12 013,89 лв.),
възлизаща общо на 24 027,78 лв. (двадесет и четири хиляди двадесет и седем лева
и седемдесет и осем стотинки); както й законната лихва върху главницата от
завеждането на исковата молба 06.03.2018г. до окончателното издължаване на
сумата. Със същото решение съдът е осъдил ответника „ГРАНД КОМЕРС 01” ЕООД, да
заплати на ищеца ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, направените разноски по делото в размер на 2
461,11 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и един лева и единадесет
стотинки).
Въззивникът
– „ГРАНД КОМЕРС 01” ЕООД, не е доволен от първоинстанционното решение считайки,
че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,
като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, алтернативно се иска въззивния съд
да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли изцяло исковите претенции
на ищеца. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – Община
Главиница, оспорва жалбата излага становище за нейната неоснователност и моли
въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно
съдебно решение. Претендира съдебни разноски.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е страна по договора от
2007г. сключен между ищеца в качеството му на
възложител и „Гранд комерс - Варна” ЕООД, в качеството му на изпълнител, за
изпълнение на обществена поръчка, с който на изпълнителя е възложено да извършва
сметосъбиране, сметоизвозване и третиране в депа за битови отпадъци в
населените места от Общината. Предвид на това съда е счел, че процесните суми
платени на ответника - „Гранд комерс - 01” ЕООД, именно във връзка с договора
за поръчка сключен между ищеца и „Гранд комерс - Варна” ЕООД, са дадени без
основание, което го е мотивирало да постанови атакуваното по настоящем
осъдително решение.
Основните доводи изтъкнати в подкрепа на
жалбата са два – първо допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила изразяващо се в неправилно приложение на правилата
за връчване на книжа и липса на указания за ответника при разпределяне на
доказателствената тежест и второ - нарушение на материалния закон и
необоснованост. За да обоснове вторият основен довод въззивникът сочи
изтъкнатите пред първостепенния съдебен състав аргументи за липсата на правен
интерес у ищеца от така предявения иск, наличието на правно основание за
извършеното плащане, към ответника чието репариране се иска и наличието на
правно валидно прехвърляне на процесното вземане от „Гранд
комерс - Варна” ЕООД, на „Гранд комерс - 01” ЕООД.
Жалбоподателят
твърди, че поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, бил лишен от възможността да подаде отговор на исковата молба, което
поради настъпилата преклузия повлияло на изхода от правния спор в негова вреда.
ОС не споделя изложените доводи и счета, че действията на първоинстанционния съдебен
състав досежно връчването на ответника на препис от исковата молба са
законосъобразни. Правилно не е даден ход на първото насрочено открито съдебно
заседание, а се предприети действия по установяване на подробностите около
връчването на исковата молба. От събраните писмени обяснения на връчителя е
установено, че на посочения в Търговския регистър по партидата на ответника
адрес не е имало въобще седалище на такова търговско дружество, което обуславя
наличието на предпоставките визирани в хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Обстоятелството, че впоследствие на същия адрес са връчени други книжа не
променя фактите съпътствали първото посещение на призовкаря, които са
мотивирали съда, към него момент да приеме, че търговското дружество вече е на
друг адрес, който не е вписан надлежно в
регистъра. Изложените съображения мотивират въззивния съд да не кредитира
коментирания довод на жалбоподателя.
ОС
не споделя и другото оплакване за нарушаване на процесуалните превила, а
именно, че първостепенния съд не указал на ответника в проекта си за доклад по
делото, какви факти и обстоятелства следва да докаже за да бъде отхвърлен иска
срещу него. Действително в определението постановено по реда на чл. 140 от ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе по всички предварителни въпроси включително и по
доказателствената тежест. Несъмнено е обаче, че това може да стане само ако на
съда са му известни някакви твърдения на страните имащи отношение, към спорния
предмет в производството, чието установяване и доказване ще обуслови изхода на
делото. Едва след, като ищеца обоснове исканията си, а ответника съответно
възраженията си срещу тях съда би имал възможност да прецени, кои твърдени
факти се нуждаят от доказване, респективно да разпредели доказателствената
тежест, като укаже това на страните. В конкретния случай след, като
възможността за подаване на писмен отговор на исковата молба от страна на
ответника е преклудирана след изтичането на срока за това, и такъв не е подаден
по делото е ясно, че няма как съда да му окаже кои от твърдените от ответника
факти и обстоятелства се нуждаят от доказване. По тези причини и този въззивен
довод не може да бъде възприет за основателен.
ОС не споделя и изложените доводи по
съществото на спора дефиниращи атакуваното решение, като необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Твърдяната липса на правен
интерес у ищеца да предяви настоящия иск предвид на това, че е получил
изпълнение по правопораждащия договор за поръчка макар и от друго търговско
дружество не се споделя от въззивния съдебен състав. Облигационната връзка
индивидуализираща правоотношението и страните е възникнала със сключването на
коментираният договор за поръчка от 2007г. сключен след проведена процедура по
ЗОП. Не е спорно, че страни по този договор са ищеца и „Гранд
комерс - Варна” ЕООД. Не е спорно и обстоятелството, че плащане по двете
фактури е извършено именно във връзка с коментираният договор, а извършените
услуги представляват част от неговия предмет. Факта, че възложителя е платил
лошо на друг правен субект, а не на съконтрахента си по договора за поръчка е
обстоятелството обуславящо правния му интерес да си иска обратно платеното,
което е именно дадено без основание. Разбира се ако не е погасена по давност
остава открита възможността за „Гранд комерс - Варна” ЕООД, като изправна
страна да претендира от ищеца стойността на извършените през процесния период
дейности по договора.
ОС
не споделя и въззивния довод, че ищецът извършил процесното плащане по две
редовно издадени фактури и въпреки късната констатация, че платил не на
надлежен кредитор не извършил корекция в счетоводството си като по този начин
потвърдил задължението си по фактурите. Напротив от фактологията по делото е
видно, че лошото плащане /към ненадлежен кредитор/ е установено при извършена в
счетоводството на Община Главиница финансова ревизия през 2017г. и отразено в
Доклад № ДДЗСС – 3 от 25.08.2017г. В тази връзка ОС не споделя аргумента на
жалбоподателя, че процесното задължение все още фигурира, като такова в
счетоводството на ответника и в тази връзка го задължава към изпълнение.
Твърдяното от жалбоподателя
обстоятелство, че към момента на плащането по двете процесни фактури ищецът е
бил уведомен за правно валидно извършено прехвърляне на вземането по тях от „Гранд
комерс - Варна” ЕООД, към „Гранд комерс - 01” ЕООД, не се потвърждават от нито
едно от събраните по делото писмени доказателства. Действително в доклада по
делото т. 1,6 първоинстанционния съд е коментирал ищцовото твърдение, че през
месец май 2015г. в Община Главиница е получено съобщение сочещо за кредитор по
правоотношението „Гранд комерс - 01” ЕООД. Наличието на такова съобщение обаче
не обуславя непременно наличието на сключен, правно валиден договор за цесия
имащ за предмет точно това – коментирано вземане. Напротив макар по делото да
са събрани, като доказателства няколко договора за цесия липсва такъв /или
такива/ легитимиращ „Гранд комерс - 01” ЕООД, като кредитор именно по
коментираното задължение по двете процесни фактури. В този смисъл макар в
доклада по делото първостепенния съд да е коментирал наличието на признание от
страна на ищеца за получено съобщение, че „Гранд комерс - 01” ЕООД, е кредитор
правилно в т. 20 от решението по делото е прието, че липсват доказателства за
прехвърляне на процесното вземане даващо основание на „Гранд комерс - 01” ЕООД,
да претендира изпълнение по него.
По тези съображения ОС намира
атакуваното решение за правилно и счита, че следва да го потвърди и да отхвърли
жалбата срещу него, като неоснователна.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивника следва да заплати на
въззиваемия сторените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски. В
представеният от Община Главиница списък по чл. 80 от ГПК, е посочено, че
същите са в размер на 1860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева, като към
списъка е приложено и платежно нареждане от 29.10.2018г. от което е видно, че
именно такава сума е преведена от въззиваемия Община Главиница на неговия
процесуален представител с основание правно обслужване и фактура № 1610 от
25.10.2018г. Коментираната фактура е представена по делото при подаване на
писмения отговор срещу въззивната жалба инициирала настоящото въззивно
производство ведно с договор за правна защита и съдействие. От договора и
фактурата е видно, че договореното и фактурирано възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия е в размер общо на 1500 /хиля и петстотин/ лева с
включен ДДС. Ето защо и предвид липсата на яснота за произхода на разликата над
договорения и фактуриран размер на адвокатското възнаграждение на представителя
на ищеца в размер общо на 1500 /хиля и петстотин/ лева с включен ДДС, до реално
платения от 1860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева съдът приема искането за
неоснователно. По тази причина съдът намира, че следва да осъди въззивника да
заплати на въззиваемия сторените във въззивното производство деловодни разноски
в размер на 1500 /хиля и петстотин/ лева с включен ДДС.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2,
т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 56 от 03.09.2018г. постановено по гр. дело
№ 118/2018г. на РС - Тутракан.
ОСЪЖДА „ГРАНД КОМЕРС 01” ЕООД, да заплати на Община Главиница, 1500 /хиля и
петстотин/ лева с включен ДДС разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: