Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, …………..2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д.
Т., като разгледа т.д. № 607 по описа за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Ищецът М.С. – синдик на Ю.А. ЕООД /н./ твърди, че на 01.08.2013 г. е сключен договор за залог на търговско предприятие, с което Ю.А. ЕООД обезпечава необезпечено до този момент задължение към Т. ООД. Доколкото учредяването на залога е извършено след определената начална дата на неплатежоспособността, моли съда да обяви относителната недействителност на договора за залог спрямо кредиторите на несъстоятелността. Претендира разноски.
Ответникът Т. ООД оспорва иска, като твърди, че процесният договор е валиден. Не претендира разноски.
Ответникът Ю.А. ЕООД /н./ не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ може да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за учредяване на обезпечение, сключен от длъжника в полза на кредитор с необезпечено до тогава вземане в срок до една година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Касае се за потестативно право, за чието упражняване активно легитимиран е синдикът /чл. 649, ал. 1 ТЗ/. Доколкото с упражняването му се внася правна промяна, свързана с отпадане на правните последици на сделката, то необходимо е сделката да е валидно сключена, т.е. изначално да е породила правен ефект.
Ето защо предмет на изследване е наличието на валиден договор за учредяване на процесното обезпечение и осъществяването на специалните предпоставки за относителната му недействителност /наличие на друго обезпечение, момент на сключване на договора/. При така очертан предмет на доказване съдът намира иска за основателен. Съображенията за това са следните:
Като безспорно е отделено сключването на процесния договор за залог на търговско предприятие на 01.08.2013 г. в полза на необезпечен до този момент кредитор и вписването му след извършено вписване на друг договор за залог на същото предприятие в полза на трето лице.
Съгласно действащата към сключването на процесната сделка нормативна уредба сключването на втори договор за залог не изисква съгласие на предходния заложен кредитор /чл. 14 ЗОЗ, ред. ДВ 100/1996/. С аргумент от изменението на чл. 14 ЗОЗ, с което се въвежда изискване за изрично съгласие за учредяване на последващ залог, може да се направи извод, че тази сделка /учредяване на залог/ не е третирана от законодателя като такава по чл. 8, ал. 2 ЗОЗ /като сделка извън обикновеното занятие на търговеца/ – в противен случай изискването за съгласие би следвало пряко от нормата на чл. 8 ЗОЗ и не би била налице необходимост от изричното му предвиждане в чл. 14, ал. 1 ЗОЗ. И да се приеме обаче, че учредяването на залога е сделка извън обичайната търговска дейност, то липсата на съгласие на първия заложен кредитор не води до санкция нищожност, а до непротивопоставимост, в какъвто смисъл са и последващите изменения на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ. Същевременно разпореждането, извършено след като е вписано пристъпване към изпълнение по друг залог, също не е скрепено със санкция нищожност - правният ефект е непротивопоставимост на извършеното действие спрямо вписалия. Аргумент за това също е последващото изменение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗОЗ, където правната последица от нарушаване на забраната за разпореждане е уредена изрично.
Ето защо е налице валидно сключен /според действащите материални норми към момента на сключване/ договор за залог на търговско предприятие между двамата ответници. Следва да се прецени, дали са налице специалните предпоставки на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Като общоизвестно /поради вписването му в Търговския регистър/ и служебно известно /поради осъществяване на факта пред съда/ е отделено обстоятелството, че за Ю.А. ЕООД е открито производство по несъстоятелност по молба, подадена на 19.07.2013 г., като е определена начална дата на неплатежоспособността 20.07.2011 г. Следователно учредяването на особения залог, извършено на 01.08.2013 г., е в срока по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Ето защо и доколкото вземането на този кредитор е било необезпечено до момента, искът за обявяване на относителната недействителност на залога е основателен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ по иск, предявен от М. С. – синдик, по отношение на кредиторите на Ю.А. ЕООД /н./, ЕИК ********, договор за залог на търговско предприятие от 01.08.2013 г., сключен между Ю.А. ЕООД /н./, ЕИК ********, като залогодател и Т. ООД, ЕИК ********, като заложен кредитор, вписан под № 20130925150406.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ Т. ООД, ЕИК ********, да заплати по сметка на СГС 80 лв. държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: