O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Към акт № 267 / 14.05.2018г.
Административен съд – М*** в
закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : О*** Е***
като разгледа молба вх.№1125/01.06.2018г., която е
постъпила по Административно дело №163/2018г. по описа на Административен съд М***
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 Г*** процесуален
кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 Административно процесуален кодекс АПК)
С молба вх.№1125/01.06.2018г.
подадена от Община В*** , чрез адвокат В. в качеството и на пълномощник
оспорващия, на основание чл.248, ал.1 ГПК е поискано изменение на Решение
№267/14.05.2018г. по Адм.дело №163/2018г. по описа на Административен съд М*** в
частта му за присъдените разноски. По делото е постъпило становище
вх.№1219/15.06.2018г., с което пълномощника на ответника юрисконсулт З*** изразява
становище за неоснователност на молбата, тъй като делото не е с фактическа и
правна сложност.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че постъпилата молба за Д*** , тъй като са подадена в
срока по чл.248 ал.1 Гражданско процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл.144 АПК. Настоящият съдебен състав счита, че молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав при съобразяване на заявено искане на оспорващия за присъждане
съобразно списък на разноски и на постъпило възражение за прекомерност от
страна на пълномощника на ответника се е произнесъл по отношение на дължимите
разноски Решение №267/14.05.2018г. постановено по Адм.дело №163/2018г. по описа
на Административен съд М*** , като е осъдил ответника да заплати в полза на
Община В*** сумата от 5895,12 лева. При определяне на размера на разноските
настоящият съдебен състав е съобразил фактическата и правна сложност на делото
и е определил дължимите разноски в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.5 Наредба №1/09.07.2014г. минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно в случая на основание §2 ДР Наредба №1/09.07.2014г се иска
присъждане в полза на оспорващия на ДДС върху присъдените разноски, тъй като
доколкото данъка е публично вземане и начина за начисляването му се урежда в
императивни норми за съдилищата не е налице законово основание да начисляват
ДДС.
Водим
от горното и на основание чл.248 ал.3 ГПК приложим във вр. с чл.144 АПК,
настоящият състав на Административен съд М***
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба
вх.№1125/01.06.2018г. подадена от Община В*** , чрез адвокат В. в качеството и
на пълномощник оспорващия, с която на основание чл.248, ал.1 ГПК е поискано
изменение на Решение №267/14.05.2018г. по Адм.дело №163/2018г. по описа на
Административен съд М*** в частта му за присъдените разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
седемдневен срок от съобщаване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: