Решение по дело №29/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 838

гр. Сливен, 06.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

при секретаря МАРИЯНА СЕМКОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 29 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            В исковата молба ищцата В.А.И. твърди, че е работила като държавен служител от надзорно-охранителния състав на ГДИН при МП на длъжността "командир на отделение" с местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора, гр.Сливен до 19.10.2015 г. Сочи, че е имала право да ползва, докато е траело служебното й правоотношение допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа за отчетен период, който не й е бил предоставен за ползване от ответника, поради което се е трансформирал в право да претендира обезщетение.Твърди, че посочените вземания за обезщетение не са своевременно заплатени на ищцата от ГДИН. Сочи, че е работила като "командир на отделение", полагала е извънреден труд, полагала е 24-, 12-, 8 -часови дежурства, че почивките са били по време на непрекъсваем производствен процес, че времето на инструктажите, разводите, приемането и сдаването на пост и отводите, представляват част от работното й време.

            Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 7200.00 лева, представляваща обезщетение за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

            Ответникът е оспорил предявения иск изцяло по основание и размер, като е поискал да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Съдът е квалифицирал предявения  иск за заплащане на ответника на сумата от 7200лв, представляваща  обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2014г., като такива с правно основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г. Указал е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че е работила на длъжност "командир на отделение", полагала е извънреден труд, полагала е 24-, 12-, 8 -часови. дежурства,  че почивките са били по време на непрекъсваем производствен процес, че времето на инструктажите, разводите, приемането и сдаването на пост и отводите, представляват част от работното време, е нейна.

В съдебно заседание, в срока по чл. 214 ГПК ищцата прави следното изменение на исковата претенция – осъдителния иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от общо от 5 197.61 лева, а по години така както е изчислен от вещото лице.

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна следното:                                                                              

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че през процесия период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в периода от 01.01.2003 год. ищцата е заемала последователно длъжността "надзирател", „старши надзирател”, „командир на отделение” с място на изпълнение в затвора в гр. Сливен, като при прекратяване на служебното й правоотношение поради придобиване право на пенсия  на основание  чл.226, ал.1,т.13 от ЗМВР, считано от 19.10.2015 год., ищцата е изпълнявала длъжността "командир на отделение". Установено е, че за периода от 01.01.2003 до 31.12.2003 г ищцата има ползван годишен отпуск в размер на 31 работни дни, за периода от 01.01.2004 до 31.12.2004 г ищцата има ползван годишен отпуск в размер на 53 работни дни, за периода от 01.01.2005 до 31.12.2005 г има ползван годишен отпуск в размер на 42 работни дни, за периода от 01.01.2006 до 31.12.2006 г има ползван годишен отпуск в размер на 43 работни дни, за периода от 01.01.2007 до 31.12.2007 г ползваният годишен отпуск е в размер на 43 работни дни, за периода от 01.01.2008 до 31.12.2008 г ползваният годишен отпуск в размер на 32 работни дни, за периода от 01.01.2009 до 31.12.2009 г ползваният годишен отпуск е 53 работни дни, за периода от 01.01.2010 до 31.12.2010 г в размер на 35 работни дни, за периода от 01.01.2011 до 31.12.2011 г в размер на 40 работни дни, за периода от 01.01.2012 до 31.12.2012 г ищцата има ползван годишен отпуск в размер на 53 работни дни, за периода от 01.01.2013 до 31.12.2013 г има ползван годишен отпуск в размер на 50 работни дни, за периода от 01.01.2014 до 30.06.2014 г има ползван годишен отпуск в размер на 30 работни дни. Установено е, че периода 01.01.2003 год. до 30.06.2014 год. ищцата не е компенсирана с допълнителен платен годишен отпуск, поради липса на основание - положен извънреден труд над нормативно определеното работно време.  

            От справка за ползвани болнични е видно, че ищеца за целия исков период е ползвала болнични в размер на 65 календарни дни.

Със заповед на Министъра на правосъдието от 26.01.2007 г. в Раздел І „ Видове отпуски” т. 2 буква В е предвидено, че държавните служители по ЗМВР от ГДИН и ГД „Охрана” ползват видовете отпуски при условията и в размерите, предвидени в чл. 212 и чл. 213 от ЗМВР във вр. чл. 20, ал. 4 – допълнителен платен годишен отпуск по реда на чл. 211 ал. 5 от ЗМВР за компенсиране на работа извън редовното работно време до 12 работни дни. В Раздел ІІ, т. 9, б. Б е предвидено, че размера на допълнителния платен годишен отпуск по т. 2, б. В се определя, както следва: за работещите на смени със сумирано отчитане на работното време за отработени над 50 часа в тримесечния отчетен период; в т.9т.1 е предвидено, че конкретния размер на отпуска по т. 9 се определя пропорционално на времето отработено  над редовното работно време. В случай, че служителят е отработил повече от 96 часа през годината, това време не се компенсира. В т. 16 е предвидено, че се забранява компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен в случаите при освобождаване от служба. В заповедта в т. 6 е предвидено, че платения годишен отпуск се ползва до края на годината, за която се отнася, а в т. 19 е предвидено, че органите разрешаващи ползването на отпуск да спазват стриктно разпоредбата на т. 6 и да създадат необходимата организация за ползване от служителите на неползвани отпуски за предходни години.

Със заповед от 10.10.2007 г на Министъра на правосъдието в т. 10 е предвидено, че за държавни служители в структурни звена, в които характера на работа изисква да се работи непрекъснато, включително в почивни и празнични дни се разработва месечен график, като в тези случаи им се осигурява 48 часа непрекъсната седмична почивка, като по възможност единия от почивните дни е събота или неделя. В т. 11 е предвидено, че в структурните звена които характера на работа изисква непрекъснатост на работния процес се въвежда работа на смени по утвърден месечен график.  В т. 18 е предвидено, че работното време на служителите, работещи на смени се изчислява сумарно за тримесечен период и изчисляването на нормата работно време в часове се извършва като броя на работните дни включени в периода се умножават по нормалната продължителност на работния ден. В т. 20 е предвидено , че максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време е до 12 часа, а за служители с намалено работно време до 1 час над намаленото работно време. В т. 21 е предвидено, че за държавните служители по изключение могат да се установят 24-часови работни смени, когато числения състав или местоживеенето на служителите не позволява организирането на работа на 8 часови и 12 часови смени или организацията на дейността и спецификата на работата го изискват. В т. 22 е предвидено, че ръководителите на териториалните звена определят със заповед структурите и дейностите , в които ще се работи на смени, продължителността на работните смени за отделните звена и дейности и времето за почивки при 12 часовите и 24 часовите работни смени. В т. 23 е предвидено,ч е положеният труд от държавните служители над  редовното работно време се документира в специална книга. Книгата се води и съхранява от служител, определен със заповед на ръководителя на териториалното звено или със заповед на упълномощено от него лице. В т. 24 е посочено, че положения труд над редовното работно време се отчита почасово с протокол, протокола се съставя в два екземпляра от лицата изготвящи графика и ръководителя на звеното, който е положил труда и се утвърждава от ръководителя на териториалното звено. В т. 28 от заповедта е предвидено, че работата над редовно работно време на държавните служители по т. 10 се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни за отработеното време над 50 часа, а в т. 29 е предвидено, че редът за разрешаване и ползване на допълнителния отпуск по т. 27 се определя със заповедта за отпуските на държавните служители.

Със заповед на Министъра на правосъдието от 6.08.2012 г.  в т. 5.1. е предвидено, че разпределението на  работното време на смени се извършва при спазване на установения в ГДИН ред за организациите и изпълнението на отделните дейности в ГДИН. В т. 5.2. е предвидено, че когато числения състав или изпълнението на специфична дейност, не позволява организирането на работата на 8 и 12 часови смени, могат да се установят 24 часови работни смени. В т. 10.2. е посочено, че отработените часове над нормативно установения брой за съответния период се отчитат с протокол. В т.15.1. е предвидено,че положения извънреден труд се документира в книгата за извънреден труд. В т. 16 е предвидено, че положения труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в чл. 211 от ЗМВР. В т. 17.3 е предвидено, че реда за ползване на допълнителния платен годишен отпуск се определя със заповедта за отпуските на държавните служители.

Със заповед  от 29.08.2013 г. на Министъра на правосъдието в т.1.1. е предвидено извън графика допълнителния платен годишен отпуск по чл. 213 ал. 1 т. 3 от ЗМВР да се ползва по възможност в рамките на календарната година, в която възниква правото за този вид отпуск. В годината, в която държавния служител навършва пределната възраст за служба по ЗМВР, полагаемия се платен годишен отпуск за календарната година да се осигурява и да се ползва в размер пропорционално на времето за навършване на определена възраст.

По делото е разпитан колега на ищцата – свидетеля Д.Т., от показанията на която, които съдът цени като непосредствени, обективни и непротиворечиви, се установи, че през процесния период надзирателите в затвора в град  Сливен са давали дежурства на 12- и 24-часови смени, като 24-часовите дежурства са започвали от 7:15 часа до 8:30 на следващия работен ден, а 12 - часовите дежурства са започвали от 7:15 часа до 23: 00 часа, като били работили и 12-часови нощни смени, които били започвали от 19:15 часа до 8:30 часа на следващия работен ден. Свидетелката установява, че по време на тези смени са нямали право да напускат територията на затвора, а следвало да бъдат на разположение и в готовност да изпълняват определени задачи. По време на почивката за хранене и отдих нямали право да събличат униформите си, да оставят станциите си и ако нещо се случи били длъжни да реагират. Според свидетеля при 12-часовите и при 24-часовите дежурства надзирателите били задължени да се явяват на работа 15 мин. преди започване на дежурството, за да застъпят на поста след т.н. развод, а след приключване на дежурството отново били задължени да остават в затвора – 15 минути за сдаване на поста на следващата смяна и отвод. Извън дежурствата в свободните дни имали организирани мероприятия, като например практически и теоретични занятия, които се провеждали минимум един път в месеца през учебната години – от месец септември до месец юни, които занятия били по три астрономически часа. В писмената защита от ответната страна, приложена по делото, след приключване на устните състезания е посочено, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля Тошева, поради обстоятелството, че този свидетел води дела с ответната страна. По делото не са представени доказателства в тази насока, не е изказано становище по отношение на заинтересоваността на свидетеля в съдебно заседание, а и в протоколното определение  - при снемане самоличността на свидетеля това не е отразено.

Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че за периода от м.01.2003 г до 30.09.2014 г. като се имат предвид Правилника за организация на охраната, правата и задълженията на надзорно охранителния състав в местата за лишаване от свобода, заповедите на Началника на затвора – Сливен за продължителност на работното време, след приравняване положените часове нощен труд в дневен за периода 2003 - юни 2012 год. и като се прибави часове извън график положени за практически и теоретични занятия, некомпенсираните часове извънреден труд, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск са в размер на 965 часа и 30 минути. Посочено е, че съобразно чл.16е на ППЗИНЗС този труд е 278 часа и 30 минути. Видно от допълнението към заключението дължимото чисто обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за периода от 01.01.2003 год. до 30.06.2014 год. за посочените 965 часа и 30 минути е в размер на 4677.85 лева, а брутната сума е 5197.61 лева.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г.отм. за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на В.А.И. сумата от 5197.67 лева, представляваща брутните обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2014г. безспорно се доказа в производството, че ищцата е работила при ответника до 19.12.2015г., когато служебното й правоотношение е прекратено   поради придобиване право на пенсия. В чл. 211, ал. 3 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС е предвидено, че служители в ГДИН и териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. В чл. 19, ал. 2 изрично е предвидено, че за този вид служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Безспорно се установи по делото, че ищцата е работила в затвора,гр.Сливен при ответната страна, последователно на длъжността "надзирател", "старши надзирател" и "командир на отделение". От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003г. до 30.06.2014г. на ищеца.В чл. 211, ал. 2 е визирано, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд се установява намалено работно време, като работното време на работещите на 24 часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период.

Не е спорно между страните, а и от показанията на  разпитаната по делото свидетелка се установи, че когато ищцата не е била на пост е била задължена да бъде на разположение и че не е имала право да напуска затвора. Дори по времето, когато е следвало да почива същата не е разполагала с правото да преустанови работата си и свободно да напуска територията на затвора. При възникнала служебна необходимост е следвало веднага да започне да изпълнява функционалните си задължения. С оглед на това съдът намира, че за работно време следва да се отчита целият период на изпълнение на служебните задължения - 24 часа, респ.12 часа, въпреки, че когато не се носи постова служба, служебната ангажираност на служителите е в непълен обем. Работодателят-ответник обаче не е отчитал и заплащал по този начин положения по време на дежурствата труд от ищеца, поради което му дължи възнаграждение за тези неотчетени часове, с които се надвишава нормалната продължителност на работното време на тримесечие или компенсация на положения извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие с допълнителен отпуск. По делото бе установено, че надзирателите в затвора в гр. Сливен, включително ищцата, са били задължени да се явяват на работа половин час преди началото на всяко дежурство за подготовката му и за провеждане на инструктаж и да останат на работа 30 минути след приключване на дежурството на следващия ден, за да сдадат и освободят наряда. С оглед на това установеното по делото присъствие на ищцата на определеното работно място за времето 30 минути преди започване на всяка негова смяна /дежурство/ и 30 минути след приключване на всяка негова смяна /дежурство/ всъщност следва да се приравни на отработено време, защото тя, макар и да не е изпълнявала присъщите си служебни функции, е била на разположение на органа по назначението извън установеното й работно време. Тези 60 минути са извън установеното редовно работно време и представляват извънреден труд по смисъла на чл.211, ал.5 от ЗМВР отм. , респ. чл.187, ал.5 от ЗМВР, който следва да се компенсира от работодателя със заплащане на възнаграждение, определено по правилото на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР отм. , респ. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР. По делото безспорно се установи, че работодателят-ответник не е отчитал и заплащал положения преди и след времето на дежурство труд от ищцата, поради което същият следва да бъде заплатен или компенсиран с допълнителен отпуска, когато надхвърля 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период. В работното време на ищцата следва да бъде включено и времето на задължителните учебни мероприятия, които са се провеждали през почивните дни през процесния период. По изложените съображение счита, че следва да приеме заключението на счетоводната експертиза в частта , че не компенсираните часове извънреден труд, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск са в размер на 965 часа и 30 минути, дължимото нетно обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за периода от 01.01.2003 год. до 30.06.2014 год. за посочените 965 часа и 30 минути е в размер на 4677.85 лева, а брутното възнаграждение е 5197.61 лева.

 

 В разпоредбата на чл.212, ал.5, т.2, предл. 2-ро от ЗМВРотм./ в сила от 1.03.2003 до 24.02.2006г. /  работа над редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа за отчетен период  за държавните служители работещи на 8, 12 и 24часови работни смени. В разпоредбата на чл.229, ал.1 т.9 от същия закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск  по чл.212,ал.5 до 12 работни дни.В чл.229, ал.4 е предвидено, че се забранява компенсирането  на този вид отпуск с парично обезщетение освен при освобождаване.  В разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР отм./ в сила от 24.02.2006 до 27.06.2014г. /  работа над редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа за отчетен период  за държавните служители работещи на 8, 12 и 24 часови работни смени. В разпоредбата на чл.212,ал.1, т.2 от същия закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск  по чл.212,ал.5 до 12 работни дни. За ищеца е възникнало право да иска обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.06.2014г. В чл.212, ал.4 е предвидено, че се забранява компенсирането на този вид отпуск с парично обезщетение освен при освобождаване.

Предвид изложеното и обстоятелството, че ответникът не доказа в производството, че за съответните години на ищцата да е издавана заповед, с която да е определян допълнителния платен годишен отпуск за положен извънреден труд при сумарно отчитане на работното време, съдът счита, че  безспорно се установи по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от е 5197.61 лева брутно възнаграждение, за периодите от 01.01.2003г. до 30.06.2014г. В този смисъл и определение №405 от 22.04.2016г. по гр.д.№1513/2016г. ІVГ.О.,ГК на ВКС, решение №208 от 28.12.2015г. по гр.д.№6566/2014г. ІІІГ.О,ГК на ВКС, решение №243/5.10.2016г. по гр.д.№1513/2016г. ІVГ.О., ГК на ВКС, решение №55 от 7.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., ІІІ ГVО,ГК на ВКС.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в  отговора по отношение на обезщетенията е неоснователно. Предявеният иск не е погасен по давност.Съгласно разпоредбата на чл.229,ал.4 от ЗМВР / действала от 2003 до 12.07.2006г. се забранява компенсирането с обезщетение на допълнителния платен годишен отпуск освен при освобождаване.Аналогична е  и разпоредбата на чл.212,ал.4 от ЗМВР/отм. от 24.02.2006г., а именно че се забранява компенсирането на отпуските с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Служебното правоотношение е прекратено считано от 19.10.2015г. от този момент е започнала да тече тригодишната давност за изплащане на обезщетението неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003г. до 30.06.2014г. и от 19.10.2015 год. е започнала да тече тригодишната погасителна давност за предявяването на иска. Исковата молба е подадена на 02.01.2018г., тоест към този момент трите години от прекратяването на служебното правоотношение не са изтекли.

С оглед изложеното съдът счита, че искът на ищцата се явява основателен и доказан и съответно дължимото нетно обезщетение за неизползван допълнителен платен отпуск за периода 01.01.2003 год. до 30.06.2014 год. е в размер на 4677.85 лева, а дължимото брутно възнаграждение за процесния период е 5197.61 лева, като часовете некомпенсиран извънреден труд, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск са в размер на 965 часа и 30 минути. На ищцата се дължи и следващата се законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба  - 02.01.2018 г.,

С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се пораждат за ответното дружество, което прави своевременно искане за присъждането им, представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 1100.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответника релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за частично основателно. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер / ТР № 6 от 06.11.2013г. ОСГТК ВКС/, като в чл.7, ал.2, т.3 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален интерес между 5 000 и 10000 лева, да е 580.00 лева + 5% върху разликата над 5 000.00 лева. В конкретния случай, материалният интерес е 5197.61 лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 589.88. Съдът счита, че макар и делото се отличава с известна фактическа и правна сложност, то заплащането на минималното адвокатско възнаграждение в размер на 589.88 лева е неадекватно за осъществената правна защита, но същевременно е неадекватно и заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1100. лева, поради прекомерност, поради което последното подлежи на намаляване до 700.00 лева.  Ето защо в тежест ответната страна следва да бъдат възложени разноски в размер на 700.00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

      На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса, която е в размер на 207.90 лв., както и сумата от 610.00 лева., съставляваща разноски от бюджета на съдебната власт по депозита на вещото лице за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза или общо сумата от 817.90 лева.

            Така мотивиран, съдът

 

                                                                            Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на В.А.И., ЕГН ********** *** на основание  чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г./отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ сумата от 5 197.61 лева / пет хиляди сто деветдесет и седем лева и 61 ст./, представляваща брутните обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003г. до 30.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба  - 02.01.2018 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на В.А.И., ЕГН ********** ***  на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати по сметка на СлРС сумата от 817.90 /осемстотин и седемнадесет лева и 90 ст./ лева, представляваща държавна такса по предявения иск и разноски за назначената експертиза.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: