Определение по дело №1292/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2293
Дата: 30 септември 2022 г. (в сила от 30 септември 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100501292
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2293
гр. Бургас, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501292 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
адвокат Ивелина Илиева от АК – Стара Загора, като пълномощник на
„Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов“ № 14, ет.1, ап.1, ЕИК
*********, против Определение № 2930 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 6241/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил
производството по делото.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че между него и „Дайв Технолъджис“ ЕООД е сключено устно споразумение
за плащане на всички задължения по образуваните граждански дела пред БРС.
Частният жалбоподател е спазил устната уговорка и е направил отказ от иска
по гр.д. № 168/2020 г. и гр.д. №9636/2019 г. по описа на БРС. Страната
твърди, че отказът е направил поради извършено плащане на главницата по
делото и признание на иска от страна на ответното ЕООД. Устната уговорка
между страните е била за заплащане за главница и лихви, а по отношение на
разноските, същите е следвало да останат между страните така, както са
направени. Съществува в случая колизия на претендирани права, което
налагало тълкуването да се извърши по смисъла на чл.237 от ГПК досежно
направения отказ, а не съгласно разпоредбата на чл.233 от същия закон. Сочи,
1
че дължимата лихва за забава по чл.86 от ЗЗД в размер от 3295,90 лева е
изчислена съобразно изискванията на чл.111 т.в от ЗЗД и обхваща периода от
11.08.2018 г. до 25.05.2021 г. Излага съображения. Моли съда за отмяната му
и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Срещу частната жалба е подаден отговор от „Дайв Технолъджис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Георги Шагунов“ № 32, ет.1 чрез адвокат И. Кирязова от БАК, с който моли
съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Твърди, че ищецът претендира
заплащане на лихви за забава в размер на 3295,90 лева по делото, като вече е
водено дело със същата претенция за вземане произхождащо от фактура №
923/31.03.2017г. на обща стойност 23940 лева с ДДС, която фактура е
представена като доказателство по делото. Твърди, че БРС с решение по гр.д.
№ 168/2020 г. е отхвърлил облигационната претенция, включително и тази за
изтекла законна лихва за периода 01.04.2017 г. – 13.01.2020 г. С определение
от 07.06.2021 г. по гр.д. № 168/2020 г. съдът е обезсилил постановеното
решение и е прекратил производството по делото поради направен отказ от
иска от частния жалбоподател с молба от 04.06.2021 г. Позовава се на
разпоредбата на чл.233 от ГПК като твърди, че ищецът не може да предяви
отново същия иск. Излага съображения.
Съдът, като съобрази закона, намира за установено следното:
Въззивно гражданско дело №6241/2021 г. е образувано по искова
молба от частния жалбоподател „Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов“
№ 14, ет.1, ап.1, ЕИК *********, против „Дайв Технолъджис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Георги
Шагунов“ № 32, ет.1 чрез адвокат И. Кирязова, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3295,90 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 11.08.2018 г. – 25.05.2021 г., изчислена върху
сумата, която е остатък от главницата по фактура № 923/31.03.2017 г. в
размер на 11644 лева.
За да постанови обжалвания резултат районният съд се е съобразил с
възражението в отговора на исковата молба за недопустимост на
производството, като е установил, че по гр.д. №168/2020 г. съдът се е
2
произнесъл по облигационни правоотношения между същите страни, касаещи
издадената фактура №923/31.03.2017 г. на обща стойност от 23940 лева,
3292,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.04.2017 г. – 13.01.2020 г., като първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете като неоснователни. Частният жалбоподател е обжалвал
постановеното решение на БРС, като в срока за отговор е постъпила молба, с
която ищецът е заявил отказ от предявения иск. На основание чл.233 от ГПК
решението на БРС по гр.д. №168/2020 г. е обезсилено и производството по
делото е прекратено.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за
неоснователна, което налага обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съгласно чл.233 от ГПК „Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от
спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да
предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или
касационната инстанция обжалваното решение се обезсилва.“. Видно от
определение № 268801 от 09.07.2021 г. по гр.д. №9636/2019 г. частният
жалбоподател е направил отказ от иска поради което БРС е обезсилил
решение № 260300 от 16.02.2021 г. по гр.д. №9636/2019 г. и е върнал жалбата
на „Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД. При това положение съдът
намира, че съгласно чл.233 от ГПК ищецът не може да предяви отново същия
иск, за който страната е направила отказ от иска. В този смисъл
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.237 от ГПК,
касаеща постановяване на решение при признание на иска, тъй като
направеното от другата страна признание на иска е последвано от посочения
по-горе отказ от претенцията. В този смисъл съдът намира, че частният
жалбоподател не би могъл отново да претендира процесната сума и не може
да предявява отново същия иск, поради което определението следва да бъде
потвърдено. На ответника по частната жалба „Дайв Технолъджис“ ЕООД се
дължи сумата от 300 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2930 от 30.05.2022 г., постановено
3
по гр.д. № 6241/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов“ № 14, ет.1,
ап.1, ЕИК *********, да заплати на против „Дайв Технолъджис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Георги
Шагунов“ № 32, ет.1 чрез адвокат И. Кирязова, сумата от 300 лева – разноски
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4