Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 41
05.03.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 57 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов – с пълномощно по делото (л. 6), срещу Решение № 3170 от
22.11.2019 г. по гр. д. 3520/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което
въззивникът е осъден да заплати на И.Д.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – адв. Мелконян,
сумата от 2467, 81 лева,
представляваща неоснователно заплатена от него, при начална липса на основание,
стойност на допълнително начислена електроенергия в размер на 14206 кВт/ч. за
периода 04.04.2016 год. до 21.02.2017 год., представляваща корекция на сметка,
начислена служебно по партида с клиентски номер ***, ИТ номер ***, по известие
към фактура № ********** от 25.03.2019 г.
Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Оспорва се
изводът на съда, че липсва спор по отношение на извършеното плащане от ищеца с оглед
направените с отговора на исковата молба възражения в тази насока, както и с
оглед представената по делото разписка. Навеждат се оплаквания, че съдът
неправилно е достигнал до извод, че поради недоказване вината на клиента и
липсата на ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕС не е осъществен
фактическият състав за едностранно коригиране сметката на клиента. Посочено е,
че сумата не е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, каквито твърдения е
навел ищецът, а представлява сума за редовно използваната електрическа енергия
и мрежови услуги в обекта на клиента. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил свое
основно задължение чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, като не е заплатил реално
доставените до имота му количества ел. енергия в размер на 14 206 кВт/ч за
периода от 04.04.2016 г. до 21.02.2017 г., остойностени за сумата от 2 467, 81
лв. Излагат се възражения, че становището на вещото лице Смела Узунова. че има
несъответствие за месец юни 2016 г. за цената за дневна тарифа, не следва да се
кредитира с доверие. Излагат се доводи, че с оглед нефактурираните количества ел.
енергия за периода от 04.04.2016 г. до 21.02.2017 г. се е увеличила данъчната
основа, поради което съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 3, предл. 1-во от ЗДДС е издадено дебитно известие с номер **********/25.03.2019 г., поради което
претендираната сума от 2 467, 81 лева е основателно начислена и дължима на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД.
Въззивникът моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред
двете инстанции. При евентуално потвърждаване на решението прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес
да го обжалва, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3,
4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.Д.Т.,
който е получил препис от нея на 16.12.2019 г. чрез пълномощника си адвокат
Мелконян (с пълномощно на л. 7).
В съдебно заседание въззивното
дружество не изпраща представител. С писмено становище поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемият се
представлява от адвокат Мелконян, която оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. По отношение на възражението от кого е била
платена процесната сума отбелязва, че титулярът Д.Т. е покойник от 2017 г.,
като ищецът е негов син. Моли за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по исковата молба на И.Д.Т. срещу “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за присъждане на сумата от 2467,81 лева, представляваща стойността
на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 04.04.2016 г. до
21.02.2017 г. за обект с номер на измервателна точка *** в ***, заплатена
недължимо (без основание) от ищеца с разписка № 0400008835850651 от 03.04.2019
г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че с писмо ответното дружество уведомило
ищеца, че при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с
номер на измервателна точка *** в *** е било констатирано, че електромер №
********* е с манипулирана тарифна таблица. Твърди се, че ответното дружество е
извършило корекция на фактури за периода от 04.04.2016 г. до 21.02.2017 г.,
като е била начислена допълнителна електрическа енергия на стойност 2467, 81
лева, която ищецът следвало да заплати до 05.04.2019 г. Посочено е, че с
разписка № 0400008835850651 от 03.04.2019 г. ищецът е заплатил на ответното
дружество сумата от 2476, 81 лева. Изложени са съображения относно
недължимостта на платената сума поради липса на вина от страна на потребителя;
липса на предвиден в ОУ на ответното дружество ред за уведомяване на
потребителя за извършване на корекция на сметка; невръчване на протокол от
извършената проверка на ищеца; неяснота относно последната извършена проверка на
СТИ.
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че именно той е
платил процесната сума. Изложени са съображения относно дължимостта на
платената сума, която е за реално предоставена ел. енергия, а не е допълнително
начислена по реда на ПИКЕЕ.
За
да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищецът е абонат на ответното
електроснабдително дружество за обект, находящ се в ***; че ответното дружество
е начислило на ищеца за плащане допълнителна сума в размер на 2467,81 лева за
периода от 04.04.2016 г. до 21.02.2017 г., като е направена корекция на фактури
с известие към фактура № ********** от 25.03.2019 г.; че ищецът е заплатил допълнително
начислената сума от 2467,81 лева. От правна страна съдът е приел, че за
ответника не е възникнало правото за едностранно коригиране сметката на ищеца,
тъй като не изпълнен фактическият състав за надлежно определяне на реда за
уведомяване на клиента при наличие основание за корекция на сметката по чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност
намира следното:
За уважаването на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД е необходимо да се установи, че ищецът е дал нещо на ответника, който го
е получил без основание. Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е
дал нещо на ответника. В процесния случай ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване, че се е обеднил, като е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 2467, 81 лева.
Основателни
са наведените с въззивната жалба оплаквания, че съдът неправилно е приел, че липсва спор относно извършеното
плащане на процесната сума. С отговора
на исковата молба ответникът е оспорил наведените с исковата молба твърдения,
че ищецът е платил сумата от 2467, 81 лева. От съвкупната преценка на приетите
по делото писмени доказателства може да се направи извод, че абонат на
ответното дружество с клиентски номер ***, за обект с ИТН ***, находящ се в ***,
е лицето Д.И.Т., който е посочен като адресат на уведомителното писмо относно
корекция на фактура и като получател на доставката по издадените фактури за
периода от 09.05.2016 г. до 09.02.2017 г., включително по дебитно известие №
********** от 25.03.2019 г. към тези фактури, въз основа на което е начислена
процесната сума от 2467, 81 лева. От представената по делото разписка №
0400008835850651 от 03.04.2019 г. е видно, че в полза на ответното дружество е
извършено плащане за сумата от 2467, 81 лева за клиентски номер ********** въз
основа на фактура № ********** от 25.03.2019 г., като за наредител е посочено
лицето Д.И.Т.. По делото липсват надлежно наведени твърдения и представени в
тяхна подкрепа доказателства, въз основа на които да се приеме, че процесната
сума от 2467, 81 лева е излязла от патримониума на ищеца И.Д.Т..
По
отношение на изложените на устните състезания пред въззивната инстанция
твърдения, че титулярът
Д.Т. е покойник от 2017 г., а ищецът е негов син, следва да се отбележи
следното. В първоинстанционното производство не са били наведени подобни
твърдения, нито са били посочени и представени доказателства в тяхна подкрепа.
Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да
твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само
ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. Съобразно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Ето
защо с оглед принципа на концентрационното начало в гражданския процес
твърденията на ищеца-въззиваем за настъпило наследствено правоприемство се
явяват преклудирани, поради което не следва да се вземат предвид от съда.
По
тези съображения съдът намира, че по делото не се установява ищецът И.Д.Т. да е
заплатил на ответника сумата от 2467, 81 лева. При липсата на тази предпоставка предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се отхвърля.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
273 ГПК съобразно направеното с въззивната жалба искане и представените по
делото доказателства въззивното дружество има право да му бъдат присъдени
сторените пред двете инстанции съдебни разноски в размер на 444, 50 лева, от
които 395, 00 лева за внесени депозити за СТЕ и СИЕ и 49, 50 лева за държавна
такса за въззивна жалба. На въззивника следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева за двете
инстанции съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника общо сумата от 644, 50 лева,
представляваща сторени разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3170 от 22.11.2019 г. по
гр. д. 3520/2019 г. на Районен съд – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения И.Д.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“
№ 26, против „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 2467, 81 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа
енергия за периода от 04.04.2016 г. до 21.02.2017 г. за обект с номер на
измервателна точка *** в ***, заплатена недължимо (без основание) с разписка №
0400008835850651 от 03.04.2019 г.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да
заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, сумата от 644, 50 лева, представляваща сторени по
делото разноски пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1. 2.